РЕШЕНИЕ № 285

гр. Плевен, 2 Май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 286 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.П.П. ***, чрез адвокат В.Ф., срещу решение № 23/08.02.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Левски, постановено по н.а.х.д № 469/2017 г., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 3/23.08.2017 г.  на Началник  на РУ – Левски при ОД на МВР - Плевен, като на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, налага на Д.П.П. ***, наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 64, ал. 4, вместо на чл. 64 от ЗМВР.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Касаторът счита, че същото е постановено при допуснати нарушения на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, като в същото време наложеното наказание се явява явно несправедливо. Счита, че вмененото на касатора извършено нарушение не е доказано от обективна и субективна страна, както и че в хода на съдебното следствие не са събрани категорични доказателства, че П. е организирал въпросното тържество и че същият е отказал да изпълни полицейско разпореждане. Посочва, че в хода на производството не е установено дали касаторът е пускал музиката и дали въобще е било в неговите правомощия и възможности да я спре и преустанови вдигането на шум, освен това, от събраните писмени доказателства, се установява, че въпросният недвижим имот е собственост на трето лице. Счита, че незаконосъобразно районният съд е изменил наказателното постановление в частта относно приложената материална разпоредба, тъй като административнонаказателното производство има строго формален характер. Посочва, че още със съставянето на АУАН и връчването му, лицето чиято административнонаказателна отговорност се сезира следва ясно и точно да може да разбере, за какви точно негови действия се ангажира отговорността му и за нарушения на коя точно материалноправна разпоредба. Счита, че е абсолютно недопустимо последващо изменение на тази разпоредба, още повече с крайния акт на въззивния съд, тъй като по този начин в настоящия случай е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Счита, че П. в случая е лишен от възможността да разбере за нарушение на коя точно разпоредба на закона се ангажира отговорността му. Счита, че правото на защита на касатора е нарушено и поради обстоятелството, че в НП не е посочено чрез какво действие или бездействие се твърди същият да е осъществил състава на неизпълнение на полицейско разпореждане, освен това не е посочено и в какво точно се изразява последното, както и че липсват данни то да е сведено до знанието на П. и последния да е запознат със съдържанието му. Счита, че неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал Районен съд – Левски е приел, че вмененото на касатора нарушение е описано пълно и точно от фактическа страна. Счита, че наложеното наказание се явява явно несправедливо, тъй като при определяне размера на санкцията административнонаказващия орган не е изложил никакви мотиви, както и че в хода на съдебното производство и развилото се съдебно следствие не са ангажирани каквито и да било доказателства, касаещи личността на жалбоподателя, поради това намира за неправилни изложените от Районен съд – Левски мотиви, че санкцията е определена правилно по своя размер. Моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд – Левски, както и издаденото НП или алтернативно да бъде изменено обжалваното решение и НП, като наложената на Д.П.П. глоба бъде намалена до минималния предвиден в закона размер.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – РУ – Левски към ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 05.06.2017 г. в 00.05 часа в гр. Левски в имот находящ се на ул. *** не изпълнява разпореждане на полицейски орган с рег. № 293Р-5276/05.06.2017 г. по описа на РУ-Левски съставен в 23:30 часа на 04.06.2017 г., като нарушена е посочен чл. 64 от ЗМВР и е наложено наказание съгласно чл. 257, ал.1 от ЗМВР.

Решаващият съд е изяснил и потвърдил фактическата обстановка, описана в НП, като е събрал писмени и гласни доказателства и е направил заключение, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран. Намерил е още, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че административно наказващият орган достатъчно добре е описал нарушението, както в АУАН, така и в НП, установил е неточност при определяне на правната норма, която е нарушена, а именно и в АУАН и в НП, като нарушен е посочен целият член 64 от ЗМВР, решаващият съд е прецизирал нормата, като за нарушена е приел чл. 64, ал.4 от ЗМВР и в тази част е изменил НП. Допълнително е посочил още, че санкционната норма на чл. 257, ал.1 от ЗМВР е определена точно и съдържа в себе си правило за поведение, което е нарушено от жалбоподателя и той е разбрал добре, за какво нарушение е ангажирана отговорността му.

Чл. 64 от ЗМВР определя, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Определя още формата и съдържанието им, реда за връчването им и за оспорването им. Чл. 64, ал.4 от ЗМВР въвежда задължение за адресатите на разпореждането,а именно „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“ Действително според описанието на деянието в АУАН и НП, като нарушена правна норма следва да се посочи чл. 64, ал.4 от ЗМВР.

В случая не е съществено процесуално нарушение, при съставяне на АУАН и НП че като нарушен е посочен целият чл. 64 от ЗМВР, а не само неговата ал. 4. Посочването на цялата разпоредба не е ограничила правото на защита на лицето, защото само в ал. 4 има въведено задължение до адресата на разпореждането, останалите норми определят, самото правомощие на полицейските органи да издават разпореждания, тяхната форма, съдържание и др. Не прецизирането на нарушената разпоредба би било съществено процесуално нарушение, ако в различните алинеи на разпоредбата имаше повече от едно задължение, ограничение или друго до лицата. Случаят обаче не е такъв и решаващият съд правилно е преценил, че това не е съществено процесуално нарушение, но е следвало да потвърди НП, а не да го изменя. Настоящият съд счита, че с изменението на НП се внася само по-голяма прецизност относно нарушената правна норма и по-посочените по-горе мотиви това не е съществено процесуално нарушение.

Останалите мотиви на оспореното съдебно решение са подробни, логични, обосновани и съответни на събраните по делото доказателства и закона. Съдът правилно е заключил, че нарушението е доказано по-безспорен начин, както извършителя и вината му. Правилно съдът е преценил, че поведението на настоящия касатор се отличава с особена дързост и незачитане на установения ред, като трикратно е предупреждаван и му е разпореждано да прекрати действията си по нарушаване на нощната тишина, но той не е предприел необходимите мерки. С оглед посоченото, съдът правилно е заключил, че определеното наказание съответства на тежестта и обществената опасност на деянието и дееца.

С оглед посоченото оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и съобразено в материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/08.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 469 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.