Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  473/  16. Юли 2018г., гр. Плевен

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесети юни 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 283/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Н.Д.И. *** срещу Заповед № 18-0374-000047/20.02.2018г. на Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова че със съставен АУАН № 544295 е установено, че Н. И. Г. управлява лек автомобил ХХХХ без да притежава свидетелство за управление на МПС.

Жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че заповедта е издадена без съставен АУАН срещу нея, с което да е установено нарушение на ЗДвП, не е мотивирана. Не са събрани доказателства, че е преотстъпила управлението на МПС на друго лице и още по-малко, че е знаела за неправоспособността на това лице.

Ответникът – Началникът на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен не изразява становище по жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 21.02.2018г.  Жалбата е подадена на 01.03.2018г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН бл. № Д 544295/20.02.2018г. е установено, че на 10.01.2018г. около 23:00ч. в гр. Червен бряг, ул. „Кн. Борис І“ и кръстовището с ул. „Хан Кубрат“ Н. И. Г. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХХХ, собственост на Н. Д. И. с ЕГН **********, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Актът е съставен на основание докладна записка с рег. № 374р-488/11.01.2018г., от която е видно, че служители на РУ – Червен бряг – Хр. Х. и С. В. са спряли автомобила за проверка, установили са водача Н. И. Г. и факта, че не притежава СУМПС. Видно от последваща докладна от 20.02.2018г. мл. автоконтрольор В. В., въз основа на докладната съставил акт на водача за извършеното нарушение, свидетел по акта и очевидец на нарушението е С. В.. В акта нарушителят вписал възражение, че не е управлявал колата. Със съставянето на акта е отнето СРМПС и са снети регистрационните табели, което е вписано в него.

Въз основа на акта е издадено НП № 18-0374-000235/26.02.2018г., с което на водача Н. И. Г. ЕГН ********** е наложено на осн. чл. 177 ал.1 т.2 ЗДвП административно наказание като предвидената глоба е заменена с обществено порицание, тъй като към момента на извършване на нарушението е бил непълнолетен. НП е връчено на 15.03.2018г. на нарушителя. Видно от приложената справка за водача Н. И. Г. – НП не е било обжалвано и е влязло в сила. Същата справка доказва, че на 14.03.2018г. Г. е издържал изпит за правоспособност и на 22.03.2018г. му е издадено СУМПС. Т.е. към момента на проверката – 10.01.2018г. водачът на автомобила – Г. не е притежавал СУМПС – бил е неправоспособен.  От справката за регистрация на управлявания от Г. автомобил се доказва, че той е собственост на жалбоподателката Н.Д.И.. Срещу нея не е бил съставян акт за нарушение. Наказан е водача на автомобила.

Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства и не е оборила установените с акта факти и обстоятелства и същите се потвърждават от останалите приложени по делото писмени доказателства.

Настоящото съдебно производство е самостоятелно и издадената заповед подлежи на отделна и самостоятелна преценка за законосъобразност.

Безспорно на 10.02.2018г. собственият на жалбоподателката автомобил е бил управляван от Н. И. Г. – неин племенник, който не е притежавал СУМПС т.е. бил е неправоспособен, заради което му е съставен акт за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Съставеният акт е послужил като фактическо основание за издаване на процесната заповед за ПАМ на осн. чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС  и снемане на регистрационните табели. След като ключовете на автомобила и СРМПС са били у водача се предполага, че са му били предоставени от собственика на автомобила с негово съгласие, още повече, че в случая съществува и близкородствена връзка между двамата.

Съгласно чл. 171 т.2а б. „а“от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от 6 м. до 1 година на собственик в няколко хипотези: който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Мярката се прилага и по отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Именно последната хипотеза е налице в случая, тъй като МПС, собственост на жалбоподателката е било управлявано от лице без правоспособност.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определеният със заповедта срок от шест е минималния, предвиден в закона, поради което е съобразен с целите на мярката и съразмерен.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.4 от същата разпоредба, налагането на ПАМ  се извършва с отнемането на табелите с регистрационен номер и на СРМПС при съставянето на акта.

Заповедта е издадена от Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а по ЗДвП от Директора на ОД на МВР – Плевен с изрична Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. т.1.3.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание.

Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване за срок от 6 месеца на регистрацията МПС, собственост на жалбоподателката, поради управлението му от лице, което не е притежавало СУМПС. Ето защо съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства. Относимите факти и обстоятелства в достатъчна степен и достатъчно ясно са посочени в заповедта. Неоснователно е възражението, че липсва съставен АУАН срещу жалбоподателката. В конкретната хипотеза собственикът и водачът на МПС са различни лица, затова отговорност за извършеното нарушение носи водача, който го е извършил. А от своя страна съставеният срещу него акт се явява фактическо основание за прилагане на мярката спрямо собственика. Затова не е необходимо мотивиращият заповедта за ПАМ акт да е съставен за извършено от собственика нарушение на ЗДвП. В този смисъл изтъкнатите аргументи дали собственикът е предоставил управлението и дали е знаел за неправоспособността на водача са ирелевантни.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, чието МПС е управлявано от неправоспособен водач. Налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок. Срокът от шест месеца е законосъобразно определен.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

 

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Н.Д.И. *** срещу Заповед № 18-0374-000047/20.02.2018г. на Началника на РУ – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил ХХХХХ за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

                                                        С Ъ Д И Я :