РЕШЕНИЕ № 338

гр. Плевен, 21.05 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – I-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 279/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К.И.И., изтърпяващ наказание по НК в затвора Ловеч - 10 група срещу заповед № 80 от 23.01.2017 година, с която е разпределен в Затворническо общежитие Полигона. Заповедта е подписана „за началник“ затвора Ловеч без да е посочено, кой е нейния издател.

Жалбата е депозирана първоначално в Административен съд Ловеч, където е образувано адм. дело № 97 за 2017 г. Същият прекратява производството по делото няколко пъти, последно с определение № 892/27.12.2017 г., като е приел, че жалбата е недопустима за разглеждане на основание, чл. 159, т.1, т. 4 и т. 5 от АПК. Това определение на Адм. съд Ловеч е оспорено пред Върховен административен съд /ВАС/ на Република България. Последният с определение № 2167/16.02.2018 г., постановено от адм. дело № 1660 по описа на ВАС за 2018 г. е намерил, че определение № 892/27.12.2017 г., постановено по адм. дело № 97/2017 г. на Адм съд Ловеч е неправилно, отменил е същото и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След това е последвал отвод на всички съдии от Административен съд Ловеч и с определение № 3247/14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3147/2018 на ВАС делото е изпратено на Административен съд Плевен, където е образувано настоящото делото.

Въпросът за допустимостта на жалбата е решен с определение № 2167/16.02.2018 г., постановено от адм. дело № 1660 по описа на ВАС за 2018 г. В същото е посочено, че жалбата следва да се приеме за подадена в установения от закона срок за това, както и че е ясна волята на жалбоподателя и правния му интерес от оспорване.

Съдът, допълнително с протоколно определение от съдебното заседание от 23.04.2018 г., се е произнесъл по направено възражение за недопустимост на жалбата, като е отхвърлил същото.

Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна, в противоречие с материалноправните разпоредби, в явно несъответствие със закона, неспазване на установената форма за издаване на административен акт, издаден след съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита също, че издаденият административен акт се явява нецелесъобразен.

Жалбоподателят - редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Началникът на затвора Ловеч, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна, но по причини различни от изложените в нея.

Предмет на съдебен контрол е заповед № 80/23.01.2017 г. /л.19 от делото/, с която оспорващият е разпределен/назначен на работа в ЗО „Полигона“. Видно от становище на ответника /л.15 от делото/ оспорената заповед е неразделна част от решението на комисията по чл. 35 от ЗИНЗС. Решението е приложено на л. 18 от делото и има същото съдържание - комисията е разпределила по затворнически общежития/групи и месторабота общо 7 лица , изтърпяващи наказание по НК, между които е настоящия жалбоподател. Решението отговаря на изискванията на чл. 35, ал. 4 от ППЗИНЗС и е подписаното от началника на затвора Ловеч – Р.Г. Именно това решение подлежи на изпълнение съгласно чл. 35, ал. 5 от ППЗИНС. Нито закона, нито правилника за приложението му определя, че е необходимо издаването на допълнителна заповед за пристъпване към изпълнение на решението на комисията. Следователно не е било необходимо издаването на заповедта, предмет на оспорване, за да се изпълни решението на комисията.

От друга страна, като правни основания за издаване на оспорената заповед са посочени – чл. 60, ал.1, чл. 63, ал.1, чл. 172, ал.2, чл. 173, ал.1 и чл. 174, ал.1 от ЗИНЗС, както и чл. 35, чл. 164, чл. 166 от ППЗИНЗС . Посочените правни разпоредби са изключително много и се отнасят до различни хипотези.

В оспорената заповед липсват фактически основания за издаването й, поради което не може да се определи и приложимото материално право.

Например: чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определя, че „Със заповед на началника на затвора могат да се обособяват отделения за настаняване на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност, както и безопасността на другите лишени от свобода и на служителите.“ Оспорената заповед обаче не се отнася до обособяването на такива отделения, нито има данни че жалбоподателят е лице с една от посочените в нормата характеристики или качества и следва да бъде настанен в такова отделение.

Чл. 63, ал.1 от ЗИНЗС определя, че „Лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5.“ Нормата дава компетентността на началника на затвора да премества лишените от свобода от затвора в затворническо общежитие от закрит тип и обратно в случаите по чл. 62, ал. 1, т. 1, 4 и 5. В оспорената заповед няма данни кой от посочените случай е налице, нито има индиция, че волята на издателя на заповедта е да приложи, именно това правно основание.

От чл. 172 до чл. 175 от ЗИНЗС е уредена работа /трудовата дейност/ на лишените от свобода в местата за изтърпяване на наказанията. В случая няма фактически основания, нито данни в оспорената заповед , че жалбоподателят е поискал работа или такава му е предложената и това налага разпределянето му в ЗО „Полигона“.

Чл. 35 от ППЗИНЗС определя работа на комисията, извършваща разпределението на лишените от свобода след престоя им в приемното отделение. Тази правна разпоредба определя компетентността на посочената комисия и е свързана с решението на същата, а не с оспорената заповед, която е издадена от едноличен орган.

Чл. 164 и чл. 166 от ППЗИНЗС доразвиват нормите относно работа /трудовата дейност/ на лишените от свобода в местата за изтърпяване на наказанията.

Налага се извод, че оспорената заповед няма ясно посочено правно основание за издаването й, като нито адресът на заповедта, нито съдът може да направи обоснован извод, на какво правно основание, от всички посочени, е издадена заповедта.

До колкото не е посочено фактическото основание на издаване на заповедта, а от там не може да се определи и приложимия закон, не може да се определят с точност и административно производствените правила относими към случая.

В писмо вх. № 1609/16.04.2018 г. /л.13 от делото/ е посочено, че оспорената заповед е с издател Ц. М. Т. – инспектор „ТРЗ“ затвора Ловеч и няма издадена заповед за оправомощаването му да издава заповеди с предмет на оспорената.

Налага се извод, че оспорената заповед е издадена при липса на материална, времена и териториална компетентност на издателя да постановява такива административни актове.

Административните актове са нищожни винаги, когато някое от основанията за оспорване, посочени в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, не се е проявило или е се е отразило негативно в толкова голяма степен, че прави акта недействителен и не можещ да породи прави последици. Във всеки отделен случай действителността на административните актове се преценява конкретно, като се оценява тежестта на порока, от който са засегнати и дали актът е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите въпреки порока.

Основанията за обявяване на нищожност на административните актове са липса на компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др.

С оглед изложеното, жалбата поставила начало на съдебното производство е основателна, като административният акт е издаден от некомпетентен орган, при пълна липса на фактически основания за издаването му и при липса на правни основания за това и следва да бъде обявен за нищожен.

Оспореният акт не може да породи правни последици и защото не тази заповед, а решението на комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС подлежи на изпълнение и е било изпълнено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № 80 от 23.01.2017 година, на началника на затвора Ловеч, с която К.И.И., изтърпяващ наказание по НК е разпределен в Затворническо общежитие Полигона.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/