Р E Ш Е Н И Е

№ 324

гр.Плевен, 17 Май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми май, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 274 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 44 от 17.01.2018 г., постановено по НАХД № 3350 по описа за 2017 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 4847/10.11.2017г. на Началник на отдел „Мониторинг“ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на Д.Т.Д. *** на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложена глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като е намалил размера на глобата на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Д.Т.Д., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Посочва се, че РС – Плевен правилно е преценил фактическата обстановка и по-голяма част от доказателствата, което е видно от факта, че глобата е чувствително намалена, но не са взети предвид сериозни обстоятелства и факти, които би следвало да доведат до пълното оневиняване и в частност до отмяна на наказателното постановление. Счита се, че не са представени доказателства за изправността на измервателните уреди, ползвани от служители на АПИ, както и не е ясно с какво е застрашил пътната настилка. Посочва се, че цитираната Наредба № 11 от 03.07.2001 г., на която се базира наказателното постановление е остаряла и не включва изисквания за периодична техническа проверка за изправност на измервателните уреди, което само по себе си е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд, съответно и на наказателно постановление на АПИ – София като неправилно и незаконосъобразно.

От ответника е представен писмен отговор по касационната жалба, като последната се счита за неоснователна.

В съдебно заседание касаторът Д.Т.Д. не се явява и не се представлява. По делото е подадена молба от Д., в която се поддържа депозираната касационна жалба.

В съдебно заседание ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В., която счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени доводи.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Д. за това, че на 13.10.2017г. в 09:15часа, на път І-3, км.80+400, на 200м. след пътен възел Гривица в посока Бяла-Ботевград, е управлявал и осъществил движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Ивеко“ модел „АС440С45ТП“ с рег.№А***КС и полуремарке с три оси с рег.№А***ЕК, за което след проверка е установено, че е извънгарабитно пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ, респ. тежко по чл.3 на наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел ІV на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Районният съд е приел, че в хода на съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, като изложената в тях фактическа обстановка се потвърждава изцяло. Съдът е кредитирал свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, а по отношение обясненията на наказаното лице е приел същите за недостоверен доказателствен източник. Посочил е, че към момента на проверката водачът не е разполагал със съответното разрешение за движение на извънгабаритно и тежко ППС, поради което е осъществил състава на нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата. Във връзка с последното е приел, че правилно наказващият орган е санкционирал Д. по чл.53 ал.1 от ЗП, но неправилно е определил размера на санкцията. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че наложеното наказание е прекомерно, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието, нито на тази на дееца, и е намалил размера на глобата на 1500лева.

Решението на районния съд е правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно издадено наказателно постановление, като само по отношение размера на санкцията е прието, че същата е несъразмерно висока. Не са допуснати нито процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, нито нарушения на материалния закон от страна на съда. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. По делото са налице доказателства за изправността на измервателните уреди, поради което е доказано обстоятелството, че процесното ППС е извънгабаритно и тежко по смисъла на Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

За пълнота следва да се посочи, че в действителност практиката на настоящия състав е, че при управление на извънгабаритно ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ, на водача следва да се търси отговорност по чл. 177, ал.3 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а не по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата, тъй като не е негово задължението да снабди извънгабаритното ППС със съответните документи от АПИ. Задължението за снабдяване с необходимите документи е на собственика на ППС или превозвача. От данните по делото се установява по безспорен начин, че в конкретния случай процесното извънгабаритно ППС е собственост на ЕТ „Д. С-Д.Д.“, с представляващ касатора Д., чието именно е било задължението да снабди ППС с изискващото се по закон разрешително. В този смисъл са и твърденията на Д. в хода на съдебното производство, че многократно е подавал документи за издаване на такова разрешително, като за процесния случай не е разполагал с необходимото време, поради което е управлявал същото в нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата. Т.е. правилно е реализирана административно-наказателната отговорност на Д. по чл.53 ал.1 от Закона за пътищата.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 17.01.2018 г., постановено по НАХД № 3350 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.