Р E Ш Е Н И Е

№ 466

гр.Плевен, 12.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от Председателя касационно касационно административно дело № 272 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 149 от 20.02.2018 год., постановено по НАХД № 3469/2017 год., Районен съд- Плевен е потвърдил НП № 17-0938-005150/23.10.2017 г. на Началник група към ОДМВР Плевен Сектор „ПП“ при ОД-МВР -гр.Плевен, с което на жалбоподателя на А. В.В. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 174, т. 3 пр.1 от ЗДП и на основание чл. 174 ал. 3 пр.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца.

Против въззивния съдебен акт е постъпила касационна жалба от г-н В., в която се навеждат доводи, че решението на Районен съд- Плевен е неправилно и допуснато при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че същото е необосновано, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са тълкувани недобросъвестно и в ущърб на касатора. Излагат се доводи, че въззивният съд е извършил само формална преценка на събраните доказателства и неаргументирано е кредитирал единствено показанията на полицейските служители, а необосновано е отхвърлил тези на останалите свидетели. Оспорва се незаинтересоваността на свидетеля П. К., чиито показания са съобразявани от въззивният съд, въпреки, че по отношение на него се извършва дисциплинарна проверка по жалба на касатора. Твърди се, че съдът не е изложил самостоятелни мотиви и не е обсъдил всички възражения на касатора, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът не е събрал като доказателства записите от микрофона на полицейския служител, осъществил проверката, поради което не е установил обективната истина и постановеното решение е основано не на събраните доказателства, а на недопустими предположения. В заключение се прави искане да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. В.М. ***, който поддържа касационната жалба по изчерпателно изложените в нея съображения. В заключение пледира за отмяна на решението на РС- Плевен.

Ответникът ОД на МВР- Плевен не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Направените с касационната жалба оплаквания се свеждат до оспорване на приетата от РС- Плевен за установена фактическа обстановка, немотивиране по надлежния ред на постановеното решение и недоказаност на деянието, както и неправилност на правните изводи на съда, основани на незаконосъобразна и неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Не се оспорват правната квалификацията на административното нарушение, както и вида и размера на наложените административни наказания.

Настоящият съдебен състав намира тези оплаквания за неоснователни.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 11.10.2017 г. жалбоподателят А.В.В. *** лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ХХХХ. Около 23:30 часа до бл. 123 длъжностните лица Д. А. Х., П. Е. К. и А. О. К. спрели за проверка жалбоподателя А.В.В. *** лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ХХХХ в ж.к. „Дружба“ до бл. 123 с посока на движение бл. 121. В хода на извършената проверка В. бил поканен да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRARER DRUG TEST 5000 ARHJ-0005, както и за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. № 0254. Същият отказал да му бъде извършена проверката. Поради тази причина му бил издаден талон за медицинско изследване № 0015144. Талонът за медицинско изследване бил издаден в 00:30 часа на 12.10.2017 г. и връчен на жалбоподателя. До 01:15 часа на същата дата, той следвало да се яви в ЦСМП-гр.Плевен, където да даде кръвна проба. Жалбоподателя В. ***, като бил съставен протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 12.10.2017 г., като било отразено че отказва да даде кръв и урина за изследване на алкохол и наркотици. За констатираното нарушение дл. лица съставили АУАН № 0271135/11.10.2017г., с който на А.В. било вменено цитираното по-горе нарушение на ЗДП.

Така приетата от РС- Плевен фактическа обстановка е резултат на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото е представена Заповед № 8121з – 952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, от която се установява компетентността на свидетеля Х. за съставяне на процесния АУАН. Същият е с изискуемите съобразно ЗАНН реквизити, поради което се явява редовно съставен по смисъла на закона. Отразената в него фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите Д. А. Х., П. Е. К. и А. О. К., които в съвкупност помежду си са безпротиворечиви, последователни и логични. В подкрепа на горното са и приложените по делото справка за нарушител/водач на л. 6 - л.14, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 12.10.2017 г., на л. 18, талон за медицинско изследване 0015144 на л. 19, протокол за проверка на лични вещи на лица и превозни средства от 11.10.2017 г. на л. 25 от делото.

Настоящият съд намира за неоснователни доводите за наличие на предубеденост от страна на свидетеля П. К., предвид провеждана по отношение на него дисциплинарна проверка по подадена от касатора жалба. Тези доводи биха били от значение, но само, ако към момента на извършване на проверката, във връзка с която е съставен АУАН, са били налични подобни обстоятелства, а от твърденията на процесуалния представител на касатора, изложени пред настоящия съдебен състав в съдебно заседание на 01.06.2018г. е видно, че г-н В. е подал жалби с/у свид. К. след въпросната проверка. Освен това показанията на свид. К. кореспондират с тези на останалите полицейски служители в съществените си елементи, касаещи извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Няма каквито и да е данни тези трима свидетели, които са осъществявали служебните си задължения, да са били по някакъв начин предубедени по отношение на касатора към момента на извършената проверка, отразена в съставения АУАН.

Правилно въззивният съд не е кредитирал показанията на втората група свидетели, а именно тези, дадени от П. Й. Л., Д. И. К. и Т. П. И.. Същите са в явно противоречие с обсъдените дотук гласни и писмени доказателства, а и действително, с оглед установените по делото приятелски отношения между тях и г-н В., следва да се приеме наличие на заинтересованост.

При тези съображения АС- Плевен намира, че въззивният съд е достигнал до правилния извод, че г-н В. е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран.

Оспореното НП е издадено от компетентен орган и в него са налични изискуемите в ЗАНН реквизити. Правната квалификация на допуснатото нарушение е правилна, коректно е определена и съответната санкционна норма.

Наложените административни наказания са съответни на закона, тежестта на извършеното нарушение, личността на нарушителя и неговата вина. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на РС- Плевен в тази им част, поради което не намира за нужно да ги повтаря, а и в касационната жалба липсва оспорване на тази част от въззивното решение.

При тези съображения съдът намира, че РС- Плевен е постановил решение, което е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 20.02.2018 год., постановено по НАХД № 3469/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.