РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Плевен, 26.06.2018
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, шести състав, в публично заседание на двадесет
и първи юни две хиляди и осемнадесета година а в състав:
Производството е по
чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Административното дело е образувано по жалба
на Р.И.М.,***, Ж.П блокове № 10 , ет. 1 , ап. 3 „Стара гара“ срещу заповед №
ЗСПД/Д-ЕН/783 от 02.02.2018 година на директор на Дирекция за социално
подпомагане – Плевен в частта относно начална
дата на отпускане на помощта.
В жалбата се посочва,
че заповедта е незаконосъобразна относно началната дата, от която се отпуска
месечната помощ за дете по чл. 8д , ал. 1 от ЗСПД и следва с оглед експертното
решение следва да се изплаща от 31.10.2016 година, а не от 01.01.2018 година.
По делото е
представено становище на ответника директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Плевен (л. 134), в което се посочва, че жалбата е допустима, но
неоснователно и правилно е определено
изплащане на помощта от първо число на месеца, в който е подадено заявлението
за отпускане. Посочва се, че в случая не намира приложение чл. 24б, ал. 4 от
ППЗСПД и да се отпусне помощта за минал период от 01.12.2017 година, тъй като
преосвидетелстването на детето е извършено по-късно и причината за забавянето
е, че заявлението за преосвидетелстване е подадено след изтичане на срока по ЕР
на ТЕЛК№ 1713 от 096/27.05.2016 година, с което е определен срок на действие до
19.10.2016 година . Моли за отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание оспорващият
– Р.И.М.,***, Ж.П блокове № 10 ,
ет. 1 , ап. 3 „Стара гара“ се явява лично и моли жалбата да бъде уважена и да
бъде променен началният моментна отпускане на помощта. Не претендира разноски.
В съдебно заседание
ответникът - Директорът на ДСП-Плевен не се явява, не се представлява.
Административен съд -
Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № ЗСПД/D/-ЕН/28.06.2016 година на
директора на Дирекция „социално подпомагане“ Плевен на Р.И.М. е отпусната
еднократна месечна помощ по чл. 8д , ал. 1 от ЗСПД за И. Р. М. в размер от
01.05.2016 година. Помощта е отпусната
във връзка с представено ЕР на ТЕЛК първи състав при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД
Плевен № 1713/27.05.2016 година, с което е определен процент на трайна
неработоспособност на И. Р. М. със срок до 19.10.2016 година , до навършване на
16 години.
По делото съдът изиска
представяне на медицинско досие на И. М. и след представянето му на л. 74 по
делото, в което е налице заявление-декларация от името на И. М. до ТЕЛК за
преосвидетелстване поради изтичане на срока на последното експертно решение,
подадено на 24.11.2016 г..
По така подаденото
заявление е постановено ЕР на ТЕЛК трети състав към УМБАЛ „Д.Г.Странски“
ЕАД Плевен № 0106 от 10.01.2017 година ,
с което е определена 50 процента трайно намалена работоспособност на детето и
срок на експертното решение до 01.01.2020 година. Решението е обжалвано пред НЕЛК и с ЕР на НЕЛК № 1234 от заседание
№ 184 на 08.12.2017 година е отменено ЕР на ТЕЛК и е определен 52 процента на
намалена работоспособност със срок до 01.01.2020 година.
На л. 15 по делото е
представено заявление-декларация от Р.И.М. с искане за отпускане на семейна
помощ за дете с увреждане от 24.01.2018
година, към което е приложено ЕП на НЕЛК от 08.12.2017 година.
На 02.02.2018 година
е издадена процесната заповед, с която за И. И.М. е отпусната помощ по чл. 8д,
ал. 1 от ЗСПД в размер на 350 лева от 01.01.2018 година – 31.01.2020 година.
Срещу заповедта е подадена жалба на 06.02.2018 година (л.34)
като се твърди, че началният срок следва да бъде една година назад.
С решение № 15-РД06-0007/27.02.2018 година на директор на
Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Плевен е отхвърлена жалбата в
частта относно началния момент на отпускане на месечната помощ за дете с
увреждане. В решението се посочва, че правилно е отпусната помощта от първо
число на месеца, в който е подадено заявлението, а именно то е подадено на
24.01.2018 година и помощта е отпусната от 01.01.2018 година. Посочва се, че в
случая приложимата норма е тази на чл. 24а, ал. 4 от ППЗСПД, съгласно който
месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се отпускат от първо
число на месеца, през който е подадено заявлението декларация с необходимите
документи и са налице условията по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца,.
В случая е получавана помощ до 31.10.2016 г.,и след като е представено
заявление –декларация на 24.01.2018 година правилно е определена началната дата
на отпускане на помощта.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него
лице. Оспореният акт - заповед №
ЗСПД/Д-ЕН/783 от 02.02.2018 година е постановена от компетентен орган- директор
на Дирекция за социално подпомагане – Плевен, при спазване на административно-производствените правила, но
при неправилно прилагане на закона и несъответствие с целта му.
Съгласно чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД в случаите на
преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от
първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но
не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението
декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното
увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят
до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен
срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно
ал. 6 на тази разпоредба когато преосвидетелстването на детето е извършено със
закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които
полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. Съдът
намира, че в случая е налице именно хипотезата на чл. 24б, ал. 4 вр. ал. 6 от
ППЗСПД, тъй като помощта е отпусната до
31.10.2016 година, както сам посочва органът, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗСПД
помощите по чл. 2, ал. 3 се предоставят през месеца, следващ месеца, за който
се дължат на майката в случая на бащата т.е. семейната помощ за дете с трайно
увреждане се отпуска с начална дата от първо число на месеца, но се изплаща
едва от следващия месец или оспорващият е получил последно плащане през ноември
2016 година на отпусната му до 31.10.206 година помощ, и веднага след
получаване на последното плащане е подадено заявление за преосвидетелстване
т.е. не е налице забавяне по вина лицето, тъй като именно след получаване на
плащането, законният представител подава заявление , по което е налице
произнасяне на 10.01.2017 година от ТЕЛК, но се определя 50 процента намалена
работоспособност, което решение се обжалва пред НЕЛК в срок и е постановено
решението от 08.12.2017 година т.е. налице е процедура по обжалване и
произнасяне на органа на медицинската експертиза, продължила повече от 1
година. Съдът намира, че не са ангажирани доказателства за вина на оспорващия и
забавяне при подаване на молбата за преосвидетелстване и именно поради
обстоятелството, че не отпада правото на детето, тъй като НЕЛК определя 52
процента трайно намалена работоспособност, то следва помощта по чл. 8д , ал. 1
от ЗСПД да се отпусне 01.12.2017 година, тъй като заявлението е подадено в три
месечен срок от постановяване на решението на НЕЛК, с което се променя само
процента намалена работоспособност, но не отпада основанието за получаване на
помощта.
Съдът намира, че в случая е налице несъответствие на
заповедта в частта относно определяне на началната дата и с целта на закона. ЗСПД е
специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с
трайни увреждания 50% или над 50%.Целта на закона е да бъдат подпомогнати и
родителите/осиновителите/,които полагат допълнителни грижи за своите деца с
трайни увреждания, именно да се осигурят средства в пари, които подпомагат
отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи
грижи за тях. Налице е хипотеза на преосвидетелстване т.е. състоянието на
детето се е променило , но не в степен, че е излекувано и е определен процент
на намалена работоспособност, при който детето има нужда от подпомагане и целта
на помощта, отпускана по силата на закона, не е лишаване на правоимащите от
помощта за дълъг период от време, през който тече административната процедура
по произнасяне и обжалване, а именно да
не се създават затруднения на родителите, да бъдат улеснени грижите им за дете,
което се нуждае от по-специални такива. Специалното отношение и грижа на
държавата към децата с трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и
прилагане на закона.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена
в частта относно началната дата на отпускане на помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД
като преписката бъде върната за произнасяне съгласно мотивите на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. второ вр. чл. 173, ал. 1 , предл.
второ от АПК, Административен съд –
Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № ЗСПД/Д-ЕН/783 от 02.02.2018
година на директор на Дирекция за социално подпомагане – Плевен в частта
относно началната дата на отпускане на помощта.
Връща преписката на директора на Дирекция за
социално подпомагане – Плевен за произнасяне съгласно мотивите на съдебното
решение.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: