РЕШЕНИЕ № 292

гр. Плевен, 3 Май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 262 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите, гр. Плевен, срещу решение № 172/07.12.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Луковит, постановено по н.а.х.д № 15/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 063/16.09.2015 г. издадено от инж. Р. А. – Директор на регионална инспекция по околната среда и водите – Плевен, с което на „Полихим-СС“ ЕООД с ЕИК 831233875, представлявано от управителя С. И. С., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. „Дедеагач“ № 17, бл. 12, ет. 13, ап. 45, адрес за кореспонденция гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Подграмада“ № 11 на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът счита за неправилни доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, които е приел първоинстанционният съд. Посочва, че съдът е приел, че производството е било образувано с АУАН, без да се изискат от жалбоподателя оригинални документи, а по документи, представени от друго юридическо лице, като счита гореизложеното за неправилно, тъй като първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил приложените по делото и относими към случая АУАН № 042/19.06.2015 г. на РИОСВ – Плевен и НП № 042/31.07.2015 г., издадено от Министъра на околната среда и водите. Сочи, че копия на отчетната книга, транспортните карти (идентификационни документи) и годишните отчети за 2014 г. на„Полихим-СС“ ЕООД са представени от МОСВ, поради следната причина: същите документи са изискани от дружеството да бъдат представени в оригинал в РИОСВ – Плевен с предписание със срок за изпълнение до 29.04.2015 г., предписанието не е изпълнено от „Полихим-СС“ ЕООД, като за неизпълнението му е съставен АУАН № 042/19.06.2015 г. на РИОСВ – Плевен, въз основа на който е издадено и горепосоченото НП, поради което счита, че административнонаказващият орган е предприел необходимите действия за изискване на оригиналните документи. Сочи, че изпратената в РИОСВ – Плевен информация от Зам. министър на околната среда и водите, е представена след искане от страна на МОСВ от „Ойл Рециклейшън“ ЕООД, гр. София – организация по оползотворяване на отработени масла, като „Полихим-СС“ ЕООД (като лице, което пуска на пазара масла) изпълнява задължението си за постигане на целта по чл. 8 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти чрез колективна система по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО след сключване на договор с такава организация съгласно чл. 11 от същата Наредба. Посочва, че „Полихим-СС“ ЕООД е партньор на „Ойл Рециклейшън“ ЕООД, гр. София, поради което административнонаказващият орган е приел, че предоставените данни от „Ойл Рециклейшън“ ЕООД, гр. София са достоверни. Посочва още, че заключението на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза е, че представените в цялост разпечатани копия на идентификационни документи екз. № 3, на Отчетната книга за оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци и на годишните отчети за оползотворяване/обезвреждане на отработени масла и за събиране и съхраняване на отработените масла кореспондират с тези на магнитния носител, от който са предоставени. Счита, че доводите на съда за допуснати и други нарушения от процесуално естество при съставянето на АУАН са неправилни, тъй като според съда 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от деня, в който органът овластен да състави АУАН, е узнал кой е нарушителят и административнонаказателното производство е трябвало да бъде образувано в рамките на горепосочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, т.е. до 07.09.2015 г. /ден понеделник/, като действително АУАН е съставен на 08.09.2015 г. – три месеца и едни ден след като в МОСВ е постъпила исканата от МОСВ информация. Счита, че така допуснатото нарушение не е съществено, доколкото не се отразява на правото на защита на нарушителя, тъй кат от данните по делото е видно, че съставения АУАН е надлежно връчен на дружеството, с което е осигурена на същото възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че наказващият орган се е произнесъл по всички въпроси, които следва да разреши в рамките на едно административнонаказателно производство: наличие на административно нарушение, на административнонаказателно отговорно лице, определяне на административно наказание. Моли да бъде отменено оспореното решение.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се прадставлява.

Ответникът – „Полихим-СС“ ЕООД, редовно призован, се представлява от управителя С.С. и адв. Г.. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, по съображения изложени в писмено възражение към касационната жалба. Считат, че в спорното НП не е конкретизирана нарушената правна норма и това пречи да се извърши съдебен контрол. Молят и за присъждане на направените в производството разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, тъй като съдебното решение не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по касация е санкциониран, за това че предоставя невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно изискванията ва ЗУО и наредбата по чл. 48, ал1 за периода 01.01.2014 г-31.12.2014 г., като конкретните данни да посочени в две точки. Нарушение 135, ал1, т3 от ЗУП в чл. 44, ал2 от ЗОУ и по реда на чл. 10, ал2 от Наредбата по чл. 48 от ЗОУ – Наредба № 2 за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри /отм. от 03.06.2014 г/ и Наредба № 1 /04.06.2014г за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри/обн ДВ бр51/20.06ц.2014 г.

Решаващият съд е намерил, че спорното НП е незаконосъобразно и го е отменил, поради допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението и постановяване на НП.

Съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение е издаден /АУАН/ е издаден след изтичане на тримесечния срок за издаването му, определен от чл. 34 от ЗАНН и това опорочава цялата административно наказателна процедура. Изводът е правилен и съответен на данните и доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че данни за нарушителя е имало в органа, овластен да започне административно наказателното производство още 05.06.2015 г. и от тази дата започва да тече тримесечния срок за издаване на АУАН. Последният е издаден след изтичането на посочения срок една на 08.09.2015 г.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд – „с изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.“ Следователно с изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя се погасява правото на санкциониращия орган да търси административно наказателна отговорност въобще. За изтичането на тези срокове съдът следи служебно и е длъжен да зачете техните последици.

В случая решаващия съд е отменил НП и на това основание, което е достатъчно да обоснове крайния му резултат като правилен.

За пълнота: Правилни са изводите на съда, че както в АУАН, така и в НП липсва посочване на дата на извършеното нарушение и това не може да е датата на проверката, тъй като предоставянето на информация и/или воденето на опредена отчетност винаги е свързано с конкретна дата до която информацията следва да е предоставена и/или отчетността приключила, която дата винаги е установима и следователно следва да бъде ясно посочена като дата на извършване на нарушението. Изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57 ,ал. 1, т. 5 от ЗАНН е императивно и определя ,че се посочва дата и място на извършване на нарушението. По същата причина правилен е изводът на съда, че в АУАН и НП липсва и място на извършване на нарушението.

Липсата, на който и да било елемент от съдържанието на АУАН и НП, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН е винаги съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице, поради което води до незаконосъобразност на НП и налага неговата отмяна.

Правилен и изводът на съда, че санкциониращият орган е следва да осигури и направи преценката си възоснова на документи, които изхождат директно от санкционираното лице. Това че те са били изискани с предписание, а то не е било изпълнено, не освобождава санкциониращият орган от необходимостта да провери констатациите си чрез документи и материали, налични при лицето, чиято отговорност се търси, например чрез допълнителна проверка.

Достигайки до сходни изводи, Районен съд Луковит е постановил едно допустимо, валидно и съобразено с материалния закон съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касация, то такива не се дължат съгласно ТР №2/2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/07.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 15 по описа на Районен съд на гр. Луковит за 2017 г.

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски направено от страна на на „Полихим-СС“ ЕООД с ЕИК 831233875, представлявано от управителя С. И. С..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.