О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 426

гр. Плевен, 27.03.2018г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март 2018г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 259/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на З.С.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Ловеч срещу Държавата чрез Министерство на финансите, Прокуратурата на Р България, Висшия съдебен съвет за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 Евро, поради „загуба на вяра в държавата и съдебната власт, страх, притеснения и тревоги“.

Ищецът е заявил общо недоволство от обвинението и наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по наказателно-общ характер дело на Окръжен съд – Плевен, до което се е стигнало след отказ да бъде екстрадиран в Република Гърция, където щял да докаже невинността си. Недоволството се изразява в това, че са му били нарушени правата на обвиняем в наказателното производство по НОХД № 371/2016г., завършило с осъдителна присъда, като не е могъл да ангажира доказателства, за да докаже невинността си.

Настоящото дело е изпратено по подсъдност от АССГ с оглед упражненото от ищеца право на избор по смисъла на чл. 7 от ЗОДОВ делото да се гледа от Административен съд – Плевен според твърдяното място на увреждане. Ищецът е поискал освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ за процесуално представителство, за което е представил писмена декларация.

В тази връзка съдът е изискал и справка от Затвора – Ловеч. От представената информация е видно, че ищецът е осъден на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието. На 48 г. – в трудоспособна възраст, но през последните 6 месеца не работи, не получава трудово възнаграждение, получил е парични средства от близките си през м. октомври в размер на 40 лв. Семейно положение – женен с две деца, които според декларацията са в приемно семейство. Според медицинската справка – клинично здрав, без здравословни оплаквания. Не притежава имоти.

Поради това съдът счита, че ищецът няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 10 лв. и на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК следва да бъде освободен от внасянето й.

Ищецът не разполага и със средства за заплащането на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 23 ал.3 от Закона за правната помощ.

Претенцията на ищеца се свежда до несъгласие с постановената присъда по НАХД № 371/2016г., която счита за несправедлива, защото е невинен и са били нарушени правата му на обвиняем в наказателното производство, за да докаже невинността си.

Видно от приложената от Затвора – Ловеч справка с Присъда № 239/11.07.2017г. по ВНОХД № 371/2016г. на Апелативен съд – В. Търново е осъден на наказание доживотен затвор, потвърдено с Решение № 300/12.12.2017г. по КНД № 1112/2017г. на ВКС на Р България, както и е осъден с присъди на други наказания (лишаване от свобода, глоба) като с Определение № 136/05.02.2018г. по чнд № 1308/2017г. на ОС – Плевен е определено да търпи едно общо наказание, а именно доживотен затвор при първоначален специален режим.

Осъдителната присъда е преминала инстанционен контрол от Върховния касационен съд. Правораздавателната дейност на съдилищата не представлява административна дейност, защото правораздавателните органи не са част от изпълнителната, а от съдебната власт, в която се включват и органите на прокуратурата. Проверката за законосъобразността на съдебните актове се осъществява по реда на инстанционния контрол и не подлежи на проверка от административните съдилища.

Ето защо, очевидно в случая не се касае за претенция за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи при или по повод на изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, нито се касае за оплаквания от такива действия срещу специализираните органи по изпълнение на наказанията по смисъла на чл. 284 от ЗИНЗС, които подлежат на разглеждане от административния съд.

Ето защо формулираната от ищеца претенция е очевидно недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати на осн. чл. 130 от ГПК и чл. 159 т.1 от АПК. А съгласно чл. 24 т.2 от Закона за правната помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, правна помощ не се предоставя.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА ищеца З.С.С. от внасянето на д.т. 10 лв. за настоящото съдебно производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на З.С.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Ловеч срещу Държавата чрез Министерство на финансите, Прокуратурата на Р България, Висшия съдебен съвет за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 Евро, поради „загуба на вяра в държавата и съдебната власт, страх, притеснения и тревоги“.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 259/2018г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

С Ъ Д И Я :