Р E Ш Е Н И Е

№ 306

гр.Плевен, 11 Май 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №258 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.256 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по искането на л.св.К.И.И., изтърпяващ наказание в ЗОЗТ „Атлант“ –Троян, подадено по реда на чл.256 и сл. от АПК, за осъждане на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян да извърши действия, произтичащи от разпоредбите на чл.77 от ППЗИНЗС-приемане и извеждане с изх.№ и дата на направеното от л.св.И. уточнение по подадено от него заявление по реда на ЗДОИ до ГДИН и администриране на същото до неговия адресат.

В искането и допълнението към него се твърди, че на 04.01.2018г. е подал заявление до Главния директор на ГДИН по реда на ЗДОИ, като на 26.01.2018г. му е предоставен за запознаване отговор, че следва да направи уточнение по заявлението. Твърди се още, че на 30.01.2018г. е написал уточнение и го е дал на Инспектор „СДВР“ в ЗОЗТ „Атлант“ –Троян за получаване на изх.№ и администрирането му до неговия адресат. Твърди се, че му е отказано, поради факта, че писмото не е поставено в плик и няма пощенска марка. Сочи се, че му е обяснено, че писмото следва да бъде изпратено по пощата. Счита се, че отказът цели да бъде осуетено предоставянето на информация по реда на ЗДОИ. Счита се още, че действията и бездействията на длъжностите лица противоречат на разпоредби на ЗИНЗС и Правилника за неговото прилагане. Иска се да бъде задължен ответника да даде изх.№ на уточнението и да го администрира до неговия адресат.

От ответника е подаден писмен отговор, в който се сочи, че искането е неоснователно, тъй като лишеният от свобода разполага с финансови средства и не са налице условията по чл.90 ал.4 от ЗИНЗС.

В съдебно заседание ищецът не се явява (по негово изрично настояване, удостоверено в собственоръчно написана декларация) и не се представлява.

Ответникът по делото в съдебно заседание се явява лично и заявява, че искането е неоснователно, доколкото лишеният от свобода И. разполага с финансови средства, именно поради което неговото уточнение не е изпратено до адресата му.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че л.св. К.И. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян и на 04.01.2018г. е подал заявление до Главния директор на ГДИН по реда на ЗДОИ, по което му е било указано да направи уточнение.

На 30.01.2018г. л.св. И. е изготвил своето уточнение към заявлението за достъп до обществена информация, подадено до Главния директор на ГДИН, и със заявление от същата дата е поискал от затворническата администрация да му бъде даден изх.№ на уточнението и същото да бъде изпратено до адресата.

Видно от докладна записка изх.№43/30.01.2018г. на Инспектор „СДВР“ е, че на уточнението, изготвено от л.св.К.И., по подадено от него до Главния директор на ГДИН заявление по реда на ЗДОИ не е даден изх.№ и дата и не е изпратено до адресата, тъй като л.св.И. е отказал да постави уточнението в пощенски плик с поставена от него върху плика пощенска марка.

От приложения по делото отговор на ответника се установява, че уточнението от 30.01.2018г. на л.св.И. по подадено от него заявление по реда на ЗДОИ не е получило изх.№ и дата и не е администрирано до неговия адресат-Главния директор на ГДИН.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеното искане по чл.256 от АПК е процесуално допустимо като подадено в срок и от лице с правен интерес, адресат на фактическото действие. Заявлението на л.св.И. за предоставяне на изх.№ и дата на изготвеното от него уточнение по заявлението по реда на ЗДОИ е подадено на 30.01.2018г., а искането по реда на чл.256 от АПК до съда е депозирано на 05.02.2018г. по пощата, т.е. е подадено в 14-дневния срок по чл.256 от АПК.

Разгледано по същество е неоснователно.

Предмет на осъдителния иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, които той е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Нормата е относима само към фактически действия, при които не се произнася волеизявление и не се постановява административен акт.

Предвид горното, в настоящето производство следва да се установи:1.Съществувало ли е задължение за ответника по силата на закона да извърши твърдяните в искането фактически действия (приемане и извеждане с изх.№ и дата на направеното от л.св.И. уточнение по подадено от него заявление по реда на ЗДОИ до ГДИН и администриране на същото до неговия адресат); 2. Направено ли е такова искане от страна на л.св.И. за извършването им; 3. Ако е направено- -извършени ли са същите в 14-дневен срок от направеното искане до компетентния за това орган.

Нормите на чл.86 ал.1 т.3 и ал.3 от ЗИНЗС и чл.75 ал.3 от ППЗИНЗС регламентират, че лишените от свобода имат право на кореспонденция, която не подлежи на контрол на писменото съдържание, като писмата се изпращат и получават от инспектор „СДВР“, който проверява за наличие на неразрешени вещи. В чл.90 ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че пощенските разходи за кореспонденция на лишените от свобода са за тяхна сметка, като само за тези за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода. Съгласно чл.77 ал.1 от ППЗИНЗС, молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, като срокът за изпращане е три дни (ал.2). А нормата на чл.77 ал.3 урежда, че пощенските разходи за молбите и жалбите са за сметка на лишените от свобода освен за лицата, за които е установено, че нямат средства, набрани от полагащото им се възнаграждение или получени по установения ред от близки, познати или трети лица.

В контекста на тази нормативна уредба е безспорно правото на лишения от свобода да води кореспонденция, като при доказана липса на средства у подателя кореспонденцията трябва да се придвижи до адресата за сметка на мястото за лишаване от свобода, като преди това тези документи задължително се завеждат в специална книга.

По делото се събраха надлежни доказателства за изготвено от страна на л.св.И. уточнение с адресат Главния директор на ГДИН, за което на 30.01.2018г. е поискан изх.№. Не се събраха, обаче, доказателства за наличие на предпоставката на чл.90 ал.4 от ЗИНЗС, респ. чл.77 ал.3 предл. второ от ППЗИНЗС, а именно л.св. И. да не разполага с финансови средства, за да е налице задължение за ответника да заведе кореспонденцията с изх.№ и да изпрати същата до нейния адресат за сметка на мястото за лишаване от свобода. Дори напротив, видно от приложена на л.19 справка е, че л.св.И. разполага с парични средства и то не в малък размер. Не без значение е и обстоятелството, че в адм.дело №47/2018г. на Административен съд-Ловеч са налични данни за многократно водена кореспонденция на л.св. с този съд, както и че искането по реда на чл.256 от АПК, по повод на което е образувано настоящето дело, е изпратено от л.св.И. по пощата в запечатан плик, облепен с пощенска марка.

По изложените съображения, за ответника не е възникнало пряко по силата на закона задължение за извършване на фактическо действие, за да се приеме, че е налице бездействие. Ето защо искането на л.св.К.И. с правно основание чл.256 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на л.св.К.И.И., изтърпяващ наказание в ЗОЗТ „Атлант“ –Троян, подадено по реда на чл.256 и сл. от АПК, за осъждане на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян да извърши действия, произтичащи от разпоредбите на чл.77 от ППЗИНЗС-приемане и извеждане с изх.№ и дата на направеното от л.св.И. уточнение по подадено от него заявление по реда на ЗДОИ до ГДИН и администриране на същото до неговия адресат.

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: