Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 318

 

гр. Плевен, 16.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                      

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 256/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт В. Б. срещу Решение № 15 от 18.01.2018г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 448/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2017-0044470/04.10.2017г. на Директора на Комисията за защита на потребителите -Регионална дирекция - Русе, с което на ЕТ „Расланфуудс – М.Н.Р.Р.“*** на основание чл. 209 от Закона за туризма за нарушение на чл. 114 т. 3 от ЗТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева и на основание чл. 211 от Закона за туризма за нарушение на чл. 117 ал. 2 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, затова че при проверка на 29.06.2017 г. в снек-бар „Клеопатра“ в с.Обнова, стопанисван от търговеца, е установено, че: в близост до входа на туристическия обект не е поставена информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, работното време на туристическия обект, имената на управителя на обекта и телефон за контакт и ценоразписът не се предоставя на потребителите при вземане на поръчката и при предоставяне на сметката.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗТ, както и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита, че НПК не е  приложим, тъй като в производството по установяване на административното нарушение, важат правилата, които установява ЗАНН, където не е предвидено изрично назначаването на преводач. Не е нарушено правото на защита на търговеца, още повече, че при съставяне на АУАН освен управителя е присъствала и З. М. – представител на търговеца, лице по трудов договор на длъжност „сервитьор“. Счита, че според събраните гласни и писмени доказателства, се налага извода че лицето говори български език, като в тази насока са свидетелските показания и факта, че лицето пребивава в страната повече от 10 години и извършва търговска дейност. Съгласно Европейското законодателство в случаите на налагане на санкции за леки нарушения, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Реализирал е правото си на съдебно обжалване. Съставеният АУАН е връчен на управителя, който в графа за възражения е вписал: „Имам информация за фирмата. Вече давам ценоразпис при вземане на поръчката.“, с което по същество потвърждава извършените нарушения, както и че управителят е имал възможността подробно да се запознае с акта и да упражни правото си на писмени възражения в тридневен срок. НП е издадено и на основание чл.27, чл.28 и чл.53 от ЗАНН, което означава, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал процесното НП, същият е преценил, че нарушението не е маловажен случай.  Наложената с НП санкция е в размер на минимума, предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация – ЕТ „Расланфуудс М.Н.Р.Р.“*** чрез адв. Е. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен моли да се остави в сила оспореното решение. Посочва, че няколко месеца преди проверката на обекта е дадена категоризация, а информацията, касаеща работно време, управител и телефон за връзка с управителя са едни от изискванията, на които трябва да отговаря обекта при категоризация.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд е отменил обжалваното НП на основание нарушено право на защита на жалбоподателя, като се е обосновал с обстоятелството, че се касае за чужд гражданин, който не владее български език и поради липсата на преводач при съставяне на АУАН същият не е могъл да защити пълноценно правата си.

Горните доводи не се споделят от настоящия съдебен състав.  От приложения в делото АУАН е видно, че същият е подписан от управителя на ЕТ и в него е налице ръкописно написано възражение. От събраните в открито съдебно заседание гласни доказателства, а именно показанията на  актотъставителя К. И. и тези на свидетелката З. М. се установява, че горното възражение е написано от З. М., която работи на трудов договор при търговеца. Между страните не е налице спор, че З. М. е български гражданин и владее писмено и говоримо родния си език. Същата е присъствала заедно с управителя при съставяне на АУАН и при връчването му. С оглед горното, настоящият съд намира, че не е налице нарушено право на защита на наказаното лице. 

В ЗАНН не се съдържат изрични разпоредби относно назначаването на преводач при съставянето на АУАН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към правилата на НПК за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП. Ето защо в съдебната фаза на лицето е бил осигурен преводач по правилата на НПК, представляван е и от адвокат, което е позволило в пълна степен да защити правата си.  Във фазата на административно-наказателното производство такава защита не е задължителна, а в случая лицето, чрез свой служител е имало възможност да разбере какво нарушение е извършил и е реализирал своевременно правото си на възражение.

Ето защо и при условие, че АУАН е съставен и връчен на управителя на ЕТ в присъствие на негов служител, владеещ български език, както и с оглед обстоятелството, че управителя лично е подписал акта и е имал възможност да изложи в срок възраженията си срещу съставения акт, няма как да се приеме, че е налице допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя в хода на производството пред административния орган.

Районният съд не е обсъдил в обжалваното решение събраните по делото доказателства в цялост и не е изложил доводи по отношение компетентността на административно-наказващия орган, по отношение обстоятелството доказано ли е извършването на нарушенията, предмет на оспореното НП, законосъобразността на правната им квалификация и адекватността и законосъобразността на наложените административни санкции. Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да се произнесе  по материалната законосъобразност на обжалваното НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 т.1 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 15 от 18.01.2018г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 448/2017г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Левски при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.