Р Е Ш Е Н И Е
№ 318
гр. Плевен, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН,
първи касационен състав, на
двадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 256/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт В. Б. срещу Решение № 15 от 18.01.2018г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 448/2017г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2017-0044470/04.10.2017г. на Директора на Комисията за защита на потребителите -Регионална дирекция - Русе, с което на ЕТ „Расланфуудс – М.Н.Р.Р.“*** на основание чл. 209 от Закона за туризма за нарушение на чл. 114 т. 3 от ЗТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева и на основание чл. 211 от Закона за туризма за нарушение на чл. 117 ал. 2 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, затова че при проверка на 29.06.2017 г. в снек-бар „Клеопатра“ в с.Обнова, стопанисван от търговеца, е установено, че: в близост до входа на туристическия обект не е поставена информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, работното време на туристическия обект, имената на управителя на обекта и телефон за контакт и ценоразписът не се предоставя на потребителите при вземане на поръчката и при предоставяне на сметката.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗТ, както и сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита, че НПК не е приложим, тъй като в производството по установяване на административното нарушение, важат правилата, които установява ЗАНН, където не е предвидено изрично назначаването на преводач. Не е нарушено правото на защита на търговеца, още повече, че при съставяне на АУАН освен управителя е присъствала и З. М. – представител на търговеца, лице по трудов договор на длъжност „сервитьор“. Счита, че според събраните гласни и писмени доказателства, се налага извода че лицето говори български език, като в тази насока са свидетелските показания и факта, че лицето пребивава в страната повече от 10 години и извършва търговска дейност. Съгласно Европейското законодателство в случаите на налагане на санкции за леки нарушения, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Реализирал е правото си на съдебно обжалване. Съставеният АУАН е връчен на управителя, който в графа за възражения е вписал: „Имам информация за фирмата. Вече давам ценоразпис при вземане на поръчката.“, с което по същество потвърждава извършените нарушения, както и че управителят е имал възможността подробно да се запознае с акта и да упражни правото си на писмени възражения в тридневен срок. НП е издадено и на основание чл.27, чл.28 и чл.53 от ЗАНН, което означава, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал процесното НП, същият е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Наложената с НП санкция е в размер на минимума, предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касация – ЕТ „Расланфуудс М.Н.Р.Р.“*** чрез адв. Е. М. от Адвокатска колегия – гр. Плевен моли да се остави в сила оспореното решение. Посочва, че няколко месеца преди проверката на обекта е дадена категоризация, а информацията, касаеща работно време, управител и телефон за връзка с управителя са едни от изискванията, на които трябва да отговаря обекта при категоризация.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението на
Районен съд – Левски е валидно и допустимо, но неправилно с оглед
доказателствата по делото и закона.
Районният съд е отменил обжалваното НП на основание нарушено право на защита на жалбоподателя, като се е обосновал с обстоятелството, че се касае за чужд гражданин, който не владее български език и поради липсата на преводач при съставяне на АУАН същият не е могъл да защити пълноценно правата си.
Горните доводи не се споделят от настоящия съдебен състав. От приложения в делото АУАН е видно, че същият е подписан от управителя на ЕТ и в него е налице ръкописно написано възражение. От събраните в открито съдебно заседание гласни доказателства, а именно показанията на актотъставителя К. И. и тези на свидетелката З. М. се установява, че горното възражение е написано от З. М., която работи на трудов договор при търговеца. Между страните не е налице спор, че З. М. е български гражданин и владее писмено и говоримо родния си език. Същата е присъствала заедно с управителя при съставяне на АУАН и при връчването му. С оглед горното, настоящият съд намира, че не е налице нарушено право на защита на наказаното лице.
В ЗАНН не се съдържат изрични разпоредби относно назначаването на преводач при съставянето на АУАН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към правилата на НПК за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП. Ето защо в съдебната фаза на лицето е бил осигурен преводач по правилата на НПК, представляван е и от адвокат, което е позволило в пълна степен да защити правата си. Във фазата на административно-наказателното производство такава защита не е задължителна, а в случая лицето, чрез свой служител е имало възможност да разбере какво нарушение е извършил и е реализирал своевременно правото си на възражение.
Ето защо и при условие, че АУАН е съставен и връчен на управителя на ЕТ в присъствие на негов служител, владеещ български език, както и с оглед обстоятелството, че управителя лично е подписал акта и е имал възможност да изложи в срок възраженията си срещу съставения акт, няма как да се приеме, че е налице допуснато нарушение на правото на защита на жалбоподателя в хода на производството пред административния орган.
Районният
съд не е обсъдил в обжалваното решение събраните по делото доказателства в
цялост и не е изложил доводи по отношение компетентността на административно-наказващия
орган, по отношение обстоятелството доказано ли е извършването на нарушенията,
предмет на оспореното НП, законосъобразността на правната им квалификация и
адекватността и законосъобразността на наложените административни санкции.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени
обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, който следва да се произнесе
по материалната законосъобразност на обжалваното НП.
Водим от
горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 т.1 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 15 от 18.01.2018г. на Районен съд – Левски, постановено по н.а.х.д. № 448/2017г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Левски при
съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138
ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.