Р E Ш Е Н И Е
№ 275
гр.Плевен, 26 Април 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети
април две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 255 по описа на
Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 12 от 30.01.2018 г., постановено по нахд № 567/2017 г., Районен съд – Червен
бряг е отменил Електронен фиш серия К № 1812955 на ОД на МВР – Плевен, с който
на П.Б.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182
ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на 18.09.2017 г. в 15,43
часа в с.Рупци, ул. „Г.Димитров“ № 104 с МПС Ланд Роувър Фрилендер 2,0 Д с
регистрационен номер ЕН***КК, е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 0634, като при разрешена скорост
50 км/час е установена скорост 79 км/час – превишение на скоростта с 29 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР –
Плевен, представлявана от директора старши комисар К. Н., който счита същото за
неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие с
материалния закон. Твърди, че електронният фиш е правилен и законосъобразен,
съдържа всички посочени в чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения. Счита мотивите, послужили на въззивния съд за отмяна на електронния
фиш, за неоснователни и незаконосъобразни. Твърди, че в ел.фиш е посочено, че
нарушението е отчетено с автоматизирано техническо средство №0634, противно на
възприетото от съда и това се установява именно от приложения по делото Протокол №4-31-17, от който освен
конкретизация на техническото средство, е виден и факта на преминала проверка на същото за техническа
изправност. Сочи, че административно наказващият орган е изпълнил задължението
си да посочи ясно и недвусмислено мястото на извършване на нарушението, както и
че към приложения към електронния фиш клип № 1700 са посочени и GPS координати. А констатацията на
съда, че нарушението е извършено извън населено място, защото на приложения към
фиша клип не се виждат къщи, счита за неправилна и недоказана. Оспорва, че
липсата на данни за пътен знак, който въвежда соченото ограничение на
скоростта, е нарушение на АНО, т.к. в ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че
нарушението е извършено на територията на населено място и в този случай
ограничението за скорост от 50 км/час се определя по силата на Закона за
движението по пътищата, а не от пътен знак. Сочи, че посоката на движение на
автомобила е видна от приложената към
ел.фиш снимка/клип. Счита за неправилен извода на съда, че ЕФ следва да съдържа
данни за разположението на мобилното техническо средство, т.к. такова изискване
не е поставено нито в законов, нито в подзаконов нормативен акт. Твърди, че
техническото средство е било поставено извън платното за движение така, че да
не пречи на преминаващите автомобили. В заключение моли съда да отмени
решението и да потвърди ЕФ.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът - П.Б.К.
е депозирал по делото писмено становище, в което е изложил подробни
съображения за неоснователност на оплакванията в касационната жалба, основно
свързани с мястото на констатиране на нарушението, неидентичност на системата за видеоконтрол,
описана в ЕФ и тази, за която е представен протокол за проверка и липса на
посочена посока на движение на автомобила. В заключение моли съда да отхвърли
жалбата. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се явява лично и
оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли
съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С постановеното решение съдът е приел за установено,
че с оспорения електронен фиш е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 100 лева на К. за това, че
на 18.09.2017 год. в 15:43 часа в с.Рупци, ул „Г.Димитров“ №104,
е управлявал МПС – лек автомобил, марка „ЛЕНД РОВЕР ФРИЛЕНДЕР 2.0 Д“, с
регистрационен номер ЕН *** КК със
скорост – 79 km/h при разрешена – 50 km/h (превишаване на разрешената скорост
от 29 km/h). Превишението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство 0634 и клип № 1700 и е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Електронният фиш е бил връчен лично на К. на 24.11.2017 г.
От приобщения по делото Протокол № 4-31-17 от
проверката на система за видеоконтрол „TFR-1 M“ съдът установил, че система за
контрол „TFR-1 M“ № 483 с идентификационен номер 0634/13 е мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение, както и че е преминала
проверка за съответствие на 13.06.2017 г. Посочено е, че измерва с грешка ±3
km/h при отчетата скорост до 100 km/h. Приел, че липсват доказателства, че
посоченото в атакувания ел. фиш автоматизирано техническо средство е № 0634.
От приложения клип към преписката съдът установил, че
мястото на нарушението е посочено чрез използването на GPS система посредством
координати (северна ширина и източна дължина в градуси). Същото е локализирано
в близост до с.Рупци като от снимковия материал установил, че се касае за път
извън населено място, поради липсата на къщи, огради и др. сгради, указващи
наличието на посочения в ел. фиш, като място на заснемането с.Рупци, ул
„Г.Димитров“ №104.
Въз основа на установените факти съдът направил извод,
че в обжалвания електронен фиш липсват данни за това установено ли е
нарушението пред дом № 104 на ул „Г.Димитров“ в с.Рупци- пътен знак, който
въвежда соченото ограничение на скоростта, посоката на движение на автомобила,
разположението на мобилното техническо средство, неговия вид и годност в
зависимост от първоначалното му сертифициране и проведения последващ технически
преглед, покриващ по време периода на конкретното му ползване. Съдът приел, че
обозначаване на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при
нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез
използването на GPS система и приетото географско обозначение за
местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно
за локализирането на мястото на нарушението.
Съдът направил и извод, че отразената в електронния
фиш фактическа обстановка не се подкрепя и от вещественото доказателство по
делото – снимка от клип № 1700, радар № 0634 и останалите писмени доказателства
по делото. Посочването на адрес в с.Рупци, ул „Г.Димитров“ №104 като местоизвършване на нарушението не може да
се приеме нито за необходимата информация за участъка от пътя, където е
станало, нито за описание на мястото на извършване на нарушението по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. Липсват доказателства за наличието на идентичност между мястото на
нарушението, посочено в електронния фиш и това, определено с географски
координати в разпечатката от видеоклипа, както и категорични доказателства, че
така описаната локация се намира в населеното място, където съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство от категория "В" е забранено да превишава
50 km/h.
Съдът направил извод, че отсъствието на законово
предвидените условия за издаване на електронния фиш води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от
възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното
установяване, поради което отменил обжалвания електронен фиш.
Касационната инстанция приема оспореното решение за
правилно единствено по своя резултат, но не споделя изложените от въззивния съд
съображения, обосновали този резултат. За да направи този извод, съдът съобрази
следното:
В оспорения пред РС електронен фиш изрично е
отбелязано, че нарушението е установено
с автоматизирано техническо средство 0634. От приложения по делото Протокол
№4-31-17 от проверката на системата за видеоконтрол TRF-1 М е видно, че системата за видеоконтрол TRF-1 М №483 с идентификационен номер 634/13 е мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията
за правилата на движение, както и че е преминала проверка за техническа
изправност на 13.06.2017 год. Идентификационният номер 634/13 е вписан изрично
в протокола в съответната графа и той съвпада с идентификационния номер, вписан
както в ЕФ, така и в отпечатания клип на л.7 от делото на РС. Поради което
неправилен и необоснован на приобщените по делото доказателства се явява изводът
на решаващия съд за недоказаност, че описаното в ЕФ техническо средство е именно това с посочения в него номер.
Последното съставлява годно средство за измерване и е преминало успешно последваща проверка, при която е
установено съответствие на одобрения
тип.
Неправилен е и извода на съда за недостатъчност и
неточност при описание на мястото на извършване на нарушението. В самия електронен фиш като място на
нарушението е посочено В с.Рупци,
ул „Георги Димитров“ №104. Това описание
недвусмислено и еднозначно сочи, че нарушението е установено, заснето в
рамките на населеното място, на конкретно посочен административен адрес.
Допълнително това място е описано и чрез
посочените в клипа към електронния фиш координати. Фактът, че нарушението е
извършено в населено място налага извод, че ограничението на скоростта от 50
км/час е определено по силата на закона, а не посредством пътен знак, по
аргумент от чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП. Напълно необоснован е и
изводът на РС, че отразената в
електронния фиш фактическа обстановка не се подкрепя и от вещественото
доказателство по делото-снимка от клип 1700, тъй като от последния се
установява, че нарушението е заснето на път извън населено място, поради липса
на снимката на къщи, огради и други сгради, характерни за населените места.
Определянето на едно място като населено не е свързано непременно и единствено
с наличието на сгради. Действително, по определение населеното място е исторически и функционално обособена територия,
определена с наличието на постоянно живеещо население. Според
българското законодателство обаче, тази територия е определена едновременно с
това, и с наличието на строителни граници или землищни и
строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Т.е. същественото за това дали една територия
попада в рамките или извън рамките на едно населено място , е дали тази
територия е в или извън строителни граници или землищни и
строителни граници, а не дали върху нея има построени сгради. Терминът
„строителни граници“ няма дефиниция в действащите към момента нормативни
актове, но се ползва все още в някои от тях. След отменянето от 31 март 2001 г.
на Закона за териториално и селищно устройство, разбирането на смисъла на
термина може да бъде подпомогнато – макар и при различна от действащата
терминология, с текста на член 104, ал. 2 от отменения
вече Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно
устройство: „Строителните граници на населеното място се определят с общия
градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за
населени места без общ градоустройствен план – със застроителен и
регулационен план“. Трябва да се има предвид и пояснението в скобите в текста
на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на
територията: „Територия на населено място" е селищната територия,
обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен
план, без да се включва землището“. Тук, обаче, и терминът „землище“ е с
остарелия му вече смисъл на „извънселищна територия“, който не съответства на „землище“
според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за
административно-териториалното устройство на Република България. Ето защо и
противно на възприетото от решаващия съд, под територия на населеното
място следва да се разбира не територия, върху която има построени
сгради, а селищната територия, определена от строителните му граници,
и извънселищната територия, определена от границите на землището. Освен тези съждения за това що е населено място,
следва да се има предвид, че по делото пред РС не са събрани, и не е поискано
събирането на доказателства, установяващи дали конкретното място на
установяване на нарушението е в или извън населено място, за да се оборят
констатациите в издадения ЕФ в тази насока.
Постановеното решение е правилно по резултата си
обаче, поради следните съображения:
На 19.05.2015 г., в бр. 36 на ДВ е обнародвана Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредбата), издадена от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата в приложимата редакция към датата на
установяване на нарушението, за измерване на скоростта от мобилно АТСС се
използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния
поток, или работещи на място за контрол. Съгласно ал. 2, в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителите се
спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават.
По аргумент от така цитираната разпоредба следва
извод, че с посочения подзаконов нормативен акт е регламентирана възможност,
при установяване на нарушения с мобилно АТСС, което работи на място, да бъде
издаден електронен фиш, тъй като забраната се отнася само до констатирани
нарушения, установени от мобилно АТСС във време на движение. Същата наредба, с
чл. 10, ал. 1 въвежда задължение към контролния орган, за всяко използвано
мобилно АТСС да се попълва протокол, съгласно приложението. В кориците на
делото обаче не е приобщен протокол по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредбата , от
който да се установи дали в конкретния
случай за измерването на скоростта от
мобилно АТСС е използван служебен автомобил или мотоциклет, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС е било
разположено временно на участък от пътя. Единствено по делото няма спор, а това
се установява и от приобщения на л.16 от делото на РС протокол за последваща проверка, че използваната в
конкретния случай система за видеоконтрол е мобилна. В случая обаче,
същественият въпрос, който се поставя принципно е дали, въпреки
регламентираната в Наредбата възможност да се издава електронен фиш при
установяване с мобилно АТСС нарушение, това е допустимо, с оглед разпоредбите
на ЗДвП. Изречение първо на разпоредбата на чл. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
променена с изменението на ЗДвП в ДВ, бр. 54 от 2017 г. и има следното
съдържание: при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От тази
разпоредба се налага извод, че
промяната, с оглед граматическото тълкуване е в смисъл, че ЕФ се издава
в отсъствие на контролен орган. В тази разпоредба обаче, включително и след
промяната, законодателят не определя със стационарно или с мобилно АТСС може да
се установи нарушението, за което се издава електронен фиш. Обстоятелството,
което е въведено като условие за това, е нарушението да е установено и заснето
с АТСС, като електронният фиш се издава в отсъствие на контролен орган или
нарушител. В ДВ, бр. 19 от 2015 г. е публикувана и т. 65 от § 6 на
Допълнителните разпоредби към ЗДвП. Със същата е дадено легално определение на
автоматизирани технически средства, както и определение на двата вида такива: а)
стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствие на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. От тази дефиниция следва извод, че
законът определя мобилните АТСС, временно разположени на пътя като такива,
установяващи нарушение винаги в присъствието на контролен орган, независимо, че
са разположени на пътен участък (какъвто е разглежданият случай). С оглед
липсата на посочване в разпоредбата чл.189, ал.4 от ЗДвП с какво АТТС може да
се установи нарушението, на още по-голямо основание-след като „в отсъствие на
контролен орган“ е отнесено единствено към издаването на ЕФ, както и с оглед
разпоредбата на §6, т. 65, б.
"б" от ДР на ЗДвП, според която мобилните системи установяват
нарушение в присъствие на контролен орган, независимо дали са прикрепени към
превозно средство (движещо се или в
покой), или са разположени временно на участък от пътя, следва извод, че при установени
с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на електронен фиш,
и следва административно-наказателната отговорност да се реализира по общия ред
със съставяне на АУАН и издаване на НП.
Ето защо е налице противоречие между разпоредбите на
Наредба№ 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и
тези на Закона за движение по пътищата относно възможността да бъде издаван
електронен фиш при установяване и заснемане на нарушение с мобилни АТСС, като
според Наредбата това е възможно при временно монтирано на пътя АТСС, а според
закона, това е невъзможно, тъй като при всички случаи мобилното АТСС установява
нарушението в присъствие на контролен орган.
При установения в чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове принцип за приложимост на по-високия по степен нормативен акт,
когато постановление, правилник, наредба или инструкция му противоречат, се
налага извод, че следва да бъде приложен установения със ЗДвП режим на
установяване и заснемане с АТСС на нарушения, при които се съставят електронни
фишове, а именно- при установяване на такива с АТСС в отсъствие на контролен
орган, каквито са само стационарните. В този смисъл е и издаденото (макар и
преди изменението на ЗДвП и издаването на Наредба № 8121з-532 /2015 г.) Тълкувателно
решение № 1/2014 г.на ВАС.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 30.01.2018 г., постановено по нахд №
567/2017 г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.