Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр.Плевен, 05.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия
Арабаджиева
административно дело №253 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Адвокатско дружество „Т., П.“,
вписано в регистъра на адвокатските дружества при СГС, представлявано от
управителя К.Т. от САК, като пълномощник на Х.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,
сутерен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0938-000361/9.02.2018 год. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП-временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки с
влезли в сила НП и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че органът неправилно е
приложил материалния закон и е допуснал множество нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че освен изброяване на влезлите в сила НП, в оспорената
заповед няма обяснение къде и от кой орган са издадени тези НП, липсват данни и
кога са влезли в законна сила. В този смисъл липсват мотиви за издаване на
заповедта. Счита, че ЗППАМ не съдържа изискуемите от закона реквизити. В
заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Постъпила е писмена защита от упълномощения с пълномощно на л.16
от делото адвокат Т. от САК, която излага подробни съображения за нищожност,
алтернативно-незаконосъобразност на оспорената заповед. В заключение моли съда
да я отмени. Претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на
МВР- Плевен в съдебно заседание не се
явява, представлява се от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно на л.81 от
делото и моли съда да остави без уважение подадената жалба срещу издадена
Заповед за налагане на принудителна административна мярка на Х.Б.Т.. Заповедта
е законосъобразна и правилна, издадена е от компетентен орган в рамките на
правомощията му, с оглед посочената в заповедта Заповед 316з-27 от 03.01.2018
г. Към датата на издаване на заповедта – 09 февруари 2018 г., компетентен да
издава заповеди по чл.171 т.4 от ЗДвП във връзка с налагане на принудителни
административни мерки, е началника на сектор ПП към ОД на МВР – Плевен. Счита,
че началника на сектор ПП е и териториално компетентен да издава съответната
заповед, т.к. от представената справка картон за водач е видно, че Х.Б.Т. е
зачислен като водач към СДВР – София на 26.02.2018 г., т.е. след датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Счита още, че заповедта съдържа
фактическите и правни основания за издаването й. В нея подробно са описани
наказателните постановления, на които се позовава. Счита за неоснователно
възражението, че не може се установи кой е органът, издал наказателните
постановления. Това е видно от справката за нарушител/водач, представена към
справка картон на водач, представен от сектор ПП, в която подробно са описани
наказателните постановления, издадени на лицето. В тази справка на л.3 и л.4
фигурират посочените наказателни постановления в заповедта за прилагане на ПАМ.
От справката е видна и датата, на която са връчени наказателните постановления,
както и датата на влизането им в сила. По делото са представени и наказателни
постановления, макар и не всички, но голяма част от наказателните
постановления, въз основа на които е взето решение за издаване на заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка. При сбор на отнетите
контролни точки се установява, че към 09.02.2018 г. водачът Х.Т. няма нито една
контролна точка и поради тази причина и поради факта, че същият не е върнал
свидетелството за правоуправление, същото му е отнето временно. На това
основание счита заповедта за мотивирана, макар и мотивите да са посочени
подробно във външни документи, а именно в справка картон за нарушител/водач и
справки за търсене на лицето и връчване на наказателните постановления. Моли
съда да отхвърли жалбата и да потвърди
заповедта като законосъобразна, правилна, издадена в съответствие с
целта на закона. Моли съда да присъди на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Алтернативно, в случай, че съдът се
произнесе в полза на жалбоподателя, моли
адвокатския хонорар, който се претендира, да бъде редуциран до минималния
предвиден размер. Счита, че 800 лв. хонорар е прекалено завишен, предвид
че става въпрос само за написване на
жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка, а в
двете съдебни заседания липсва процесуална активност.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 20.02.2018
год., видно от разписката за връчването й на л.8 от делото, а жалбата е
подадена в съда на 23.02.2018 год., поради което се явява допустима за разглеждане
като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на акта, за която последният е
неблагоприятен и пред надлежния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка
№18-0938-000361/9.02.2018 год. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен,
спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, на който са отнети всички
контролни точки с влезли в сила НП и не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП. Основание затова е
отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления,
както следва: НП №43758/30.04.2004 год.-10к.т.; НП №50652/19.05.2004 год.-6 к.т.;
НП №113910/30.09.2004 год.-6 к.т.; НП №636/18.04.2005 год.-2 к.т.; НП
№22646/12.03.2005 год.-10к.т.; НП №125223/5.10.2006 год.-2 к.т.; НП
№666573/27.05.2008 год.-8 к.т.; НП №3919/11.08.2008 год.-3 к.т.; НП
№157682/27.11.2008 год.-8 к.т.; НП №2076/17.07.2009 год.-3 к.т.; НП
№66479/4.07.2011 год.-6 к.т.; НП №27803/6.06.2012 год.-6 к.т.; НП
№51862/16.10.2012 год.-6 к.т., с които е изгубил всички контролни точки и е
останал с 0 к.т. Административният орган е приел, че съгласно чл.157, ал.4 от
ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки : изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. А по силата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото на л.35 е представена Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на
ОД на МВР-Плевен, с която са оправомощени определени служители от структурата
на МВР да прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП, включително и такива по т. 4 ЗДвП.
Видно от същата издателят на заповедта разполага с компетентност (т.2.1) да
прилага ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Видно от мотивите на тази заповед, тя е
издадена на основание Заповед № 8121з-1524/9.12.2016. на министъра на
вътрешните работи. Тази последно цитирана заповед не е приложена по делото, но
е ноторно известно, че с нея министърът на вътрешните работи определя
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.
От друга страна и видно от справка –картон на водача
на л.48 и сл. от делото е, че водачът е зачислен в СДВР, но това е станало на 26.02.2018 год.,
т.е. след датата на издаване на оспорената заповед на 9.02.2018 год. От
удостоверение рег.№316000-12719/12.04.2018 год. на л.88 от делото се
установява, че Т. е правоспособен водач за категория „С“ съобразно протокол
№246/6.08.1999 год. на ОД на МВР-Габрово. Считано от 13.08.1999 год. водачът се
води на отчет към ОД на МВР-Плевен до 25.02.2018 год., а въз основа на
заявление до отдел „ПП“-София е зачислен
в СДВР на 26.02.2018 год. Съгласно
чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи, свидетелството за
управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ
за правоспособност за управление на моторно превозно средство и установява с
удостоверителната сила на издаден от компетентен орган официален документ
притежаването от адресата на призната способност да се упражнява
правно-регламентирана дейност, каквато е управлението на моторно превозно
средство. По силата на чл.51, ал.1 от ЗБЛД,
чл.33, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи и чл.4, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), свидетелство за управление на моторно
превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи
на лица, въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 2, подадено
лично в звената "Пътна полиция" на СДВР/ОДМВР по постоянния адрес на заявителя и след представяне на лична карта
или паспорт. След като по делото е установено, че водачът до 25.02.2018 год. се
е водил на отчет в ОД на МВР –Плевен, следва, че свидетелство за управление на МПС на
жалбоподателя е издадено от МВР-Плевен. В Закона за българските лични
документи, в Правилника за издаване на българските лични документи и в
Наредбата , не е регламентирано изрично
кой е териториално компетентния орган в структурата на МВР да изземе вече
издадено свидетелство за управление на МПС. Единствената регламентация,
уреждаща отнемането на свидетелства в случаи като процесния, се съдържа в чл.20
от Наредбата. Съгласно последния текст, отнемане на свидетелства за управление
на МПС се извършва въз основа на : влезли в сила наказателни постановления,
решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС"; наложена принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС. Налага се извод, че предвид
изрично регламентираната териториална компетентност за издаване на
свидетелството за управление на МПС от оправомощения орган по постоянния адрес
на заявителя, отнемането на същото това издадено от него свидетелство също
следва да е в неговата компетентност. Аргументи в тази посока могат да се
почерпят и от други сходни хипотези, регламентирани в Наредбата. Така,
чл.5, чл.6 и чл.27 предвиждат, че водачите на МПС,
наложените им наказания и приложените принудителни административни мерки се водят на отчет от структурните звена
"Пътна полиция" при ОДМВР според постоянния им адрес; структурните звена "Пътна
полиция" при ОДМВР водят отчет на точките, потвърждаващи валидността на
свидетелството за управление на МПС; за
всеки водач, получил свидетелство за управление на МПС, се водят на отчет:
всички данни от свидетелството за управление;
данни за постоянния и настоящия
му адрес; данни за контролния талон;
номерът и датата на протокола за всяка придобита категория; данни
за наложените наказания и приложените принудителни административни мерки; данни
за броя на отнетите, възстановените и оставащи контролни точки; данни за номера и датата на издадено
международно свидетелство за управление на МПС;
данни за подмяна на българско национално свидетелство в друга държава.
Логическите и опитните правила налагат извод, че воденето на отчет на точките (които се отнемат с НП) и на
наложените наказания именно от териториалните структурни звена на полицията по
постоянния адрес на лицето, има за цел органът, издал свидетелството, да
извършва контрол по отношение броя на отнетите точки, липсата на които се
отразява на правоспособността на водачите да управляват МПС. Констатацията,
следователно, че на водача са отнети всички контролни точки, е на органа, при
който се водят на отчет водачите на МПС, който е компетентен да направи
обоснована преценка дали водачът е изгубил своята правоспособност за управление
на МПС и на това основание-да изземе издаденото от същия този орган
свидетелство. Този е замисълът на закона,
съдържащ се в разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП (която обективира една от
предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП), която
регламентира правното положение и
задължението на водач, на когото са отнети всички контролни точки, а именно-
същият губи придобитата правоспособност
и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи. Използваният термин „съответната” служба
на МВР също налага недвусмислен извод, че това е службата, издала
свидетелството за управление на МПС.
Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл. 19 от Наредбата, съгласно
който свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз
основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази
наредба, се изземва с писмена заповед на
началника на съответното структурно звено "Пътна полиция", който го е
издал или подменил; чл.22 от Наредбата-отнетите свидетелства за управление се
съхраняват в службите, които са ги издали, до настъпването на правно основание
за връщането им; чл.23 от Наредбата-върнатите
международни свидетелства за управление на МПС се съхраняват в службите, които
са ги издали.
От всички изложени съображения съдът прави извод, че
свидетелството за управление на МПС може да се изземе от това териториално
звено на МВР, което е издало същото. Предвид, че към датата на издаване на
оспорената заповед- 9.02.2018 год. (до 26.02.2018 год.) Т. се е водил на отчет
в ОД на МВР-Плевен, то издадената заповед за прилагане на ПАМ, с която е иззето
същото това свидетелство за управление на МПС от ръководител на служба за
контрол в структурата на ОД на МВР-Плевен, е териториално компетентен да изземе
съответното свидетелство за управление на МПС.
Ето защо неоснователно е оплакването в жалбата и в
писмената защита, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от некомпетентен
орган. Ето защо оспорената заповед се явява валиден административен акт, който
не страда от порока нищожност.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена
форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно
процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й.
Наказателните постановления, по силата на които са отнети съответен брой
контролни точки са посочени чрез номер и дата на издаване в достатъчна степен,
позволяващ да се индивидуализират. Посочено е, че тези НП са влезли в сила,
както и броят на отнетите с всяко НП контролни точки. Описано е , че водачът не
е изпълнил задължението си да върне свидетелството си за управление на МПС в
съответната служба на МВР.
Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171
от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване
безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на
неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на
бъдещото им извършване.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила
на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на
административното производство, съгласно посочената разпоредба, но
неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е
накърнило значително права и законни интереси на Т., особено в хипотезата на чл.
171, т. 4 от ЗДвП, в която административният орган действа в условията на
обвързана компетентност. Поради
специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от
извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата,
такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за
налагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално
нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването
на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта,
а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на
заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно,
формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не
обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Относно съобразяването на оспорената заповед с материалноправните
разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171, т.4, съдът съобрази
следното:
Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната
разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се
налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ
са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички
контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за
връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки
следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи
към прилагане на принудителната мярка.
Оспорената заповед е
издадена затова, че на водача са отнети всички контролни точки със следните влезли
в сила наказателни постановления:
С Наказателно
постановление №51862/16.10.2012 год. на Т.
са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на л.66 от делото копие на НП е , че
върху разписката за връчване е положен саморъчно изписан подпис
и дата на получаване-18.03.2013 год., няма данни и страните не твърдят същото да е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо
основание за прилагане на ПАМ.
С Наказателно
постановление №27803/6.06.2012 год. на Т.
са отнети 6 к.т. Видно от приложеното на л.67 от делото копие на НП е , че
върху разписката за връчване е положен саморъчно изписан подпис
и дата на получаване-18.03.2013 год., няма данни и страните не твърдят същото да е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо
основание за прилагане на ПАМ.
С
Наказателно постановление
№3919/11.08.2008 год. на жалбоподателя са отнети 3 к.т. Видно е от
приложеното на л.70 от делото копие на НП, че върху същото има отбелязване за
връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 22.01.2009 год.
С
Наказателно постановление
№2076/17.07.2009 год. на водача са отнети 3 к.т. Видно от приложеното на л.89
от делото копие на НП е , че върху разписката за връчване е положен саморъчно
изписан подпис и дата на получаване-19.10.2009 год., няма данни и страните не твърдят същото да е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила и е станало годно фактическо
основание за прилагане на ПАМ. Върху
самото НП е отбелязана и дата на влизане в сила-27.10.2009 год.
С горните четири броя
наказателни постановления на С. са отнети общо 18 к.т. Тези цитирани горе
НП са приложени по делото, надлежно връчени са, влезли са в сила и са станали
годно основание за прилагане на ПАМ.
От л.107 до л.109 по
делото са приложени три броя НП, които няма данни да са връчени на Т.,
респективно да са влезли в сила. Не са приложени удостоверителни документи в
тази връзка. С Наказателно постановление
№66479/4.07.2011 год.на Т. са отнети 6 к.т. НП е приложено на л.107 от
делото, но приложеният екземпляр не е връчен, няма данни нито за датата на
връчване на НП, нито за датата на влизането му в сила. С Наказателно
постановление №666573/27.05.2008 год.на Т.
са отнети 8 к.т. И това НП е приложено на л.108 от делото, но приложеният
екземпляр не е връчен, няма данни нито за датата на връчване на НП, нито за
датата на влизането му в сила. С Наказателно постановление №157682/27.11.2008
год.на жалбоподателя са отнети 8 к.т. И това НП е приложено на л.109 от делото,
но приложеният екземпляр не е връчен, няма данни нито за датата на връчване на
НП, нито за датата на влизането му в сила. С тези три НП на Т. са отнети общо
22 к.т., но не е доказано, че са влезли в сила. Защото съгласно чл.3, ал.1
от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат
въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Ето защо отнетите с тези
НП не могат обективно да послужат като основание за прилагане на ПАМ.
Наказателно
постановление №125223/5.10.2006 год., с
което на Т. са отнети 2 к.т. не е приложено по делото. Същото е изискано от
СДВР с писма, но до приключване на делото не е приобщено.
Относно НП
№43758/30.04.2004 год.-10к.т.; НП №50652/19.05.2004 год.-6 к.т.; НП
№113910/30.09.2004 год.-6 к.т.; НП №636/18.04.2005 год.-2 к.т.; НП
№22646/12.03.2005 год.-10к.т., по делото е приложено писмо рег.№УРИ
4332р-11842/3.04.2018 год. на л.65 от делото, от което се установява, че всички
НП от 2004 год. и 2005 год. са бракувани и унищожени по установения ред. Следователно, по делото няма никакви
доказателства, че тези цитирани в оспорената заповед НП са издадени и че с тях за нарушения на ЗДвП на
жалбоподателя са отнети контролни точки, още по-малко е доказано, че са
надлежно връчени на Т. и са влезли в законна сила, за да станат основание за
приложение на чл.3, ал.1 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. Към датата на издаване на наказателните постановления,
е в сила Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредбата,
наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено
и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите
контролни точки, но не по-малко от пет години. Тези пет години от издаване на
НП отдавна са изтекли, но няма данни и доказателства контролните точки, евентуално отнети с тези
НП, да са били възстановени на лицето. Административният орган не може да черпи
права от неизпълнение на задължението си да съхранява наказателните
постановления. Неизпълнението на това негово задължение лишава съда от
възможността да установи надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на
това на пораждане на правните последици на тези НП. От друга страна приложените
по делото справки, в които са описани всички издадени на Т. НП, не съставляват
официални удостоверителни документи, тъй като не са подписани от съответното
длъжностно лице, а съставляват извадка от информационна система. Ето защо
фактът на отнемането общо на 34 к.т. с наказателните постановления, издадени през
2004 год. и 2005 год. не е доказан. Не доказан и фактът на отнемането на 2 к.т.
с НП №125223/5.10.2006 год поради липсата и на това НП по делото. Не е доказан
и факта на отнемането общо на 22 к.т. с НП №№№66479/4.07.2011 год.,
666573/27.05.2008 год. и 157682/27.11.2008 год.поради липса на доказателства за
надлежното им връчване на адресата и факта на влизане в сила на същите. При
това положение на водача не са отнети с влезли в сила наказателни постановления
всички 39 контролни точки, доказано е отнемането само на 18 от тях, поради
което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, поради недоказаност
на елементите от фактическия състав на наложената мярка, чието доказване е
следвало да се осъществи от органа. Заповедта на това основание следва да се
отмени.
При този изход на
делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на
последния следва да се заплатят разноски. На първо място това е заплатената с
платежно нареждане на л.18 от делото държавна такса в размер на 10 лева за
образуване на делото. Относно поисканото възнаграждение за един адвокат :
Поискано е, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева, видно от договор на л.76 от делото. Пълномощникът на ответника е направил
възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение. Съобразно разпоредбата
на чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 год., за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Упълномощеният адвокат е изготвил
жалбата и е представил писмени бележки, като не е осъществил процесуално
представителство по делото. Последното не е с фактическа и правна сложност,
поради което и с оглед направеното възражение за прекомерност, на жалбоподателя
следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 500лева. За
разликата над тази сума до пълния претендиран размер искането за присъждане на
разноски следва да се отхвърли.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата
на Адвокатско дружество „Т., П.“,
вписано в регистъра на адвокатските дружества при СГС, представлявано от
управителя К.Т. от САК, в качеството й на
пълномощник на Х.Б.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, сутерен, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка
№18-0938-000361/9.02.2018 год. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен,
с която спрямо Х.б.Т. е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДП-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, на който са отнети всички
контролни точки с влезли в сила НП и не е изпълнил задължението си по чл.157,
ал.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на Х.Б.Т.
с ЕГН ********** направените по делото
разноски общо в размер на 510 (петстотин и десет)
лева, като за разликата над 500 лева до пълния претендиран размер на
адвокатското възнаграждение от 800 лева отхвърля искането като неоснователно..
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: