Решение по Административно дело 252/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 577

Плевен, 03.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добреваи с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 252 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба от П.П.Б., ЕГН ********** ***, чрез адв. Х.Н. срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр.София с основание чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 85 958,47 лева от които главница 81 071, 65 лева и лихва от 48886, 82 лева поради отмяна като незаконосъобразно решение № РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на НЗОК, отменено с решение №5590/04.05.2017 г. на ВАС –Шесто отделение по адм. дело № 12633/2016 г.. Периодът на претенцията за лихва за забава е от датата на влизане в сила на решението на ВАС - 04.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 06.12.2017 г., а на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че Б. търпи имуществени вреди /уточнение на л.24/ в резултат от незаконосъобразен акт на управителя на НЗОК - Решение № РД-Е112-2/06.01.2015 г., което решение е отменено като незаконосъобразно с решение № 5773/31.08.2016 г. по дело 1060/2015 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 5590/04.05.2017 г. на ВАС по адм.д. № 12633/2016. Сочи, че е здравно осигурен, с непрекъснати здравноосигурителни права и страда от заболяване „Идиопатична нефамилна дистония“ и поради напредването на заболяването се налага извършването на хирургична интервенция - дълбока мозъчна стимулация /ДМС/, която да му позволи да води пълноценен живот. Медицинската процедура се осъществява в УМБАЛ “Св.Иван Рилски“ гр.София по КП №200, но на практика лечението е недостъпно, доколкото КП 200 покрива само стойността на медицинската дейност, но скъпоструващото медицинско изделие, което се поставя - имплантируема система за стимулация, е на стойност около 20 000 евро, а ищецът е пенсионер по болест с пенсия в размер на 215 лева и получава заплата от 550 лева като библиотекар, заплащането на тази сума е непосилно. От клиниката в Хановер, Германия, получава становище, че е показан за това лечение, като му е представена и оферта за първоначална стойност на лечението в размер на 36099,76 евро от дата 07.10.2014 г., като му извършен и преглед на тази дата. На 25.10.2014 г. подава молба до НЗОК за съдействие и финансиране на лечението му в чужбина и с решение № РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на РЗОК такова лечение му е отказано. Отказът е оспорен по съдебен ред, като с посочените по-горе съдебни решения е отменен. В това време ищецът събира средства, за да осъществи лечението си, тъй като състоянието му се влошава. Събира средства от приятели, познати, както и дарения, тегли потребителски кредит. На 18.02.2015 г. му е извършена операцията в медицинския университет в Хановер. От правна страна сочи, че правата на Б., предвидени в чл.52 от Конституцията, чл.86, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗдр./, и чл.35, ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ са нарушени. Сочи, че в случая е приложимо разрешението, посочено в дело №173/2009 г. на Съда на ЕС, като когато е установена незаконосъобразност на отказа за издаване на разрешение /за лечение в чужбина/, а болничното лечение е приключило, и осигуреното лице е направило съответните разходи за него, националният съд трябва по реда на националното процесуално право да задължи компетентната институция да възстанови на осигуреното лице сумата, която тази институция по принцип би поела, ако разрешението бе надлежно издадено. Сочи аналогична практика на ВАС - решение по адм.д. № 4960/2016 г. на ВАС.

Заявява, че в случая са налице отменен административен акт - Решение № РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на НЗОК, увреда - направените разходи за лечение, и причинна връзка между тях, доколкото ако НЗОК беше разрешила лечение в чужбина, Б. не би направил тези разходи. Сочи изплащането на заплатената сумата от 40945,28 евро, съгласно от приложени към ИМ фактури. Претендира тази стойност в лева - 81071,65 лева, както и сумата от 4886,82 лева лихва върху тази сума от датата, на която е отменено решението на управителя на НЗОК, до датата на подаване на ИМ. Претендира и лихва до окончателно изплащане. Моли за присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар.

Първоначално по ИМ е образувано дело № 13575/2017 по описа на АССГ, който съд с определение № 1317/27.02.2018 г. /л.50 от това дело/ го е прекратил и е изпратил делото на настоящия съд по подсъдност. По делото пред АССГ е приобщен писмен отговор на ИМ от ответника /л.л.43-49 от това дело/, в който ИМ се оспорва като неоснователна и недоказана, а претендираните вреди за прекомерни. Описва се подробно процедурата по издаване на решението на управителя на НЗОК. Сочи, че не е уточнен вида на вредите - описани са подробно имуществени вреди, а в ИМ са посочени и неимуществени, за които няма обосновка. По същество сочи, че НЗОК не би могла да заплати медицинско изделие, за което в НРД за съответната година е посочено, че не се заплаща, доколкото НРД е задължителен и за НЗОК. Моли да се отхвърли исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът - П.П.Б., ЕГН ********** ***, се представлява от адв Н., която поддържа исковата молба и моли за присъждане на претендираната сума и лихви и разноски по делото.

В съдебното заседание- ответникът -Национална здравноосигурителна каса гр.София, се представлява от гл. юрк. Владиниска, която намира иска за неоснователен и недоказан, намира, че искането за присъждане на лихва е неоснователно, тъй като претенцията не е определена по размер. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Представя писмени бележки и посочва, че исковата молба е недопустима и делото следва да бъде прекратено, тъй като е налице решение от 04.04.2018 година за издаване на формуляр S2 и няма правен интерес от водене на делото. Посочва, че в НЗОК е налице висяща процедура по молба на лицето за възстановяване на средствата за проведеното лечение и счита, че представеното писмо от медицински университет в Хановер не представлява счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и не може да бъде основание за плащане. Посочва, че фактурата, представена по делото не доказва извършеното плащане, тъй като съдържа задължение за плащане в определен срок и няма очен размер на заплатените от ищеца средства. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Представителят на Окръжна Прокуратура-Плевен, намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена с оглед представеното доказателство от медицински институт в Хановер за извършено плащане в с.з. на 20.09.2018 година.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

П.П.Б. е преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК №3697/27.10.2015 г. /л.15 от делото пред АССГ/, като му е поставена водеща диагноза „Идиопатична нефамилна дистония“. Посочени също са ХСБ 1 степен. Инплантиране на пулсатор вляво интраклавикуларно субфасциално. ТНР е 95 % вид и степен на увреждане без чужда помощ. Срокът на инвалидност е до 01.10.2017 г. Същата вид и степен на увреждане, както и % ТНР е имал и преди преосвидетелстването.

С Решение № РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на РЗОК /л.л.8,9 от делото пред АССГ/, на Б. е било отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държава - членка по пребиваване, заплащано от НЗОК. Същото е било оспорено от Б., като по образуваното дело №1060/2015 на АССГ е постановено решение № 5773/31.08.2016 г. /л.л.12-14 от делото пред АССГ/. Съгласно последното, в чл. 20, пар. 2 от Регламент № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешение от компетентната институция да замине за друга държава членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице. Разрешението се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. От предвидените в тази разпоредба условия за издаване на разрешението за получаване на лечение в друга държава членка, е безспорно изпълненото на първото условие – лечението чрез дълбока мозъчна стимулация е сред обезщетенията, които се покриват от Националната здравноосигурителна каса - по клинична пътека № 200. Изпълненото на второто условие се установява от съвкупния анализ на събраните доказателства и тълкуването на приложимите правни норми. Във връзка с тълкуването на разпоредбата на чл. 20, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 883/2004 г. АССГ е взел предвид и решението по дело № С-173/2009 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по повод преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 22, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г. на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Този регламент е отменен със сега действащия Регламент № 883/2004 г., съгласно чл. 90, пар. 1 от последния. Съгласно чл. 91, пар. 2 от Регламент № 883/2004 г., този регламент се прилага от датата на влизане в сила на регламента по прилагането, т.е. от 01.05.2010 г., когато е влязъл в сила Регламент № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 г. Доколкото съдържанието на цитираните разпоредби от отменения и сега действащия регламент, в обсъжданите части /чл. 22, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71 г. и чл. 20, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 883/2014 г./ е идентично, тълкуването, което е дадено от Съда в посочено решение, е приложимо в пълна мяра. В т. 65 от решението по дело № С-173/2009 г. е посочено, че според вече установената практика на съда, член 22, пар. 2, втора алинея от регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се откаже посоченото в тази разпоредба разрешение, когато първото условие на разпоредбата е изпълнено и в държавата членка, на чиято територия пребивава съответното лице, не може своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение. В т. 66 от решението е посочено, че когато преценява, дали в държавата членка по местопребиваване може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента, което би могло например да препятства или прекомерно да затруднява упражняването на професионална дейност, но и историята на заболяването му. В т. 68 – 72 от решението е обсъден и въпросът на запитващата юрисдикция дали, когато лечението на конкретното заболяване се покрива от НЗОК, следва да се презумира, че то може да бъде предоставено в България. По този въпрос Съдът е дал отговор, че не може да се отхвърли молбата за разрешение, когато в държавата членка по местопребиваване не може своевременно да бъде получено идентично на предвиденото лечение или лечение с еднаква ефикасност, като това следва да се проверява във всеки отделен случай. Приел е също, че прилагането на посочената презумпция не само би довело до ограничаване на обхвата на чл. 22, пар. 2, втора алинея от Регламент № 1408/71, но и би създало пречка за свободното предоставяне на услуги в сектора на здравеопазването – пречка, която не може да бъде обоснована с императивни съображения от обществен интерес /свързани с риск от сериозно застрашаване на финансовото равновесие на системата за социално и здравно осигуряване/. Следователно, преценката за изпълнението на второто от условията по чл. 20, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 883/2004, който текст е идентичен по съдържание с чл. 22, пар. 2, ал. 2 от Регламент № 1408/71, включва отговор на въпросите, дали в държавата членка по местопребиваване се предоставя идентично на предвиденото лечение или лечение с еднаква ефикасност, както и дали това лечение може да бъде получено своевременно в тази държава. Наред с това, обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при тази преценка, не са изброени изчерпателно от Съда, а тъкмо обратното – посочено е, преценката следва да се прави при всеки отделен случай /т. 71 от решението/, както и че компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай /т. 66/. В конкретния случай е установено, че в България се предоставя идентично лечение на това, което се предлага в другата държава членка и за което се иска издаването на разрешение и в този смисъл, ако и когато това лечение бъде проведено в България, то ще е със същата ефикасност, като предлаганото лечение в другата държава. Същественият проблем с предоставянето на лечението в България обаче е свързан с невъзможността това лечение да бъде предоставено своевременно, тъй като предоставянето на лечението е обусловено от финансовата възможността на лицето да заплати разходите по закупуването на импланта, който се прилага при дълбоката мозъчна стимулация. Заплащането на импланта, който е на стойност около 20 000 евро /40 000 лева/, на практика създава непреодолима или трудно преодолима пречка за лицето да получи лечението изобщо. Б. е с доход общо в размер около 600 лв., който е многократно под стойността на този имплант, поради което е невъзможно да осигури заплащането му с лични средства. Съдът е приел, че административният орган е направил формален извод, че лечението може да бъде получено своевременно в България, без да отчете обстоятелството, че предоставянето на това лечение е обусловено от самостоятелно закупуване от лицето на импланта, чиято стойност значително надвишава тази на самото лечение и която предвид стандарта на живот в страната, е труднопостижима, а с оглед конкретните доходи на лицето – направо непосилна и е отменил решението на управителя на НЗОК.

Решение № 5773/31.08.2016 г. е било оспорено пред ВАС, който с решение № 5590/04.05.2017 г. /л.л.10-11 от делото пред АССГ/ го е оставил в сила.

В хода на съдебното оспорване пред АССГ, Б. се е подложил на лечение в Медицинския университет Хановер, Клиника по неврохирургия, като са приобщени медицински документи и фактури за плащане /л.л.16-27 от делото пред АССГ/. Приобщени са банкови договори за кредити /л.л.28-36 от делото пред АССГ/, по които кредитополучатели са Б. и майка му.

След влизане в сила на отменителното съдебно решение относно решението на управителя на НЗОК, и след образуване на настоящето дело, е постановено решение № РД-Е112-49/14.04.2018 г. на управителя на НЗОК /л.л.20-22/ , с което на Б. се разрешава издаване на разрешение за лечение извън държавата - членка по местопребиваване, заплащано от НЗОК.

С оглед писмо на л.41, в ответника се намират оригинала на фактура №1001124195/27.03.2015 г. на медицински университет Хановер на стойност 35478,62 евро. Липсват твърдения или доказателства от ответника, че е осъществил плащане по представената му от Б. фактура.

В сметка на л. 42 и 43 по делото, издадена от Медицински университет Хановер е посочена сума в размер на 35 478,62 Евро, която е за извършена имплантация на невростимулатор за стимулация на мозъка, многоелектродна система, имплантация със сонда. Установява се, датата на постъпване е 16.02.2015 година и на изписване е 19.03.2015 година и се отнася за ищеца – П.Б..

На л. 30 и сл. по делото са представени бордеро от 11.02.2015 година от ТБ Виктория ЕАД за сумата от 10 174 Евро или 19 989,31 лева, преведена на медицински университет Хановер за пациент П.Б. за престоя в болницата от 16.02.2015 година, бордеро от 09.02.2015 г. от Инвестбанк АД, Финансов център Плевен за преведена на Медицински университет Хановер сума в размер на 26 000 Евро или 50 851, 58 лева за ищеца и бордеро от 07.05.2015 година от Инвестбанк АД за сумата от 3404, 62 Евро или 6658,86 лева преведена на Медицински университет Хановер.

На л. 56 по делото е представено писмо от Медицински институт в Хановер, с което се потвърждава, че за стационарен престой в Медицински университет Хановер за периода 16.02.2015 година – 19.03.2015 година са постъпили следните плащания по сметка на Университета: 10 174 Евро на 11.02.2015 г , 26 000 Евро на 11.02.2015 г и 3 404,62 Евро на 11.05.2015 година. С това писмо се установява, че общо сумата е 35 478,62 Евро и съдът приема, че плащането именно на тази сума е доказано с представените документи от ищеца – бордера на л. 30 и сл. по делото и с потвърждението от Медицински институт в Хановер, като тези документи не са оспорени от ответника.

С оглед претенцията на ищеца за заплащане на сумата по фактура № 1001124195827.03.2015 г. от Медицински университет Хановер на л. 18 по делото в размер на 35 478, 62 евро и за сумата от 4 100 евро по фактура от 09.04.2015 г. на л. 19 по делото, то съдът намира, че плащането на тази сума е доказано безспорно с оглед представените три броя бордера за извършени три превода на 10 174 Евро, 26 000 Евро и 3 404,62 Евро, за което потвърждава и Медицински университет Хановер.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Искът, предмет на производството по делото е подаден от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Пасивно легитимираната страна в процеса – НЗОК е юридическо лице съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗО, поради което искът е допустим.

Възражението за недопустимост на исковата претенция поради издадено решение №РД-Е112-49/04.04.2018 година от управителя на НЗОК за разрешаване на лечение извън държава .членка, заплащано от НЗОК и формуляр S 2, съдът намира за неоснователно. В случая се претендират вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт – решение РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на НЗОК, отменено с решение на АССГ, което е обжалвано пред ВАС и с решение №5590/04.05.2017 г. на ВАС –Шесто отделение по адм. дело № 12633/2016 г., е оставено в сила решението на АССГ.

Разгледана по същество, исковата молба се явява частично основателна:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на органите на изпълнителната власт. Дейността, свързана с разрешаване издаване на разрешение за лечение извън държавата - членка по местопребиваване, заплащано от НЗОК представлява административна дейност, извършвана по реда на ЗЗО и правото на ЕС.

Налице първата предпоставка на закона – отменено решение РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на НЗОК , с което се отказва издаване на формуляр S2 за лечение в чужбина на ищеца, отменено с решение на АССГ и потвърдено с решение №5590/04.05.2017 г. на ВАС –Шесто отделение по адм. дело № 12633/2016 г.

Съдът приема, че лицето е претърпяло имуществени вреди именно от този отменен като незаконосъобразен административен акт в размер на 77 408, 75 лева (равностойност на 39 578,62 Евро).Имуществените вреди представляват заплатена сума в полза на Медицински университет Хановер за извършена медицинска дейност - имплантиране на електроди за дълбока мозъчна стимулация н GPI двустранно при /наличие на/ дистония и имплантиране на пулсатор вляво инфраклавикуларно субфасциално на 18.02.2015 г. и заплащане на професор Краус и се доказват от доказателствата по делото – сметка, издадена на 27.03.2015 година и на 09.04.2015 година от Медицински университет Хановер и представени извлечения от ТБ Виктория и Инвестбанк АД за извършените плащания на 11.02.2015 г., на 09.02.2015 г. и на 07.05.2015 година. Исковата претенция в претендирания размер до 85 958, 47 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдът намира, че вредите са пряка и непосредствена последица именно от отмененото решение № РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на НЗОК, тъй като на П.Б. е отказано издаването на формуляр S2 – издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата – членка по пребиваване, заплащано от НЗОК и същият е предприел лечението, за което е заплатил. Съдът намира, че при евентуално уважаване на направеното искане за разрешаване на финансирането чрез издаване на формуляр S2 през 2015 г. за осъществяване на лечение в Германия, на настоящия ищец не би се наложило да заплати сумата от 77 408, 75 лева, включваща и стойността на имплатна, която не се покрива от КП 200 за имплантирането му в България, а не би била дължима за извършването й в Германия. Последното води до извод, че така направеният разход е обусловен от липсата на разрешение за извършване на лечението му в държава – членка, различна от тази на пребиваването, в частност – в Германия. Същото представлява намаляване на имуществената сфера на лицето със сочената сума, което обуславя характерът й на вреда. Съдът намира, че вредата е причинена от отказа на органа да разреши извършването на лечение в Германия, за което такава сума не би била дължима. При тези мотиви, съдът намира, че исковата молба е основателна и доказана, като НЗОК следва да бъде осъден да заплати сумата от 77 408, 75 лева, ведно с претендираните лихви -лихва за забава от датата на постановяване на решението от ВАС – 04.05.2017 година до подаване на исковата молба и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното плащане, които суми представляват вреда, възникнала в правната сфера на лицето като пряка последица от отказа на органа да разреши извършване на лечение в чужбина, който впоследствие е отменен с Решение на АССГ, оставено в сила с решение на Върховен административен съд. Наличието на последващ акт на органа в изпълнение на указанията на ВАС не променя изводите на съда, тъй като така направеният разход, който съдът приема за реална вреда в сферата на лицето, вече е извършен, респ. на лицето вече е осъществено необходимото имплантиране на невростимулатор.

По отношение твърденията на ответника съдът отбелязва, че искът е уточнен и същият е само за имуществени вреди, за неимуществени не се иска осъждане на ответника. Вредите са точно установени въз основа на представените фактури и банкови бордера, които не са оспорени и не са прекомерни, тъй като са доказани по основание е размер. Настоящето съдебно решение се съобразява и със съдебната практика - решение № 1372 от 29.02.2016 г. по адм.д. №12247/2015 на АССГ, оставено в сила с Решение № 3923 от 29.03.2017 г. по адм.д. № 4960/2016.

Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице елементите на фактическия състав по чл. 1, ал.1 във вр.с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, претърпени от него в резултат отменен акт на НЗОК, поради което исковата претенция в размер на 77 408, 75 лева се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, а искът за главница до претендирания размер от81 071,65 лева следва да бъде отхвърлена. Основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава от датата на постановяване на решението на ВАС до датата на подаване на исковата молба и законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото , искането на страните за присъждане на разноски, а именно ищецът претендира – заплащане на 10 лева за държавна такса и 5 000 лева адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските /л.18/ и същите са действително извършени, видно от договора за правна защита и съдействие /л.19/, и документа за внесена държавна такса /л.8/, а ответникът претендира заплащане на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, то съдът намира, че следва ответникът да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 4 779,13 лева с оглед уважената частта от исковата претенция за главницата.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

РЕШИ:

Осъжда Национална здравноосигурителна каса, гр. София ул. „Кричим“ № 1 да заплати в полза на П.П.Б., ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно решение № РД-Е112-2/06.01.2015 г. на управителя на НЗОК, в размер на 77 408, 75 лева главница и лихва за забава от 04.05.2017 г .- датата на влизане в сила на решение № 5590 по адм. дело №12633/2016 г. на ВАС до подаване на исковата молба и законна лихва върху горепосочената сума за главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Отхвърля исковата претенция на П.П.Б., ЕГН ********** ***, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за остатъка до претендираната главница от 81 071,65 лева.

Осъжда Национална здравноосигурителна каса, гр. София ул. „Кричим“ № 1 да заплати в полза на П.П.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 4 779,13 лева разноски по компенсация по делото.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: