Решение по Административно дело 251/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 472

16 юли 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 251 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.2, т.3 от АПК, вр. чл.107 ЗГР.

Образувано е по жалба от М.М.М. ***, чрез пълномощника му адв.Н.Д. ***, против отказ на Кмета на Община Гулянци за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. № 9400-156-(1)/13.02.2018г. по описа на Община Гулянци.

С оспорения отказ не е уважено заявление с вх. рег. № 9400-156/07.02.2018г., подадено от М.М.М. ***, за издаване на удостоверение за наследници на лицето И. В. М., за който жалбоподателят твърди, че е негов дядо.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон, на съществени административнопроизводствени правила и при неспазване на установената форма, съставляващи основания за отмяна по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 АПК.

На първо място се твърди, че административният акт не е издаден в изискуемата от закона форма, т.к. е обективиран в писмо, а не в решение, както би следвало съобразно разпоредбата на чл.146, ал.2, т.3 от АПК.

На второ място се твърди, че отказът е постановен в нарушение на материалния закон и без да са налице законови основания за издаването му, тъй като в регистрите за гражданско състояние, водени от Община- Гулянци, са налице необходимите актове за гражданско състояние, респ. необходимите данни, за издаване на исканото удостоверение. Излагат се доводи, че съобразно чл.34, ал.2 от ЗГР актовете за гражданско състояние имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност, поради което неоснователно административният орган е игнорирал удостоверение за раждане от ***г., от което се установява, че М. И. М. е роден на ***г. от майка П. Д. В. и баща И. В. М..

В заключение се иска да бъде отменен оспорения отказ на Кмета на Община- Гулянци, като незаконосъобразен и необоснован и се претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Постъпило е писмено становище от ответника, с което се оспорва жалбата. Излагат се доводи, че оспореният административен акт не подлежи на съдебен контрол, тъй като разпоредбата на чл.98, ал.2 от АПК предвижда съдебен контрол върху актовете на горестоящия административен орган, но само когато последният се произнася с решение по същество, а в настоящия случай липсва заповед, предмет на оспорване, с която горестоящият орган, в лицето на кмета на Община Гулянци, да е отхвърлил по административен ред жалба срещу отказ за издаване на удостоверение за наследници.

Алтернативно се излагат доводи, че ако съдът приеме жалбата за допустима, то същата е неоснователна. Твърди се, че след извършена справка въз основа на подадената молба, е установено, че М. И. В.- М. не фигурира като наследник на И. В. М., тъй като след справка с издадения акт за раждане се установява, че същият е записан от майка си П. И. В. М., но никъде не е отразено дали е припознат или не. Ето защо, ако в регистрите за населението, съхранявани в съответната община или кметство, липсват необходимите за издаването на удостоверението данни по актове за гражданско състояние, те следва да бъдат установено от районния съд по реда на чл.542 и сл. ГПК. В заключение се прави искане да бъде отхвърлена като неоснователна подадената жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. Д. ***, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на постановения отказ и присъждане в полза на доверителя му на направените по делото разноски.

Ответникът не се представлява.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, изложеното в обжалвания административен акт, жалбата против него, отговора на ответника и становищата на страните от открито съдебно заседание, намира за установено следното :

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в законния срок, поради което разглеждането ѝ е допустимо. Неоснователни са доводите за недопустимост, изложени в писменото становище на ответника и свързани с разпоредбата на чл.98, ал.2 от АПК, която не е приложима в процесният случай. В чл. 107 ЗГР изрично е предвидено, че отказът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН може да се обжалва по реда, предвиден в АПК. В конкретният случай не е налице оспорване на постановения отказ по административен ред, респ. произнасяне на горестоящ административен орган, чиито акт да попада в хипотезата на чл.98, ал.2 АПК, а е налице жалба срещу постановен отказ на административният орган, за която са приложими правилата на чл.145, ал.2, т.3 от АПК, тъй като оспореният акт е такъв по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК.

По същество жалбата е основателна.

Постановеният отказ е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗГР- Кмета на Община Гулянци. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя относно неспазване на изискуемата от закона форма на акта. Действително съобразно чл.145, ал.2, т.3 вр. чл.59, ал.1 АПК, административният орган следва да се произнесе с мотивирано решение, но съдът приема, че писмото от кмета, в което е обективиран обжалвания отказ съставлява такова решение, въпреки, че не е озаглавено по изискуемия от закона начин, т.к. в същото се съдържат обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК.

Постановеният отказ обаче е неправилен. В него са изложени съображения, че от картона на лицето И. В. М. е видно, че не фигурира като наследник М. И. В. М., а от акта за раждане на М. И. В. М. се установява, че е незаконно родено дете и обявяването на раждането се е направило от майката П. И. В. М., която е посочила за баща на детето И. В. М., но никъде не е отразено дали е припознат или не.

Съдът не споделя тези доводи. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗГР, актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

От приложеният на л.24 акт за раждане № 1 от 01.01.1932г. за лицето М. И. В. М. е видно, че за като баща е вписан И. В. М.. Обстоятелството, че раждането е обявено от майката е без правно значение. От самия акт е видно, че И. В. М. е вписан като съпруг на майката. За настоящият съд не е ясно на какво се базират мотивите от обжалвания отказ, че М. М. е бил „незаконно роден“, както и от какво произтича необходимост от вписване на припознаване, при условие, в акта за раждане се сочи, че е роден от П. М., която очевидно е имала сключен брак с И. М., посочен като неин съпруг. На второ място жалбоподателят е представил удостоверение за раждане от ***г. /л.7/, от което е видно, че като родители на М. И. М. са вписани П. Д. В. и И. В. М.. Тези писмени доказателства не са оспорени от страните в настоящето производство, а и не са представени доказателства тяхната истинност да е оспорена в друго производство, поради което и съобразно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗГР имат доказателствена сила за отразените в тях данни. От удостоверение за наследници на л.31 от делото е видно, че жалбоподателят М.М.М. е наследник на М. И. М., с което се установява и правният му интерес да поиска удостоверение за наследници за И. В. М..

От горното е видно, че в регистрите на актовете за гражданско състояние и регистрите на населението, водени в Община Гулянци, са налице необходимите актове за издаване на удостоверението, за което е постановен обжалвания отказ, предвид което настоящият съд намира, че той е постановен в нарушение на закона. Предвид горното същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а на административния орган на основание чл.174 вр. чл.57, ал.2 от АПК следва да бъде даден седем дневен срок за издаване на исканото удостоверение, считан от влизане в сила на настоящето решение.

С оглед този изход от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъдена Община Гулянци да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски, а именно 300 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса за завеждане на делото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мотивиран отказ на Кмета на Община Гулянци, за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо изх. № 9400-156-(1)/13.02.2018г. по описа на Община Гулянци.

ВРЪЩА преписката на ответника за ново произнасяне в 7 /седем/ дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, при съобразяване на обстоятелствената част на съдебното решение.

ОСЪЖДА Община Гулянци да заплати на жалбоподателя М.М.М. *** размер на 300 /триста/ лв. за заплатено възнаграждение на адвокат и 10/десет/ лв. държавна такса, платена при образуване на настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :