Р E Ш Е Н И Е

208

гр.Плевен, 04.04.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                           

            Председател: Цветелина Кънева

                                                                  Членове: Катя Арабаджиева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 250 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 92 от 06.02.2018 г., постановено по НАХД № 3325 по описа за 2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-1503097/26.11.2014 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на ЕТ „Кирил Неделев 73“ със седалище и адрес на управление гр. Плевен,  представлявано от К. Х. Н. – управител, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда  във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. И., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че оспореното решение е постановено при нарушение разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че неправилно районният съд постановява своето решение без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Касаторът не е съгласен с извода на съда, че е следвало да бъде спряно административно-наказателното производство, и че след като това не е направено, последното представлява съществено процесуално нарушение. Сочи се, че в чл. 416, ал. 3 от КТ е предвиден специален ред за връчване на АУАН свързани с нарушение на трудовото законодателство, а именно: АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчително писмо с обратна разписка, ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401/416, ал. 3 от КТ. Посочва се, че процедурата по връчване на АУАН свързана с нарушение на трудовото законодателство е уредена подробно в КТ, който се явява специален закон спрямо ЗАНН в тази връзка. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от юрисконсулт И., която моли решението на районния съд да бъде отменено по съображения изложени в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ „Кирил Неделев 73“, гр. Плевен, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ „Кирил Неделев 73“ за това, че при извършена проверка по документи на 17.09.2014г. за изпълнението на предписанията, дадени на ЕТ с протокол от проверка на ДИТ-Плевен с изх.№546/08.05.2014г. е установено, че работодателят ЕТ не е изпълнил задължително за изпълнение предписание №14 от протокола, а именно да изплати трудовото възнаграждение за месец 03.2014г. на В. П. Х, на длъжност автомонтьор, съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ, като срокът за изпълнение на предписанието е 30.05.2014г. Посочено е още в НП, че до момента на съставяне на акта, работодателят ЕТ не е представил доказателства, сочещи изпълнение на предписанието. Посочено е също, че работодателят е призован с призовка изх.№2-58/17.09.2014г. за съставяне на АУАН на 23.09.2014г. в 10.00часа, като актът  е съставен в отсъствие на нарушителя. Констатираното деяние е квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 във вр. с чл.128 т.2 от КТ. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че последното страда от съществени процесуални пороци, които го опорочават и водят до неговата отмяна. Съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че даденото задължително предписание не е обжалвано, същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Посочил е още, че са налице данни, че предписанието не е било изпълнено. Съдът е приел, че в акта и НП има разминаване в посочените като нарушени норми. Посочил е още, че е извършено недопустимо смесване между разпоредбите на чл.415 ал.1 от КТ и тези на чл.245 ал.1 и чл.128 т.2 от КТ. Районният съд е приел също, че АНО не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е съставил акта в отсъствие на нарушителя, но неправилно не е спрял административно-наказателното производство на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН след като лицето не е намерено. Като най-съществено нарушение съдът е приел това, че вече съставеният акт не е връчен на нарушителя, което е довело до ограничаване правото му на защита. По тези мотиви е отменил наказателното постановление.

Решението е правилно.

Безспорно в конкретния случай при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно спазването на процесуалните правила и извършването на административното нарушение.

По делото не се спори, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като при неговото съставяне е спазен чл.40 ал.2 от ЗАНН. Не са спазени обаче изискванията на чл.43 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта, като в нея е разписано, че той се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Ал.4 на същия чл. 43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, но когато е съставен в отсъствие на нарушителя. Редът за извършването на тези две действия - предявяване и връчване, при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. С ал.5 се урежда подписването на акта и връчването на препис от него на нарушителя срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Т.е. задължително следва съставеният акт да бъде предявен и връчен препис от него на нарушителя. По делото не са приложени никакви доказателства в насока, че АУАН е бил изпратен за връчване на нарушителя, респ. че последният е издирван и не е намерен. Иначе казано не са налични доказателства за предявяване и връчване на съставения акт на представляващия ЕТ. В тази хипотеза наказващият орган е следвало да приложи нормата на чл.52 ал.2 от ЗАНН, а именно да върне съставеният акт на актосъставителя, което не е сторено. Предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от този момент нарушителят има правото да организира защитата си, но след като се запознае със съдържанието на акта, като има право на обяснения и възражения. Въпросните права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.

Действително с разпоредбата на  чл. 416, ал.3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на трудовото законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото е, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да му се връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу подпис. Т.е. съставения АУАН от контролния орган, не е връчен редовно от последния дори и по специалния ред, уреден в  чл. 416, ал.3 от КТ. Не са представени доказателства, че актът е изпращан по пощата за връчване, че лицето не е намерено на посочения адрес, както и че връчването е извършено чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган. В този смисъл неоснователно е твърдението на представителя на наказващия орган относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП.

За пълнота следва да се посочи, че настоящият състав не споделя извода на районния съд, че е налице разминаване и недопустимо смесване на нормите посочени в акта и НП. Както в АУАН, така и в НП са посочени разпоредби, които дават правилна правна квалификация на констатираното нарушение, като е налице идентичност в тях.  Този извод на съда, обаче, не влияе на крайният резултат за правилност на съдебният акт.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92 от 06.02.2018  г., постановено по НАХД № 3325 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.