Р E Ш Е Н И Е

№ 309

гр.Плевен, 14 Май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 249 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 8 от 05.01.2018 г., постановено по нахд № 1455/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 17-0838-001304 от 22.05.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП; глоба в размер на 0,00 лева за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на 12.05.2017 г. в 21,00 часа в гр.Плевен, като водач на лек автомобил Волво ХЦ60 с рег.№ ЕН***ВР, управлява на ул. „Цар Борис ІІІ“ срещу хотел „Ростов“ посока ул. „Иван Вазов“ като използва мобилен телефон по време на управление на МПС; отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер с №0152, фабр.№7510, водачът силно лъха на алкохол, издаден талон за медицинско изследване №0003381; не представя контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Резултат от ХЕ №264/16.05.2017 год.-0,2 промила.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.Н.Н., чрез адвокат В.С. от Адвокатска колегия – Перник, който счита същото за незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Според него районният съд от една страна неправилно е приложил материалния закон като е приел, че са налице достатъчно доказателства за извършените нарушения, а от друга е допуснал нарушения при оценката на доказателствената съвкупност, като по този начин е допуснал нарушения, визирани в отменителните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди, че основното предназначение на производството по налагане на административни наказания е да се изясни пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка от значение за законосъобразното и целесъобразно решаване на въпроса, предмет на самото производство. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по ангажиране на административно наказателната отговорност на Н.. Сочи, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.3, т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН; че съдът не е отчел, че при издаване на процесното НП не е взето предвид и не е обсъдено даденото от Н. възражение, нито е разпитан свидетелят, който е бил очевидец при извършената проверка, дори съставителите на акта не са го вписали като пътник в лекия автомобил. Твърди, че в АУАН и в НП липсва описание на нарушенията по изискуемия от закона начин и обстоятелствата, при които са извършени, както и че същите не се установяват по безсъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което следва да се считат за недоказани. Счита, че съдът неправилно е кредитирал изцяло показанията на контролните органи и не е дал вяра на показанията на св.П., които кореспондират изцяло с представените писмени доказателства. Счита показанията на полицейските служители за неубедителни и вътрешно противоречиви. Твърди, че решението на РС не съдържа мотиви относно всяко едно от вменените нарушения на Н., а само общи и оскъдни мотиви. Излага подробни съображения относно всяко едно от вменените на Н. нарушения. Счита, че районният съд неправилно е приел, че НП е издадено при изяснена фактическа обстановка, като не е обсъдил доводите, наведени в жалбата. По отношение на материалната законосъобразност на НП счита, че АНО е достигнал до неправилен извод, че Н. е осъществил състава на вменените му три административни нарушения, както и че за да бъдат осъществени тези състави е необходимо да бъде доказано виновно поведение от страна на нарушителя. Сочи, че съдът неправилно е игнорирал част от доказателствата, както и че липсата на задълбочен доказателствен анализ е повлияло на изводите на съда относно правилното приложение на материалния закон. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление, алтернативно – да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Касационният жалбоподателя представя допълнително подробни писмени бележки, моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП, алтернативно-за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС, претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №1304/12.05.2017г., в който е посочено, че на 12.05.2017г.около 21.10 часа в гр.Плевен, ул „Цар Борис III“ срещу хотел „Ростов“ посока ул „Иван Вазов, управлява л.а. Волво ХЦ60 с рег.№ЕН *** ВР, като използва мобилен  телефон по време на управление на МПС.Отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техн.средство дрегер с №0152,фабричен № 7510, водачът силно лъха на алкохол, издаден талон за медицинско изследване №0003381. Не представя контролен талон към СУМПС. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, в което били описани отново нарушенията, извършени от водача.

Съдът изложил мотиви, че   съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните  правомощия за тези действия. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. На това основание съдът приел за неоснователно възражението в жалбата за нарушение на чл.42 т.3 и 4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН поради неизчерпателно и неясно формулиране на обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Съдът направил и извод, че вменените на Н. деяния правилно са квалифицирани като нарушения на чл. 104а от ЗДвП ,чл. 174 ал.3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1 т.1 ЗДвП. 

Относно показанията на двете групи свидетели, разпитани в съдебно заседание-контролните органи и св.П., пътувал с Н., съдът изложил мотиви, че полицейските органи излагат убедителни твърдения, според които жалбопадателят  е извършил нарушенията, които свидетелите са констатирали лично и били отразени в АУАН-а , и за които обстоятелства са положили подписите си, и които обстоятелства се потвърждават от свидетелите в показанията им пред съда.  Съдът приел, че в хода на съдебното следствие, разпитаните в качеството на свидетели трима полицейски служители безпротиворечиво заявяват, че лично са видели и възприели жалбоподателя да управлява лекия автомобил, говорейки  по мобилен телефон, като липсват обективни причини така дадените показания да не бъдат кретидирани като непредубедени, с оглед вероятната заинтересованост на свидетелите или тяхната обективност.

Съдът не дал  вяра на показанията на свидетеля П., доведен за разпит от жалбоподателя, относно това как се е  развила проверката и какви са били констатациите на полицейските служители,  тъй като показанията му се явяват изолирани и предвид, че свидетелят е близък на жалбоподателя.

На основание анализа на приобщените доказателства съдът направил категоричен и несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил и трите му вменени нарушения.

Съдът счел за безспорно и несъмнено установено от съвкупния доказателствен материал нарушението на чл. 104А от ЗДвП. Направил извод, че не са представени доказателства, оборващи показанията на свидетелите –очевидци /полицаите/ за извършеното от Н. нарушение, а именно че е ползвал мобилен телефон по време на управление на МПС, без наличие на устройство „свободни ръце“. Крайния извод на съда е, че административното нарушение е безспорно установено, съобразно изискванията на ЗАНН и ЗДвП. Правилно и нарушението е било квалифицирано, като такова по чл. 104а от ЗДвП и правилно е било санкционирано с „глоба“ в размер на 50 лв., на основание  чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП съдът изложил мотиви, че проверката за алкохол в кръвта се извършва по реда на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. В тази наредба са посочени способите за констатиране наличието или липсата на алкохол в кръвта – техническо средство и лабораторно изследване на кръвта. Съдът приел, че в случая, жалбоподателят е отказал да даде проба с техническо средство за наличие на алкохол в издишвания въздух. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от цитираната Наредба № 30 в съставения акт за установяване на административно нарушение за констатиране на употребата на алкохол или друго упойващо вещество актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и видимото състояние на водача. Това било сторено от актосъставителя, който посочил, че водачът отказва проба с описаното техническо средство, посочил още, че водачът силно лъха на алкохол и на Н. бил издаден талон за медицинско изследване бл.№0003381 в 21.30 часа на 12.05.2017г. Въз основа на него било извършено химическо изследване,според което се доказало наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 0,2 %о. Съдът констатирал, че в случая  на  жалбоподателят   с процесното  НП  не е наложена административна санкция . Направил извод, че правилно актосъставителят  отразил в акта си отказа на водача да даде проба с техническото средство за алкохол, а по-късно АНО правилно не наложил глоба за така отразеното нарушение,т.к. на водача било извършено химическо изследване.

Нарушението по чл. 100, ал. 1,т.1 от ЗДвП съдът приел за безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка водачът не е представил на компетентните органи контролен талон към СУМПС. Поради това и правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност по  чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв. за водач, който не носи контролен талон.

Съдът изложил още мотиви за неоснователност на наведените от пълномощника на жалбоподателя твърдения, че полицаите не са извършили проверката си обективно и не са били безпристрастни, за което говорели „скрийншотовете”, предвид, че не може да се установи дали такава кореспонденция е водена , кой я е водил, и предвид че не е от значение за установяване на обстоятелствата по делото. Съдът се позовал на   справката за водача , от която установил, че Н. има множество нарушения- повече от които констатирани не от полицаите в гр.Плевен, а от СДВР, РУ Луковит, сектор ПП Ловеч, РУ Севлиево, което дало основание на съда да не възприеме мнението, че проверката е извършена,защото полицаите имали отношение към Н.. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП, с което била ангажирана отговорността на Н. и за трите вменени му нарушения.

Оспореното решение е неправилно.

Същото в частта, с която е потвърдено НП в частта, с която на Н. на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и за нарушение на същия текст е наложено наказание „глоба“ в размер на 0,00 лева следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени НП в тази част. В обстоятелствената част на НП, при описание на нарушението е посочено, че водачът отказва да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство дрегер с №0152, фабр. №7510, както и че е издаден талон за медицинско изследване №0003381. Безспорно по делото е установено, че водачът е изпълнил предписанието за медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта, видно от приложените на л.17-19 от делото на РС писмени документи, като е извършено химическо изследване за алкохол на проба кръв и видно от протокол за химическа експертиза е установено наличието на етилов алкохол в количество 0,2 промила, което количество не е съставомерно и не влече ангажиране на административнонаказателна/наказателна отговорност на водача на управление на МПС след употреба на алкохол. Именно поради тази причина административнонаказващият орган, отчитайки установените след съставянето на акта факти – извършеното медицинско изследване и резултатът от него, е преценил, че деянието не е съставомерно, поради което не е наложил наказание за констатираното с АУАН нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съдът констатирал тези факти, но неясно защо с диспозитива на оспореното решение потвърдил НП в частта за извършеното нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Ето защо, и предвид, че с НП не съществува такова санкционирано деяние, РС неправилно е потвърдил същото. В тази част , с която е потвърдено НП за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, оспореното решение като неправилно следва да се отмени, като се отмени и НП в тази част.

В останалата част, с която НП е потвърдено относно вменените нарушения на чл.104а от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, според касационната инстанция оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.

С оспореното Решение, РС е потвърдил атакуваното Наказателно постановление в частта за нарушенията на чл.104а от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, която е преповторил, приел е, че същата се потвърждава от събраните по делото доказателства, които е анализирал общо и бланкетно. Общо за трите нарушения съдът изложил мотиви, че полицейските органи излагат убедителни твърдения, според които жалбопадателят  е извършил нарушенията, които свидетелите са констатирали лично и били отразени в АУАН-а , и за които обстоятелства са положили подписите си, и които обстоятелства се потвърждават от свидетелите в показанията им пред съда.  Посочил, че те са безпротиворечиви и в резултат на лични възприятия, а относно показанията на св.П. единствено приел, че показанията му са изолирани. Съдът не е анализирал поотделно и конкретно показанията на всяка група свидетели и то отнесени към конкретиката на всяко вменено деяние, не е изложил мотиви защо е приел, че е налице управление на МПС , при което са били осъществени изпълнителните деяния на вменените нарушения. Още повече, че едно от основните оплаквания на Н. е било свързано с факта, че деянията са констатирани, след като МПС е преустановило движението си, след като е било паркирано. Съдът не е обсъдил и оплакването дали приема или отхвърля и защо оплакванията, че използването на мобилен телефон е било посредством устройство „свободни ръце“, което също има отношение към съставомерността на това вменено деяние. Съдът не е отговорил на тези оплаквания. В резултат липсват същински мотиви относно това конкретно какво е приел за установено съдът и въз основа на кои конкретни доказателства. Дори в следващите мотиви на решаващия съд, в които е обсъждал всяко деяние поотделно, съдът е изложил единствено декларативни мотиви, че приема за безспорно доказани тези деяния, и отново липсва конкретика на обсъждане относно всички събрани писмени и гласни доказателства, отнесени към особеностите на всяко вменено нарушение.

По същия начин съдът е подходил и при анализа и обсъждане на оплакванията на Н. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за нарушение и при издаване на НП. Само бланкетно е посочено, че АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП-на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като е посочил, че точно са описани всички реквизити, които е изброил така, както са описани в ЗАНН. Съдът не се е произнесъл по нито едно наведено в жалбата против НП оплаквания конкретно-относно невписване на присъствал свидетел-очевидец, относно мястото на нарушението, описаната фактическа обстановка и по-конкретно пълно и изчерпателно описание на обстоятелствата във връзка с нарушението, невписване на изискващи се от ЗАНН реквизити в АУАН и НП, извършени задрасквания в акта, невписване на доказателствата, установяващи нарушението и други, оплаквания, конкретно изложени в жалбата против НП и в писмените бележки по съществото на спора. Поради което касационната инстанция приема изводите на решаващия съд за неконкретни, общи и бланкетни. Липсват изложени мотиви от съда досежно цитираните по-горе възражения . Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно от възведените с жалбата, а по-късно и с писмените бележки на л.102 и сл. оплаквания, а е изложил теоретични разсъждания във връзка с дължимата проверка на съда и общи и бланкетни мотиви, неотносими към конкретиката на всяко едно от вменените нарушения. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил дължимата проверка и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема релевираните оплаквания. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в административнонаказателното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не.

С оглед изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение в частта, потвърждаваща НП за нарушенията на чл.104а и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП следва да бъде отменено, а делото -върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Плевен. При повторното разглеждане въз основа на всички допуснати и събрани доказателства съдът следва да изложи мотиви какво приема за установено от фактическа страна досежно всяко едно от вменените нарушения, въз основа на какви доказателства, като посочи кои от доказателствата цени и защо и какви правни изводи произтичат от събраните доказателства относно правилността и законосъобразността на обжалваното НП. Съдът следва да даде и обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба и в писмените бележки , представени от жалбоподателя при разглеждане на делото пред РС против НП оплаквания, с оглед разкриване на обективната истина, и след анализ на всички приобщени доказателства да прецени същите отразяват ли се на законосъобразността на атакуваното НП и по какъв начин.

Искането за присъждане на разноски, направено от пълномощника на касатора в представените по делото писмени бележки, не следва да бъде уважено, по аргумент от Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълкувателно дело № 7/2009 г. на ВАС, съгласно което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 8 от 5.01.2018 г., постановено по нахд № 1455/2017 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0838-001304 от 22.05.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 0,00 лева за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0838-001304 от 22.05.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 0,00 лева за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Решение № 8 от 5.01.2018 г., постановено по нахд № 1455/2017 г. на Районен съд – Плевен в останалата част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0838-001304 от 22.05.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10,00лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази част от друг състав на Районен съд-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Т.Н.Н. от гр.Плевен, за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.