Р Е Ш Е Н И Е

№ 317

гр. Плевен, 16.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 247/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. И. срещу Решение № 93 от 06.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3315/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-0000033/26.11.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на ЕТ „К. Н. 73“ - Плевен, представлявано от К.Х.Н. на осн. чл. 416 ал. 5 от КТ, във вр. чл. 415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева, затова че при извършена последваща проверка по документи на 17.09.2014г. е установено, че работодателят ЕТ „К.Н. *** не е изпълнил даденото задължително предписание № 3 от протокол за проверка № 546/08.05.2014г. – в срок до 16.05.2014г. да определи периодичността на измерването и оценка на импеданса Zs на контура „фаза – защитен проводник“ на ел. уреди и съоръжения, съгласно изискванията на чл. 14 от ЗЗБУТ и чл. 200 ал.1 т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работното оборудване вр. чл. 267 ал.2 на Наредба № 16 – 116 за техническа експлоатация на енергообзавеждането.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че нарушението е безспорно установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен и е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Посочва, че при постановяване на съдебното решение не е направен задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Сочи за неправилен извода на първоинстанционния съд , че наказващия орган е следвало да приложи чл. 43 ал. 6 от ЗАНН и да спре административно-наказателното производство, след като не е могъл да открие нарушителя за връчване на АУАН. Позовава се на чл. 416 ал.3 от КТ, където е предвиден ред за връчване на АУАН, свързани с нарушения на трудовото законодателство, който се явява специален спрямо ЗАНН. В заключение моли да се отмени съдебното решение, а по същество – да се потвърди НП.

Ответникът по касация – ЕТ „К.Н. *** не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е неправилно и предлага да се отмени, а издаденото НП – да се потвърди.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Споделят се изцяло съображенията на първоинстанционния съд за отмяна на НП, поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не са били спазени разпоредбите на чл. 43 ал.4 от ЗАНН – за предявяване и подписване на акта от нарушителя, след като е бил съставен в негово отсъствие.

Същественото в случая е, че актът е бил съставен на 23.09.2014г. в отсъствието на нарушителя, за което той е бил надлежно поканен, но не се явил. Това обстоятелство е изрично вписано в акта и в него липсва подпис на нарушителя. Следователно на наказаното лице не е била осигурена гарантираната от закона възможност да се запознае с обвинението, да прави възражения и сочи доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН актът задължително се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗАНН изисква и когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. А ал.5 изисква при подписване на акта на нарушителя да се връчи препис от него срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В случая актът не е бил връчен и подписан от нарушителя, с което е нарушено съществено правото му на защита. НП е издадено на 26.11.2014г., но е връчено значително по-късно – на 25.10.2017г. срещу разписка, приложена на л.10 от делото. Едва тогава лицето е разбрало за какво нарушение е наказано. Но е било лишено от възможността да участва в адимнистративно-наказателното производство и да защити правата си, както изискват императивните разпоредби на чл. 43 ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Това обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно, както правилно е преценил първоинстанционният съд.

Касаторът не представя доказателства за изпълнението на специалния ред за връчване на акта, регламентиран в чл. 416 ал.3 от КТ, чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на органа, след като е бил търсен, но не е намерен на адреса на управление. Такива данни по делото няма, с оглед на което не може да се приеме, че тази процедура е била спазена и не са били накърнени правата на наказаното лице.

Поради изложеното решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93 от 06.02.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3315/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.