РЕШЕНИЕ
№ 266
град Плевен, 24 Април 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на десети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПОЛИНА БОГДАНОВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Десислава
Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 246/2018 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Плевен, срещу решение № 84/02.02.2018 г. по а.н.д. № 3038/2017
г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че първоинстанционното решение
е неправилно, постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди
се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по
труда“ по безспорен начин, както и че е налице единство в описанието на
извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че първоинстанционният
съд неправилно в мотивите си за отмяна на процесното наказателно постановление
счита, че същото е незаконосъобразно, тъй като А.К. е „извършила нарушението в
съучастие“ и в АУАН и НП не е посочен този факт. Твърди се, че съдът неправилно
излага мотиви, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от НК е приложима в
административно – наказателното производство по силата на чл. 11 от ЗАНН.
Навеждат се доводи, че няма как да е приложима в конкретния случай разпоредбата
на чл. 11 от ЗАНН и лицето-посредник А.К. да бъде съучастник, тъй като чл. 10
от ЗАНН гласи, че“При административните нарушения подбудителите, помагачите и
укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в
съответния закон“. Сочи се, че в мотивите за отмяна на наказателното
постановление, първоинстанционният съд излиза от конкретиката на установеното
нарушение. Твърди се, че неправилно съдът счита, че наказващият орган не е
спазил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е описал нарушението,
дата и място, обстоятелствата, при които е извършено, както и че не е посочи
доказателства, които го потвърждават. Счита се, че видно от процесното
наказателно постановление, както и от цялата административно – наказателна
преписка е, че са спазени всички изисквания на ЗАНН при съставяне на АУАН и НП.
Сочи се, че първоинстанционният съд не обръща внимание на факта, че „хонорар“ се
получава само при извършено преди това услуга, както е в конкретния случай
оказване на съдействие на търсещо работа лице срещу заплащане от А.К.. Твърди
се, че първоинстанционният съд в мотивите за отмяна на наказателното
постановление не е анализирал съществено доказателство по делото, а именно:
писмото от Д. Д. – представител на бюрото по труда против трудова експлоатация
във Великобритания, с което е сезирано трудовото аташе на Р.България в
Обединеното кралство и ИА „Главна инспекция по труда“ – София и Дирекция
„Инспекция по труда“ – Плевен. Счита се, че нарушението на А.К. е безспорно
установено и доказано и първоинстанционният съд неправилно тълкува ЗАНН и ЗНЗ,
като счита, че формата на съучастие, е приложима при извършване на посредническа
дейност, без изрично да е предвидена в закона. Моли се съдът да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд гр. Плевен.
В съдебно заседание касаторът - Дирекция „Инспекция по
труда“ – Плевен, се представлява от юрк. Р. И.. Моли съдът да постанови
решение, с което да уважи подадената жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Плевен заедно с доводите в нея. Счита, че Районен съд гр. Плевен е постановил
едно неправилно и незаконосъобразно решение, посочвайки, че в чл. 11 от ЗАНН,
чл. 10
от ЗАНН, че не е приложим в конкретния случай чл. 11 от ЗАНН. Посочва,
че нарушението, което е квалифицирано в наказателното постановление не може да
бъде извършено в съучастие. Сочи, че в Закона за насърчаване на заетостта както
и в Наредбата за условията за извършване на посредническа дейност и КТ, не е
предвидено извършване на съучастие при констатиране на нарушенията. Подробни
съображения са изложени в касационната жалба. Моли съдът да уважи и да отмени
решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание ответникът – А.В.К., чрез адв. Ц.Ц.,
не се явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че следва съдът да остави без уважение касационната жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Плевен и да постановите решение, с което да потвърди това, постановено
по н.а.х.д. № 3038/2017 г. на Районен съд гр. Плевен, с което е отменено
наказателното постановление. Счита, че правилно е прието, че срещу С. С. има
друго наказателно постановление, където е прието, че той е автор на деянието, а
за А.В. не е посочено какво е нейното качество, дали тя е съизвършител, помагач
или подбудител. Посочва, че следователно, за едно и също деяние са наложени наказания на две лица, без да се
уточнява тяхното участието в деянието. Счита, че съдът правилно е оценил
събраните доказателства и е отменил наказателното постановление.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление №15-0000196 от 08.12.2016г на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Плевен, с което на А.В.К. за това, че
при проверка на 28.11.2016 година в офиса на Д „ИТ“ –Плевен е
установено, че като физическо лице предоставя на търсещи работа услуги по
информиране и консултиране и насочване и подпомагане за започване на работа в
Обединено кралство и по конкретно на лицето К. Р. Р. т.е. извършва
посредническа услуги по наемане на работа в чужбина по см. на чл. 26, ал. 1, т.
5 от ЗНЗ към 21.11.2016 година без да има регистрация в Агенция по заетостта –
нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ и на основание чл.81 ал.1 от Закона за
насърчаване на заетостта е наложено на
административно наказание глоба в размер на 5000 лв. (пет хиляди) лв.
Районен съд Плевен, за да отмени наказателното
постановление е приел, че е налице влязло в сила на 16.03.2016 г. НП №
15-0000195/08.12.2016 година на директора на ДИТ Плевен, с което на свидетеля
по делото С. И. С. е наложено за нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ –
осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина без
лиценз на лицето К. Р. на 21.11.2016 година. Съдът е приел, че е налице
идентичност по отношение на описаните факти в това НП и процесното, като лицето А.К. не е посочена
нито като съизвършител, помагач или подбудител. Прието е, че като не е посочено
в процесното НП в какво качество е прието, че е извършила нарушението, то НП е
издадено в нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който
административно-наказателната отговорност е лична. В случая в ЗНЗ липсва възможност
да се ангажирана отговорността в хипотезата на съучастие и поради това НП е незаконосъобразно.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно,
допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът не е допуснал
процесуални нарушение, изяснил е фактите по делото и като е извършил анализ на
същите е обсъдил събраните писмени доказателства и свидетелски показания и е
изложил мотиви, които изцяло се споделят. Неоснователен е доводът на касатора
за неправилно прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, тъй като в същия
не е предвидена възможност за наказуемост на нарушения, извършени в съучастие.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила
решение № 84/02.02.2018 г. по а.н.д. № 3038/2017 г. на Районен съд гр. Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.