Р Е Ш Е Н И Е

№ 316

гр. Плевен, 16.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 245/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ВиК-Видин“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Л. срещу Решение № 61 от 26.01.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3438/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 957/29.11.2017г. на Директора на басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД - гр. Видин, представлявано от управителя Г. В. В. на основание чл. 200 ал.1 т. 26 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите, затова че при извършена документална проверка на 09.08.2017г. e констатирано, че „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр. Видин като титуляр на Разрешително за водовземане № 100980/06.06.2005г. с цел на водовземането – питейно-битови нужди на населеното място – с. Жеглица, община Видин, обл. Видин и краен срок на разрешителното 01.06.2030г., не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно охранителна зона около водовземното съоръжение - Тръбен кладенец – Помпена станция „Жеглица“ в имот № 000382, м. „Плосковица“, в землището на гр. Дунавци, община Видин, област Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Условия на водоползването“, т. 10, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочва, че първоинстанционното решение е постановено без подробен анализ на всички данни и обстоятелства по делото, не съдържа мотиви и съда не е изпълнил задължението си да отговори на наведените в жалбата срещу наказателното постановление аргументи по неговата законосъобразност. Твърди, че изводите на съда са общи и бланкетни като съдържанието на решението преповтаря и преразказва извършените действия по съставяне на АУАН и НП и техните връчвания, без да съдържа ясни, конкретни и мотивирани изводи и анализ на събраните доказателства и наведените в жалбата основания. Моли да бъде отменено съдебното решение, а по същество – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за произнасяне по изложените твърдения в жалбата и представените доказателства. Алтернативно моли да бъде потвърдено НП, като в тази връзка сочи, че в издаденото разрешително липсва изричен срок за подаване на заявление за учредяване на санитарно-охранителна зона, което обуславя липсата на нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. На следващо място посочва, че е допуснато противоречие в НП между обстоятелствената част, правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма, което е формално основание за отмяна на НП. В АУАН и НП не се съдържат задължителни реквизити – пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Посочената в АУАН дата – 09.08.2018г. не е датата на извършване на нарушението, а датата на проверката. Липсва преценка относно възраженията на управителя на дружеството, направени в хода на издаване на наказателното постановление, като формулировката е бланкетна, липсват данни в какво се е изразила преценката, какви са били съображенията и мотивите на наказващия орган, има ли настъпили обществено опасни последици и засегнати ли са обществени отношения.

Ответникът по касация – Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, чрез юрисконсулт В. З. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в НП са описани всички факти и обстоятелства, свързани с нарушението, посочена е датата на нарушението – 09.08.2017г., като именно към тази дата са били налице достатъчно данни за наличието на нарушение и нарушителя.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд, макар и лаконично, е приел за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото визираното в НП административно нарушение, за което дружеството законосъобразно е било наказано с предвиденото наказание, което е съответно по вид и минимално по размер. Приел е, че дружеството не е изпълнило вмененото с разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ задължение в качеството си на водоползвател – титуляр на разрешително да изпълнява условията по издаденото разрешително по Закона за водите. Приел за доказано по категоричен и несъмнен начин, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. „ВиК Видин“ ЕООД е извършило водовземане на общо водно количество 15 000 куб. м. от Тръбен кладенец – помпена станция „Жеглица“ в имот № 000382, м. „Плосковица“ в землището на гр. Дунавци, общ. Видин за водоснабдяване на населеното място с. Жеглица, обл. Видин с цел питейно-битово водоснабдяване. Несъмнено е и, че към датата на проверката – 09.08.2017г. (когато е установено нарушението) ВиК Видин не е изпълнило това условие на разрешителното като не е депозирало пред надлежния орган – БДДР – Плевен заявление за учредяване на СОЗ. Затова съдът е приел за установено по несъмнен начин осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ, което е такова на формално извършване. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя относно местната неподсъдност на делото на РС – Плевен, тъй като НП санкционира неизпълнение на задължение за учредяване на СОЗ, въз основа на издадено разрешително за водоползване на ВиК – Видин, което задължение следва да се изпълни пред Директора на БДДР – Плевен, което определя мястото на извършване на нарушението и респективно местната подсъдност на делото в района на РС - Плевен.

Следователно съдът е изложил конкретни и ясни съображения каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на нея извел правните си изводи като се произнесъл по възраженията на жалбоподателя, поради което доводите на касатора за липса на същински мотиви в съдебното решение са неоснователни.

Но настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на НП.

Дружеството е наказано, затова че като титуляр на издадено разрешително не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение – тръбен кладенец, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Условия на водоползването“ т. 10, а именно: „Да се подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г.“, което представлява нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Санкционирано е на осн. чл. 200 ал.1 т.26 пр. първо от ЗВ, който предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5000 лв. за юридически лица, които експлоатират водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без изградена санитарно-охранителна зона.

Разрешителното е издадено на 06.06.2005г. и след изтичане на законния 14-дневен срок за обжалване е влязло в сила. В т.10 на определените с разрешителното „Условия на водоползване“ е залегнало задължението титулярът да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. Това задължение не е обвързано с определен в разрешителното срок, не произтича такъв и от цитираната наредба. Това означава, че задължението за изпълнение на това условие е възникнало от влизане в сила на разрешителното. В момента на проверката на 09.08.2017г. е установено, че то не е било изпълнено от титуляра на разрешителното повече от 12 години. Следователно дружеството е бездействало в този период – от момента на издаване на разрешителното до момента на проверката. Датата на проверката е датата на откриване на нарушението, а момента на извършването му е влизането в сила на разрешителното, след като не е определен друг срок.

Настоящият касационен състав счита, че от момента на извършване на нарушението – 2005г. до издаването на АУАН – 2017г., когато е констатирано нарушението, е изтекъл период от 12 години.

Според разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако са изтекли две години от извършването на нарушението, когато се касае за екологични нарушения, както е в случая. Предмет на опазване със Закона за водите е водното богатство на страната и задължението за учредяване на СОЗ, каквото е конкретното нарушение, е с пряко въздействие върху чистотата на водния ресурс. Изтичането на определения в чл. 34 ал.1 ЗАНН давностен срок от 2 години, е преклудирало възможността на контролния орган по ЗВ - БДДР да състави акт на дружеството за констатираното при проверката нарушение. Това обуславя незаконосъобразност на НП.

Като е потвърдил НП, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, несъобразено с доказателствата по делото и закона, което следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 61 от 26.01.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3438/2017г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 957/29.11.2017г. на Директора на басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД - Видин на основание чл. 200 ал.1 т. 26 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.