ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
411
гр.Плевен, 23.03.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март
две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията административно дело №241 по описа на Административен съд – Плевен за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от Н.М.З. с ЕГН ********** ***, чрез адв.А.А. ***
със съдебен адрес ***, против Отказ на РС-Левски от 20.02.2018 год. по молба от
19.02.2018 год.
Производството
пред Районен съд –Левски е започнало по молба
без входящ номер от 19.02.2018 год., подадена от Н.М.З. с ЕГН **********,
роден на *** ***, чрез адв. А.А. ***. В молбата молителят е описал две
осъждания-по нохд №240/2009 год. на ОС-Плевен и по нохд №1849/2014 год. на
РС-Плевен, като твърди, че за наложеното по нохд №240/2009 год. наказание е
реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 във връзка с ал.1, т.3 от
НК на 11.06.2010 год. За наказанието по нохд №1849/2014 год., по което
присъдата е влязла в сила на 25.06.2014
год. счита, че също следва да бъде реабилитиран по право на основание чл.86,
ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от НК. Като излага тези твърдения, прави
искане до РС-Левски да бъде отбелязана
в „картона“ му настъпила реабилитация по
право, предвид, че първата настъпила реабилитация е била като непълнолетен и
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.2 от НК – при наличие на изпълненото условие
на чл.86, ал.1, т.1 от НК. Сочи в молбата и прилага към същата съдебна практика
относно настъпването на реабилитация по право.
Върху подадената
молба има поставена резолюция от дежурен съдия в Районен съд-Левски от
20.02.2018 год., с която е оставена без уважение молбата на З.. Изложени са следните мотиви: „Цитираното
решение на ВКС е единично. В редица други решения-№296/2004 по нохд117/2003 I
н.о. на ВКС, №330/2009 г. по нд 317/2009 год II н.о. на
ВКС, №201/2013 по н.д.576/2013 I
н.о. на ВКС; 51/1996 по н.д. 656//95 г I
н.о. на ВС, е застъпено становището, че реабилитацията по право не настъпва за
престъпление, извършено от пълнолетно лице, което веднъж вече е реабилитирано,
съгл.чл.86, ал.2 НК. При това няма значение дали първата реабилитация се отнася
за престъпление, извършено от дееца като пълнолетен или непълнолетен. Всяка
предишна реабилитация представлява пречка и е достатъчно осъденият да е ползвал
веднъж това право на основанията в чл.86 НК и да е извършил следващо престъпление като пълнолетен.“
При така
установените факти, настоящият състав на съда намира подадената жалба за
недопустима за разглеждане по същество, по следните съображения:
При всеки районен съд има бюро за
съдимост (чл. 77, ал. 3 от Закона за съдебната власт), което събира, съхранява
данни и обменя информация за съдимост на лицата, родени в района на съда, които
са осъдени от български съдилища или са осъдени от чуждестранни съдилища с
влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на НПК,
както и за лицата, освободени от наказателна отговорност от български съдилища
и са им наложени административни наказания по чл. 78а НК (чл. 2 от Наредба № 8
от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за
съдимост). З. *** искане, формулирането в молбата му по следния начин - да бъде отбелязана в „картона“ му настъпила реабилитация по право,
защото счита, че за престъплението, за което е осъден по нохд №1849/2014 год.
на ПРС е настъпила реабилитация по право. В приложимата Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за
функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост не се съдържа
термин „картон“, в който да се отбелязват осъжданията на лицата, амнистия,
реабилитация и т.н. Регистрирането на осъдените лица в бюрата за съдимост се
извършва не чрез картони, а чрез бюлетини за съдимост и бюлетини за наложени
административни наказания по чл. 78а НК на хартиен носител и в електронен
архив, които се съставят служебно на хартиен носител - картон по образец за
всяко осъдено лице на наказание по чл. 37 НК в седемдневен срок от влизане в
сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието (чл. 5, ал. 1, чл. 6 и чл.
8 от цитираната наредба) и имат съдържанието, посочено в чл. 7, респ. в чл. 26
от Наредба № 8. Въз основа на данните в бюлетините за съдимост, бюрата за
съдимост издават свидетелства за съдимост (по искане на заинтересовани лица) и
справки за съдимост (за служебна цел на органите, посочени в чл. 33, ал. 5 от
Наредба № 8). Това са и другите два вида документи, които се издават от Бюрата
за съдимост : свидетелство за съдимост и
справка за съдимост на лицата, по аргумент от чл.33 от Наредбата. З. обаче не е
поискал от съда издаването на свидетелство за съдимост, в което да бъде
отбелязана настъпила реабилитация по право за престъплението, за което е бил
осъден по нохд №1849/2014 год. на РС-Плевен, защото подадената молба не е
такава по смисъла на чл.33, ал.2, т.1 от Наредбата, а справка за съдимост се
издава само въз основа на искане на съответния орган, не и по заявление на
лицето-чл.36, ал.1 от Наредбата. Затова, с оглед изрично заявеното искане на З. - да бъде отбелязана в „картона“ му настъпила реабилитация по право
за престъплението, за което е осъден по нохд №1849/2014 год. на ПРС, съдът прави извод, че молителят е сезирал РС-Левски с искане по смисъла на чл. 17, ал.1, т.2 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост, а именно да бъдат отбелязани в бюлетина му за съдимост служебно допълнителни сведения за настъпила реабилитация по
право за престъпление, за което З. е осъден по нохд №1849/2014 год. на ПРС.
Това кратко описание на
бюлетините, свидетелствата и справките за съдимост показва, че:
а) бюлетините за съдимост са
картони - хартиени носители на информация за всяко осъдено лице с наложено
наказание по чл. 37 НК;
б) свидетелствата и справките за
съдимост са:
- или констативни административни
актове, с които се удостоверяват факти с правно значение (§ 1, т. 2, б.
"а" от допълнителната разпоредба на Закона за администрацията),
- или индивидуални административни
актове по чл. 21, ал. 3 АПК (реш. от 31.10.2011 г. по адм. д. № 305/2011 г. на
Адм. съд - гр. Ямбол, оставено в сила с реш. № 10618 от 20.07.2012 г. по адм.
д. № 15278/2011 г. на ВАС-VII отд.; така и: реш. № 6226 от 08.05.2013 г. по
адм. д. № 7677/2012 г. на ВАС-III отд.),
- или официални документи,
издадени от длъжностни лица при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от
26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост,
които удостоверяват наличието или липсата на осъждане на наказание по чл. 37 НК
(реш. № 4332 от 01.04.2009 г. по адм. д. № 11858/2008 г. на ВАС-IV отд.; опр. №
15645 от 17.12.2009 г. по адм. д. № 13899/2009 г. на ВАС-VII отд. и опр. № 285
от 09.01.2013 г. по адм. д. № 15380/2012 г. на ВАС-VI отд.).
Процесният случай касае бюлетин за
съдимост - оспорен е отказът да бъде вписано в бюлетина за съдимост на
жалбоподателя релевантното по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 обстоятелство
- реабилитация по право, което жалбоподателят счита, че е възникнало.
Жалбоподателят обаче няма правен
интерес от търсената в случая съдебна защита, защото оспореният от него отказ
да бъде вписана твърдяната реабилитация в бюлетина за съдимост все още не
засяга неговата правна сфера. Такова засягане ще има едва когато въз основа на
този бюлетин за съдимост съответното длъжностно лице издаде свидетелство за
съдимост или справка за съдимост. Правната защита в тези случаи ще се състои в
оспорване на съдържанието на справката за съдимост пред органа, за чиято
служебна цел тя е издадена, съответно чрез оспорване: а) на волеизявлението,
въз основа на което е издадено свидетелството за съдимост (според посочената
по-горе съдебна практика, според която свидетелството за съдимост е официален
свидетелстващ или удостоверителен документ) или б) чрез оспорване на самото
свидетелство за съдимост (според посочената по-горе съдебна практика, според
която свидетелството за съдимост е индивидуален административен акт по чл. 21,
ал. 3 АПК). В този смисъл са и Определение № 905/23.01.2014 г. по адм.д. №
462/2014 г., VІ о. на ВАС, Определение № 5453/14.05.2015 г. по адм.д. № 4422/2015
г., ІV о. на ВАС/, Определение 6909/9.06.2016 год. по адм.дело 6152/2016 год.
на ВАС.
Липсата на правен интерес от
търсената съдебна защита е обстоятелство по чл. 159, т. 4 АПК, което прави
оспорването недопустимо и е основание за прекратяване на образуваното по това
недопустимо оспорване съдебно производство. Затова следва да се остави без
разглеждане жалбата против изричния отказ да бъде вписана в бюлетина за
съдимост на жалбоподателя твърдяната от него реабилитация по право за извършено престъпление, за което е
налице осъждане по нохд №1849/2014 год. на РС-Плевен.
Воден от горното и на основание
чл.159, т.4 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.М.З. с ЕГН ********** ***, чрез адв.А.А. ***
със съдебен адрес ***, против Отказ на РС-Левски от 20.02.2018 год. ,
постановен по молба от 19.02.2018 год.,
да впише в бюлетина за съдимост на З. настъпила реабилитация по право за
извършено престъпление, за което е постигнато и одобрено споразумение по нохд №1849/2014 год. по описа на
РС-Плевен.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №241 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори в
7 (седем) дневен срок от съобщението за изготвянето му , чрез Административен
съд –Плевен, пред Върховен административен съд.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и на РС-Левски.
С Ъ Д И Я: