Р E Ш Е Н И Е

№ 262

гр.Плевен, 24 Април 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 235 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 59 от 26.01.2018 г., постановено по НАХД № 3122 по описа за 2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-119/12.10.2017 г. на Зам. Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Плевен, представлявана от Г. С. – Кмет на общината, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, за нарушение по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона за водите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез адвокат В.П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че при правилно установено от фактическа страна, съдът е стигнал до неправилни изводи, като решението страда от липса на мотиви относно това дали е налице извършено административно нарушение, както и относно компетентността на наказващия орган. Посочва се, че от мотивите към решението не става ясно защо съдът приема, че нарушението е правилно квалифицирано по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ, както и защо е приел като дата на извършване на нарушението датата 15.03.2017 г. Сочи се, че съдът изобщо не е отговорил на доводите за липса на извършено административно нарушение. Счита се, че съдът не е подложил на анализ писмените доказателства към административната преписка, тъй като ако беше сторил това, щеше да стигне до други правни изводи относно обстоятелството има ли извършено административно нарушение и извършено ли е виновно. Сочи се, че видно от Констативен протокол № 03-04-174/26.10.2017 г. за проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, посочените констатации на последната страница в раздел ІV са противоречиви и взаимно изключващи се, след като е посочено, че указанията са изпълнени или частично изпълнени, а в последствие е отразено, че не е изпълнено. Посочва се още, че за изпълнение на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено Председателя на ДАМТН чрез Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ в срок 14 дни, а същевременно в Констативен протокол № 03-04-174/03.07.2017 г. в раздел ІІІ и V са дадени редица предписания с различни срокове, като за изпълнение на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено Председателя на ДАМТН чрез Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ в срок 7 дни. Счита се, че от така изложеното не става ясно как административнонаказващият орган е приел, че Община Плевен е извършила административното нарушение на 16.03.2017 г., след като това е първият ден от определения от контролните органи за уведомяване. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответника е депозиран писмен отговор по касационната жалба за неоснователност на същата.

В съдебно заседание касаторът Община Плевен не се представлява. По делото е депозирана писмена защита от адв.П., в която са наведени доводи за незаконосъобразност на решението и издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът – ДАМТН, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Община Плевен за това, че в качеството си на собственик на язовир „Славяново-4“ на 16.03.2017г. не са изпълнени предписания по чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ, дадени с констативен протокол №291/20.10.2016г., а именно да се възстанови водния откос, със срок на изпълнение 15.03.2017г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ. В НП е посочено още, че нарушението е установено на 18.04.2017г. при извършена проверка на язовир „Славяново-4“, собственост на Община Плевен, за което е съставен констативен протокол №03-04-067/18.04.2017г., като при проверката е установено, че водният откос е с нарушено откосно отношение, свличания, хлътвания.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че по безспорен начин е установено, че Община Плевен в качеството на собственик на язовир „Славяново-4“ е извършила нарушението по чл.138 ал.3 т.2 от ЗВ, изразяващо се в неизпълнение на дадено предписание – да се възстанови водния откос на язовирната стена със срок на изпълнение 15.03.2017г., като нарушението е правилно квалифицирано. Съдът е посочил, че санкцията е в минимален размер, както и че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения, а актовете са издадени от компетентни за това лица. Посочил е също, че нарушението не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на общината, в качеството й на собственик на язовир „Славяново-4“. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че липсват мотиви за наличие на нарушение и компетентност на наказващия орган. Макар лаконично, районният съд е изследвал тези въпроси и е направил изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Съгласно чл. 201, ал. 12 от ЗВ наказателните постановления по ал. 11 , а именно за нарушения по чл. 200, ал. 1 т. 39 от ЗВ, каквото е процесното, се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица, като НП е издадено от заместник-председател на ДАМТН, оправомощен със заповед № А-457/15.06.2017 година на председателя на ДАМТН, и тази заповед е приложена по делото. Т.е. НП е издадено от компетентен за това орган.

Също така следва да се посочи, че наказателното постановление е издадено за неизпълнение на предписание, дадено на Община Плевен като собственик на язовир „Славяново -4“. Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона за водите се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В случая е налице предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ обективирано в КП №291 от 20.10.2016 година и в същия е даден срок до 15.03.2017 година да се възстанови водния откос, като доводите относно неяснота на даденото предписание са неотносими към предмета на спора. В административно-наказателното производство при проверката за законосъобразност на наказателното постановление съдът следва да установи единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН по чл. 138а ал.3 т.2 от ЗВ и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без да се преценява съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство, като по делото не са налице данни Община Плевен да е реализирала това свое право. Също така, и в АУАН и в НП като дата на нарушението е отразено 16.03.2017г., която дата е реално първата дата след изтичане на даденият срок за изпълнение на предписанията – 15.03.2017г.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 59 от 26.01.2018 г.., постановено по НАХД № 3122 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.