Решение по Административно дело 234/2018г.

РЕШЕНИЕ № 287

гр. Плевен, 2 Май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 234 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „МК Надзор“ ЕООД, гр. Плевен, чрез адвокат И.А. ***, срещу решение № 28/15.01.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 1848/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № СЗР-5-ДНСК-99 от 06.06.2017 г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на „МК Надзор“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 2027922151, представлявано от М.З.И. – управител е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено. Касаторът счита, че първоинстанционното решение страда от пороците, обосноваващи основанията за обжалването и отмяната му, предвидени в чл. 349, ал. 1; чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 2, предл. І и ал. 5, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, т.е. при неправилно приложение на закона и явната му несправедливост. Посочва, че РС – Плевен не е обсъдил, нито един от аргументите изложени в жалбата срещу издаденото постановление, както и в хода на съдебното производство, като е постановил неправилно и необосновано решение в разрез на приетите доказателства, основавайки решението си само на спазване на производствените правила по издаване на оспореното НП, както и на кратък довод за наличие на нарушение на чл. 193 от ЗУТ. Сочи, че последното не обосновава административнонаказателната отговорност на Дружеството, доколкото то не е отговорно за учредяването на визираното със съдебното решение сервитутно право за прокарване на ел. кабели през имот с неустановен собственик. Посочва, че с изготвения от жалбоподателя доклад за съответствие на инвестиционния проект е посочено конкретно, че за имот № 56722.651.146 по КК на гр. Плевен към датата на изготвяне на доклада не е установен собственик, за което е приложено и извлечение от кадастралните регистри, но съдът е приел становището на ответната дирекция, че жалбоподателят не е положил достатъчно усилия да открие собственика на имота и то по начини, които нито са вменени в задълженията на изготвилия доклада, нито е изследван въпросът дали жалбоподателя не е положил такива усилия, като се сочи, че е следвало да се направи справка по партида в Служба по вписванията или в разписните листове на Община Плевен. Касаторът счита, че е извество, че към настоящия момент имотни партиди не са изготвени от Агенция по вписванията като справки за сега са възможни не по номер на имот, а по имена на собственика. Сочи, че относно това, че не е могло да се открие собственик на посочения имот към датата на изготвянето на комплексния доклад е и фактът, че за него в по-късен момент е съставен акт за общинска собственост вписан в Служба по вписванията – Плевн на 06.02.2017 г. /след изготвянето на доклада за оценка/, видно от приложената към настоящата жалба извадка от кадастралния регистър. Счита, че неучредяването на право на прокарване за имота е нарушение на правото на собственост, но докладът за оценка, в който е посочено съществуването на неяснота по отношение на правото на собственост не прави доклада незаконосъобразен като противоречащ на ПУП, тъй като изискванията към доклада за съответствието на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП /посочената за нарушена т. 1 на чл. 142 ал. 5 от ЗУТ/ не наличието или липсата на учредено сервитутно право на прокарване на отклонения от съоръженията. Сочи, че разпитаните в първоинстанционното производство актосъставител и свидетели на съставянето на АУАН дори не са знаели какво е предвиждането на ПУП за имота, а обратното – видно от приложените извадки от кадастралния регистър, имотът находящ се в Западна индустриална зона на града е с предназначение за производствена и складова дейност, за която прекарването на ел. кабел е допустимо и необходимо строителство, като в това отношение не се съдържат никакви забележки както в АУАН, така и в НП. Посочва, че одобряването на инвестиционния проект от общинската администрация в случая е условие за провеждането на процедура по учредяване на сервитут за имота , т.к. с проекта се определя трасето, характерите, оттам и обема на сервитутното право съобразно Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийния обекти, а съответно на обема му и оценката, заплащането и учредяването на правото по реда на чл. 210 и сл. на ЗУТ. Сочи, че учредяването на сервитут е условие за издаване на разрешение за строеж, което е в компетентността на общинската администрация, но правото на преминаване не е елемент от предвиждането на подробния устройствен план за имота, поради което изготвения доклад за оценка на инвестиционния проект съответства на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, като това съответствие дори не е било предмет на изследване на административнонаказващия орган, а изводът на съда е неправилен.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адв. И.А. с пълномощно по делото. Подържа касационната жалба на изложените в нея основания, като моли да бъде отменено съдебното решение, както и НП.

Ответникът – ДНСК - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х., развива доводи за правилност на решението, както и за законосъобразност на НП. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение на РС-Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение е правилно и съответно на закона, поради което следва да бъде оставено всила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Касаторът е санкциониран за това, че като регистриран консултант за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти е дал положителен доклад и е предложил на Гл. архитект на Община Плевен да одобри представения инвестиционен проект във фаза „Технически проект във всички части относно строеж: „кабел 20 kV от ВЛ 20 kV“ ПАНЕЛ“ до ЗРУ 20 kV в Стъкларски завод „Рубин“, гр. Плевен, като в част съответствие на строежа с подробния устройствен план /ПУП/ оценката също е положителен, като е посочено че един от четирите имота, през които ще преминава кабелното трасе не е установен собственик и не е било търсено и получено съгласие за това. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 142, ал.5, т.1 от ЗУТ, вр. чл. 61, ал.1 от Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделените видове територии и устройствени зони вр. с чл. 64 от Закона за енергетиката вр с Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, за което е наложено наказание съгласно чл. 237, ал.1, т. 6 от ЗУТ.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, при установяването му и постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е издирен и приложен материалния закон.

Решението е неправилно.

Съдът не е отчел, че НП е издадено при съществено процесуално нарушение, а именно неточно посочване на правните норми, които са нарушени и пълно и съответно на нормите описание на нарушението. Тяхното точно посочване е императивно изискване на чл. 57, ал.1, т .5 и т.6 от ЗАНН. Основната разпоредба, която е посочена като нарушена е чл. 142, ал.5, т.1 от ЗУТ. Същата определя, че оценката на инвестиционните проекти обхваща проверка за съответствие със предвижданията на ПУП. За да се ангажира отговорността за нарушение на тази закона разпоредба, следва да е ясно посочено с кои /едно или повече/ предвиждания на ПУП не е съобразен проекта, за който е дадена положителна оценка. Такова посочване в обстоятелстваната част на НП няма, въобще не е ясно какво е предвиждането на ПУП, за имотите засегнати от предвиждания строеж. По тълкувателен път може да се стигне до извод, че доколкото строежа ще се извършва в имоти, които се намират в Западна индустриална зона на Плевен, то вероятно предвиждането на ПУП е за производствена и складова дейност, но с кои конкретни негови предвиждания не е съобразен строежа остава неясно. В НП като уточняващи нарушението норми са посочени чл. 61, ал.1 от Наредба № 7/2003 за правилата и нормативите за устройство на отделените видове територии и устройствени зони. Същата определя, че разположението, размерите и специалния режим за упражняване на сервитутите около енергийни обекти се определя с наредба по чл. 64, ал.9 от закона за енергетиката. Тази норма не съдържа правило за поведение. Същото е и положението с чл. 64, ал.9 от закона за енергетиката, който дава делегацията на министъра на енергетиката, министъра на земеделието, храните и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройствено да издадат нарочна наредба относно режима и други на сервитутите около енергийни обекти. Последната привръзка, която е посочена в НП относно нарушените, с описаното деяние, норми е цялата наредба № 16 /2004 за сервитутите на енергийните обекти. Посочването на цяла наредба, като нарушена прави невъзможно или най-малкото изключително трудна преценката, коя правна норма приема административно наказващия орган за нарушена и в какво се изразява нарушението. Наредба № 16/2004 съдържа много правила относно разположението на сервитутните зони, размерите на тези зони, условията и реда за упражняване на сервитутните права по отделно за различни видове енергийни обекти или относно различни територии. В случая е неясно с коя точно разпоредба от Наредба № 16/2004 г. е в несъответствие инвестиционния проект и предвидения от него строеж и съответно, защо дадената положителна оценка за съответствие е неправилна. Такава неяснота винаги е съществено процесуално нарушение и пряко ограничава правото на лицето да разбере в какво го обвиняват и да организира защитата си.

Относно обстоятелствената част на НП и описанието на нарушението, така като е направено и при съпоставка със съответна част от доклада за оценката за съотвествие също не може да се направи извод, с кое точно предвиждане на ПУП не е съобразен строежа. Според санкциониращият орган основният проблем при оценката е, че санкционираното дружество е дало положителна оценка за съответствие на строежа със предвижданията на ПУП без да са били налични декларации за съгласие от всички собственици на имоти през които ще преминава кабелното трасе. На право място това не е предвиждане на ПУП, а изискване, което трябва да бъде изпълнено във връзка със учредяването на сервитутното право. Противоречие с предвижданията на ПУП би имало например, ако за някой от имотите, през които се предвижда преминаването на кабелното е недопустимо учредяването на сервитутно право, но такова твърдение няма. Още повече в доклада за оценката за съответствие изрично е посочено, че за имот с идентификатор 56722.651.146 с площ 12929 кв.м и начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект, собственикът не е идентифициран, като по надолу е посочено изрично, че по принцип преминаването на кабелното трасе през тези имоти е допустимо при спазване на всички изисквания на нормативната уредба за процедиране на парцеларния план. Следователно оценката е положителна, но само ако се изпълнят тези допълнителни изисквания, едно от които е именно надлежното учредяване на сервитутно право. В конкретния случай при неидентифициран собственик, нито санкционираното дружество, нито инвеститора биха могли да се снабдят предварително със декларация за съгласие за преминаване през този имот на кабелното трасе. Съдът приема, че дадената оценка отговаря на изискванията на закона, като административно наказващият орган не е доказал и дори няма твърдение, че за този имот предвижданията на ПУП въвеждат ограничения за учредяването на сервитутно право. Оценката точно и коректно посочва, че преминаването на кабелното трасе през имотите следва да бъде съобразено със всички изисквания на нормативната уредба, което включва и надлежното учредяване на сервитутно право и за този имот с неидентифициран собственик.

При това положение се налага извод, че описаното в НП нарушение не е извършено изобщо и неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора.

Санкциониращият орган неправилно е оценил фактите и е допуснал неправилно приложение на закона, както и съществено процесуално нарушение – неконкретизиране на нарушените разпоредби, което определя НП, като незаконосъобразно и налага неговата отмяна.

Решаващият съд, като не е отчел тези пороци на НП е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 28/15.01.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 1848 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СЗР-5-ДНСК-99 от 06.06.2017 г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от Закона за устройство на територията , на „МК Надзор“ ЕООД, гр. Плевен, ЕИК 2027922151, представлявано от М.З.И. – управител е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.