Р Е Ш Е Н И Е

№ 322

гр.Плевен, 17 Май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №233 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 149, ал.5 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от В.З.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

С жалбата се претендира единствено прогласяване на нищожност на оспорената заповед, предвид, че същата е подадена след изтичане на законоустановения срок за оспорване, по повод на което настоящият състав на съда се е произнесъл с Определение №434/28.03.2018 год. на л.31-33 от делото. В жалбата се навеждат доводи, че на основание чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Сочи се, че определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че в оспорената заповед е посочено, че тя е издадена от Началник РУ-Долна Митрополия, който е оправомощен със Заповед №316з-1612/19.05.2017 год., но не е посочен издателят на заповедта, респ. не става ясно тази заповед на министъра на вътрешните работи ли е или не. Сочи се още, че нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП е в сила с изменението, направено в ДВ, бр.2/2018 год., в сила от 3.01.2018 год., т.е. приета е след издаване на цитираната заповед за компетентност, поради което липсва надлежно оправомощаване на Началника на РУ-Долна Митрополия да налага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. Прави извод,че на тези основания оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, който към момента на издаването й не е бил надлежно оправомощен, поради което е нищожна. Сочи още, че в диспозитива на заповедта е посочено правното основание , въз основа на което е издадена заповедта, но не е посочен от кой закон е тази разпоредба. Моли съда да прогласи оспорената заповед за нищожна, алтернативно, ако съдът приеме заповедта за незаконосъобразна, да намали срокът, за който е приложена.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Я. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да прогласи същата за нищожна.

Ответникът- Началник РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена преписката в съда, моли жалбата да се остави без последствие и да се потвърди оспорената заповед.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, чиито права и интереси са засегнати неблагоприятно от акта, пред компетентния съд, но след изтичане на законоустановения срок за оспорване. С жалбата се претендира прогласяване нищожността на оспорената заповед. С оглед разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, искането за прогласяване нищожността на акта не е ограничено със срок, поради което и на тези основания жалбата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год., спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че на 10.01.2018 год. около 02: 23 часа в гр.Тръстеник, ул „Иван Вазов“, срещу дом №5, посока ул „Н.Вапцаров“, Б. управлява МПС-Фолксваген Пасат с рег.№***, негова собственост, с 1,23 промила алкохол в издишания въздух. Пробата извършена с Алкотест дрегер 7410 с фабр.№ARDM-0089 и показана на водача. Издаден талон за медицинско изследване №0003188.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, действаща към момента на издаване на процесната заповед (настояща действаща редакция на нормата), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки : прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;

А по силата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.6-8 е представена заповед № 316з-1612/19.05.2017 г. на директора на ОД на МВР- Плевен, с която са оправомощени определени служители от структурата на МВР да прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП, включително и такива по т. 2а ЗДвП. Видно от същата издателят на заповедта разполага с компетентност (т.1.3) да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Видно от мотивите на тази заповед, тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1524/9.12.2016. на министъра на вътрешните работи. Тази последно цитирана заповед не е приложена по делото, но е ноторно известно, че с нея министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.

Ето защо неоснователно е оплакването в жалбата и в хода по същество, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган. Вярно е, че заповедта за делегиране на правомощия е от 19.05.2017 г., но нормата на чл.171, т.2а от ЗДвП, регламентираща прилагането на описания в нея вид ПАМ, не е в сила от 3.01.2018 год. и в този смисъл не е приета след издаване на оправомощителната заповед на Директора на ОД на МВР-Плевен, както твърди жалбоподателят. Разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП действително е по-нова, но е влязла в сила на 21.01.2017 г., а с ДВ, бр.2/2018 год., са налице единствено изменения на нормата, в сила от 3.01.2018 год. , касаещи диференциация на основанията за прилагане на ПАМ, но не и създаване на нова правна норма, с ново съдържание и последици, за която да се изисква издаване на отделна, нарочна писмена заповед , с която да бъдат оправомощени длъжностните лица от службите за контрол да прилагат ПАМ.

На всички тези основания оспорената заповед се явява валиден административен акт, който не страда от порока нищожност.

Не е основание за прогласяване нищожност на заповедта и непосочването в диспозитива на оспорената заповед на нормативния акт, в който се съдържа разпоредбата, основание за прилагане на ПАМ. Не са допуснати и други толкова съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на заповедта, които да обуславят нейната нищожност.

На тези основания жалбата с искане за прогласяване нищожност на заповедта следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.З.Б. ***, с искане за прогласяване нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: