ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434
гр.Плевен, 28.03.2018 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя
Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията административно дело №233 по описа
на Административен съд – Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по жалба
от В.З.Б. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018
год., с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.
Съдът е счел жалбата на Б. за нередовна и е
изискал с Определение №314/2.03.2018
год. от жалбоподателя да внесе държавна
такса в размер на 10 лева по сметка на съда и да представи квитанция за
платената такса, както и препис от жалбата за ответната страна, да представи доказателства как-в деловодството
на органа, или по пощата, е изпратена жалбата против заповедта и на коя дата е
подадена; в случай, че е подадена по пощата, да представи доказателства за
датата на пощенското клеймо, удостоверяващо датата на изпращане на жалбата по
пощата.
В указания от съда срок Б. е внесъл държавна такса и е представил
квитанция по делото. В нарочна молба с вх.№1131/13.03.2018 год. е посочил, че
обжалва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год като нищожна,
като искането за прогласяване на нищожност не е ограничен със срок. Алтернативно
е поискал удължаване на срока за подаване на жалба срещу заповедта, поради
факта, че за същото деяние е образувано наказателно производство, което има
преюдициален характер. Съдът с Разпореждане №1055/13.03.2018 год.е поискал от
жалбоподателя да уточни в какво се състои искането му „да ни удължите срока за
подаване на жалба срещу адм.акт“. Б. с Молба вх.№1208/16.03.2018 год. е
посочил, че желае да му бъде възстановен срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год, на основание чл.161, ал.1 от АПК. Твърди
в молбата, че е останал с впечатление, че докато се води наказателно
производство срещу него, не може да му се търси и административна отговорност.
Приложил е споразумение по нохд №221/2018 год. Съдът с Разпореждане №139/19.03.2018
год. е изискал от Б. да представи доказателства, че подаването на жалбата
против оспорената заповед след установения от закона срок се дължи на особени
непредвидени обстоятелства или поведение на администрацията, въвело го в
заблуждение. Жалбоподателят е депозирал молба с вх.№1337/26.03.2018 год., в
която е посочил, че за същото деяние срещу него е водено наказателно
производство по нохд №221/2018 год.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе
по искането за възстановяване на срока за обжалване на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год, подадено на основание чл.161, ал.1 от
АПК, съобрази следното:
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0256-000007/10.01.2018 год е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис,
на 25 януари 2018 год., видно от саморъчното отбелязване на л.4 от делото, а
жалбата против нея е подадена в
деловодството на органа почти един месец по-късно-на 21.02.2018 год., поради
което се явява подадена след изтичане на 14 -дневния преклузивен срок за
оспорване, предвиден в чл.149, ал.1 от АПК. В случая не са налице и
предпоставките за удължаване на срока за обжалване при нередовно съобщаване ,
предвидени в чл.140 от АПК, предвид, че в оспорената заповед е посочено пред
кой орган и в какъв конкретен срок може да се оспори. Следователно, жалбата
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год с искане за ОТМЯНАТА Й КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА се
явява недопустима за разглеждане по същество като подадена след срока за
оспорване и на това основание производството по делото в тази част следва да
бъде прекратено.
Алтернативно направеното искане за
възстановяване на срока за обжалване ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА
на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год, подадено на основание
чл.161, ал.1 от АПК, от своя страна е неоснователно. Разпоредбата на чл. 161,
ал.1 от АПК предвижда ред за възстановяване на срока за обжалване, когато обаче
вече е постановен акт по допустимостта на съдебното производство, защото
разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК започва така: "В 7-дневен срок от
съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска
възстановяване на срока". В конкретния случай, към 16.03.2018 год., когато
е въведено и искането за възстановяване на срока за обжалване с молба вх.№1208,
настоящото производство не е било прекратено, тоест искането е преждевременно
сторено. Принципно, след като не са налице законовите предпоставки за допускане
на произнасяне по искане за възстановяване на срок за обжалване по съдебен ред,
то искането би се явило недопустимо и
като такова би следвало да се остави без разглеждане. Едва след съобщаването на
жалбоподателя за акта, с който производството е прекратено, биха се
констатирали предпоставките на чл. 161, ал.1 от АПК.
Ако настоящият съд обаче остави искането за възстановяване на
срока без разглеждане, защото не е подадено след, а преди прекратяване на делото поради просрочие на
жалбата, се обезсмисля разпоредбата на чл.
161, ал. 1 АПК, цитирана по-горе. Жалбоподателят Б. очевидно е наясно и е
съгласен, че жалбата срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год е
подадена след срока по чл. 149, ал. 1 АПК и поради това е просрочена, а като
такава е недопустима. Единствената му защита в този случай е възстановяването
на срока за подаването на жалба с искане за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, ако счита, че са налице предпоставките за това. Частната
жалба срещу прекратителното определение би била очевидно неоснователна и поради
това безполезна. А едва ли разумът на закона е да се подаде очевидно
неоснователна частна жалба само за да се направи с нея искане за възстановяване
на пропуснатия срок за оспорване на административния акт. Затова искането за
възстановяване на срока се прави отделно от евентуално подадена частна жалба
срещу определение, с което се оставя без разглеждане оспорване, направено след
срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Второто изречение на чл. 161, ал. 1 АПК - искането
може да бъде направено и с жалбата - има за цел процесуална икономия: когато
при подаването на жалбата оспорващият съзнава, че срокът по чл. 149 АПК е
изтекъл, но счита, че е пропуснал този срок по извинителни причини, той може
още в жалбата си да направи искане за възстановяване на срока, за да не бъде
оставена от съда без разглеждане като просрочена и едва тогава оспорващият да
направи искане за възстановяване на срока и т. н. При това положение настоящият
състав на съда счита, с оглед процесуална икономия, следва да се произнесе по основателността на
искането за възстановяване на срока за обжалване ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на заповедта.
Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК
жалбоподателят може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането се
дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на
администрацията, въвело го в заблуждение.
За да се възстанови пропуснат срок, молителят
следва да докаже наличието на една от двете алтернативни предпоставки за
пропускането му. В искането си жалбоподателят се позовава на осъждане по нохд
№221/2018 год. по описа на Районен съд-Плевен, като сочи, че е останал
заблуден, като е считал, че не може да се реализира едновременно наказателната
му и административната му отговорност. На първо място, действително, за
управление от Б. на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта 1,23 промила, същият е осъден по нохд №221/2018 год. на
ПРС, по което дело е постигнато споразумение , с което му е наложено наказание
три месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок. С процесната
заповед обаче, не е ангажирана и административната отговорност на Б., противно
на впечатленията му. Преди всичко с принудителните административни мерки,
каквато е настоящата, не се налага административно наказание, а се осъществява
превенция. Приложената по отношение на Б. принудителна административна мярка е
с правно основание по Закона за движението по пътищата, според който за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат посочените в този закона принудителни
административни мерки. Те са вид държавна принуда, но не са административно
наказание. Предполага се, че чрез
временното прекратяване на регистрацията на МПС се предотвратява евентуалното
извършване на бъдещи нарушения, доколкото при управление на МПС след
постановяване на посочената ПАМ, отново може да бъде ангажирана административно
наказателната/ наказателната отговорност
на жалбоподателя, и постановена нова ПАМ. От друга страна, дори и ПАМ да съставляваше
административно наказание, заблудата на жалбоподателя, че не може да бъде
наказан за едно и също деяние и по административен, и по наказателен ред, не
съставлява непредвидено, и в този смисъл-извинително обстоятелство по смисъла
на чл.161 от АПК, обосноваващо
възстановяване на срока за обжалване ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на заповедта.
„Непредвидени“-те обстоятелства са
обикновено факти от действителността, при наличието на които лицето изпада в
обективна невъзможност да реализира своите права или пречки, които не би могло
да отстрани или преодолее. Съдът намира, че в конкретния случай не са налице
особени "непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл. 161, ал.
1 АПК, които единствено дават основание за възстановяване на съдебния срок.
Затова искането следва да се остави без уважение.
От друга страна, обаче, жалбоподателят
алтернативно е оспорил заповедта като нищожна. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето. Предвид изложеното, производството
по делото, по жалба на Б. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0256-000007/10.01.2018 год.на Началник РУ-Долна Митрополия С ИСКАНЕ ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕЙНАТА
НИЩОЖНОСТ, следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание
с призоваване на страните.
Воден от
горното и на основание чл.159, т.5, чл.154, ал.1, чл.157, ал.1 и чл.170, ал.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
В.З.Б. *** с ИСКАНЕ ЗА ОТМЯНА
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018
год., издадена от Началник РУ-Долна Митрополия, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от една година.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно
дело №233 по описа на АС-Плевен за 2018 год. в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.З.Б. ***,
направено на основание чл.161, ал.1 от АПК в молба с вх.№1208/16.03.2018 год. ,
за възстановяване на срока за обжалване на ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА
на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год., издадена от Началник
РУ-Долна Митрополия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част и в
частта, с която е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за
обжалване, може да се оспори пред Върховен административен съд на РБ в 7
(седем) дневен срок от съобщението до страните.
НАСРОЧВА административно дело №233/2018 год.,
по жалбата на В.З.Б. *** с ИСКАНЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0256-000007/10.01.2018 год., издадена от Началник
РУ-Долна Митрополия, за разглеждане в
открито съдебно заседание на 10 май 2018 год. от 9,30 часа , за когато да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА страните в производството по
оспорване: в качеството на жалбоподател- В.З.Б. ***, за административния орган-
Началник РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
препис от жалбата на РУ-Долна Митрополия при ОД на МВР-Плевен.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Началник РУ-Долна Митрополия
при ОД на МВР-Плевен да представи писмен отговор по оспорения акт и да посочи
доказателствата, като приложи писмените в 14 дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на Началник РУ-Долна Митрополия при ОД
на МВР-Плевен, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнение на законовите
изисквания за вземането му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на
оспорване, препис от същото да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я: