РЕШЕНИЕ № 644

гр. Плевен, 26 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 229/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на С.С.Ш. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена на иска 50000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в това, че от 2005 г. при настаняването му в затвора Ловеч и по-късно при преместването му в затвора Белене до края на месец февруари 2017 г. е поставен да изтърпява наказанието при лоши битови условия – пренаселеност на килиите, липса на чиста вода и въздух и други, които са довели до това, че се е разболял от ***.

Ищецът посочва, че през 2005 г. при изтърпяване на присъдата си в затвора Ловеч се е разболял от лоши условия – лоша храна, мизерни килии, в които са били настанени по 18 лишени от свобода, липса на достатъчно чист въздух, гадна миризма в килията, липса на тоалетна. Сочи, че през 2012 г. е бил с присъда в затвора Белене, където е бил настанен в трета група, шеста килия с 10 лишени от свобода, като килията е била малка – 7 на 5 метра, мизерна, течащата вода е била с кал и пясък, храната също е била лоша. Посочва, че при отваряне на прозореца в килията е влизала лоша миризма, тъй като мръсният канал се е намирал под прозореца, поради което отново се е разболял от *** и е постъпил на 07.11.2016 г. в *** болница в гр. Ловеч, от където е изписан месец февруари 2017 г.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат А.В. – назначена по Закона за правната помощ. Моли да бъде уважен изцяло предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС във връзка с чл. 3, ал. 2 от същия закон, както и да се приеме за доказана по основание и размер претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за претърпени от него болки и страдания и няколкократно заболяване от *** в активен процес през исковия период от 2005 г. до края на месец февруари 2017 г., като причинени от поставянето му в резултат на действие и бездействие на ответниковата администрация в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и „задържане под стража“ в затвора в гр. Ловеч, както и в затвора в гр. Белене. Моли да не бъде уважавано възражението на ответната страна за частично погасяване по давност на претендираните вреди от заболяване през 2005 г. и 2007 г. по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в затвора Ловеч, тъй като това си възражение ответникът основава на разпоредба от ЗОДОВ, а настоящият иск е с правно основание, в чл. 284 от специалния закон – ЗИНЗС, който нито в себе си съдържа разпоредба относно погасителната давност, нито за разлика от ЗОДОВ препраща към такива в общото гражданско законодателство, поради което, моли да не се прилагат към настоящия иск правилата на общото гражданско законодателство относно погасителна давност. Моли да бъдат оставени без уважение и възражението на ответната страна за това, че със свои действия ищецът е самоувредил здравето си и по този начин са причинени вредите, за които се претендира обезщетение, тъй като по този въпрос е била поставена изрична задача на вещото лице в съдебномедицинската експертиза и на стр. 10 от заключението вещото лице е отговорило, че ангажираните в тази насока писмени доказателства от ответната страна /за които е направено възражение в становище на лист 171 от делото/, нямат отношение към процесното заболяване и касаят други органи и системи при ищеца. Счита за безспорно установено по делото обстоятелството, че ищецът е претърпял твърдяните от него неимуществени вреди, болки и страдания, както и развитие на активен процес на заболяването *** през 2005 г. и 2016 г., като в тази част на спора е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което не е оспорвано от страните. Счита за установено по делото и моли да се приемат за доказани твърденията, подробно посочени в исковата молба на ищеца, за неблагоприятни условия, в които е бил поставен при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч и в затвора в гр. Белене, тъй като по тези въпроси са събрани множество писмени доказателства, както и устни такива. Моли да се приеме, че заявения претендиран размер на обезщетението е адекватен на претърпените неимуществени вреди, тъй като макар настоящото здравословно състояние на ищеца да не се обхваща от исковия период със заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че все пак в организма му са останали калцификати, които изискват и през настоящата 2018 г. провеждане на ***, както и в бъдеще в неопределен времеви период ежегодно контролно посещаване и прегледи при специалист ***, които обстоятелства са показателни за тежестта на заболяването, за претърпяните страдания, които не се ограничават само с активните процеси на заболяването на ищеца.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.У. с пълномощно на л. 109 от делото. Поддържа направеното възражение за изтекла погасително давност на исковата претенция на осъдения вписана в пунктовете 1 и 2, като счита, че в този случай се прилагат правилата за общата погасителна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Посочва, че от съдебномедицинската експертиза и в частност от отговора на въпрос № 1 е видно, че през 2007 г. ищецът не е боледувал от заболяване ***, а в този период единствено му е правена ***, като на това основание счита, че съдът следва да се произнесе по същество единствено по претенцията на ищеца изложена в т. 3 от исковата молба, която е регистрирана в деловодството на Административен съд – Плевен с рег. № 1352/27.03. 2018 г. и то по начина, по който е формулирана исковата претенция, а именно: Първата претенция - през 2012 г. в затвора Белене е бил настанен в трета група, шеста килия с размери 7 на 5 метра, която е била мизерна. Втората претенция - водата е текла с пясък и кал. Третата претенция - храната и условията са били лоши и на четвърто място – като се отвори прозореца лоша миризма влиза в помещенията и отново се е разболял от ***. Претендира за изтекла погасителна давност на исковата молба и по този пункт за периода предхождащ с пет години датата на депозиране на исковата молба, а именно 27.03.2013 г., като по времето на този престой на ищеца в затвора, същият е постъпил в затвора Белене на 23.03.2012 г. и е освободен от затвора Ловеч на 13.02.2017 г. и видно от представените заповеди на съответните Началници на затвора Белене и на затвора Ловеч, през този период ищецът е бил настаняван в приемно отделение, след това в осма група, която е за обвиняеми също, след това в седма група, в десета група и от там е преведен в комплекса на затвора, след което е преведен в трета група, след това отново е преведен в комплекса на затвора и от затвора Белене е преведен в затвора Варна. Посочва, че след известен престои в затвора Варна отново е върнат в затвора Белене, където е бил настанен в приемно отделение, от приемно отделение е разпределен в трета група, а от там в стационара на затвора, от където след като е диагностицирано заболяването е преведен в затвора Ловеч, като там е проведено необходимото лечение и след като е изтекъл срокът за наложеното наказание, а именно 13.02.2017 г. е освободен. Посочва, че видно от приложените заповеди на Началника на затвора, през 2012 ищецът никога не е бил настаняван в нито една от килиите на трета група. Посочва, че от приложените по делото доказателства е видно, че през 2012 г. той не е бил настаняван в шеста килия на трета група, като в трета група, шеста килия той е бил настанен на 05.10.2016 г. и е престоял там до 23.11.2016 г., когато е настанен в стационара на затвора. Посочва още, че по делото са представени доказателства, списъци на килии и свидетелски такива за това, че по време на престоя му в шеста килия, която е с площ 36 кв.м., ищецът е бил настанен с още осем лишени от свобода, което напълно съответства на минималните стандарти за жилищна площ, като безспорно е установено, че в този период ищецът е бил включен в учебния процес и е посещавал учебните занятия, които се провеждат в класни стаи в съвсем друга сграда, като по този начин е прекарвал по-голяма част от деня си в учебните стаи. Счита, че няма никакво основание за изследване на условията, при които е пребивавал в осма група, в приемно отделение и по другите места, тъй като оплаквания за условията при пребиваването му там в исковата молба не се съдържат. Сочи, че по втора точка, че водата е текла с кал и пясък, е приложен протокол от изпитване на водата, от който е видно, че стойността на показателите на водата в затвора Белене отговаря на показателите за качество на водата по цвят, мирис, мътност, микробиологичен анализ и е годна за питейно-битовите цели съобразно изискванията на Наредба № 9/2001г. Счита, че по исковата претенция, че храната е лоша са приложени седмични менюта за храната, която се приготвя за лишените от свобода за периода на исковата претенция. Посочва, че от свидетелските показания на допуснатите по искане на ищеца свидетели, се установява, че през прозорците им влиза достатъчно светлина, храна е боб, леща, картофена манджа, риба, пилешко месо и има разнообразие в храната, като за целия исков период са приложени седмични менюта, от които е видно каква по вид и количество е храната, която е предоставена на осъдените лица. Счита, че по четвъртата искова претенция, че след като се отворят прозорците лоша миризма влиза в помещенията, това оплакване до такава степен е субективно, че то няма как да бъде установено със свидетелски показания, като на това основание, моли съда да приеме, че дори и да е имало някаква лоша миризма отвън, то предвид на сезона, през който ищеца е бил в шеста килия на трета група, а именно месец октомври и ноември 2016 г., то тази миризма не би могла да бъде тъй силна, както в горещите дни на годината за да причини на ищеца наведените от него оплаквания. Сочи, че съгласно данните от проведената съдебномедицинска експертиза лечението на ищеца в местата за лишаване от свобода е проведено в съответствие с всички правила на добрата медицинска практика, като заключението на експерта е, че няма описани обструкции на *** и оформени кабели на *** на ищеца, няма ***, няма значима промяна на лабораторните показатели, диагнозата е поставена своевременно, проведен е пълен курс на лечение и е настъпило оздравяване с минимални остатъчни промени. Сочи още, че при последващо настаняване в местата за лишаване от свобода предвид заболяването на ищеца е проведен пълен курс на ***, като от извършения преглед е установено, че ищецът е клинично здрав и *** в *** е оздравял напълно. Счита, че в исковата молба ищецът не излага никакви обстоятелства, на които се основана иска, като не посочва в следствие на кои незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията на затвора Ловеч за периода от 07.12.2016 г. до месец февруари 2017 г. ищецът е претърпял вреди. Моли, когато съдът цени свидетелските показания на двамата свидетели С.К.К. и Е.С.Я., моля да вземе предвид, че от свидетелските показания на С.К. същият каза, че е постъпил в затвора миналата година, а именно 2017 г. през лятото, а края на исковия период е месец февруари 2017 г. и неговите показания са извън исковия период, както и че Е.С.Я. в откритото съдебно заседание проведено на 09.07.2018 г. посочва, че показанията му се отнасят за периода 2006-2007 г., когато с ищеца са били в затвора Ловеч, като за този период е направено възражение за изтекла погасителна давност. Посочва и, че Е.С.Я. е описал условията, при които са пребивавали с ищеца в осма група лятото на 2017 г., което е също извън исковия период, като освен това на 18.07.2018 г. в затвора се е получило съобщение по административно дело № 629/2018 г. на първи състав образувано по искова молба на свидетеля Е.С.Я., същата е регистрирана в деловодството на затвора на 29.06.2018 г. и в този смисъл направеното от този свидетел заявление на 09.07.2018 г., че няма дела с ответника не отговаря на истината. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че се присъединява към изказването на процесуалния представител на ответника относно наличието на погасителна давност за периода от 2005 г. до 27.03.2013 г. предвид обстоятелството кога е подадена исковата молба. Счита, че е изтекла предвидената обща давност за този период от време, поради което счита, че в тази насока не следва да се обсъжда по същество дали са налице данни за действие и бездействие, които да са довели до увреждане на ищеца, тъй като става въпрос за една имуществена претенция, която се изразява в предявен иск в размер на 50 000 лева и по отношение на нея следва за този период от време да се приеме общата погасителна давност. За периода от 27.03.2013 г. до 27.03.2018 г. счита, че следва да бъдат обсъждани нещата в няколко направления, като се имат предвид свидетелските показания, представените писмени доказателства за населеността на килиите, които са обитавани през този период от страна на ищеца, както и представените ежеседмични менюта за храната, представените протоколи за изпитване на водата, като се разгледат всичките тези документи, би следвало да се приеме твърдението на процесуалния представител на ответника, че е направено всичко необходимо от страна на администрацията на затворите, които той е обитавал през това време, като това не може да се приеме за причина за повторният рецидив на неговото заболяване. В тази връзка, с оглед на така събраните доказателства, моли да бъде отхвърлено изцяло искането на ищеца именно за този период от 27.03.2013 г. до 27.03.2018 г. посочва, че алтернативно ако съдът приеме, че е налице доказаното по основание твърдение на ищеца за това, че действия или бездействия на администрацията на затворите, които той е обитавал през посочения пет годишен период, са причинно-следствена връзка с неговото повторно заболяване, рецидивът който е настъпил, за това евентуално основание може да се търси само в липсата на документи, от които да се види, че има ежегодни прегледи от *** на състоянието на вече излекувалото се от тази тежка болест лице, така като е записано в заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, като в тази връзка ако съдът приеме, че е налице основателност на иска, следва да се приеме, че той не е доказан по размер. Счита, че размерът му е в пъти повече, от колкото може да бъде налична една такава претенция за този период от време и с оглед на събраните доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът многократно е бил настаняван в местата за лишаване от свобода, считано от 1992 г. до настоящия момент /справка л. 104 от делото/.

Престоят му в затвора Ловеч е най-важен за предмета на спора. Ищецът е постъпил там на 21.03.2003 г. и е останал там до 27.09.2006 г. В същият период е пребивавал и в двете болнични отделения на СБАЛЛС при затвора Ловеч – *** и отделение по *** болести. Именно в този период - 2005 г., ищецът твърди, че поради лошите битови условия в затвора Ловеч се е разболял от *** ***. Заболяването е доказано по делото с епикриза от СБАЛЛС при затвора Ловеч /л.19 от делото/. Ищецът е постъпил в отделението по *** болести на 28.03.2005 г. и е изписан на 01.06.2005 г.

През периода 27.09.2006 г. до 08.11.2006г е бил настанен в затвора Враца.

На 08.11.2006г. е преведен обратно в затвора Ловеч и е останал там до 23.07.2010 г. В този период, ищецът отново е бил настаняван два пъти в *** отделение на СБАЛЛС при затвора Ловеч. И отново е бил на лечение отделението по *** болести в период 01.11.2007 г. – 17.12.2007 г. Този престой на ищеца в отделението е бил с цел профилактика на заболяването от *** през 2005 г. и предотвратяване на рецидив чрез ***, видно от епикриза на л. 20 от делото.

Ищецът е бил освободен от затвора Ловеч на 23.07.2010г.

В периода 17.01.2011 г. - 03.11.2011 г. ищецът отново пребивавал в затвора Белене.

Ищецът отново постъпва в затвора Белене на 14.06.2012 г. и остава там до 14.07.2015 г.

На 14.07.2015 г. е преведен в затвора Варна, впоследствие е върнат в затвора Белене на 21.09.2016 г.

На 07.12.2016 г. е преведен от затвора Белене за лечение СБАЛЛС при затвора Ловеч отново в отделение за *** болести, където остава до 13.02.2017 г., когато е освободен от затвора Ловеч. През този период, ищецът е бил лекуван от *** на *** в ляво. Това е форма на *** ***, при която се засягат изолирано ***. Заболяването засяга само лица вече преболедували ***.

Ищецът е освободен от затвора Ловеч на 13.02.2017 г., което е и края на исковия период, според съда.

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза /л.216-225 от делото/, заключението, по която е прието и неоспорено от страните. Съдът възприема същото и го кредитира с доверие, като пълно, всестранно и компетентно, дало отговор на всички поставени въпроси.

Заключението на експертизата, потвърждава изводът че ищецът е боледувал два пъти от активна *** – първо през 2005 г. Диагнозата е била поставена своевременно, проведен е пълен курс на лечение и е настъпило оздравяване с минимални остатъчни изменения. Второто боледуване е било в края на 2016 г, когато ищецът е лекуван от *** на ***, като заболяването е било открито и лекувано своевременно според правилата на добрата медицинска практика.

Експертизата дава заключение, че едно от най-честите инфекциозни заболявания в света е ***. Източник на заразата е заболелия индивид, като заразяването става при инхалиране на частици, съдържащи болестотворния агент /най-често при кихане, кашляне/. Сочи се още, че няма утвърдени хигиенни стандарти относно условията за живот, задължителни за болните от ***, преживелите *** процес. Следователно няма утвърдени хигиенни стандарти относно условията за живот на здравите лица с оглед предотвратяване на заразяването. Подчертано е, че за ограничаване на разпространението на заболяването с най-важно значение е своевременното откриване и лечение на заболелите лица. При разпита си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че местата за лишаване от свобода са под специално наблюдение с цел превенция и ранно откриване на *** болни, като предприетите мерки са добри и дават добри резултати, като доказателство за това е ранното откриване на болестта при ищеца, преди той да е почнал да отделя *** и преди да е станал заразен за околните и именно това е позволило той да оздравее бързо и добре и с много минимални изменения. Вещото лице потвърждава при разпита си, че макар да не може да се изключи отрицателното влияние на непълноценната храна, то заболяване от *** може да се получи само след контакт със заразно болен. Заключението е категорично, че и при двата активни болестни процеса на ищеца е оказана своевременна медицинска помощ, която отговаря стандартите за добра медицинска практика.

По делото са събрани доказателства относно осигуряването на храненето на лицата, изтърпяващи наказание /л.230-241 – седмични менюта/, справки относно настаняването на ищеца в различни спални помещения /л.242-257/, от които се установява, че лицето е пребивавало в затвора Белене в спални помещения, които са отговаряли на минималните изисквания за жилищна площ от 4 кв.м на един човек.

Събрани са и писмени доказателства относно качеството на водата, ползвана в затвора Белене.

Събрани са и гласни доказателства – показанията на св. С.К. и Е.Я. .

Съдът не кредитира с доверие показанията на св. К., тъй като те са много общи и свидетелят не дава конкретни и точни описания, поради което от тях не могат да се извлекат необходимите данни за размера на спалното помещение, условията на живот и храната. Свидетелят познава ищеца само от една година /считано от разпита през юли 2018 г/ и показанията са неотносими към исковия период, който приключва през февруари 2017 г. Показанията на св. К. не кореспондират и с писмените доказателства, представени от ответника относно големината на спалните помещения и вида и количеството на храната. Показанията на св. К. са в противоречие и с тези на св. Я., който дава по –пълни и точни описания на спалните помещения, поради изложеното съдът отхвърля, показанията на св. К..

Показанията на св. Я. са по-пълни и конкретни, те дават повече информация относно размера на спалните помещения, вида и количеството на храната, качеството на водата и условията за живот, както в затвора Ловеч, така и в затвора Белене. Свидетелят е пребивавал заедно с ищеца и в двата затвора в исковия период, поради което съдът кредитира показанията му с доверие.

Св. Я. твърди, че едното помещение, в което са били настанени с ищеца в затвора Белене е било с размери 8 м на 5 м, а настанените лица са били 8. Това съответства на представените от ответника доказателства и налага извода, че са спазени минималните стандарти за жилищна площ – при настанени осем лица и минимално изискуема площ от 4 кв. м, то необходимата площ е от 32 кв. м, спалното помещение според свидетеля е било значително по-голямо – около 40 кв.м, а по справка на ответника, то е било 36 кв.м., като и в двата варианта отговаря на минимално изискуемата площ.

Съдът приема, възоснова на писмените и гласните доказателства, че спалните помещения в затвора Белене отговарят на минималните изисквания за жилищата площ.

Св. Я. дава показания и за спалните помещения в затвора Ловеч през 2006 -2007 г., като сочи че са били особено лоши и по всички килии са били по двадесет и повече човека, не е имало тоалетни, умивалници, а банята е била обща за целия затвора и се е ползвала по график. За посочения период, ответникът не е представил доказателства, които да установяват по точно размера на помещенията и броя лица настанени в тях. В писмено становище /л. 46 от делото/ се сочи, че не се съхраняват документи относно разпределението по спални помещения за лицата изтърпяващи наказания, а броят на съкилииниците на ищеца е бил различен съобразно квадратурата на помещенията. Посочените твърдения обаче са общи и декларативни и не могат да оборят установеното от показанията на св. Я. относно спалните помещения в затвора Ловеч, поради което съдът приема че в затвора Ловеч ищецът е пребивавал в спални помещение, които са били пренаселения, не са били снабдени със санитарни възли, а банята е била обща.

От показанията св. Я. се установява още че храната, както в затвора Белене, така и в затвора Ловеч не е разпределена правилно – „ако се пада по 100 гр месо … на някои има, на някои няма.“ Свидетелят твърди, че нетолкова, че храната не е била достатъчна, а не е била приготвена вкусно. Събрани са и писмени доказателства относно предоставяната храна в затвора Белене, от които се установява, че се осигурява разнообразна храна и доколкото същата, като количество и вид е одобрена от медицинско лице, може да се направи извод, че отговаря на изискванията за здравословно хранене. Този извод не опровергава казаното от св. Я., доколкото същия не твърди недостатъчност на храната, а по-скоро набляга на неговото субективно разбиране за вкус на храната и липсата на точност при разпределянето й между лицата изтърпяващи наказание.

Относно водата в затвора Белене св. Я. утвърди, че същата е мътна и понякога тече с пясък. Относно водата в затвора Ловеч свидетеля твърди, че тя е била нормална, но е била достъпна само на етажа, на които са били настанени в общи умивалници.

Относно качеството на водата ответникът е представил писмени доказателства – протоколи за изпитване на водата от затвора Белене за периода 2011 г. – месец 08. 2017 г. От тези доказателства се установява, че по всички изследвани показатели водата в затвора Белене отговаря на допуските съгласно Наредба № 9/2001 г за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди. Може да се направи извод, че въпреки субективните възприятия на св. Я. и ищеца и видимата мътност на водата, то тя отговаря на нормативните изисквания за вода, предназначена за питейно-битови нужди.

Разпитан е и св. Ч., който работи като инспектор социални дейности и възпитателна дейност в затвора Белене, който също свидетелства, че спалните помещения в затвора са около 36 кв.м и се настаняват по не повече от девет лица, имат тоалетна, течеща вода и мивка. Свидетелства още, че ищецът е търсил неговата помощ предимно за осигуряване на медицински грижи, които е получавал своевременно и качествено.

Разпитана е и св. Д.. Тя роботи, като инспектор социални дейности и възпитателна робата в затвора Белене от ноември 2012 г. и познава ищеца, но работи пряко с него от 05.10.2016 г. Показанията й потвърждават установеното до тук относно жилищната площ на спалните помещения, адекватната медицинска грижа за ищеца, осигуряването на редовни извеждания на ищеца на открито /така нареченото „каре“/ и посещенията му на училището към затвора.

Показанията на свидетелите Ч. и Д., съдът възприема за достоверни, същите са конкретни, възпроизвеждат лични спомени и наблюдения на лица, изложени са спокойно и уверено и кореспондират с представените писмени доказателство и са в синхрон с показанията на св. Я., който съдът също възприе за достоверни.

От установеното от посочените доказателства се налага извод, че условията на живот относно жилищна площ в затвора Ловеч в началото на исковия период 2005 -2007 г. не са били добри. Водата е била с добро качество, а храната не е била разпределяна правилно.

Относно условията за живот в затвора Белене се установява, че там e била осигурена минималната жилищна площ на лицата, изтърпяващи наказания, храната е отговаряла на изискванията за здравословно хранене, въпреки субективната оценка на св. Я., че не е била вкусно приготвена и не е разпределяна правилно. Водата в затвора Белене е отговаряла на изискванията за вода, ползвана за питейно-битови нужди, макар да е била мътна.

Съдът счита, предвид приетата съдебно медицинска експертиза, че ищецът два пъти е боледувал от форми на *** – първият път през 2005 г. и в последствие в края на 2016 г. Но не може да се приеме, че заболяването му е в пряка причинно следствена връзка с условията на живот, хранене и вода, осигурявани в местата за лишаване от свобода, предвид категоричното мнение на вещото лице, че това е заразно заболяване, разболяването, от което настъпва единствено след контакт с болен, който е във фаза на заболяването - отделяне на храчки, наситени с *** ***. Налага се извод, че без контакт с болен, не е възможно разболяването, независимо в какви условия за живот пребивава лицето, как се храни или каква вода пие. В исковата молба няма твърдения, с лице от персонала на затвора Ловеч или затвора Белене е бил болен и в контакт с ищеца и го е заразил, няма и твърдение, че някое от лицата, настанени заедно с ищеца е бил болен и го е заразил, поради което не е налице пряка причинна връзка между настъпилото заболяване на ищеца и осигурените му условия за живот хранене и вода в местата за лишаване от свобода, където е пребивавал през исковия период.

При така тези фактически изводи, съдът намира от фактическа страна следното:

Съдът намира, че исковата молба, поставила начало на настоящото производство е частично недопустима.

Исковата молба е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Последната е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка съгласно чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС в сила от 01.06.2009 г. Следователно само от тази дата насетне към ГДИН може да бъде насочена надлежно искова претенция. Началото на исковия период, посочен от ищеца е 2005 г., а края му е края на месец февруари 2017 г., съгласно уточнението, дадено от ищеца в първото по делото заседание /л.148/. Това налага извод, че за периода 2005 г. – 31.05.2009 г. искът е насочен срещу ненадлежен ответник и е недопустим за разглеждане, като следва да бъде оставен без разглеждане в тази част и делото да бъде прекратено в същата част.

В останалата част ИМ е допустима и следва да бъде разгледана.

Процесуалният представител на ответника е направил възражение, обективирано в писмено становище /л.180 и сл. от делото/ за погасяване на иска по давност за част от исковия период, а именно пет години назад от деня на подаване на ИМ – 27.02.2018 г., т.е до 27.02. 2013 г.

Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради изтичането на давностния срок за предявяването му.

Съгласно §1 ЗР ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, "с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок". След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение, след изтичане на този срок, може да бъде осъществено единствено доброволно /арг. от чл. 118 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви, като възражение. Възражението за погасяване на вземането по давност е правоизключащо възражение и след неговото изразяване, съдът дължи произнасяне относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. В случая такова възражение е направено.

Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия, това е момента на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№ 3/2004 г., ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им.

Ищецът твърди, вреди от неосигуряването на адекватни условия за живот в затвора Ловеч и затвора Белене, довели до разболяването му от *** през 2005 г. Съдът прие от фактическа страна, че не условията за живот, храна и вода в тези места за изтърпяване на наказание са пряка причина за настъпилото заболяване на ищеца. Но дори да игнорираме този извод, то началният момент, от който лицето е следвало да предяви иска си е 01.06.2005 г., когато е оздравял от първото си разболяване от ***, това е момента на преустановяване на вредното въздействие. Това е началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение за претърпените вреди от първоначалното разболяване от ***. Следователно вземането за това обезщетение се е погасило по давност с изтичането на 5 годишен срок, считано от 01.06.2005 г., т.е. вземането е погасено по давност на 01.06.2010 г.

На 23.07.2010 г. ищецът е бил освободен от затвора Ловеч, от които момент е започнала да тече погасителна давност за всякакви претенции за обезщетения, свързани с пребивавенето му в този затвор. Крайният момент на погасителната давност в този случая е на 23.07.2015 г., от тази дата вземането за обезщетение от пребиваването в затвора Ловеч е погасено по давност.

Възражението за настъпила погасителна давност е основателно и относно престоя на ищеца в затвора Белене за периода от 17.01.2011 г. до 03.11.2011 г. С освобождаването от затвора е започнала да тече погасителна давност за всичките му претенции свързани с този му престой в затвора Белене, поради преустановяването на вредните въздействия. Крайният момент на погасителната давност за тази претенция е 03.11.2016 г.

ИМ на тези основания е подадена на 27.02.2018 г., значително време след като вземането е било погасено по давност.

С оглед посоченото възражението за настъпила погасителна давност, направено от процесуалния представител на ответника е основателно, поради което исковата молба се явява неоснователна за този периоди и следва да бъде отхвърлена.

Относно претенция на ищеца, че лошите условия за живот, храна и вода и други в затвора Белене и затвора Ловеч при следващото му пребиваване в тези места за изтърпяване на наказание /14.06.2012г. – 13.02. 2017 г./ са довели до повторното му разболяване от ***.

Възражението за изтекла погасителна давност не е основателно.

Ищецът повторно се е разболял от форма на *** 07.12.2016 г. и е оздравял на 13.02.2017 г. Това е началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетение за претърпените вреди от повторното разболяване от ***.

Следователно вземането за това обезщетение не се е погасило по давност, тъй като към момента на предявяване на исковата молба не изтекъл предвидения от закона 5 годишен срок от преустановяване на твърдените увреждащи действия.

Искът в тази част, обаче също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Според специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно. В случая по делото не се доказа ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. В периода 14.06.2012г. – 13.02. 2017 г, когато е настъпило второто заболяване от *** на ищеца, същият е бил в затвора Белене и в болницата към затвора Ловеч. От събраните писмени и гласни доказателства за този период се установи, че ищецът е бил настаняван в спални помещения при спазване на изискванията за минимална площ, осигурявана му е достатъчна по вид и количество храна по меню, по меню одобрено от медицинско лице, осигурявана му е своевременна и адекватна медицинска грижа, отговаряща на добрите медицински практики, според приета по делото експертиза, ищецът дори е посещавал училището към затвора. Налага се извод, че не е налице нарушение на забраната по чл. 3, ал.1 ЗИНЗС, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

За пълнота, дори да се приеме, че условията за изтърпяване на наказанието са били неблагоприятни, то не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между тези условия и настъпилото увреждане – разболяване от ***, доколкото според експертизата това е възможно само след контакт със заразно болен и при потискане на имунитета при вече преболедували лица за повторно разболяване, както и че не са налице утвърдени хигиенни и други стандарти относно условията на живот на преболедувалите ***.

По тази причина липсва вреда, която да е причинена на ищеца, още по-малко такава, причинена от незаконни актове, действия или бездействия на затворническата администрация. Не са доказани обстоятелствата по чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по отношение на ищеца, които да са довели да разболяването му от *** и да са му причинили допълнителни болки и страдания и т.н. като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията за вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност на администрацията.

По тези причини искът срещу ГДИН следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въпреки този изход на делото претенциите за присъждане на направените в производството разноски от страна на ГДИН - юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева са неоснователни. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на такава отговорност, то такава не може да се търси. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

По делото е направено искане за освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на разноски по делото /л 167/, като искането е уважено с определение 641/16.05.2018 г., поради което направените разноски от бюджета на съда не следва да се възлагат на ищеца, въпреки извода за отхвърляне на предявения иск в допустимата му част.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.С.Ш. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена на иска 50000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в това, че от 2005 г. при настаняването му в затвора Ловеч и по-късно при преместването му в затвора Белене до края на месец февруари 2017 г. е поставен да изтърпява наказанието при лоши битови условия – пренаселеност на килиите, липса на чиста вода и въздух и други, които са довели до това, че се е разболял от *** В ЧАСТТА МУ ЗА ПЕРИОДА от 01.06.2009 г. до края на месец февруари 2017 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на С.С.Ш. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена на иска 50000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в това, че от 2005 г. при настаняването му в затвора Ловеч и по-късно при преместването му в затвора Белене до края на месец февруари 2017 г. е поставен да изтърпява наказанието при лоши битови условия – пренаселеност на килиите, липса на чиста вода и въздух и други, които са довели до това, че се е разболял от *** В ЧАСТТА МУ ЗА ПЕРИОДА 2005 Г. – 31.05.2009 , като недопустим.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото делото.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/