РЕШЕНИЕ

№ 238

град Плевен, 17 Април 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 227/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „М.Б.“*** чрез адв. Б.З., срещу решение № 238/28.12.2017 г. по а.н.д. № 264/2017 г. по описа на Районен съд гр. Кнежа с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е определил предмета на спора от фактическа страна, като е приел за относим към административно-наказателния състав факта на формалната категоризация на обекта, а не неговото обективно състояние и вида и обема на действително предоставяните в него услуги. Посочва се, че необосновано съдът е приел за неотносимо към предмета на спора обстоятелството, че обектът за настаняване отговаря на изискванията за категория „хотел две звезди“. Твърди се, че в мотивите на решението липсват доводи защо според съда заблуждаваща е практика, която представя на потребителите действителното състояние на обекта и предлаганите в него услуги, а не информация за неговата формална категоризация. Излагат се доводи, че не е налице основната предпоставка по чл. 68с, ар. 1 от ЗЗП търговската практика на касатора да се квалифицира като заблуждаваща – тя не съдържа невярна информация, която да подвежда потребителите. Сочи се, че неправилно в мотивите на решението е прието, че обозначаването на туристическия обект като „хотел“, а не като „семеен хотел“ осъществява този елемент от състава на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Твърди се, че обектът за настаняване е категоризиран като „семеен хотел две звезди“, но в действителност той отговаря на всички изисквания за категория „хотел две звезди“, посочени в Глава Първа, Раздел І от приложение № 1 към Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (Наредбата). Поради тази причина се счита, че не е налице подвеждаща потребителите информация. Навеждат се доводи, че след като в Наредбата изрично е дадена правна възможност в обектите фактически да се предоставят по-благоприятни услуги от тези, предвидени за съответната категория, без задължение формално да се прекатегоризират, то относимото към състава на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП обстоятелство е фактическото състояние на обекта, а не неговата формална категоризация. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че при преценката за наличие на предпоставки за налагане на имуществена санкция, наказващият орган не се е произнесъл за тежестта на нарушението. Посочва се, че независимо от вида, характера и тежестта на нарушението, наказващият орган винаги е длъжен да извърши преценка за маловажност на случая, тъй като тази преценка подлежи на съдебен контрол и след като съдът е длъжен служебно да контролира преценката за маловажност, то тя е част от задължителното съдържание на наказателното постановление. Счита се, че районният съд незаконосъобразно е заменил липсата на мотивирана преценка на административно-наказващия орган за наличието/липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН със своя. Сочи се, че нарушителят има законовото право да узнае за какво е наказан, както и фактите и критериите, по които е определена степента на неговото нарушение, съответно защо деянието не е квалифицирано като маловажен случай. Твърди се, че липсата на такава преценка означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита и обуславя неговата отмяна.

В съдебно заседание касаторът - ЕТ „М.Б.“*** се представлява от адвокат Б.З. ***. Моли при разглеждане на спора, съдът да отчете обстоятелството, че в обекта на доверителя му, за да се квалифицира търговската практика като заблуждаваща, следва да има фактическо несъответствие във вида на предлаганите туристически услуги, а не формално такова спрямо акта за категоризация. Посочва, че спорът касае заблуждаваща търговска практика, като в този смисъл, потребителите не се настаняват и не ползват акта за категоризацията като формален документ. Твърди, че при извършената проверка административните органи не са извършили констатации, какви са действителните условия в мястото за настаняване, като това е съществено нарушение, което обуславя незаконосъобразност, т.к. преценката дали е заблуждаваща или не следва да е на база реално предлаганите условия и услуги в мястото за настаняване, а не спрямо акта за неговата категоризация. Посочва, че наредбата, която урежда категоризацията на туристически обекти, допуска да се предлагат услуги и условия, които надвишават категорията. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика. Моли съдът решението му да бъде такова, с което се отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД – Русе, не изпраща представител. Представя писмено становище , в което намира жалбата за неоснователна и счита, че нарушението е безспорно установено и намира, че следва да бъде оставено в сила решението.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че всички факти и обстоятелства подробно са изследвани от първата инстанция и е постановено обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2017 – 0042122 от 11.10.2017 год. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „М.Б.“ с ЕИК 200662173, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, обл. Плевен, ул. ***, представляван от М.Г.Б. – управител, за това, че при проверка в обекта и проверка на сайта на 22.02.2017 година е установено, че съгласно удостоверение за категоризация № 00141/07.06.2012 година на кмета на Община Кнежа обектът е „семеен хотел „Вилидж парк Кнежа“ с категория „две звезди“, с капацитет 12 стаи или 24 легла, а на сайта на обекта е установено, че е посочено, че хотелът е „семеен“, предлага 7 двойни стаи, 3 апартамента и 5 студия или разполага с 40 легла т.е . налице е нелоялна търговска практика и въвеждане в заблуждение на потребителя относно вида на туристическия обект и това би могло да повлияе върху вземането на решение – нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68д, ал.1, предл.1, във вр. с чл. 68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. В случая извършването на нелоялна търговска практика е доказано, тъй като е установено, че е налице несъответствие относно посоченото за обекта на интернет страницата му относно предлаганите стаи, услуги и категорията, която е предоставена от кмета на Община Кнежа. Неоснователно е твърдението на касатора, че предлагането на повече услуги от тези, за които е предоставена категория не представлява нарушение, тъй като с посочването на информация на интернет страницата на обекта, различна от тази, за която му е предоставено разрешение е налице именно търговска практика, която е заблуждаваща, тъй като съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител относно вида на хотела, предлаганите услуги в него. Установено е по един несъмнен начин, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Неоснователен е доводът на касатора, че следва да бъде отменено решението, тъй като съдът е следвало да извърши преценка и да приеме, че случаят е маловажен. Касационната инстанция намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, тъй като деянието е със завишена степен на обществена опасност, доколкото същото пряко рефлектира върху правото на избор на потребителя, който, за да ползва услугата, се информира именно от данните, посочена на интернет страницата на хотела и посочването на информация за същия, различна от тази, за която има съответна категория, безспорно въвеждат в заблуждение клиентите , като това нарушение засяга директно икономическите интереси на потребителите в процеса на ползването на услуги при нелоялни търговски практики.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 238/28.12.2017 г. по а.н.д. № 264/2017 г. на Районен съд гр. Кнежа.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.