Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  363/  30. Май 2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети май  2018 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 224/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано  по искова молба на М.Ф.М., чрез адв. П. П. *** с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 650 лв. за причинени  имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2815/2017г. по описа на Районен съд – Плевен и КАНД № 46/2018г. по описа на АС - Плевен, завършило с отмяна на НП № 1572/05.06.2017г. на Зам. Кмета на Община Плевен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на ИМ – 22.02.2018г.  до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство10 лв. за д.т. Моли на осн. чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото от адв. П. безплатно процесуално представителство.В съдебно заседание ищецът, чрез адв. П. поддържа исковата молба.

Ответникът – Община – Плевен, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на иска и неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за основателност на исковата молба и предлага да бъде уважена, а искането за присъждане на адвокатски хонорар счита за неоснователно, поради липса на доказателства за близките отношения с ищеца.

 Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Община - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК,  тъй като издател на отмененото НП е Зам. Кмета на Община Плевен.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 2815/17 по описа на РС – Плевен е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 1108 / 06.12.2017г. по  НАХД № 2815/2017г. Плевенски районен съд е изменил НП № 1572/05.06.2017г. на Зам.Кмета на Община – Плевен, с което на М.Ф.М. *** на осн. чл. 28 ал.1, вр. чл. 3 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община Плевен е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 1000 лв., като е намалил размера на глобата на 200 лв. Съдебното решение е обжалвано и с Решение № 87/14.02.2018г. на Административен съд - Плевен, постановено по КАНД № 46/2018г. по описа на съда решението на РС – Плевен е отменено, а по същество е постановено друго, с което НП е отменено като незаконосъобразно. Отменителното решение е окончателно.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. П. П. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 16.10.2017г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., платени в брой на същата дата. В касационното производство пред АС – Плевен жалбоподателят е представляван от адв. П.П. ***, въз основа на представено писмено пълномощно от 22.12.2017г. срещу заплатено в брой на същата дата адвокатско възнаграждение  в размер на 300 лв.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност. Без значение е, че на първа инстанция НП е било изменено, тъй като това решение е било обжалвано и с окончателно съдебно решение е разрешен изходът на спора с отмяната на НП като незаконосъобразно.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер общо на 650 лв.  реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие, за което представянето му по делото е достатъчно доказателство, защото има характер на разписка между страните. В този смисъл е т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено. 

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г.  на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение  по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, пред две съдебни инстанции, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 350 лв. за първа инстанция и от 300 лв. за касационната инстанция е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля съществено определеното минимално възнаграждение за защита по административно-наказателни дела, което е 300 лв. за една съдебна инстанция съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според защитавания материален интерес, а именно в зависимост от размера на санкцията. В случая размера на наложената с обжалваното НП глоба е 1000 лв., според което минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 650 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, защото с подаването на исковата молба за пръв път от този момент е било предявено искането за плащане на направените разноски.

При този изход на делото  на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на осн. чл. 38 ал.2 вр. чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата за присъждане в полза на адвокат П. на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно защитавания материален интерес, тъй като адвокатът е осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца като свой близък по чл. 38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, видно от приложения договор за правна защита и съдействие, което обстоятелство не се нуждае от доказване. Присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата се дължи само, ако спорът е решен в полза на страната, ползвала безплатна правна помощ, както е в случая, не и в обратната хипотеза. В този смисъл е и цитирана в исковата молба съдебна практика.

Водим от горното съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Община  – Плевен на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на М.Ф.М. *** обезщетение в размер на 650 лв. за причинени  имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 2815/2017г. по описа на Районен съд – Плевен и КАНД № 46/2018г. по описа на Административен съд - Плевен, завършило с отмяната на НП № 1572/05.06.2017г. на Зам. Кмета на Община Плевен като незаконосъобразно, както и законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 22.02.2018г.  до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА  Община  – Плевен да заплати на М.Ф.М. *** направените деловодни разноски за д.т. в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА Община  – Плевен да заплати на адв. П.Л.П. *** сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

 

                                                                  С Ъ Д И Я :