РЕШЕНИЕ № 320

гр. Плевен, 16.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 223/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 171, т.2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Х.Р.К. ***, чрез адв. Ж. Д. от АК – Хасково, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 18-0938-000306/01.02.2018 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и неправилна. Счита, че са нарушени, както материалния закон, така и процесуалните правила по издаването й, тъй като не е изяснена фактическата обстановка и съответно дали има извършване на нарушение. Посочва, че видно от оспорената заповед Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ е упълномощен със Заповед № 316а-27/03.01.2018 г. да издава ЗПАМ без да е посочен автора или издателя на така нареченото упълномощаване, нито вида на упълномощаването, което е съществено процесуално нарушение и само на това основание следва да бъде отменена атакуваната заповед, като по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, за да организира по правилен начин и в пълен обем своята защита. Счита, че посочената непълнота не позволява и на съда да извърши проверка дали ЗПАМ е издадена от компетентно лице. Счита още, че в оспорената заповед липсва пълнота на фактическите основания за постановяването й, като буди недоумение фактът, че е наложена ПАМ на жалбоподателя, а е съставен АУАН на лицето Ж.Д. и от съставения акт е видно, че са отнети два броя табели и свидетелство за регистрация на собствения на жалбоподателя лек автомобил. Моли да бъде отменена оспорената заповед, както и да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Ж. Д. с пълномощно на л. 3 от делото. Моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменена оспорената ЗПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП на РУ – Плевен – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, както и да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски. Счита, че в конкретният случай е видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, че административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице, което не притежава валидно свидетелство за управление отнето със ЗПАМ № 37/26.01.2018 г., като видно от приложените по делото доказателства, се установява, че лицето притежава такова свидетелство за регистрация и видно от фишовете съставени на 26.01.2018 г. е, че това свидетелство за управление не му е отнето и е наложена глоба за това, че водачът не носи свидетелството си за управление. Счита, че в конкретния случай е следвало след „заповядвам“ в ПАМ да се конкретизира пътното превозно средство, тъй като законът изисква то да е конкретизирано в ЗПАМ. Счита, че съгласно чл. 172, ал. 2, т. 1 от ЗДвП в разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка, в случая прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, да се индивидуализира това пътно превозно средство, спрямо което се прилага мярката и да се посочи чия собственост е това пътно превозно средство. Посочва, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП съдържа две различи понятия пътно превозно средство чиято регистрация се прекратява и моторно превозно средство, което е управлявано, като смисълът на понятията по ЗДвП е изяснен в § 6, т. 10 и т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП., поради което счита, че описанието на управляваното моторно превозно средство в мотивната част на заповедта не замества необходимостта от посочване в диспозитива на същия административен акт конкретното пътно превозно средство чиято регистрация се прекратява. Сочи, че в конкретния случай няма доказателства, от които може да се установи защо се прекратява регистрацията на пътното превозно средство, което е собственост на друго лице, както и няма доказателства това друго лице, предоставяйки моторното превозно средство на водача, знаел ли е той, че тое е и правоспособен, като административният орган не представя доказателства, от които може де се установи този факт. Счита, че няма и твърдения жалбоподателят да е предоставил автомобила на лицето Ж.Д. и че последният не притежава валидно свидетелство за управление, както и липсва информация кога жалбоподателят е предоставил автомобила си, поради което не може по доказателствен път да се установи един от съществените факти относно спора, дали към момента на предоставяне на автомобила за ползване от друго лице, собственикът е знаел, че това лице е неправоспособен водач или не е знаел това. Моли да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски за настоящото производство.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Петя Фердинандова с пълномощно на л. 37 от делото. Моли да бъде оставена без уважение подадената жалба срещу ЗПАМ. Счита, че издадената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, за което е представена и заповед за упълномощаване с № 316з-27/03.01.2018 г. издадена от Директора на ОД на МВР – Плевен. Счита, че при издаването на заповедта не са допуснати, както процедурни нарушения, така и нарушения на материалния закон, като от заповедта се установява по безспорен начин, както и от приложените по делото доказателства, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на Ж.Д.-К. е отнето по административен ред като е посочена изрично ЗПАМ № 37/26.01.2018 г., която е приложена и като доказателство по делото. Сочи, че посочената ЗПАМ № 37/26.01.2018 г. не е обжалвана към датата на издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и глобата не е заплатена, като от представените доказателства е видно, че глобата е платена на 05.02.2018 г., за сектор „Пътна полиция“ трансферът е станал на 06.02.2018 г., поради което счита, че обстоятелствата по заплащането на съответната глоба са настъпили след издаване на ЗПАМ № 306/01.02.2018 г. Счита, че законосъобразността на един административен акт следва да се преценява изцяло към датата, на която е съставен, поради което към 01.02.2018 г. са били налице необходимите предписани от ЗДвП предпоставки за издаване на съответната заповед от Началника на сектор „Пътна полиция“ за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, като същото подробно е описано в ЗПАМ, подробно е описано и кой е собственикът му. Счита, че заповедта е добре мотивирана, като същата се позовава във връзка с мотивите си и на няколко други документа, а именно АУАН № 484261/01.02.2018 г. и ЗПАМ № 37/26.01.2018 г. Посочва, че чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП не изисква да се събират доказателства знаел ли е собственикът на моторното превозно средство, че лицето, което е управлявало неговия автомобил е било с отнето по административен ред свидетелство, както и не е необходимо същият да е предоставил лично моторното си превозно средство. Посочва, че собственикът на моторното превозно средство е очевидно съпруг на лицето, което е управлявало автомобила и няма как да не е знаел, че има издадена ЗПАМ по отношение на който и да било от тях в семейството, но дири да не е било известно на собственика, това е неотносимо към спора. Счита, че ЗПАМ отговаря на целите на закона, както и, че принципът за съразмерност на наложената ПАМ е изпълнен, тъй като административният орган е наложил най-малкият възможен срок за прекратяване на регистрацията, а именно шест месеца, освен това същият е извършил справка в информационните си масиви и е видял, че семейството разполага документално и с други два автомобила, които също може да ползва. Моли да бъде потвърдена издадената ЗПАМ, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който е искан и посочен в списъка за разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

С оспорената заповед на жалбоподателя, като собственик на автомобил – Волво с рег № ХХХХ е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а, б“а“ от ЗДвП, за това че автомобила е бил управляван от Ж.Д.Д., която не притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, отнето със ЗПАМ №18-0350-00037/26.01.2018 г. за което е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№484261/01.02.2018 г.

Предвид, че ответникът е посочил номера на АУАН в обстоятелствената част на оспорената заповед, съдът приема, че описаното в него нарушение може да се счита като описание на фактическите основания за издаване на оспорената заповед.

Посоченият АУАН / л.8 от делото/ е редовно съставен, отговаря на условията на чл. 40, ал. 1, чл. 42 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и следователно съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. Към момента на постановяване на оспорената заповед не са налични доказателства, които да оборват констатациите, направени в АУАН. С последния са констатирани две нарушения за правилата за движение по пътищата, второто от които е за това че Ж.Д. управлява на 01.02.2018 г. в г. Плевен автомобила без СУМПС, като след проверка е установено, че същото е отнето. За констатираното административно нарушение по чл. 150а от ЗДвП не е наложено и административно наказание, видно от наказателно постановление № 18-0938-000104/20.02.2018 г. като на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр. 1 от ЗДвП /л.11 от делото/.

От събраните по делото доказателства се установява още, че със ЗПАМ № 18-0350-000037/26.01.2018 г. на Ж.Д. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на основание чл. 171, т1, б“д“ от ЗДвП. /л. 30 от делото/. Мярката е приложена поради незаплащане във срок на предходно административно наказание за нарушение по ЗДвП, наложено с НП №2401/06.06.2016 г. в размер на 50 лева.

От справка за плащанията и картон за ЗПАМ /л. 40, 41 от делото/ се установява, че Ж.Д. е заплатила посочената глоба на 05.02.2018 г. Следователно това е станало след издаването на ЗПАМ, предмет на настоящото дело. И едва от 06.02.2018 г. е отпаднало действието на ЗПАМ № 18-0350-000037/26.01.2018 г., с което и е било отнето СУМПС.

Налага се извод, че към момента на постановяване на спорната по делото заповед, Ж.Д. действително е била с отнето по административен ред СУМПС с горепосочената заповед. Извършеното плащане на наложеното административно наказание не може да промени факта, че Д. е била с отнето СУМПС към момента на издаването на спорната по това дело заповед.

Съгласно чл. 2а. (в редакция ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“

Нормата предвижда две хипотези, при които може да бъде приложена: 1) срещу собственикът, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, да е лишен от това право или свидетелството му да е отнето; 2) както в случая срещу лице, различно от собственика, което управлява МПС и за този водач е налице някое от същите обстоятелства. В случая е налице втората хипотеза МПС е собственост на жалбоподателя, то е било управлявано на 01.02.2018 г. в гр. Плевен от Ж.Д., която към този момент е била с отнето СУМПС съгласно ЗПАМ № 18-0350-000037/26.01.2018 г.

Налага се извод, че фактическото основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, 2а, б“а“ от ЗДвП е било налице към датата на постановяване на оспорената ЗПАМ.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си.

Издател на заповедта е началник група в сектор пътна полиция към ОД на МВР Плевен. Същият е компетентен по степен, място и материя административен орган да прилага ПАМ на основание чл. 171 от ЗДвП, видно от заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която той оправомощава длъжностни лица от ОД на МВР Плевен да прилагат ПАМ по чл. 171 от ЗДВП. В т. 1.2 от тази заповед е посочено че Началниците група в сектор пътна полиция могат да издават заповади по чл. 171, т1, т.2, т.2а и т.5 за цялата територия обслужвана от ОД на МВР Плевен.

С оглед всичко изложено оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при наличие на фактическо основание приложение на чл. 171, т.2 а от ЗДвП, съобразяване на целта на закона, поради което е законосъобразна и правилна, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсутлско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер от 100 /сто/ лева.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Р.К. ***, чрез адв. Ж. Д. от АК – Хасково, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0938-000306/01.02.2018 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата .

ОСЪЖДА Х.Р.К. с ЕГН ********** *** да плати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен сумата от 100 /сто/ лава, като възнаграждение за юрисконсулт по административно дело № 223 по описа на Административен съд Плевен за 2018 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: