Р E Ш Е Н И Е

№ 311

гр.Плевен, 16 Май 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 217 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1190 от 21.12.2017 г., постановено по НАХД № 3124 по описа за 2017г. Районен съд-Плевен е потвърдил на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно постановление № 2016-038188/26.08.2016 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на „Кредихелп“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, ул. „П. Дертлиев“ № 4, ет. 2, ап. 3, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 12, 20, 22 и 23 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 и чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер в размер на 3000 лева

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Кредитхелп“ ООД- гр.София, представлявано от управителя Л.Р., чрез пълномощника юрк. Н.М., в което се оспорва законосъобразността и обосноваността на въззивния съдебен акт. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е необосновано се е произнасъл относно нарушения на процесуалния закон, тъй като този въпрос е бил решен от друг състав на касационната инстанция при предходно разглеждане на същото производство и делото е върнато с указания за произнасяне по материалното право. Оспорват се доводите на въззивната инстанция по отношение на представените с въззивната жалба писмени доказателства, като се твърди, че с последните се опровергават констатациите на процесния АУАН и се доказва, че от касаторът не е допуснал посоченото в НП нарушение. В заключение се прави искане решението на Районен съд-Плевен да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо това да се постанови отмяна на обжалваното НП.

От ответника Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция- Русе е постъпил писмен отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че е доказано по несъмнен начин осъществяването на нарушението, посочено в оспореното НП. Излагат се подробни доводи, свързани с процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП и се твърди, че не са допуснати нарушения при съставяне на същите, които да са довели до ограничаване правата на касатора. В заключение се изразява становище, че решението на въззивния съд правилно и следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът „Кредитхелп“ ООД гр.София се представлява от адв. З.И. и адв. Х.М., които поддържат подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и пледират да бъде отменено въззивното решение, респ. да бъде отменено оспореното НП.

Ответникът Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция- Русе не се представлява и не ангажира доводи извън тези по депозираното писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При повторното разглеждане на производството от въззивния съд, същият е възпроизвел решение № 470/23.10.2017г., постановено по касационно адм.д. № 631/2017г. по описа на Административен съд- Плевен, с което делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС- Плевен. С това решение касационната инстанция се е произнесла по конкретно наведени касационни основания, касаещи твърдени процесуални нарушения, свързани със съставяне на АУАН, отправянето на покана за връчването му и относно срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Приел е, че не са налице допуснати нарушения, но тъй като въззивният съд не е разгледал спора по същество, е постановил връщане на производството за ново разглеждане със съответни задължителни указания.

Въззивният съд при повторното разглеждане на делото е изложил собствени мотиви единствено досежно представените с въззивната жалба писмени доказателства, а именно два договора за потребителски кредит и общите условия към тях. Приел е, че с оглед „несвоевременното“ им представяне, са налице „основателни съмнения относно достоверността им“.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него. Доводи по отношение на представените с касационната жалба писмени доказателства са незаконосъобразни. Страните по делото имат възможност да представят писмени доказателства във всеки етап на съдебното производство, вкл. и пред касационната инстанция /при условията на чл.219, ал.1 АПК/. В този смисъл не може да се твърди несвоевременност на представените от жалбоподателя писмени доказателства само защото същите не са били представени в производството пред административния орган. Въззивният съд не може да се позовава на субективните си съмнения в достоверността на представените доказателства. Те не са били оспорени от противната страна, а ако съдът е счел, че същите не установяват обстоятелствата, твърдени от страната, то е следвало да се аргументира по съответния ред, респ. да събере доказателства за установяване на тяхната достоверност/недостоверност, с оглед служебното начало в този вид съдебни производства.

Настоящият съд намира, че при изготвяне на оспореното НП не са допуснати процесуални нарушения. Същото е издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. В НП се сочи, че касаторът е допуснал нарушение на чл.11, ал.1 ,т.9, т.12, т.20, т.22 и т.23 от Закона за потребителския кредит. Разпоредбата на чл.11 от закона императивно указва какво следва да бъде съдържанието на този вид договори. Съдът намира, че от представените с въззивната жалба два бр. договора за кредит и общите условия към тях, се установява изискуемоно съдържание на въпросните договори, с изключение на това по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Точка 9 от горната разпоредбата касае наличие на информация в договора за потребителски кредит, относно индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Касационната инстанция намира, че не е допуснато нарушение на горната разпоредба, тъй като от представените по делото договори е видно, че същите са с фиксиран лихвен процент, а не с променлива лихва, при която единствено би било необходимо наличието на посоченото в чл.11, ал.1, т.9 ЗПП съдържание. Информацията по чл.11, т.12, т.22 и т.23 от ЗПК се съдържа в представените с касационната жалба общи условия /подписани от кредитополучателите/, а имено в чл.11 и чл.19 от същите. В така сключените договори и общите условия към тях обаче не е налице изискуемото от чл.11, ал.1, т.20 от ЗПП съдържание, а именно „наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден“. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно е било наложена административна санкция за нарушение на тази разпоредба. Санкционната норма е тази на чл.45, ал.1 от ЗПП. Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което е безпредметно излагане на доводи за нейната индивидуализация.

При тези съображения решението на въззивния съд следва да бъде оставено с сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1190 от 21.12.2017 г., постановено по НАХД № 3124 по описа за 2017г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.