Решение по Административно дело 216/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 277

гр.Плевен, 27 Април 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 216 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 57 от 26.01.2018 г., постановено по анд № 3123/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил наказателно постановление № НЯСС-120 от 12.10.2017 г. на заместник председател на ДАМТН, с което на Община – Плевен, ЕИК 000413974, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, пл. „Възраждане“ № 2, представлявана от кмета Г. Л. С., на основание чл.83 и чл.53 ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.138а, ал.3 т.2 от Закона за водите за това, че при извършена на 18.04.2017 г. проверка на язовир „Пелишат-3“, находящ се в поземлен имот № 202260 в землището на с.Пелишат, община Плевен, Акт за общинска собственост № 31398 от 16.04.1999 г., собственост на община Плевен, е установено, че по-голяма част от водния откос е в растителност и не се вижда дали има броня, т.е. че не са изпълнени от собственика на язовира задължителните предписания на комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена от областния управител на област Плевен, дадени в констативен протокол № 279 от 19.10.2016 г., а именно: 1. Да се премахне храстовидната и дървесна растителност; 2. Да се премахне високата тревна, храстовидна и дървесна растителност по цялата язовирна стена, със срок на изпълнение 15.03.2017 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез младши експерт (юрист) Е. В. З., която счита същото за незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Според касатора, като е отменил оспореното НП, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Описва подробно фактическата обстановка. Навежда доводи, че правилно и мотивирано административно наказващият орган е приложил правилно нарушената материалноправна разпоредба. Счита, че погрешно районният съд е възприел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на НП, изразяващи се в неясно описание на изпълнителното деяние. Сочи, че при издаване на НП административно наказващият орган е преценил, че извършването на нарушението е установено по безспорен начин, като е установил и наличието на всички законови предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на Община Плевен и е наложил едно справедливо наказание с оглед тежестта на нарушението. Твърди, че съдът е построил своя неправилен и необоснован извод като решаващият състав твърде едностранчиво и избирателно е преценил събраните по делото доказателства, което е довело до нелогичност и неправилност на мотивите. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Община Плевен се представлява от адв.П., която оспорва жалбата, излага подробни съображения за правилност на изводите на въззивния съд, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 18.04.2017г. от контролни органи от регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“ била извършена проверка на язовир „Пелишат - 3“, поземлен имот №202260 в землището на с. Пелишат, обл.Плевенска, собственост на община Плевен съгласно Акт за публична общинска собственост №31398/16.04,1999г., като на проверката е присъствал Началник отдел „УК и ОМП“ - инж. В. В. - представител на собственика. В хода на проверката е съставен Констативен протокол №03-04-070/18.04.2017г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея. По време на проверката, на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от Закон за водите, е установено, че не е изпълнено предписанието на Комисията за ежегодно обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със Заповед №РД-12-18/26.09.2016г. на областния управител на област Плевен на основание чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите, а именно: Да се премахне храстовидната и дървесната растителност: 2. Да се премахне високата тревна, храстовидна и дървесна растителност по цялата язовирна стена със срок на изпълнение 15.03.2017г. Въз основа на констатациите в КП №03-04-070/18.04.2017г. съдът установил, че по време на проверката е установено следното: „Воден откос - по-голямата част от откоса е в растителност и не се вижда дали има броня....“. В хода на проверката е констатирано още, че община Плевен в качеството си на собственик на язовир „Пелишат - 3“, е надлежно уведомена за направените констатации и даденото предписание в Протокол от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 19.10.2016г., но в указания срок (15.03.2017г.) не е изпълнено предписанието. С оглед констатираното неизпълнение на даденото предписание в протокола от оглед на язовирна стена от 19.10.2016г. на Комисията за ежегодно обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях на 16.03.2017г. длъжностните лица при ДАМТН съставили АУАН № 03-023/04.05.2017 г., в присъствието на представляващия Община –Плевен и подписан от посочените в него лица. На датата на неговото съставяне е връчен препис на представляващия Община-Плевен. В законоустановения срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения от страна на Кмета на Община-Плевен във връзка със съставения АУАН. С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на Община Плевен за извършено нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона за водите.

Съдът установил горната фактическа обстановка от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания , които кредитирал с доверие като обективни, логични и взаимнокореспондентни. Въз основа на събраните доказателства съдът счел, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно описание на изпълнителното деяние. Съгласно съставения АУАН нарушението което община Плевен е извършила се изразява в това, че 16.03.2017г. в качеството на собственик на язовирната стена на язовир „Пелишат-3”, не е изпълнила даденото с КПТ № 279/19.10.2016 г. предписание „Да се премахне храстовидната и дървесната растителност: 2. Да се премахне високата тревна, храстовидна и дървестна растителност по цялата язовирна стена със срок на изпълнение 15.03.2017 г. Съдът изложил мотиви, че същевременно е издаден Констативен протокол № 03-04-070/18.04.2017 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, като на последната страница е посочено, че за изпълнение на дадените задължителни предписания собствениците уведомяват писмено Председателя на ДАМТН чрез Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях” – РО НЯСС „Северозападна България“ с адрес гр. Враца, ул. „Ген. Леонов“ № 95,ет. 5, в срок до 14 календарни дни след изтичане на срока за изпълнение на предписанията. Приел, че са дадени от контролните органи в КП задължителни предписания, като след изтичането им лицата спрямо които са тези предписания, в срок до 14 календарни дни дължат задължително уведомяване ДАМТН чрез РО НЯСС „Северозападна България“ гр. Враца. Направил извод, че от така изложеното не става ясно как на 16.03.2017г. община Плевен е извършила твърдяното в АУАН и НП нарушение, след като това е първия ден от определения от самите контролни органи 14 календарни дни срок за уведомяване.

Друго основание, поради което отменил оспореното НП се свежда до това, че от описанието на нарушението в обжалваното НП не става ясно как с извършеното от община Плевен. е нарушена разпоредбата на чл.138а, ал.3, т.2 от ЗВ. Съдът направил извод, че неизпълнението на дадени предписания по ЗВ е част от състава на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, в която законодателят е приел, че се „ Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв. Т.е. тази разпоредба съдържа в себе си не само санкцията, но и правилото за поведение.

Допуснатите процесуални нарушения на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН съдът квалифицирал като съществени и неотстраними за АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което отменил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства.

Споделят се правните изводи на РС, че при издаване на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно описание на изпълнителното деяние. Съгласно съставения АУАН, нарушението, което е вменено на община Плевен, се изразява в това, че 16.03.2017г. в качеството на собственик на язовирната стена на язовир „Пелишат-3”, не е изпълнила даденото с КПТ № 279/19.10.2016 г. предписание „Да се премахне храстовидната и дървесната растителност: 2. Да се премахне високата тревна, храстовидна и дървестна растителност по цялата язовирна стена със срок на изпълнение 15.03.2017 г. Видно е от даденото задължително предписание на гърба на л.18 от делото на РС, че същото се изразява в следното: „Да се премахне храстовидна и дървесна растителност, като по т.1 от предписанието премахването на растителността е свързано с отводящото речно корито след ОИ (като на съда не е ясна тази последна абревиатура), а по т.2 е свързано с премахването на растителността по цялата язовирна стена. В съставения акт и издаденото въз основа на него НП е описано, че общината не е изпълнила предписание да премахне тази растителност, като констатацията за наличие на такава се свежда до следното: „Воден откос - по-голямата част от откоса е в растителност и не се вижда дали има броня,....“ Не става ясно дали този воден откос е част от речното корито или от язовирната стена. Последното има значение, защото за почистване на речното корито и язовирната стена, както стана реч вече в изложението, са дадени предписания по две отделни точки. И по –същественото е, че в КП №03-04-070/18.04.2017год., с който вече е констатирано неизпълнение на дадените предписания, на гърба на л.19 от делото на РС, е посочено, че предписанието да се премахне храстовидната и дървесната растителност по отводящото речно корито след ОИ е изпълнено, а предписанието за премахване на последната по цялата язовирна стена е „частично изпълнено“, без да е уточнено в какво се изразява това частично изпълнение. Затова е важно нарушението да бъде описано по начин, че да става ясно този участък-т.нар. воден откос, елемент от коя част на процесния язовир е, за да може да се прецени обосновано от съда дали в съответната част е налице изпълнение на даденото предписание и в този смисъл налице ли е съставомерно извършено нарушение. Дори да се приеме, че водният откос е част от язовирната стена, за почистването на която е дадено предписание и за което е посочено частично изпълнение, според касационната инстанция в издаденото НП органът е следвало да опише каква част от предписанието е изпълнена и в какво се изразява това изпълнение, за да може да се прецени обективно дали е налице пълно неизпълнение, частично, лошо, некачествено или друго изпълнение, което има отношение както към съставомерността на деянието, така и към налаганата санкция, респективно към преценката за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Ето защо правилен се явява изводът на решаващия съд, че описаното в НП нарушение е неясно, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като препятства, или най-малко затруднява адекватното организиране на защитата от страна на наказаното лице.

Правилен е и другият изведен извод на решаващия съд за неправилна правна квалификация на деянието. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с деянието си община Плевен е осъществила състава на нарушение на чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите. Съгласно посочената като нарушена разпоредба, областните управители назначават комисии за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, които комисии предписват на собствениците на язовирните стени и/или на съоръженията към тях изпълнението в определен срок на необходимите действия за осигуряване на техническата им изправност и безопасната им експлоатация. Както правилно е приел и РС, тази норма не съдържа правило за поведение, насочено към лицата, на които се дават задължителните предписания. Тя представлява оправомощаваща областния управител норма да сформира такива комисии ежегодно, които да извършват проверки на язовирите и при констатиране от тяхна страна на конкретни неизправности , да дават задължителни за изпълнение предписания. Тя не оправомощава , нито създава права, нито вменява задължения за адресатите на задължителните предписания. Затова тя не съставлява „законната разпоредба, която е била нарушена виновно“ по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Такава е разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която едновременно съдържа и състав на нарушение, в случая-неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите, и предвидената санкция. Че предписанието се дава на основание чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите, следва да се опише в обстоятелствената част на акта за нарушение и НП, но като елемент от състава на нарушението, като обстоятелство във връзка с нарушението, но като нарушена норма следва да се посочи тази на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която санкционира именно неизпълнение на предписание, дадено по реда на чл. 138а, ал. 3, т.2 от Закона за водите.

Ето защо, като е достигнал до същите изводи, РС-Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 57 от 26.01.2018 г., постановено по анд № 3123/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.