Р E Ш Е Н И Е

№ 260

гр.Плевен, 24 Април 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 214 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 45 от 18.01.2018 г., постановено по НАХД № 3141 по описа за 2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 4813/24.10.2017 г. на Гл. инспектор „Мониторинг“, Дирекция „АРОК“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на В.П.М. ***, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е наложена глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Счита се за неправилен изводът на районния съд, че посочените в нормата на чл.53 от ЗП физически лица не са водачите на ППС, доколкото за последните е предвидена отделна отговорност в ЗДвП. Сочи се, че като нарушена в наказателното постановление е посочена нормативната разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „б“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като в посочения текст от ЗП, ясно е регламентирано, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Посочва се, че изпълнителното деяние е не притежаване, а движение на такива МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа и административнонаказателно отговорният субект е лицето, което осъществява това движение, т.е. водачът. Счита се, че законодателят е предвидил санкциониране именно на движението на извънгабаритни товари, тъй като те увреждат пътната настилка, което налага и по-често ремонтиране със средства от бюджета, набирани именно от заплащане на пътни такси. Посочва се, че санкционната норма на чл. 53, ал. 1 от ЗП, определя наказанието да се налага на три отделни категории физически лица, като видно от т. 2 е, че В.П.М., като водач е от кръга на административнонаказателно отговорните лица. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В., който поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – В.П.М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи, че отговорност следва да носи собственика, тъй като негово е било задължението да поиска издаване на разрешение, но самият изпълнител, т.е. шофьорът не е следвало да извършва превоз при условие, че няма разрешение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на М. за това, че на 28.09.2017г. в 11.00часа, на път ІІ-35, км.13+66, на 50м. след разклона за с.Тодорово в посока гр.Плевен-гр.Ловеч е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси-МПС с две оси марка „МАН“ модел „ТГА18.430БЛС“ с рег.№СН8515АК и полуремарке с три оси с рег.№СН1955ЕЕ, за което е констатирано, че е извънгабаритно, а водачът не е представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство на администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че според санкционната норма на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП субекти на административно-наказателната отговорност са физически лица, които са нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26 ал.1 т.1 б.“в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършват или наредят да бъдат извършени изчерпателно посочените в нормата дейности. Във връзка с последното, съдът е приел, че физическите лица визиране в нормата на чл.53 не са водачите на ППС, тъй като за тях е предвидена отделна отговорност с нормата на чл.177 ал.3 от ЗДвП. Направил е заключение, че при нарушения, свързани с управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да спазват установения за това ред, водачите носят отговорност съобразно нормите на ЗДвП, като не може отговорността да се дублира и те да носят отговорност и на основание ЗП. Съдът е посочил, че физическите лица, визирани в чл.53 от ЗП са регистрираните превозвачи (когато са ФЛ), респ техните управителни органи, т.е. тези които осъществяват транспортната дейност в качеството си на търговци, регистрирани по съответния ред, а не физическите лица, извършващи фактическите действия по управление на превозните средства. Посочил е още, че именно регистрираните превозвачи следва да се снабдят със съответното разрешително за извършване на превоз в случаите на чл.26 от ЗП. В заключение съдът е приел, че на М. може да бъде ангажирана отговорността за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което в случая е налице несъставомерност на деянието с оглед неговия субект.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача на ППС за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от ЗП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

В касационната жалба са наведени възражения, на които районният съд е отговорил подробно и мотивирано в своето решение. Изводите са правилни и се възприемат на настоящия състав. В допълнение следва да се посочи само, че съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на разрешително по образец. Водачът на МПС в случая не е собственик или превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в пар.1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласи: "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или извънгабаритен/ няма задължение, /а и право/ за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменена във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения ред. По делото безспорно е установено, че М. е управлявал извънгабаритно ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ. За това свое действие е следвало да бъде санкциониран по чл. 177, ал.3 от ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, което не е сторено от наказващия орган. Като е ангажирал отговорността на водача по неправилната разпоредба, АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно е отменено от районния съд. Решението на последния следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 18.01.2018 г., постановено по НАХД № 3141 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.