Р Е Ш Е Н И Е

№ 252 / 20.04.2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи март 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 214 / 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Н.Д.Х.,*** срещу ГДИН – София с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение общо в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, причинили му силни физически болки и страдания, умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и унизително отношение, уронващо човешкото му достойнство за периода 07.07.2011г. – 07.07.2016г.

Ищецът, чрез назначения служебен адв. Г. *** твърди, че неимуществените вреди се изразяват в болки, страдания, дискомфорт и влошаване на здравословното му състояние (психическо и физическо), унижение в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора – Белене за исковия 5-годишен период преди завеждане на исковата молба, които по-конкретно се изразяват в следното:

1) Силни физически болки и страдания в резултат на отказа на затворническата администрация да бъде хоспитализиран и неоправданото забавяне на процедурите за настаняване и лечение в специализирана болница, въпреки наличието на сериозно увреждане на здравословното и психическо състояние като: множество кръвоизливи от вътрешни и външни ***, причинили тежка *** в резултат на кръвозагубата и от тежкия ***, както и сериозното му *** „смесено ***“, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.;

2) Емоционално и психическо страдание и унижаване на човешкото достойнство в резултат на умишлено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчно жилищна площ и проветрение на затворническата килия; пълноценна и диетична храна съобразно здравословното му състояние; нормални условия за лична хигиена и облекчаване на физиологичните му нужди – ползване на нестандартни и нехигиенични тоалетни - без прегради, врати и покрив, разположени на един-два метра разстояние, една срещу друга, а нощем ползването от всички обитатели само на една тясна тоалетна в килията, което нарушава уединението и създава дискомфорт, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.

3) Унизително отношение на затворническата администрация, уронило човешкото му достойнство, принуждавайки го да върши и приеме извършването на действия против волята си и пораждащи у него чувство на страх, незащитеност и малоценност, изразяващи се в - отказ на затворническата администрация да уважи искането му за прекъсване на изпълнението на наказанието по здравословни причини съгласно чл.447 т.3 НПК и ултимативно поставяне на условието предварително да се подложи на принудителна операция; вписването в съпътстващата документация на ищеца на несъществуващо предишно негово осъждане за бягство от Затвора – Белене, с цел да бъде компрометиран и да му бъде отказано настаняването на щатна длъжност в затвора срещу заплащане, умишлено бездействие да бъде назначен на такава длъжност, даваща му право на приспадане на отработените дни за намаляване на наказанието, съпътствани от множество други общи, разнопосочни и неконкретизирани оплаквания – за изземване на лични вещи, нарушаване на тайната на кореспонденцията, психичен тормоз, предупреждения и закани за саморазправа с него, за които претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска. Сочи, че основният проблем на ищеца се фокусира върху наличието на *** и ***, в резултат на кървенето от тях, заради което е искал прекъсване на наказанието, което е отказано. Многократно е бил настаняван в Затворническа болница – София, но е отказал да му бъде извършена операция, с което според заключението на в.л. здравословният му проблем ще бъде решен. Затова счита, че затворническата администрация е направила необходимото, за да му бъде оказана необходимата специализирана медицинска помощ, но оперативната намеса трябва да бъде извършена със съгласието на ищеца, а той не дава такова. Затова предлага да се отхвърли иска, алтернативно – ако се присъди обезщетение, то да е в справедлив размер като се намали десетки пъти размера на исканата сума.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК.

Искът е заведен на 07.07.2016г. по реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, а делото първоначално е било образувано в Окръжен съд – Русе, след което е изпратено по подсъдност на настоящия съд.

С последвалото изменение на ЗИНЗС (ДВ- бр. 13/2017г., в сила от 07.02.2017г.) с § 49 от ПЗР е въведено обратно действие на изменените правила и по отношение на незавършилите съдебни производства, каквото е настоящото като е предвидено подадените до влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия да се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция срещу ГДИН – София произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене за периода от 07.07.2011г. – 07.07.2016г., изразяващо се в неосигуряване на изискуемите условия на лишения от свобода при изтърпяване на наказанието му. Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са затворите и те са териториални служби на ГДИН. Исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Видно от приложените от Затвора – Белене справки и докладни ищецът е постъпил в Затвора Белене на 26.06.2009г. като превод от Затвора – Враца. Изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 14г.11мес. при усилено строг режим. На 01.06.2009г. режимът му е заменен на строг, а на 06.04.2012г. – на общ. По негови данни и по данни на администрацията на затвора след промяната на режима на общ е разпределен в трета група и от май месец 2012г. е настанен в спално помещение № 205. Помещението е с обща площ 24 кв.м. с два големи прозореца, чрез които се осъществява приток на дневна светлина и проветрение, има санитарен възел – тоалетна и мивка с течаща вода. В помещението са били настанявани средно по 7 л.св.

Свидетелят М.Г.Н. според показанията му е изтърпявал наказание в Затвора – Белене през периода 2012г. – 2015г. в трета група, в едно помещение с ищеца. Леглата в помещението са на два етажа (седем легла, на два етажа), твърди, че не са настанявани по-малко от 10 човека. Килията е 24 кв.м. с тоалетната, без нея – 22 кв.м. Описва, че килията е била с паднала мазилка, мухъл, мизерия. С два прозореца ( с размери 1,2м х 0,8м приблизително), разделени на 8 малки прозорчета, които били изпочупени, неуплътнени, сцепени, с един пръст разстояние между прозореца и дограмата, духало, но могат да се отварят, за да се проветрява. Осигурено е и изкуствено осветление – една луминисцентна лампа, като през нощните часове от 22.00ч. – 06.00ч. осветлението се гаси. Има много паразити – мишки, хлебарки в спалното помещение. В помещението е имало обособено помещение за тоалетна с врата, оборудвано с тоалетна чиния и кранче и малък отдушник, която се ползва през нощта, когато помещенията се заключват. През деня се ползват тоалетните и умивалните, които се намират на етажа. Представляват едно помещение, от едната страна е умивалнята, която е без врата, отделена със стена от тоалетните, които са от другата страна – четири на брой, две по две една срещу друга, отделени със стена от около 1 метър и без врати. Тоалетните не са оборудвани с тоалетни чиния, а са тип – „турска тоалетна“. Посочва, че умивалните се ползват от затворниците за къпане, но не са оборудвани с душове, къпането е по желание, някои хора не се къпят със седмици. Непосредствено до тоалетните се намира казана с боклука, който е предназначен за целия отряд от 70 души, без капак и лятно време мирише, изхвърля се веднъж на ден, което е отговорност на затворниците. Свидетелят твърди, че към ищеца има особено отношение от страна на администрацията, тъй като пише жалби, затова не му дават щатна работа срещу заплащане, приписват му някакво бягство. През октомври 2013г. ищецът бил много зле, целият бял, пребледнял, прежълтял, не се хранел, лежал два месеца в болница в София, по повод *** вследствие от кръвозагуба, където му преливали кръв. През 2014г., пак по повод същото оплакване лежал в болница в София. В затвора е осигурено посещение по график при лекаря на затвора, когато някой има оплакване, лекарят го преглежда, след като приключи прегледа с предварително записаните по график. На ищеца е осигурена диета в затвора – без сол и подправки, от която се възползвал.

Свидетелят Д. О.Ю. е изтърпявал наказание в Затвора Белене през периода 2010г. -2013г., но през този период не е бил в една група и в една килия с ищеца, понастоящем е в една килия и в една група с ищеца и двамата работят в кухнята като бакари. Потвърждава показанията на св. Н., че общите тоалетни са много малки, нямат прегради, много са близки една до друга, нямат врати, тавани, разположени са една до друга и една срещу друга, няма и метър, отделени са помежду си с ниска стена- около метър. В умивалнята няма баня, а иначе има обща баня в сградата на затвора, която се ползва по график – в сряда и събота, ползването е по желание.

Св. Б.Ю.А. е изтърпявал наказание в Затвора – Белене от 2014г. до 2016г. на един етаж и в една група с ищеца. Потвърждава изцяло показанията на останалите двама свидетели относно описанието на тоалетната и умивалнята, разположена на етажа, както и относно наличието на кош за отпадъци до тоалетните. Посочва, че килията на ищеца е била малка, имало 6 вишки легла на по два етажа и две единични легла, настанявани са били 13-15 човека, доста момчета са били. В килията имало обособена тоалента и чешма. Осигурено е общо ползване на баня в друго помещение извън сградата на 200 м. Също потвърждава, че през този период ищецът е имал сериозни оплаквания, свързани с ***, бил прижълтял, пребледнял и отслабнал, по повод на което бил извикан лекар и се лекувал в болницата в София.

Свидетелите не знаят ищецът да е имал психическо заболяване, свързани с него оплаквания и да е бил лекуван.

Свидетелката Л. С. П. е работила като социален работник от 2008г. до 2013г. и от 2013г. като психолог в Затвора – Белене. За процесния период 2010г.-2016г. знае, че ищецът имал здравословни проблеми, свързани с ***, често ходил на лечение в Затворническа болница – София, връщал се, периодично се влошавал и пак бил изпращан. Запозната е, че е диагностициран с ***, но не е работила с неговата група и няма впечатления. Разказва за случай през 2017г., когато забелязала, че ищецът бил много блед, жълт, помолил да разговаря с нея, оплакал се, че не е добре и видимо бил много зле. Тъй като прегледите в стационара стават по график, свидетелката разговаряла с фелдшерката и тя го приела, след което бил изпратен с бърза помощ в болница.

От доклада на Омбудсмана по националния превантивен механизъм за извършена проверка в Затвора – Белене през 2017г. се установява, че затворът е бил посетен и през 2012г. и 2015г., като една от основните препоръки е била свързана с лоши битови условия и пренаселеност. Пак според доклада Европейският комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание е посетил затвора през 2014г. като е дал заключение, че състоянието на затворническите помещения е било толкова лошо, че представлявало сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и за персонала, поради което комитетът е призовал българските власти да предприемат мерки – да прегледат (и където е необходимо, да намалят) нивата на населеност в килиите с оглед да се гарантира най-малко 4 м2 площ на затворник в килии с многобройни затворници; да се ремонтират обитаваните помещения и да се осигури ефективното и редовно извършване на дезинфекция в помещенията. По отношение на Затвора – Белене е изразено мнение, че единствено програма за пълен основен ремонт може да реши удовлетворително сериозните проблеми, тъй като недостатъците в структурата на затвора не могат да се изменят без да се инвестират значителни средства. При проверката през 2017г. е отчетено, че за първи път при осъществяваните проверки този затвор отговаря на стандарта за средно 4 кв.м. на задържано лице. По отношение на храненето е препоръчано в подготвяното седмично меню освен определения грамаж да се посочват и килокалории. Като цяло предходните препоръки от наблюдаващи органи са изпълнени. Но остават обичайните проблеми, свързани с наличие на хлебарки, дървеници и др., въпреки осъществените дезинфекции (има оплаквания, въпреки че е пръскано преди месец). Но се сочи, че наблюденията показват, че този проблем се решава само в местата за лишаване от свобода, където са осъществени основни ремонти и е подменен постелъчният инвентар. Заключенията от доклада са в подкрепа на твърденията на ищеца за пренаселеност и лоши битови условия в Затвора Белене, които съответстват на свидетелските показания и справката от затвора.

Поради това съдът приема за доказано, че за периода от м. май 2012г., след промяна на режима на ищеца в общ, той е пребивавал в помещение 205 с обща площ 24 кв.м. вкл. тоалетната и в помещението са били настанявани различен брой лица, средно 7 лица. Като се вземе предвид разполагаемата площ без санитарния възел (поне 1 кв.м.) на един лишен от свобода се падат по-малко от 4 кв.м. площ, която е недостатъчна. Доказано е лошото битово състояние на помещението в което е пребивавал. Както и липсата на достатъчно високи преградни стени между отделните тоалетни, които са разположени две по две, една срещу друга и липсата на врати, което нарушава уединението и създава дискомфорт.

По отношение на здравословното състояние на ищеца от приложените по делото медицински документи, медицински справки от лекуващия лекар на затвора и назначените по делото две медицински експертизи се установява следното:

Диагностициран е с „*** с елементи на ***“ от Психиатрично отделение при СБАЛЛС – Затвора Ловеч. Лекуван е и преди 2006г. Видно от ЕР на НЕЛК № 0350/27.07.2007г. при освидетелстването не се установи психопатологична симптоматика у лице с дисхармонична личностова структура – социопатна личност без данни за декомпенсация понастоящем, поради което не се следва процент трайно намалена работоспособност. При съдебно психиатричната експертиза е прието: „особености в личностовата структура“. Заключението на НЕЛК за психичния статус на ищеца е : нормален.

През исковия период според данните по делото не са констатирани оплаквания от подобно естество.

Този извод се потвърждава и понастоящем от заключението на назначената по делото психиатрична експертиза, според която: След освидетелстване на ищеца понастоящем същият се намира в компенсирано и задоволително психично състояние. Това се доказва от липсата на субективни оплаквания и необходимост от психиатрична интервенция, което според ищеца е факт през последните седем години. Личностовото разстройство е от смесен тип и понастоящем не е актуално.

Диагностицирани са оплаквания от ***, *** и *** още през 2007г., когато е лекуван в СБАЛЛС – София. Видно от приложената епикриза от 2007г. още тогава е бил лекуван медикаментозно и е отказал оперативно лечение.

От медицинска справка от м.ф. П. К. от 31.10.2011г. до Окръжна прокуратура – Плевен се установява, че ищецът е бил консултиран с гастроенеролог на 30.08.2011г., изписана медикаментозна терапия, която л.св. приел. На 05.10.2011г. прегледан в МЦ на Затвора – Белене по повод на възпалени външни *** и е насочен за оперативно лечение в СБАЛЛС – София, което категорично отказал срещу подпис в личната амбулаторна карта, назначена е медикаментозна терапия. В справката се сочи също, че неколкократно на ищеца е било предлагано лечение в същата болница, което отказал с мотиви, че иска прекъсване на наказанието за лечение във външно лечебно заведение.

От приложената епикриза на СБАЛЛС – София се установява, че ищецът е постъпил на лечение във Вътрешно отделение на болницата за първи път на 14.08.2012г., изписан на 28.08.2012г. Насочен е от медицински център при Затвора Белене за диагностично уточняване и лечение. От известно време (месеци) имал болки в корема, приемал спазмолитици и антиациди, без особен ефект. Отслабнал значително на тегло. Установен лек *** – от изследванията хемоглобин - 125. При приемането дава оплаквания от болка в дясна латерална област на корема, главоболие, епизоди на изтръпване на четирите крайника. Споделя, че имал периодично кървене от вътрешни ***. Отбелязано е също, че е лекуван неколкократно в психиатрично отделение на Затвора – Ловеч, диагноза – ***. След проведени изследвания, консултации и медикаментозно лечение в СБАЛЛС – София е уточнен с диагноза : „***. ***. ***“. От клиничното обсъждане – по време на престоя с ендоскопски данни са установени множество ***, но не е съобщил за кървене, не дал съществени оплаквания. По време на престоя е предложено оперативно лечение, но ищецът отказал такова в Хирургично отделение на СБАЛЛС. Затова по отношение на *** е препоръчана операция в планов порядък – месец октомври – 2012г. и при негово желание. Изписан е с препоръка да остане на поддържащо медикаментозно лечение.

От приложена Епикриза от УМБАЛ – Плевен е видно, че е постъпил в отделението по Колопроктология и гнойно-септична хирургия на 21.10.2013г., изписан на 25.10.2013г. с диагноза: ***. Ректорагия. Установени възпалени външни *** с кървене. Изписан с подобрение, без кървене, без болкови оплаквания, хемоглобин при изписването – 87 г/л., дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим.

За пореден път постъпил в СБАЛЛС – София на 31.05.2016г. в Хирургично отделение със същите оплаквания и диагноза: ***. ***. Установено външни *** без възпалителен процес, некървящи. Лекуван медикаментозно с добро повлияване с покачване на кръвните показатели (хемоглобин – 71 – 120) и отзвучаване на оплакванията. След завеждане на исковата молба отново е постъпил на лечение в УМБАЛ – Плевен с диагноза – вътрешни *** кървящи и ниски показатели на хемоглобин, положително повлияни от медикаментозното лечение, дадено е становище за липса на противопоказания за оперативна интервенция. Последващо постъпване в СБАЛЛС – София на 03.08.2017г. Видно от даденото медицинско становище от 06.06.2017г. на лекуващия лекар при затвора – ищецът отказва оперативно лечение, като желае прекъсване на наказанието с цел консултация и оперативно лечение във външно лечебно заведение в гр. Русе.

В тази връзка ищецът многократно е искал прекъсване изпълнението на наказанието на осн. чл. 447 т.3 от НПК, но заключението на прокуратурата е, че не са налице данни да тежко здравословно състояние, а лечението и консултацията във външно лечебно заведение може да се осъществи съгласно разпоредбата на чл. 135 от ЗИНЗС. Поради това Окръжна прокуратура – Плевен е отказала прекъсване изпълнението на наказанието. В едно от постановленията на прокуратурата от 2012г. се установява, че администрацията на затвора е дала справка, че в миналото си ищеца е бил осъждан за бягство от Затвора. Но видно от мотивите това обстоятелство не е било решаващо за преценката на прокуратурата. Възможността за прекъсване изпълнението на наказанието при наличието на предпоставките по чл. 447 т.3 от НПК - тежко заболяване на осъдения до оздравявянето му е от компетентността на прокуратурата, която многократно се е произнасяла по такива искания на ищеца, а не на администрацията на затвора. Затова съдът счита, че администрацията на затвора не е препятствала упражняването на това му право.

От заключението на съдебно-хирургичната медицинска експертиза се установява след преглед на ищеца и въз основа на приложените по делото медицински документи, че ищеца има доказани вътрешни *** с епизоди на кървене, поради което е бил хоспитализиран в СБАЛЛС – София и УМБАЛ – Плевен. На ищеца е предложено оперативно лечение в тези заведения, което той отказва. Доказани са *** и ***. Становището е, че същите заболявания, ако не са в процес на усложнение (кървене), не налагат лечение в медицински център на Затвора – Белене. При наличие на кървене от *** е наложително спешно приемане в специализирано лечебно заведение, поради загуба на кръв, спадане на хемоглобина и нуждата от кръвопреливане. Видно от епикризите, тези мероприятия са били предприети. За тези заболявания е необходимо да се спазва специална диета (без люто, подправки, алкохол и пържено), която му е предоставена в затвора. По време на прегледа ищецът се намира в добро общо състояние, ориентиран, адекватен, афебрилен, без субективни оплаквания и без кървене от *** в момента на прегледа.

Според приложената справка от Затвора – Белене диетичното хранене в Затвора – Белене е организирано по следния начин: по предписания на Медицински център болните, лишени от свобода получават диетична храна. Изготвя се седмично меню с участието на медицинско лице, което се утвърждава от началника на затвора. В седмичното меню е включена Диета № 1 – язвена болест и ***. Диетичната храна се приготвя чрез хидротермична топлинна обработка (варене) или печене, не се пържи. Месото се дава смляно, варено или печено на парчета. Маслото се поставя след като ястието е готово, без да се запържва. Видовете храни и ястия, които се предлагат за Диета № 1 са: чай, сирене, варени яйца, макарони, супи, мусака, печени кюфтета, печена риба, кисело мляко и др. По делото са приложени предлаганите менюта за различни периоди, обхващащи 2011г. – 2016г., от които е видно, че на лишените от свобода в Затвора – Белене се предлага Диета № 1, предназначена за язвена болест и ***.

Заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза с в.л. – диетолог е, че за констатираните през исковия период заболявания при ищеца – ***, вторична и тромбозирали *** предлаганата диета № 1 е подходяща. Същата се прилага при заболявания на стомашно-чревния тракт и е подходяща и при ***. *** изисква включването в менюто на пациента на храни, съдържащи хемово желязо, това са животински храни – месо, риба, черен дроб. Видно от менютата за исковия период – в диета №1 е включено месо (пилешко, свинско), риба, ястия с кайма. За *** (вкл. атрофичен) с понижена секреция и ниска киселинност на стомашния сок е подходяща Диета № 2, каквато не се предлага в затвора. При нея се включват по-пикантни храни стимулиращи секреторните финкции на стомаха – например силни бульони, допускат се и пържени, но не и панирани ястия. Но при ищеца има явно противоречие между подходящите за различните му заболявания храни, което изисква изготвянето на специално индивидуално меню от лекар –диетолог, в зависимост от състоянието му, което може да бъде постигнато при домашни или амбулаторни условия, но не и в затвора. В периодите с липса на оплаквания ищецът може да се храни и на общ режим – Диета № 15, в нея също е включено месо, риба, ястия с кайма според приложените по делото менюта. Предлаганото хранене на ищеца в основни линии е съобразено с основните му заболявания и не е опасно за неговото здраве. Заключението е, че дори спазването на строг хигиенно-диетичен режим не решава проблема с *** и вторичната *** на ищеца. Предназначението на диетотерапията в общия лечебен план на конкретните болести е да подпомогне протичането на оздравяването, но не и да ги излекува. Убеденото становище на вещото лице е, че в конкретния случай само прилагането на радикален оперативен метод, заедно с диетотерапия може да доведе до пълно оздравяване на ищеца, защото ще реши проблема с *** и ***.

Съдът заключава, че на ищеца е било предоставено своевременно медицинско лечение. Лекуван е медикаментозно, с което здравословните му проблеми са били временно овладяни и многократно е бил хоспитализиран, както в затворническа болница - София, така и в други лечебни заведения на територията на област Плевен. Но той категорично е отказвал препоръчаното оперативно лечение, защото е целял прекъсване изпълнението на наказанието. Оперативното лечение, което той отказал, може да реши здравословните му проблеми. Предоставено му е както нужното лечение, така и необходимото за състоянието диетично хранене. Ето защо болките и страданията, които е претърпял и периодичното влошаване на здравословното му състояние не се дължат на действия и бездействия на затворническата администрация, а единствено и само на поведението на ищеца, тъй като той е отказал предложеното оперативно лечение.

Психическото му състояние също е нормално и не се констатира влошаването му през исковия период.

По делото е приложена писмена декларация от ищеца с Рег. № 2150/15.04.2013г., в която е изразил желанието си да полага доброволен труд в затвора по чл. 80 от ЗИНЗС. Според справката от затвора той полага такъв труд като помощник-бакар по 4 часа на ден, който му се зачита за намаляване срока на наказанието. Последното се установява от издадената справка от 26.09.2014г., според която към тази дата от работа са приспаднати 05м. и 23 дни от размера на наказанието. Затова съдът счита, че и това оплакване на ищеца за нарушаване на правата му е неоснователно.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Съдът приема за основателно и доказано единствено оплакването за пренаселеност, лоши битови условия в спалното помещение и в тоалетните на етажа. Нормативно установената минимална жилищна площ на един лишен от свобода е 4 км.м. съгласно изискването, въведено с чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС ( ДВ- бр. 103/2012г., в сила от 01.01.2019г.) Действието на приетата норма е било отложено във времето, а с изменението на ЗИНЗС ал.3 е отм. и е приета ал.4 в същия смисъл, която е влязла в сила от 07.02.2017г. и към исковия период не е била действащо право. Независимо от това определената квадратура от 4 кв.м. на един лишен от свобода се приема от съдебната практика като критерий за преценка за пренаселеността на местата за лишаване от свобода и местата за задържане под стража. Видно и от доказателствата по делото разполагаемото пространство за периода от м. май 2012г. до м. юли 2016г. по този критерий е било недостатъчно – под 4 кв.м., битовите условия в помещението са били лоши, което създавало дискомфорт на ищеца. Битовите условия в ползваните на етажа тоалетни, които са разположени две по две една срещу друга с ниски преградни стени и без врати не са съобразени с хигиенните изисквания за този род помещения, тъй като се нарушава уединението и се създава дискомфорт, каквото негативно въздействие е изпитал ищеца.

Съдът приема за доказано, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието при престоя му в Затвора Белене за част от исковия период, изразяващи се: в липса на достатъчно жилищна площ за около 4 години през периода 2012г.-2016г. и лоши хигиенни условия в тоалетните на етажа. Това представлява незаконосъобразно бездействие на служителите на Затвора Белене, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и унижение на човешкото достойнство. Условията, в които е бил поставен са оказали обективно известен дискомфорт, но без въздействие върху здравето на ищеца. При изложената фактическа обстановка съдът намира, че относно това оплакване са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно бездействие на администрацията на ответника, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.

Този дискомфорт – болки и страдания и унижение на човешкото достойнство на ищеца не обхваща целия исков период и не е засегнало здравето му, поради което съдът като взе предвид кумулативното въздействие върху личността на ищеца на неблагоприятните условия, в които е бил поставен и продължителността на това въздействие – около 4 години, счита, че следва да се определи и присъди по справедливост обезщетение за посочените неимуществени вреди, произтичащи от недостатъчна жилищна площ и лоши хигиенни условия в тоалетните на етажа в размер на 400 лв.

Претендираният размер на обезщетение от 40 000 лв. за тези две оплаквания, включващ и оплакването от непредоставянето на пълноценна и диетична храна, което е неоснователно, е прекомерен. Останалите оплаквания са неоснователни и недоказани. Поради което в останалата си част за разликата до 100 000 лв.искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли.

На осн. чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС при частичното уважаване на иска ответникът следва да заплати по бюджета на съда направените разноски по производството за възнаграждение на вещи лица в размер на 500 лв.

Разпоредбата на чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, която е идентична на чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските при изцяло или частично уважен иск, поради което общите разпоредби на ГПК не намират приложение и юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на иска не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на л. св. Н.Д.Х.,***, на осн. чл.284 ал.1 от ЗИНЗС обезщетение в размер на 400 лв. за неимуществени вреди за периода 01.05.2012г. – 07.07.2016г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Белене като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 400 лв. до 100 000 лв. за периода 07.07.2011г. – 07.07.2016г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати по бюджета на Административен съд – Плевен направените разноски за възнаграждение за вещи лица в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.

С Ъ Д И Я :