Р E Ш Е Н И Е

№ 249

гр.Плевен, 20 Април 2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 210 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от И.С.С. ***,  против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0257-000310 от 21.12.2017г. на Началника на РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадено от материално некомпетентен орган, поради което е нищожна. На следващо място се твърди, че заповедта е немотивирана. В тази връзка се сочи, че в нея липсва посочване на правното основание, послужило за налагане на принудителната административна мярка. Сочи се още, че не е посочен актът за установяване на административно нарушение, който е станал основание за издаване на заповедта, както и не са приложени доказателства, че лицето Е. Й. е неправоспособен водач. Счита се, че това води до липса на мотиви, което е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на заповедта. Твърди се също, че в заповедта е посочена нормата на чл.171 т.2а, но не е посочен съответния нормативен акт, което също представлява нарушение. На следващо място се счита, че заповедта е в противоречие с материалния закон, тъй като принудителната административна мярка е наложена по отношение на ППС, попадащо в режим СИО. Сочи се, че по този начин, не само оспорващият, но и съпругата му са лишени от възможността на ползват МПС, поради което е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в чл.6 ал.2 от АПК. В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.

От процесуален представител на ответника е представен писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за разноски в минимален размер.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Б.Л. *** с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея основания. Моли за отмяна на заповедта, излага подробни аргументи в тази насока и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт Г.А. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е и е съобразена с материалния закон в приложимата редакция. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.         

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 30.01.2018г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата до административния орган на 07.02.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0257-000310 от 21.12.2017г. на Началника на РУ-Долни Дъбник към ОД на МВР-Плевен, предмет на настоящето производство, спрямо С. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. За да приложи мярката административният орган е взел предвид, че на 21.12.2017г. около 12.20часа в с.Крушовица, ул.“Г.Димитров“ пред №84, личният му автомобил „Форд Транзит Фургон“ с ДК№ ОВ***.АК е управляван от Е. Н. Й., ЕГН:**********,***, без да е правоспособен водач.

От фактическа страна по делото се установява още, че на 21.12.2017г. на лицето Е. Н. Й. от гр.Луковит, е съставен АУАН фабр.№425786/21.12.2017г. за това, че на 21.12.2017г. около 12.20часа в с.Крушовица, ул.“Г.Димитров“ пред №84, посока център, управлява товарен автомобил „Форд Транзит Фургон“ с рег.№ ОВ***.АК, без да притежава СУМПС, същото отнето по административен ред; без да ползва обезопасителен колан, с който е оборудван; без включени къси светлини – нарушения по чл.150, чл.137 ал.1, чл.70 ал.3 от ЗДвП. В акта е посочено, че са иззети свидетелство за регистрация №002305178, АУАН. Въз основа на акта срещу Е. Й. е издадено НП №17-0257-001000 от 18.01.2018г. от Началника на РУ-Долни Дъбник при ОД на МВР-Плевен.

Установява се още, че товарен автомобил „Форд Транзит-Фургон“  с рег.№ОВ***.АК е регистриран на името на оспорващия И.С., като съобразно представеното по делото Удостоверение за граждански брак от 05.10.1989г. ППС е в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото не са представени доказателства на какво основание е отнето СУМПС на Е. Й., но в приложената Справка за нарушител е отразено, че на 22.11.2017г. е отнето СУМПС с Акт №Д271339/22.11.2017г. (на основание чл.190 ал.3 от ЗДвП-временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба) и на 21.12.2017г. е възстановено отнетото СУМПС, поради отпадане на основанието. Същото е с валидност до 15.02.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Принудителната административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция -  ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда    прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който  управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В процесния случай се касае за управление на несобствено МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.47-49 е приложена Заповед №316з-1612/19.05.2017г, с която Началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП. Ето защо е неоснователно възражението, че заповедта е нищожна. Следва да се посочи само в допълнение, че след изменението на ЗДвП с ДВ бр.2 от 2018г. в сила от 03.01.2018г. е издадена нова Заповед №316з-27/03.01.2018г. за оправомощаване на определени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП, която е ирелевантна за настоящия случай.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на изискването за посочване на фактическо основание и при несъобразяване на материалния закон. Съображенията за това са следните:

В процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.  Следва да се посочи, че в разпоредителната част на оспорената заповед, се съдържа текстово и цифрово посочване чрез изписване на правната норма, на приложената мярка, а именно чл.171 т.2а - прекратяване на регистрацията на ППС, но не е отразен нормативният акт, от който е посочената правна норма. Също така, се установява от оспорената заповед, че мярката е приложена заради това, че  МПС е управлявано от Е. Й., който не притежава свидетелство за управление на МПС и в този смисъл е неправоспособен водач. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а (в приложимата редакция) не поставя други изисквания за прилагане на мярката. Управлението на ППС от неправоспособен водач е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен АУАН фабр.№425786 от 21.12.2017г., приложен на л.13 от делото. Този акт, обаче, не е вписан като фактическо основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на него. В подкрепа на този извод е нормата на чл.172 ал.4 от ЗДвП, съгласно която в случаите по чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, като се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената на собственика заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Това е така, защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, тъй като той не констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта за нарушение. Поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.

Нещо повече, от данните по делото се установява, че именно на 21.12.2017г. е върнато отнетото СУМПС на Е. Й., поради което не се установява по безспорен начин, същият към момента на издаване на заповедта да е бил неправоспособен водач.

За пълнота следва да се посочи, че съдът не възприема довода, че ПАМ от рода на процесната не следва да се прилага спрямо превозни средства попадащи в режим на съпружеска имуществена общност. Обстоятелството, че С. е съсобственик на автомобила при режим на съпружеска имуществена общност е достатъчно основание да бъде наложена принудителната административна мярка, при положение, че са налице другите основания по чл.171 т.2а от ЗДвП. Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да се наложи превантивната принудителна административна мярка, като се прекрати временно регистрацията на автомобил, управляван от лице, което е неправоспособен водач. Законът допуска засягане права на съсобственик с оглед постигане на целта на закона. В този смисъл е решение №3071/12.03.2018г. по адм.дело №8623/2017г. по описа на ВАС.

Предвид изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото  и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 310лева, от които 10 лева внесена държавна такса, съгласно платежен документ на л.9 от делото, и 300лева поискано, договорено и платено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен на л.58 от делото договор за правна защита и съдействие.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №17-0257-000310 от 21.12.2017г. на Началника на РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Долни Дъбник, с която спрямо И.С.С. ***, е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати в полза на И.С.С. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 310лева (триста и десет лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ: