Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

гр. Плевен, 07 юни 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 208 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по жалба от Д.Й.Д., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Белене, с която се оспорва отказ на зам. гл. директор ГДИН- София за преместване на лишения от свобода от Затвора Белене в Затвора Варна, обективиран в писмо рег. № 350/12.01.2018г. по описа на ГДИН- София.

В жалбата се излагат доводи, че са отпаднали предпоставките, при които жалбоподателят е бил преместен от Затвора Варна в Затвора Белене. Твърди се, че в Затвора Варна ще бъде по- удобно за близките на лишения от свобода да го посещават, тъй като по време на престоя в Белене те са били затруднени и жалбоподателят е загубил контакт с тях.

Постъпил е писмен отговор от ответника, в който са развити подробни доводи за неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. М., назначен от съда на основание чл.26, ал.2 от Закона за правната помощ, излага доводи, че са налице предпоставките на чл.62, ал.1, т.4 и чл.86, ал.1, т.2 от ЗИНЗС лишеният от свобода да изтърпява наказанието си в Затвора Варна, тъй като постоянното му местожителство е в Белослав, същият има 5 братя и сестри, които не са в състояние да идват на свиждания в Белене. Сочи, че остатъка от наказанието, което търпи жалбоподателят е година и няколко месеца, в който период ще е удачно да бъде близко до роднините си, с оглед адаптацията си към живота извън затвора.Жалбоподателят изразява лично становище, че желанието му е да изтърпи остатъка от наказанието си в Затворите Бургас или Варна, за да може да бъде посещаван от близките си.

Ответникът по жалбата - Зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, чрез пълномощника си по делото юрк. У. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че жалбоподателят е бил преместен от Затвора Варна в Затвора Белене със заповед № 1361/06.04.2016г., причина за издаването на която са множеството конфликти с администрацията на Затвора Варна и лишени от свобода, поради които са му налагани и множество дисциплинарни наказания. Процесуалният представител на ответника сочи, че по време на изтърпяване на наказанието в Затвора Варна жалбоподателят е извършил престъпление, за което е осъден с влязла в сила присъда, а пострадали от същото са служители в администрацията на този затвор. Юрк. У. излага и доводи, че предходната молба на лишения от свобода със същото съдържание е от 08.01.2018г. и по нея също е получил отказ по сходни съображения. В заключение пледира да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата. Претендира изплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за преместване в друг затвор, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният отказ за преместването, обективиран в писмо рег. № 350/12.01.2018г. по описа на ГДИН- София, е постановен от материално компетентен орган – Зам. главен директор на ГДИН, при упражняване на законово делегирани му правомощия със заповед № Л- 4110/05.09.2017г. на Министъра на правосъдието /служебно изискана и приложена на л.35/.

Не е спорно между страните по делото, че към датата на издаване на обжалвания отказ жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Белене, като първоначално изтърпяването на горното наказание е започнало в Затвора Варна, откъдето лишеният от свобода е бил преместен със заповед № 1361/06.04.2016г. Между страните по делото няма спор, а и от изисканата от съда справка от НБД „Население“ е видно, че жалбоподателят е с постоянен в гр. Белослав, обл. Варна.

В обжалвания отказ, обективиран в писмо рег. № 350/12.01.2018г. по описа на ГДИН, се сочи, че лишеният от свобода е бил преместен от Затвора Варна в Затвора Белене със заповед № 1361/06.04.2016г. на впд Гл. директор на ГДИН, която е с правно основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, поради обстоятелства, свързани с осигуряване сигурността в затвора гр. Варна и безопасността на лицето. В отказа се сочи, че не са налице нови предпоставки съобразно разпоредбата на чл.62 ЗИНЗС, поради което молбата на лишения от свобода е оставена без уважение.

Видно от приетите като писмени доказателства докладна записка рег. № 731/18.03.2016г. /л.9-14/ и Заповед № 1361/06.04.2016г. на в ВПД Гл. директор на ГДИН /л.15-17/, жалбоподателят е бил преместен от Затвора Варна /където несъмнено е следвало да търпи наказанието си с оглед постоянния си адрес/ заради поведението му, изразяващо се в употреба на ругатни, нецензурни думи и заплахи по отношение на инспектор социална дейност и възпитателна работа, както и поради лично подавани от него молби за преместване в друг затвор, с оглед изразени опасения от лишения от свобода за опасност от саморазправа от други лишени от свобода. Горната заповед е породила правното си действие, а част от основанията, наложили издаването й не са отпаднали към настоящия момент.

Ново преместване на лишения от свобода може да бъде извършено единствено при наличие на някоя от хипотезите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.62, ал. 1, т.1- 5 от ЗИНЗС. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на която и да е от посочените в тази разпоредба предпоставки. Лишеният от свобода не твърди да е включен в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или да му е осигурена работа в друг затвор; да се налага настаняването му в болнично заведение и да има лекарско предписание за това; да е налице молба на близките му, свързана с промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Разпоредбата на чл.62, ал.1, т. 4 от ЗИНЗС дава възможност за преместване на лишения от свобода, но по инициатива на началника на затвора и при предпоставките, които са наложили преходното преместване на лишения от свобода именно от Затвора Варна в Затвора Белене. По делото няма доказателства и за наличие на предпоставките на чл.62, ал.1, т.5 ЗИНЗС, а именно наличие на необходимост от преместване, с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС.

При тези съображения съдът намира, че постановеният отказ е обоснован и в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.Д., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затвора Белене, с която се оспорва отказ на Зам. гл. директор ГДИН- София за преместване на лишения от свобода от Затвора Белене в Затвора Варна, обективиран в писмо рег. № 350/12.01.2018г. по описа на ГДИН- София, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”гр.София сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

СЪДИЯ: