ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346

гр. Плевен , 9.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №207 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на жалба от л.св. Б.Н.С.,***, VІ НР група, 417 сп.пом.

В жалбата се твърди, че С. в момента изтърпява присъда 20 години лишаване от свобода, от които до момента е изтърпял 9 години.

Сочи, че на 13 март 2017 година е бил опериран от херния близо до слабините от дясната страна, било е поставено платно. Операцията е направена в Окръжна болница гр.Плевен от д-р Ц. С., който е завеждащ на хирургическо отделение в същата болница. След операцията по време на затварянето на раната му били сложени 8 (осем) броя конци, които д-р С. му казал, че трябва да бъдат махнати след 2 седмици. Когато С. ***, главният лекар на затвора д-р Г. казал, че не се наема да махне конците и ще изпрати С. ***, което сторил, но с една седмица закъснение и когато С. отишъл пак в болницата, д-р С. му обяснил, че ще махне само 7 (седем) броя конци, а осмият не, защото е зараснал, като с течение на времето кожата щяла сама да изхвърли конеца. Сочи още, че половин календарна година чакал организмът да изхвърли този конец, но това не се случило. Обърнал се за помощ към д-р Г., той го проверил и му дал направление за преглед в гр.Плевен. Когато отишъл в болницата при д-р С., бил прегледан и му бил издаден амбулаторен лист за операция, която не била спешна и затова нямала насрочена дата. Когато се върнал в затвора и обяснил на д-р Г. всичко, той отново му дал направление за болницата, където отишъл и му била насрочена дата за операция.

На 10 ноември 2017 година е направена операция и когато попитал д-р Р. дали е преминала успешно операцията, тя отговорила, че доколкото е било възможно раната е изчистена и вече няма да има проблеми. Но проблеми възникнали - вече 11 месеца постоянно тече кръв и гной от раната. Твърди, че това го натоварва психически и обезсилва физически, не е в състояние да върши елементарни свои нужди. Налага се раната да се почиства и превръзката да се сменя и това го прави сам, но с течение на времето му е все по-трудно, защото не е медицинско лице, а и организмът му отслабвал с всеки изминал ден.

Твърди, че заради тази немарливост от лекуващите лица той вече 11 месеца страда. През нощта му е трудно да заспива заради болки и постоянно изкарва безсънни нощи със страдания. Оплаква се от лицата, „които не са си свършили правилно работата и са виновни“ за неговата безпомощност и се обръща към съда с искане „да определите виновниците за моите страдания и да бъдат наказани“.

Съдът е преценил исковата молба за нередовна и е оставил същата без движение за отстраняване на следните нередовности : да уточни изрично какво е неговото искане, петимум-какво иска ищецът от съда-дали да осъди ответника и за какво- да извърши определено действие, да не извършва такова, да му заплати парична сума за обезщетение за причинени нему вреди или друго и какво; в случай, че претендира обезщетение за вреди, да посочи конкретно за кой период са му причинени и от кое конкретно лице изразява недоволство, в какъв размер са вредите и в какво се изразяват тези вреди; да уточни срещу кого насочва претенцията си-кой ответник е отговорен по предявения от него иск. Да плати държавна такса за образуване на делото в размер на 10 (десет) лева по сметка на Административен съд-Плевен и да представи квитанция по делото за внесената сума.

В указания от съда срок ищецът е направил следните уточнения: посочил е, че с исковата молба е обяснено нехайството на медицинските лица : 1. Доктор Г.-главен лекар на затвора Белене; 2. Доктор С.-завеждащ Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен и 3. Доктор Р.-практикуващ лекар в Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен. Разделил е претенциите срещу трите посочени горе лица, като е описал оплакванията си в три отделни искови молби, всяка насочена срещу лицата по точки от едно до три.

Първата искова молба е насочил срещу доктор Г.-главен лекар на затвора Белене, като твърдението на ищеца е, че д-р Г. е забавил хода на операцията, дължащо се на забава да изпрати навреме ищеца на операция за махане на конците от операцията на херния, която операция му е била направена от д-р С.. По тази причина операцията за махане на конците не е била извършена пълноценно и от това е възникнал проблем с отделителната система на ищеца, както и психически проблеми. Твърди, че му е трудно да изпълнява елементарни свои физически и психически нужди. В заключение моли съда да осъди ответника - доктор Г. да му заплати обезщетение в размер на 25000/двадесет и пет хиляди/ лева затова, че е забавил операцията за махане на конците от операцията от херния, вследствие на което са му възникнали психически и физически проблеми.

Втората искова молба е насочил срещу доктор С.-завеждащ Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен за небрежно свършена работа, вследствие на което освен физическо „обезсилване“ на организма, има нарушение на отделителната система. Твърди, че лекарят е проявил небрежност и безотговорност по време на операцията за сваляне на конците, защото както е правил операцията, изведнъж без повод и причина е отказал да довърши операцията и е оставил останалата част от същата на доктор Ц. Р., която не успяла да си свърши работата, вследствие на което за организма му настъпили физически и психически повреди. В заключение моли съда да осъди ответника - доктор Ц. С. да му заплати обезщетение в размер на 25000/двадесет и пет хиляди/ лева за небрежно свършена работа и нанасяне на физически и психически вреди на ищеца.

Третата искова молба е насочил срещу доктор Р.-практикуващ лекар в Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен за небрежно свършена работа, вследствие на което освен физическо „обезсилване“ на организма, има нарушение на отделителната система. Твърди, че е приела да извърши операция на ищеца за махане на конец, който е останал в тялото му, след като доктор С. се е отказал да довърши започнатата от него операция. Твърди още, че в изготвената след операцията епикриза се съдържат неверни данни, защото е отразено, че ищецът е изписан с подобрение, което не отговаря на истината. Твърди още, че доктор Р. е отговорила на ищеца, че операцията е извършена успешно и че доколкото е било възможно раната е била почистена от конците. В заключение моли съда да осъди ответника - доктор Ц. Р. да му заплати обезщетение в размер на 25000/двадесет и пет хиляди/ лева за небрежно свършена работа и нанасяне на физически и психически вреди на ищеца.

Освен горните уточнения, ищецът е внесъл изисканата от съда държавна такса за образуване на делото в размер на 10/десет/лева, което е установено от служебна справка в счетоводството на съда, тъй като ищецът не е представил платежен документ по делото.

При така установените факти, съдът намира, че е сезиран с три отделни искови претенции, предявени срещу три отделни физически лица за причинени вреди от различни, подробни описани от ищеца извършени от тези три лица действия/бездействия. И трите искови претенции, предявени срещу лекарите Г., С. и Р., са недопустими за разглеждане по същество, по следните съображения:

1 .Исковата молба, предявена срещу доктор Г. е недопустима за разглеждане по същество като насочена срещу ненадлежен ответник. Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. В конкретния случай съдът е сезиран с иск по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС. Нормата на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС регламентира, че искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК (чл.203 и сл. от АПК), като съобразно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Исковата претенция на С. е насочена срещу доктор Г., който е главен лекар на затвора Белене, за когото се твърди, че е бездействал, като е забавил хода на операцията, поради забава да изпрати навреме ищеца на операция за махане на конците от операцията на херния. Доктор Г. не е надлежен ответник в производството. В тази връзка следва да се посочи по отношение на изискването на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за „специализираните органи по изпълнение на наказанията“, че нито в ЗИНЗС, нито в друг закон, нито в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр.13/2017г), когато е въведено понятието, е дадено определение кои са „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е тяхната отлика спрямо общите „органи по изпълнение на наказанията“. В ЗИНЗС са определени кои са органите по изпълнение на наказанията (министър на правосъдието, главен директор на ГДИН, началник на затвор и т.н.), като изпълнението на наказанията освен от тези органи се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Т.е. под понятието „специализирани органи“ следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС, като буквалното тълкуване на нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че ответник в тези производства следва да бъде конкретния административен орган или длъжностно лице, посочено в иска като причинител на вредите. Последното, обаче, в светлината на чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР №3/2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, е неефективно, поради което нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС следва да се тълкува, че надлежен ответник в тези производства е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице, като това тълкуване напълно съвпада със смисъла на чл.205 от АПК. В този смисъл е определение №189/08.01.2018г. на ВАС по адм.дело №10037/2017г. и определение №2929/7.03.2018 год. по адм.дело №2280/2018 год.

Също така следва да се посочи, че съдът няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало-чл.6 от ГПК, а не служебното начало-чл.9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение №14207/22.11.2017г. на ВАС по адм.дело №12651/2017г.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция на С., предявена по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС е насочена срещу ненадлежен ответник, а именно доктор Г. - главен лекар на затвора Белене, поради което е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

2.Другите две искови претенции, насочени срещу доктор С. и доктор Р. са недопустими за разглеждане по същество от Административен съд-Плевен, тъй като подлежат на разглеждане от общ съд по реда на гражданското съдопроизводство. Доктор С. е завеждащ Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен , а доктор Р. е практикуващ лекар в Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен. Твърденията на ищеца са, че е претърпял вреди от тяхна небрежно свършена работа, вследствие на което освен физическо „обезсилване“ на организма, има нарушение на отделителната система. Тези две лица не работят в системата на ГДИН или нейните териториални служби и не съставляват специализирани органи по изпълнение на наказанията. Те не са нито административен орган, нито длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС. Ето защо всяка искова претенция, представляваща по съществото си оплакване за причинено непозволено увреждане от действия и/или бездействия на лица извън посочените от чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва д бъде предявена пред общия граждански съд-районен или окръжен съд в зависимост от цената на иска и да бъде разгледана по реда на гражданското съдопроизводство по общия ред на ГПК. Такава претенция е подсъдна на общите съдилища, не и на специализиран съд, какъвто е Административния съд.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на л.св. Б.Н.С.,***, VІ НР група, 417 сп.пом., насочена срещу:

1. Доктор Г.-главен лекар на затвора Белене, с която се претендира обезщетение за вреди в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди лева/ поради факта, че е забавил хода на операцията, дължащо се на забава да изпрати навреме ищеца на операция за махане на конците от операцията на херния, вследствие на което са му възникнали психически и физически проблеми;

2.Доктор Ц. С.- завеждащ Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен, с която се претендира обезщетение за вреди в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди лева/ за небрежно свършена работа, вследствие на което освен физическо „обезсилване“ на организма, има нарушение на отделителната система;

3.Доктор Ц. Р.-практикуващ лекар в Хирургическо отделение на Окръжна болница гр.Плевен с която се претендира обезщетение за вреди в размер на 25000 /двадесет и пет хиляди лева/ за небрежно свършена работа, вследствие на което освен физическо „обезсилване“ на организма, има нарушение на отделителната система

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №207 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.С..

СЪДИЯ: