Р E Ш Е Н И Е

№ 403

гр.Плевен, 18.06.2018год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №202 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от И.Ц.Е. *** против принудителна административна мярка, обективирана в нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС №001822/10.12.2017г. на мл.автоконтрольор П. Г. Г., с което е разпоредено да се извърши принудително преместване на ППС чрез използване на автомобил тип „паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен на ул.“Гургулят“ №2, стр.кв.181а, на ППС с рег.№ ХХХХХ, марка Фолксваген, модел Голф 4, паркирано на ул.“Димитър Константинов“ №25.

            В жалбата се счита, че принудителната мярка-преместване на ППС на 10.12.2017г. по нареждане на мл.автоконтрольор П. Г. и действията на служителите на ОП „Център за градска мобилност“ по нейното изпълнение е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Счита се, че не е допустимо да бъде санкциониран за неизпълнение на заповед, която не е била сведена да знанието му като жител ***. Счита още, че не е създадена и необходимата организация за съответното обозначение на забранените за паркиране зони, за предупреждение за вероятността колата да бъде преместена без негово знание, и за предварителното оповестяване къде може да бъде открита след това. Сочи се, че чл.168 и чл.171 от ЗДвП предвиждат, че подобна мярка може да бъде приложена само от определени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или от длъжностни лица, определени от собственика или администрацията, управляваща пътя, единствено с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В тази връзка се твърди, че  с паркирането на автомобила си на посоченото в мярката място не е нарушил правилата за движение по пътищата или застрашил по какъвто и да било начин безопасността на движението, нито е извършил административно нарушение. Счита се, че не е налице нито една от предпоставките по чл.171 т.5 от ЗДвП. В заключение се моли да бъде обявена за нищожна, респ. да бъде отменена като незаконосъобразна принудителната административна мярка, както и за присъждане на разноски по делото.

В придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, е изразено становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, представлява се от адв.Д. с надлежно пълномощно, която поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания. Отново счита, независимо от събраните по делото доказателства, че принудителната административна мярка е издадена от некомпетентен орган, както и при липса на конкретно посочени фактически основания и обстоятелства наложили прилагате й. Счита още, че не са налице и предпоставките за прилагането на такава мярка. Моли за решение в този смисъл, както и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява лично П. Г.-младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, който заявява, че на конкретната дата е била издадена заповед от кмета на гр.Плевен, с която се забранява спирането и паркирането през целия ден на конкретни места, едно от които е и посоченото в принудителната мярка. Сочи, че основната цел на репатрирането е било да не се допуска в забранения участък на улицата да паркират автомобили.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Не се спори по делото, че принудителна административна мярка е приложена на 10.12.2017г., когато е извършено преместването на паркираното пътно превозно средство, без знанието на неговия собственик. В разпореждането, в което е обективирана тази мярка не е посочено пред кой орган и в какъв срок може същата да се обжалва, поради което е приложима разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК. Съгласно последната, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Видно от чл.61 ал.1 от АПК всеки административен акт, без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен (доведен до знанието) на заинтересованите лица. В ЗДвП не е предвидено изключение от посоченото изискване, независимо, че самото преместване на паркираното моторно превозно средство може да стане без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая принудителната административна мярка е доведена до знанието на оспорващия още на датата, на която е приложена - 10.12.2017 г., като по делото не са налице данни на същия да е съобщено пред кой орган и в какъв срок тя може да се обжалва, а доказателствената тежест да установи това е на административния орган. Поради това по арг. от чл.140 ал.1 от АПК срокът за оспорването й се смята за удължен на два месеца. Жалбата срещу принудителната административна мярка е подадена по пощата на 09.02.2018г., т.е. в двумесечния срок, от активно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима, като възражението за обратното е неоснователно.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            По делото не се спори между страните, че лек автомобил с рег.№ХХХХ, марка Фолксваген, модел Голф 4, е придобит от И.Е. на 16.09.2014г. и е негова собственост.

            От представените доказателства-нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС №0001822/10.12.2017г., протокол за принудително преместване №0002467/10.12.2017г., приемо-предавателен протокол №0001433/10.12.2017г. и приемо-предавателен протокол№001777/10.12.2017г. (л.13-17) се установява, че на 10.12.2017г. в 12.40часа автомобилът е бил паркиран на ул.“Димитър Константинов“ №25. Това обстоятелство не се отрича от оспорващия.

            От посочените по-горе доказателства се установява и репатрирането на лекия автомобил от мястото на паркирането му до специализиран паркинг, находящ се в гр. Плевен, ул.“Гургулят“ №2, стр. кв. 181а, както и последващото му получаване от оспорващия Е.  в 14.15 часа.

            От приложената на л.18 от делото Заповед №РД-10-2145/08.12.2017г. на Кмета на Община Плевен се установява, че за времето от 07.00часа до 21.30часа на 10.12.2017г.  е било забранено спирането и паркирането на МПС на ул.“Димитър Константинов“ в отсечката между ул.“Иван Вазов“ и ул.“Катя Попова“. В писмо на л.10 от делото от Община Плевен се твърди, че тази заповед е била публично оповестена на страницата на общината чрез ОП „Общински медиен център“ и местните медии. По отношение на това обстоятелство от пълномощника на оспорващия са представени разпечатки от страницата на Община Плевен (л.58-60), от които е видно, че между всички публикувани заповеди не е налична Заповед №РД-10-2145/08.12.2017г.

            За установява на обективната истина, по делото е разпитан в качеството на свидетел Ц. И. В., който заявява, че заедно с И.Е. са излезли на празника на град Плевен - 10.12.2017г. Твърди, че Е. е бил наскоро опериран и е бил с патерица. Заявява още, че Е. е паркирал под пицария „Темпо“, където има знак за синя зона, който не важи в почивни и празнични дни. Твърди, че този ден е бил неделя, както и че не е забелязал да има знак за забранено спиране или паркиране на това място. Сочи, че поднесли цветя на паметник, след което обядвали, а когато се върнали към колата установили, че я няма. Твърди, че от стояща на близо патрулна кола разбрали, че автомобилът е репатриран. 

            Във връзка с изисканите от съда доказателства относно компетентността на органа издал нареждането за принудително преместване на ППС, от ответника са представени и приложени на л.71-74 два броя заповеди, от които се установява, че със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на основание чл.165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР, а именно ГД“Национална полиция“, ГД „Гранична полиция“ в районите на аерогарите и ОД на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, както и че със Заповед №316з-1612/19.05.2017г. директорът на ОД на МВР Плевен е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП с мотивирани заповеди служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен за цялата територия обслужвана от ОД на МВР Плевен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Извършеното репатриране представлява ПАМ по смисъла на чл.171 т.5 от ЗДвП- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Съобразно разпоредбата на чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1, 2, 2а, 4, т. 5 буква "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съдът намира, че процесната ПАМ е приложена от компетентен за това орган. Съгласно чл.168 ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В конкретния случай сме в хипотезата на определено длъжностно лице от службите за контрол, съобразно Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и т.1.7 от Заповед №316з-1612/19.05.2017г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, което е наредило да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Т.е. ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен е в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по  чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Ето защо не е налице порокът нищожност поради липса на компетентност, твърдян от адв.Д..

Не е налице и следващото възражение за порок във формата, водещ до нищожност, доколкото чл.172 ал.1 от ЗДвП изисква само за принудителните административни мерки по чл.171 т.5 буква "а" да се прилагат с мотивирана заповед. Съгласно последната, се премества паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване, като за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването. Видно от доказателствата по делото, конкретният случай не е в тази хипотеза.

Съдът счита, след анализ на доказателствата, че процесната принудителна административна мярка, обективирана в нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС №001822/10.12.2017г. попада в хипотезата на чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП. Същата, обаче, е незаконосъобразна, като приложена при липса на предпоставките по  чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, се премества паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение.

В конкретния случай, според съдът, тези предпоставки не са налице. Безспорно от свидетелските показания на св.В. се установява, че на мястото, където е било паркирано репатрираното ППС-ул.“Димитър Константинов“ №25, е имало знак, обозначаващ „синя зона“(зона за платено паркиране), който обаче не е действал доколкото денят е бил почивен  - 10.12.2017г. (неделя). Свидетелят заявява, че друг знак обозначаващ забранено паркиране или спиране не е видял. Не са и представени доказателства в тази насока, като твърденията на ответника са, че оспорващият е паркирал на забранено за паркиране място от Община Плевен и в тази връзка е представена Заповед №РД-10-2145/08.12.2017г. на Кмета на Община Плевен, от която се установява, че за времето от 07.00часа до 21.30часа на 10.12.2017г.  е било забранено спирането и паркирането на МПС на ул.“Димитър Константинов“ в отсечката между ул.“Иван Вазов“ и ул.“Катя Попова“. Ето защо, не е налице паркирано ППС в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Може да е извършено неправилно паркиране от оспорващия в нарушение на заповед на кмета на общината, но това не представлява паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак и не изпълнява предпоставката на чл.171 т.5 б.“б“ предл.първо от ЗДвП. Нещо повече, оспорващия твърди, че не е запознат със заповедта на кмета, като по делото не се представиха доказателства за нейното разгласяване, а само се твърди такова. Иначе казано, дори да е извършено паркиране в нарушение на заповед на кмета на общината, е спорно дали същото е извършено виновно от оспорващия, което обаче, е без значение в случая, доколкото не е изпълнена хипотезата на чл.171 т.5 б.“б“ предл.първо от ЗДвП.

Не е налице и паркиране на ППС, което създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, каквото е изискването на чл.171 т.5 б.“б“ предл. второ от ЗДвП. По делото не се твърди такова нарушение, нито са представени доказателства в тази насока.

По изложените по-горе съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а процесната принудителна административна мярка да бъде отменена като приложена в нарушение на закона.

При този изход на делото и направено искане от адв.Д. за присъждане на разноски, следва ОД на МВР-Плевен, учреждението чийто орган е ответникът, да бъде осъдено да заплати на И.Е. направените по делото разноски в размер на 510лева, от които 10лева внесена държавна такса и 500лева, договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат, съобразно приложените на л.84-85 договор за правна защита и съдействие и списък на разноските и съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка, обективирана в нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС №001822/10.12.2017г. на мл.автоконтрольор П. Г. Г., с което е разпоредено да се извърши принудително преместване на ППС чрез използване на автомобил тип „паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен на ул.“Гургулят“ №2, стр.кв.181а, на ППС с рег.№ХХХХ, марка Фолксваген, модел Голф 4, паркирано на ул.“Димитър Константинов“ №25.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен да заплати на И.Ц.Е. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 510лева (петстотин и десет лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ: