Р E
Ш Е Н И Е
№ 258
гр.Плевен, 24 Април 2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети април, две хиляди и осемнадесета
година, в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора
Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 201 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 369 от 14.12.2017 г., постановено по НАХД
№ 573 по описа за 2017 г., Районен съд – Ловеч е отменил
Наказателно постановление № 11-0000352/27.11.2015 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Ловеч, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с
чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева на Детска ясла № 1 „Шарено петле“, със седалище в гр.
Ловеч, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 5 от
КТ във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЗБУТ.
Срещу решението
е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, чрез
юрисконсулт А. Д., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт.
Счита се, че същият е постановен при нарушение разпоредбите на материалния и
процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърди се, че районният съд прави неправилен анализ на събраните
писмени и гласни доказателства по делото. Счита се, че с оглед на безспорно
установените по случая и при извършената проверка обстоятелства, правилно
административнонаказващият орган е приел като нарушена разпоредбата на чл. 127,
ал. 1, т. 5 от КТ, като с оглед данните от проверката, които са били
категорично установени, правилно наказващият орган е дал друга правна
квалификация на нарушението, различна от таза в АУАН. В тази връзка се посочва,
че това не е процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Твърди се, че няма пречки след съставяне на акта,
преди издаване на НП и приключването на административното производство да бъдат
събрани и представени пред наказващия орган нови доказателства имащи значение
за случая, включително и свидетелски показания (писмени обяснения от
директорката и служителите на детската ясла), като се прави позоваване на
чл.52, ал.4 от ЗАНН. Счита се, че за ангажирането на
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице меродавна е
квалификацията, дадена в НП, тъй като именно то е финалният правораздавателен
акт, който вменява отговорността. Счита се още, че и да има допуснати някакви
процесуални нарушения, то те не са съществени и в случая намира приложение
разпоредбата на чл.53, ал. 2 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд.
От ответника е депозиран отговор по касационната жалба
с доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., който
поддържа касационната жалба и отново сочи, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за отмяна
на решението на районния съд.
В съдебно заседание ответникът – Детска ясла № 1
„Шарено петле“, гр. Ловеч, редовно призован, се представлява от адв.Л., който
счита касационната жалба за неоснователна и навежда доводи в тази насока.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд
следва да бъде отменено. Сочи, че в наказателното постановление е дадена
правилна правна квалификация на нарушението и не са допуснати съществени
нарушения при неговото издаване.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Детска ясла №1 „Шарено петле“
гр.Ловеч за това, че в качеството си на работодател, е извършила нарушение на
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като на 24.08.2015г.
в процеса на експлоатация на заведението, не е осигурила на работниците и
служителите указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения –
правила за безопасна работа при извършване на почистване на помещенията в
детската ясла. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.127 ал.1 т.5 от
КТ, което е различно от дадената правна квалификация в АУАН – чл.166 ал.1 от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване. В НП е
посочено, че не са налице условията за прилагане на чл.415в ал.1 от КТ, тъй
като са настъпили вредни последици – настъпилата трудова злополука довела до
смъртта на лицето.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че същото е издадено от компетентно за това лице. Посочил е, че
детската ясла има качеството на работодател, като се е позовал на събраните по
делото доказателства и на §1 т.1 от ДР на КТ и чл.2 ал.1 от Наредба №26/2008г.
за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните
изисквания към тях. Съдът е приел, че наказващият орган е допуснал противоречие
в НП относно констатациите в хода на извършената проверка, описание на
нарушението и неговата правна квалификация. Посочил е, че е налице противоречие
и между АУАН и НП относно описаното административно нарушение и нарушената
правна норма. Последното е приел за съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото на защита на санкционираното лице, като е изложил подробни
съображения в тази насока. Посочил е, че разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН
дава правомощия на наказващия орган при необходимост да разследва спорните
обстоятелства, но тези които са свързани с доказване на констатираното
нарушение, а не такива, които сочат на извършване на друго, различно от
описаното в акта нарушение.
Касационната инстанция намира, че
решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и
доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното
производство, които са ограничила правото на защита на санкционираното лице.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази
насока се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и
тяхното преповтаряне.
В касационната жалба са наведени
възражения, на които районният съд е отговорил подробно и мотивирано в своето
решение. Изводите са правилни и се възприемат на настоящия състав. Следва да се
посочи в допълнение само, че под квалификация на административното нарушение се
разбира подвеждането на фактическия състав (деянието с неговите фактически
белези) под онази административнонаказателна норма, която е нарушена. Законът
задължава актосъставителя да квалифицира деянието, т.е. да посочи не само кой
нормативен акт е нарушен, но и да конкретизира нормата. Неточната квалификация
на нарушението прави акта нередовен. Това няма практическо значение, ако в
наказателното постановление този дефект бъде отстранен чрез правилното
посочване на нарушената правна норма. В конкретния случай, обаче, правилно
районният съд е приел, че противоречието между акта и наказателното
постановление е не само по отношение на нарушената правна норма, но и при
описанието на самото административно нарушение. Описаното в акта нарушение се
изразява в непредоставяне на работещите на писмена инструкция за безопасна
работа при извършване на дейността „почистване и хигиенизиране на работните
помещения“ – нарушение на чл. 166
ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а
описаното в НП нарушението се състои в това, че в процеса на експлоатация на
заведението, работодателят не е осигурил на работниците и служителите указания
за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения - правила за безопасна
работа при извършване на почистване на помещенията в детската ясла – нарушение
на чл.127 ал.1 т.5 от КТ. Ето защо, е правилен изводът, че е допуснато
съществено нарушение в хода на административно-наказателното производство,
което е основание за отмяна на наказателното постановление. Като е достигнал до
аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решението, което
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 369 от 14.12.2017 г., постановено
по НАХД № 573 по описа за 2017 г. на
Районен съд – Ловеч.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.