Р E Ш Е Н И Е

258

гр.Плевен, 24 Април 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на десети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                      Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 201 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 369 от 14.12.2017 г., постановено по НАХД № 573 по описа за 2017 г., Районен съд – Ловеч е отменил Наказателно постановление № 11-0000352/27.11.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на Детска ясла № 1 „Шарено петле“, със седалище в гр. Ловеч, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЗБУТ.

 Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, чрез юрисконсулт А. Д., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че същият е постановен при нарушение разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че районният съд прави неправилен анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото. Счита се, че с оглед на безспорно установените по случая и при извършената проверка обстоятелства, правилно административнонаказващият орган е приел като нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ, като с оглед данните от проверката, които са били категорично установени, правилно наказващият орган е дал друга правна квалификация на нарушението, различна от таза в АУАН. В тази връзка се посочва, че това не е процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че няма пречки след съставяне на акта, преди издаване на НП и приключването на административното производство да бъдат събрани и представени пред наказващия орган нови доказателства имащи значение за случая, включително и свидетелски показания (писмени обяснения от директорката и служителите на детската ясла), като се прави позоваване на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Счита се, че за ангажирането на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице меродавна е квалификацията, дадена в НП, тъй като именно то е финалният правораздавателен акт, който вменява отговорността. Счита се още, че и да има допуснати някакви процесуални нарушения, то те не са съществени и в случая намира приложение разпоредбата на чл.53, ал. 2 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответника е депозиран отговор по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., който поддържа касационната жалба и отново сочи, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът – Детска ясла № 1 „Шарено петле“, гр. Ловеч, редовно призован, се представлява от адв.Л., който счита касационната жалба за неоснователна и навежда доводи в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд следва да бъде отменено. Сочи, че в наказателното постановление е дадена правилна правна квалификация на нарушението и не са допуснати съществени нарушения при неговото издаване.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Детска ясла №1 „Шарено петле“ гр.Ловеч за това, че в качеството си на работодател, е извършила нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като на 24.08.2015г. в процеса на експлоатация на заведението, не е осигурила на работниците и служителите указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения – правила за безопасна работа при извършване на почистване на помещенията в детската ясла. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.127 ал.1 т.5 от КТ, което е различно от дадената правна квалификация в АУАН – чл.166 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В НП е посочено, че не са налице условията за прилагане на чл.415в ал.1 от КТ, тъй като са настъпили вредни последици – настъпилата трудова злополука довела до смъртта на лицето.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че същото е издадено от компетентно за това лице. Посочил е, че детската ясла има качеството на работодател, като се е позовал на събраните по делото доказателства и на §1 т.1 от ДР на КТ и чл.2 ал.1 от Наредба №26/2008г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Съдът е приел, че наказващият орган е допуснал противоречие в НП относно констатациите в хода на извършената проверка, описание на нарушението и неговата правна квалификация. Посочил е, че е налице противоречие и между АУАН и НП относно описаното административно нарушение и нарушената правна норма. Последното е приел за съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице, като е изложил подробни съображения в тази насока. Посочил е, че разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН дава правомощия на наказващия орган при необходимост да разследва спорните обстоятелства, но тези които са свързани с доказване на констатираното нарушение, а не такива, които сочат на извършване на друго, различно от описаното в акта нарушение.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство, които са ограничила правото на защита на санкционираното лице. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

В касационната жалба са наведени възражения, на които районният съд е отговорил подробно и мотивирано в своето решение. Изводите са правилни и се възприемат на настоящия състав. Следва да се посочи в допълнение само, че под квалификация на административното нарушение се разбира подвеждането на фактическия състав (деянието с неговите фактически белези) под онази административнонаказателна норма, която е нарушена. Законът задължава актосъставителя да квалифицира деянието, т.е. да посочи не само кой нормативен акт е нарушен, но и да конкретизира нормата. Неточната квалификация на нарушението прави акта нередовен. Това няма практическо значение, ако в наказателното постановление този дефект бъде отстранен чрез правилното посочване на нарушената правна норма. В конкретния случай, обаче, правилно районният съд е приел, че противоречието между акта и наказателното постановление е не само по отношение на нарушената правна норма, но и при описанието на самото административно нарушение. Описаното в акта нарушение се изразява в непредоставяне на работещите на писмена инструкция за безопасна работа при извършване на дейността „почистване и хигиенизиране на работните помещения“ – нарушение на чл. 166 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а описаното в НП нарушението се състои в това, че в процеса на експлоатация на заведението, работодателят не е осигурил на работниците и служителите указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения - правила за безопасна работа при извършване на почистване на помещенията в детската ясла – нарушение на чл.127 ал.1 т.5 от КТ. Ето защо, е правилен изводът, че е допуснато съществено нарушение в хода на административно-наказателното производство, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 369 от 14.12.2017 г., постановено по НАХД № 573 по описа за 2017 г. на Районен съд – Ловеч.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.