Решение по Административно дело 200/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 364/ 30. Май 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На девети май 2018 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 200/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на П.И.Ш. ***, чрез адв. Н. А. от АК - София срещу ОД на МВР – Плевен с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 705 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи платена сума по ел.фиш в размер на 105 лв. и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. в производството по НАХД № 2177/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяната на Електронен Фиш Серия К № 0958198 на ОД на МВР – Плевен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на съдебното решение – 06.01.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Ответникът – Областна дирекция на МВР – Плевен не е представил писмен отговор и не е направил възражения в едномесечния срок съгласно чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ф. изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че е налице друг административен ред за връщане на платената сума по отменения НП. Счита, че търсената сума за заплатения в производството пред районния съд адвокатски хонорар е завишена, тъй като адвокат А. е написала само жалбата, но не се е явила в съдебно заседание. Затова счита, че обоснован и справедлив размер на обезщетението е сума от 50 лв. съобразно наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е предвидения адвокатски хонорар за изготвяне на жалба срещу НП без явяване в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждения в настоящото исково производство, предвид неявяването на процесуалния представител в съдебно заседание.

Прокурорът дава заключение за недопустимост на предявената претенция за заплатената по ЕФ глоба в размер на 105 лв., поради съществуващата възможност сумата да бъде възстановена по административен ред и предлага да се прекрати съдебното производство в тази част. В останалата част счита, че претенцията е завишена и предлага размерът на обезщетението да бъде намален по справедливост, а разноските за адвокатско възнаграждение по настоящото производство да се намалят поради прекомерност.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Областна дирекция на МВР - Плевен, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като е издател на отменения ЕФ.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 2177/17 по описа на РС – Плевен е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 987 / 07.11.2017г. по НАХД № 2177/2017г. Плевенски районен съд е отменил като незаконосъобразен Електронен фиш Серия К № 0958198, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на П. И. Ш. от гр. София на осн. чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 06.01.2018г., видно от отбелязването на съда.

Жалбата до районния съд е подадена чрез адв. Н. А. от АК – София, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 08.08.2017г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за всички съдебни инстанции, платено изцяло и в брой на същата дата, но упълномощената адвокат А. не се е явявала в проведените две съдебни заседания, вместо това в първото съдебно заседание се е явил жалбоподателят лично, а за второто адв. А. е изпратила по пощата писмени бележки.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност. Издаването на електронни фишове за извършени административни нарушения също е такава дейност приравнена на издаване на НП.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като незаконосъобразен електронен фиш, който е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отменения като незаконосъобразен ЕФ, които са пряка и непосредствена последица от него, защото издадения незаконосъобразен ЕФ е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отменения като незаконосъобразен ЕФ.

Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лв. е завишено, тъй като делото е приключило на първа инстанция в две съдебни заседания, на които адвокатът не се е явил, но е представил писмени бележки, с което е осъществил договорената процесуална защита и съдействие. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а платеният хонорар надхвърля значително определеното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се определя в зависимост от материалния интерес съобразно размера на определената глоба, която в случая е 150 лв. и затова минималното адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по административно-наказателни дела е 300 лв. за една инстанция. Ето защо в случая следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди за заплатения адвокатски хонорар в размер на 300 лв., което е в разумен, обоснован и справедлив размер.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение е основателен и доказан и следва да се уважи за сумата 300 лв., а за разликата до 600 лв. да се отхвърли като неоснователен.

След връчване на ЕФ жалбоподателят веднага е заплатил доброволно определената глоба с платежно нареждане от 03.08.2017г. в намален размер съгласно чл. 189 ал.5 от ЗДвП като е внесъл посочената в ЕФ сума от 105 лв. След отмяната на ЕФ платената глоба подлежи на връщане, независимо по какъв ред. И тъй като това право не е било реализирано по създадения вътрешно-административен ред съобразно писмо Рег. № І-12049/02.05.2012г. на МВР, то няма пречка да бъде предявено по съдебен ред, тъй като обедняването на ищеца с платената сума е в резултат на отменения като незаконосъобразен ЕФ и представлява произтичаща от отмяната имуществена вреда, която следва да бъде възстановена. Дължимата сума не е била платена и след завеждането на ИМ, поради което претенцията е допустима и основателна и следва да бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 105 лв. за заплатената по ЕФ глоба.

Следва да се присъди и законната лихва върху присъдената сума от 405 лв., считано от 06.01.2018г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което ЕФ е отменен, до окончателното й плащане.

При този изход на делото на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят и направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско възнаграждение. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид неявяването на адвоката в съдебно заседание и с оглед направеното възражение на ответника се явява прекомерно съобразно защитавания материален интерес – чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. и затова следва да се редуцира до сумата 300 лв., която да се присъди в полза на ищеца.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на П.И.Ш. *** обезщетение в размер на 405 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи платена сума по ел.фиш в размер на 105 лв. и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. в производството по НАХД № 2177/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяната на Електронен Фиш Серия К № 0958198 на ОД на МВР – Плевен, като ОТХВЪРЛЯ иска за платения адвокатски хонорар за разликата до 600 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл. 86 от ЗЗД да заплати на П.И.Ш. *** законната лихва върху присъдената сума от 405 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на ЕФ - 06.01.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен да заплати на П.И.Ш. *** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и д.т. – 10 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :