Р E Ш Е Н И Е

№ 245

гр.Плевен, 18 Април 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 198 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 154 от 29.12.2017 г., постановено по анд № 449/2017 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 2017-0044471 от 04.10.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „Расланфуудс – М. Н. Р. Р.“, със седалище и адрес на управление с.Обнова общ.Левски обл.Плевен, ул. ***, с ЕИК 200392247, представляван от М. Н. Р. Р., с ЕГН **********, на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.222 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите за това, че при направена проверка на 29.06.2017 г. в снек-бар „Клеопатра“ в с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, на ул. „Девети септември“ № 31А, стопанисван от едноличния търговец, е изискан регистър на предявените рекламации, но такъв не е представен и в обекта няма обявена информация къде се предявяват рекламации.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез ст.юрисконсулт В. Б., която счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно решение. Твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП; спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП и за извършената проверка е съставен констативен протокол в присъствието на управителя на фирмата, който се е подписал без възражения. Сочи, че в ЗАНН не е предвидено изрично като текст задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението, поради което не е нарушено правото на защита на търговеца, въпреки че същият е чужд гражданин и не владее отлично български език. Посочва, че съставеният АУАН е връчен на управителя, който в графа за възражения е вписал: „Регистърът е намерен в папката с документи. Моля да не издавате наказателно постановление“, с което по същество се потвърждава извършеното нарушение, както и че управителят е имал възможността подробно да се запознае с акта и да упражни правото си да направи писмени възражения в тридневен срок, но до издаване на НП не са постъпвали такива. Твърди, че НП е издадено и на основание чл.27, чл.28 и чл.53 от ЗАНН, което означава, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал процесното НП, същият е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Твърди още, че наложената с НП санкция е в размер на минимума, предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът –Комисия за защита на потребителите, не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ЕТ „Расланфуудс М. Н. Р. Р.“ с.Обнова се представлява от адв.М. с надлежно пълномощно, която оспорва касационната жалба, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с оспореното пред РС наказателно постановление е наложено административно наказание на едноличния търговец – имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 222 от ЗЗП, за нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП. Същото е издадено въз основа на акт за нарушение, от който се установява, че при направена проверка на 29.06.2017 г. в снек-бар „Клеопатра“ в с. Обнова. обл.Плевенска, на ул „Девети септември“ №31А, стопанисван от ЕТ, е изискан регистър на предявените рекламации, като такъв не е представен. В акта е отразено също така, че в обекта няма обявена информация, къде се предявяват рекламации. Съдът е приел, че основното възражение на търговеца е било, че при извършване на проверката и съставяне на акта е нарушено правото на защита на търговеца, тъй като същият, незнаейки добре български език, не е разбрал нито какво се иска от него, нито какво е написано в акта, върху който се е подписал. По тази причина управителят на ЕТ в производството и пред съда е направил искане за назначаване на преводач, тъй като същия е чужд гражданин и не знае и не разбира добре български език, в резултат на което на същия е назначен преводач , който да извърши превод в производството от арабски на български език и обратно. Съдът приел, че това твърдение се потвърждава и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели З. М. и М. М., като за св.М. съдът приел, че като служител на търговеца е в йерархическа зависимост от него, поради което може да се приеме, че дава показания в полза на работодателя си, но св.М. счел, че не е нито роднина на същия, нито в каквато и да било зависимост, за да не се даде вяра на нейните показания. Съдът анализирал показанията на св.М., която заявила, че често пътува, при което, преминавайки през населеното място, се отбива да пие кафе и да си почине. От показанията на тази свидетелка съдът установил, че Р. не знае добре български език, че „трябва много бавно да говориш с него”. Свидетелката заявила, че е присъствала при извършване на проверка , като посочила, че същата е извършвана от разпитаните преди нея и намиращи се в залата свидетели – В. И. и К. И., и заявила, че  мисли, че управителят „не ги разбра какво те поискаха”. Свидетелката  заявила, че е видяла, че управителят се е обадил на някой по телефона, като уточнила, че се е обадил на св. М., но не я е видяла да идва, както и че е разбрала, че искат документи, меню, книга за похвали и оплаквания, за рекламации.

Съдът дал вяра и на показанията и на св. М.., независимо от йерархическата ѝ зависимост от своя работодател, предвид че нейните показания кореспондират с показанията дадени от напълно незаинтересованата от изхода на делото св.М., която заявила, че управителят на фирмата говори български, но не разбира хубаво за какво става въпрос, че тя му обяснява с по-прости думи. Свидетелката заявила, че е присъствала на съставянето на акта и, че съставителката не е обяснила за какво става въпрос. От показанията на тази свидетелка съдът установил още, че при документалната проверка и съставянето на акта, тя е била заедно с управителя на фирмата и е представила всички необходими документи, включително и регистър за рекламации, както и че е отразила това в акта.

На тези основания съдът приел, че както при извършване на проверката, така и при съставяне на акта, като не е осигурен преводач на търговеца, незнаещ добре български език, без да може да чете и пише на този език, административно наказващият орган е нарушил правото му на защита. Съдът възприел изцяло показанията на св.М., според която управителят не е разбрал добре какво му се иска и на това основание направил извод, че в случай, че проверяващите са осигурили преводач от и на български език, то би било възможно търговецът да им предостави поисканите от тях документи. Въпреки неразбирането на български език, исканият от проверяващите  регистър на рекламациите е представен при извършената документална проверка. Съдът направил извод, че с неосигуряването своевременно на преводач на представляващия търговеца, проверяващите и административно наказващият орган са нарушили правото му на защита и възможността същият да реагира своевременно и да представи поисканите му документи и книжа. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на ЕТ факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция. Установено е по делото, че проверката в търговския обект, извършена на 29.06.2017 год., при която е поискан от проверяващите органи регистърът на предявените рекламации, е извършена единствено в присъствието на управителя на ЕТ М. Р. и това обстоятелство е отразено в констативния протокол на л.29-32 от делото на РС. Безспорно е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че управителят на търговеца не владее писмено и говоримо български език по начин, че да разбере адекватно и без особени затруднения какво се изисква от него и да го изпълни. Установено е още, че на по-късен етап от административнонаказателното производство-при документалната проверка и при съставянето на акта за нарушение, регистърът вече е бил представен на проверяващите лица. На този етап вече управителят на търговеца се е явил при контролните органи със своя счетоводител, който е могъл адекватно да разбере какво се изисква от търговеца (арг.: показания на св.В. И. и св.З. М., които са заявили, че управителят е бил при проверката по документи заедно с друго лице), поради което и този регистър е бил представен на проверяващите органи. При тези данни правилно РС е приел, че административнонаказателното производство е протекло при наличие на съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице и препятствало възможността да представи документите, изискани от него. Актосъставителят и АНО са съставили и издали санкционни актове в нарушение на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН връзка с разпоредбата на  чл. 21, ал.2 вр. чл.395а от НПК срещу ЕТ, чийто представляващ е чужд гражданин, за който няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език. Приложеното на л.5 от настоящото дело пълномощно, с което М. Р. е упълномощил писмено друго лице да го представлява пред Агенция по вписванията, търговски регистър във връзка с подаване на конкретно заявление, не опровергава извода, че Р. не владее български език. Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на административния орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на констатациите на проверяващите органи, както и какво се изисква от него да представи. Процесът по установяване на административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да се осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на Р.България. Разпоредбата на чл. 1 от Закона за административните нарушения и наказания определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. В чл. 84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Съгласно чл. 21 от НПК във връзка с чл.395а от НПК, намиращи субсидиарно приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български език. Съгласно ал.2 на чл 21 от НПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл.395а от НПК, когато обвиняемият не владее български език, съдът и органите на досъдебното производство осигуряват устен превод на разбираем за него език, както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 3. Правилата на НПК във връзка с изискването за осигуряване на преводач не са самоцелни, нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. То е съществено и защото на по-късен етап, когато е разбрал какво се изисква от него, е представил пред контролните органи изисканите от тях документи. Нарушението е от категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна на наказателното постановление, до какъвто извод е достигнал и РС.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154 от 29.12.2017 г., постановено по анд № 449/2017 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.