Решение по Административно дело 196/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 299

Плевен, 09.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 196 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК, във връзка с чл.83, ал.6 и чл.58, ал.1, т.2 и т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Делото е образувано по жалба на „Мандрисофт“ ЕООД, ЕИК 200806602, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Железопътна“ № 61 чрез представляващия инж. М.Т.М., срещу решение рег. № 270000-55/05.01.2018 г. на началника на РУ – Гулянци, с което се отказва да се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие и отнемане на 1 бр. късо бойно оръжие револвер RUGER GP-100 кал. 357 magnum с фабр. № 176-39789 и разрешение за носене обр. 3 № ЕН 0121856 и съхранение № 5 валидни до 31.01.2018 г. издадени от РУ – Гулянци .

В жалбата намира, че решението в цялост е незаконосъобразно, тъй като вече е било издадено разрешение на дружеството и тъй като не е налице промяна в предмета на дейност, то не са налице основания за отнемане на разрешението и постановяването на отказ за издаване на ново. Намира, че даденият 5-дневен срок за представяне на доказателства е недостатъчен, тъй като съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е 30 –дневен и поради празнични дни, тъй като писмото му и вречено на 22.12.2017 година, същият е в невъзможност да представи исканите доказателства, което води до произнасяне на органа при нарушение на административно-производствените правила. Излагат се доводи, че неправилно е допуснато предварително изпълнение на решението и счита, че липсват мотиви на акта. Моли за отмяна на решението.

Съдът е указал на оспорващия с определение №252/16.02.2018 година да уточни прави ли искане за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение.

С молба от 01.03.2018 година представляващият оспорващия посочва, че не прави искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение.

В съдебно заседание оспорващият – „Мандрисофт“ ЕООД, ЕИК 200806602, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Железопътна“ № 61 се представлява от инж. М.Т.М.. Излага доводи, че решението е незаконосъобразно по административно-процесуална гледна точка. Посочва, че в чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е посочено, че срокът, който е определен за отстраняване на непълноти е 30 дневен. Смята, че е лишен от правото си да събере и представи допълнителни доказателства и да обоснове искането си. Навежда доводи, че както разрешението така и отказът трябва да са мотивирани, съгласно чл. 85, ал. 5 от закона. Счита, че няма отношение обстоятелството, че преди му е издавано разрешение, а сега е отказано, тъй като тогава са били налице основания. Твърди, че в случая се касае, не за липса на основание, а за отпадане на такова. Посочва, че в допълнително писмо излага становище за дейността на фирмите си. Предвид това, че фирмите развиват дейност на територията на цялата страна, смята, че не е правилно като основание да се сочи, че не развива бизнес на територията на конкретното РПУ. Моли съдът да се отмени отказа, като не претендира разноски. Представя писмени бележки, в които посочва, че заявлението е подадено до РУ на МВР по местонахождение на обекта на съхранение и не е налице изискване в закона дружеството да извършава търговска дейност. Намира, че обстоятелството, че до датата на подаване на заявлението не е променял адреса си , е доказателство, че е трайно свързан с това място. Намира за шокиращо заявеното от процесуалния представител на ответника, че предходното разрешение е незаконосъобразно. Посочва, че преценката , дали е налице необходимост е субективна и следва да се изхожда от това, че собствеността е неприкосновена, както и личният живот и именно опазването им мотивира искането за издаване на разрешение. Намира, че в съдебната практика няма случай да е постановен отказ за издаване на разрешение по заявление, подадено от юридическо лице, като прави отново възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като счита, че такова не се дължи.

В съдебното заседание ответникът - Началник на РУ-Гулянци редовно призован, се представлява от юрк Г.А., която счита че подадената жалба е неоснователна и недоказана. Моли съдът да я остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 300 лв. Твърди, че издаденото от началника на РУ – Гулянци решение е правилно и законосъобразно, с оглед предвидените в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, реквизити и членове, като същото е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в необходимата писмена форма и съдържа правни и фактически основания, обосноваващи отказа. Посочва, че в конкретния случай, е подадено заявление за издаване на разрешение за несене и съхранение на оръжие от юридическо лице, което няма обекти на територията на Община – Гулянци. Твърди, че управителят на дружеството не живее и не пребивава на територията на Община – Гулянци, както и че за подадения от него обект за съхранение, няма отговорно лице, което да го пази и да отговаря за съхранението на това оръжие. Сочи, че декларираният от лицето адрес за обект на съхранение е вече бившият му адрес по лична карта, на който живее неговата майка. Излага становището си, че са неоснователни представените от него мотиви за необходимостта от оръжие, тъй като няма представени доказателства, а и при извършената проверка, не е установено нито срещу него, нито срещу негови близки или негови служители, или срещу имущество на неговата фирма, да е имало някакво посегателство, заплахи и т.н. Счита, че мотиви от типа на желанието да се създава респект върху криминално проявени лица или агресивни бивши собственици, след проведени търгове на ЧСИ са несериозни и правилно не са уважени от административния орган. Заявява, че М.Т.М., след издадения му отказ за разрешение за носене и съхранение на оръжие, е сменил постоянния си адрес и същият, към настоящия момент е жител ***, както и че от януари месец, за същото късо бойно оръжие му е дадено разрешение за носене и съхранение от Второ СДВР – София. Моли съдът да потвърди като законосъобразно издаденото решение.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

М.Т.М. като управител на „Мандрисофт“ ЕООД, ЕИК 200806602, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Железопътна“ № 61 е подал заявление вх.№ 270000-4050/08.12.2017 г. (лист 9 по делото), с което е поискал издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие. Към заявлението са приложени декларация по чл.135, т.8 от ЗОБВВПИ /л.11/, декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ /л.10/, мотивационно писмо на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ /л. 12/, удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 2367/2009 г., извадка от Търговски регистър /л. 14/, копие от лична карта № 644257997 /л. 15/, удостоверение за годност на оръжие № 5748/12.10.2017 г. /л. 16/, свидетелство за съдимост рег. №17101700180/ 18.10.2017 г. /л.17/, съгласно което М. не е осъждан, удостоверение № 3568/29.09.2017 г. от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД гр. Плевен, в което се посочва, че М.Т.М. не е диспансеризиран в Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания /л. 18/. На лист 19 по делото е приложено удостоверение от ОП – Плевен с изх. № 6568/29.09.2017 г., съгласно което към дата 28.09.2017 г., срещу него няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер, като е посочено, че същото му се дава, за да послужи за служба КОС.

Със съобщение № 270000-4134/19.12.2017 г. от РУ – Гулянци /л. 20/ се посочва, че към онзи момент, М.Т.М. не отговаря на изискванията на чл. 58/1/, т. 10 и чл. 61/4/ т.1,2 и 3 от ЗОБВВПИ, като на основание чл. 34/3/ от АПК, му е даден 5 дневен срок от получаване на писмото, за представяне на писмени възражения и доказателства.

На лист 21 по делото са приложени допълнителни доказателства на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВППИ от М.М.. Посочва, че често участва като представител на дружествата или като физическо лице в много търгове по реда на чл. 481 от ГПК, където плащането на цената става незабавно в брой и за голям брой вещи понякога се налага да носи значителни суми. Твърди, че постоянно живее в с. Загражден и затова не е смени адресната си регистрация. Посочва, че развива земеделска дейност на територията на селото, разполага със собствена земеделска техника и оборудване, но не се е регистрирал като земеделски производител.

По подаденото заявление са извършени проверки, приключили докладна записка с рег. № 270р-10241/12.12.2017 г. от мл. инспектор В. М. от РУ – Гулянци /л.23/, съгласно която от извършена проверка в информационният масив на МВР, М.Т.М. е регистриран през 2011 г. в РУ – Гулянци като извършител на престъпление по чл. 234В, ал. 1 от НК, но не е осъждан, както и че към онзи момент срещу него няма заведен ЗМ.

На лист 24 по делото е приложена докладна записка с рег. № 270р-10266 от 13.12.2017 г. на РУ – Гулянци, в която е посочено, че от извършена проверка в информационния масив на МВР е установено, че М.Т.М. е регистриран като извършител на две престъпления, а именно: ЗМ № 278/2000 г. на РУ – Гулянци за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, ЗМ № 61/2011 г. на РУ – Гулянци за извършено престъпление по чл. 234В, ал. 1 от НК – образувано НП № 14/2011 г. Посочва се, че М.Т.М. има една криминалистическа регистрация № 1396/2011 г. та РУ – Гулянци за извършено престъпление по чл. 234В, ал. 1 от НК. Сочи се, че след проверка и анализ на наличната информация по линия на „ПИП“ по отношение на фирма „Мандрисофт“ ЕООД гр. София, липсва информация за извършване на търговска дейност на територията на РУ – Гулянци, както и данни представляващото лице да оперира със значителни суми на територията, за които се изисква „инкасо“ дейност. Прави се заключение, че М.Т.М. не отговаря на изискванията и условията на чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 10 от ЗОБВВПИ.

В докладна записка с рег. № 270р-10610/22.12.2017 г. от мл. полицейски инспектор Николов /р. 26/ е посочено, че М.Т.М. не е осъждан, но има регистрация през 2011 г. в РУ – Гулянци като извършител на престъпление по чл. 234В, ал. 1 от НК, като към онзи момент, срещу него няма заведен ЗМ, както и не са му налагани мерки по ЗЗДН. Сочи се, че лицето не се води на отчет в диспансерно отделение за психични разстройства и дневен стационар към УМБАЛ „Д-р Странски“ ЕАС гр. Плевен, както и че има създадени условия за съхранение на оръжието съгласно ЗОБВВПИ. Твърди се, че при извършено посещение на 19.12.2017 г. в домът на М., същият не е бил установен там и не е бил осигурен достъп на мл. полицейски инспектор до оръжието. Посочва се, че при предишни посещения в имота на М., също не му е било предоставян достъп за извършване проверка на оръжието.

В докладна записка с рег. № 270р-118/04.01.2018 г. от мл. експерт В. М. /л. 29/ е посочено, че физически лица могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси само за граждански цели, така както е посочено в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, като М.Т.М. не е посочил такива, както и че няма данни „Мандрисофт“ ЕООД извършва дейност на територията на Община – Гулянци. Смята се, че няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение на М.Т.М. за да се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на КБО на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

В докладна записка с рег. № 270р-167/05.01.2018 г. от мл. експерт И. П. Ц. – мл. полицейски инспектор КОС при РУ – Гулянци /л. 27/ е отбелязано, че от извършена проверка на 29.12.2017 г. е установено, че наличните документи, подадени от М.Т.М. не са редовни, за което му е изпратено съобщение № 270000-4134/19.12.2017 г., като документите са подадени в срок съгласно ЗОБВВПИ. Установено е, че М. пребивава на посоченият в с. Загражден адрес в дните от петък до неделя, а през останалото време живее със семейството си в гр. София. Посочва се, че от извършена справка в книга регистър обр. 1 на РУ – Гулянци за периода 2012 г – 2017 г. липсва информация да е имало заплаха за живота и здравето на М., което по несъмнен начин да налага издаването на разрешения за дейности с ООБ. От извършеното проучване е установено, че лицето не отговаря на условията на чл. 58 // т. 2 и т. 10 от ЗОБВВПИ. Извършена е служебна проверка и е предоставено копие на определение № 650/11.01.2013 г. на ВКС – София, от което е видно, че М. е признат за невинен.

На 05.01.2018 г. е издадено процесното решение с рег. № 270000-55 на началника на РУ – Гулянци /л. 31/, с което е отказано да се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие и издадените такива следва да се изземе 1 бр. късо бойно оръжие револвер RUGER GP-100 кал. 357 magnum с фабр. № 176-39789 и разрешение за носене обр. 3 № ЕН 0121856 и съхранение № 5 валидни до 31.01.2018 г. издадени от РУ – Гулянци на „Мандрисофт“ ЕООД с ЕИК 200806602 с адрес на управление гр. София, ул. „Железопътна“ № 61 представлявано от управителя М.Т.М.. В мотивите на решението се посочва, че в качеството си на юридическо лице „Мандрисофот“ ЕООД представлявано от управителя си М.Т.М. не отговаря на изискванията на чл. 79 и чл. 58 /1/ т. 10 от ЗОБВВПИ – няма обект за съхранение на обслужваната територия и няма основателна причина за самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение и липсата на доказана основателна причина за самоотбрана мотивира отказа за издаване на разрешение. Посочено, е че на лицето е предоставена възможност да представи своите възражения и доказателства, като с писмо № 270000-4232/29.12.2017 г. са представени писмени доказателства, които по никакъв начин не се различават от предходните мотиви.

На лист 33 по делото и приложен протокол за приемане на ОБВВПИ, с който М.Т.М. е предал във Второ РУ на МВР – София на 10.01.2018 г. 1 бр. късо бойно оръжие револвер RUGER GP-100 кал. 357 magnum с фабр. № 176-39789, поради смяна на постоянен адрес.

На лист 34 по делото е приложена докладна записка с рег. № 270р-386/11.01.2018 г. от мл. пи. КОС – И. Ц., в която се посочва, че М.Т.М. на 11.01.2018 г. се е явил лично в РУ – Гулянци и му е връчен екземпляр от решението за отказ. Същият предава разрешение за носене обр. 3 бланков № ЕН 0121856 и разрешение за съхранение обр. 4 /валидни до 31.01.2018 г./ издадени от РУ – Гулянци, както и 38 бр. боеприпаси кал. 357 маг. За приетите ООБ представя копие на протокол № К-94/10.01.2018 г. като за приетите 38 бр. боеприпаси в РУ – Гулянци е изготвен протокол за приемане на ВВООБ приложение № 6. На М. е снето обяснение, от което е видно, че е предал във Второ РУ СДВР – София, доброволно 1 бр. късо бойно оръжие револвер RUGER GP-100 кал. 357 magnum с фабр. № 176-39789, поради смяна на постоянен адрес.

На лист 76 по делото е приложено разрешение № 5/31.01.2013 г. издадено от началника на РУП – Гулянци по отношение на М.Т.М. като управител на „Мандрисофт“ ЕООД с ЕИК 200806602 да съхранява КБО: 1 бр. пистолет „Байкал“ кал. 9х18 мм № ХЕК 013501.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – началник на РУ-Гулянци , тъй като заявлението е подадено от представляващия юридическото лице „Мандрисофт“ ЕООД по адрес на обекта за съхранение – с. Загражден , община Гулянци, ул. ***.

Съдът намира, че при издаване на решението са спазени административно –производствените правила и възражението на оспорващия ,че му е предоставен само 5 дневен срок за представяне на доказателства, а не определения в закона в чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, е неоснователно. В случая не е ограничено правото му да ангажира и доказателства пред съда и не се ограничава правото му да мотивира искането. В заявлението на л. 9 по делото представляващият дружеството посочва, че прилага мотивационно писмо и в същото на л. 12 по делото мотивира необходимостта за носене и съхранение с късо бойно оръжие с това, че е за самоотбрана и е управител на четири фирми, изпълнителен директор на акционерно дружество и носи големи суми пари има работници и носенето на оръжие създава респектиращо действие върху престъпни лица и ще се впише като адвокат, която професия е рискова. Към писмото не прилага удостоверение на актуално състояние на дружествата, за които твърди, че е управител. Такива не представя и с допълнителни доказателства от 29.12.2017 година, а съдът е изискал такива в съдебно заседание т.е. лицето не е ограничено във възможността си да докаже твърденията си пред органа, но същият не е предприел действия в тази насока.

Съдът счита, че решението е издадено в установената писмена форма и в частта, в която се отказва издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие на „Мандрисофт“ ЕООД е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 58, ал. т. 10 от ЗОБВВПИ абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на заявителя и тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански и на юридическите лица се предоставя разрешение само за служебни цели. В случая въобще не е доказано твърдението, че лицето е управител на дружествата и по отношение на същите, има посегателства към имуществото, към личността на управителя, като пренасянето на големи суми пари не е основание за издаване на разрешение. В случая, нито пред административния орган, нито пред съда са представени данни относно дейността на дружеството, за което се иска издаване на разрешение. Договорът за наем на л. 60 по делото е неотносим, тъй като същият е от 29.06.2015 година със срок до 30.09.2016 година и към датата на подаване на заявлението е изтекъл и не обосновава необходимост от носене на оръжие. Неотносимо е и постановление за възлагане на недвижим имот от 10.08.2017 година на л. 63 по делото, тъй като същото е за възлагане на имот на „МВ2 Инвест“ АД с управител М. М., но седалище и адрес на управление на дружеството е в гр. София, разрешение не се иска от това дружество, а от друго и не се доказва необходимост. Съдът намира, че правилно органът е приел, че не е мотивирана необходимост за носене на късо бойно оръжие, тъй като не са ангажирани доказателства от представляващия дружеството, че по отношение на това дружество – „мандрисофт“ ЕООД и по отношение на него в качеството му на управител има данни за заплахи, необходимост от отбрана, че дружеството извършва дейност, която е била обект на заплахи, като недоказано е твърдението, че има много работници и пренася големи суми пари. В случая соченото основание за респектиране не е такова, обосноваващо необходимостта и предполагаемото вписване като адвокат също не е относимо, тъй като се иска разрешение на дружество, което извършва търговска дейност и именно с неговата дейност следва да се обоснове необходимостта от разрешение управителя да носи и съхранява оръжие и да се представят доказателства в тази насока, каквито не са представени в административното производство и не са ангажирани и пред съда.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението в тази част е законосъобразно и жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира за необходимо да посочи, че наличието на предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на обстоятелствата за издаването на разрешение за носене на оръжие.

Решението обаче в частта, в която е постановено, че следва да бъдат иззети 1 бр. късо бойно оръжие револвер RUGER GP-100 кал. 357 magnum с фабр. № 176-39789 и разрешение за носене обр. 3 № ЕН 0121856 и съхранение № 5 валидни до 31.01.2018 г., издадени от РУ Гулянци, съдът намира за незаконосъобразно като постановено в нарушение на закона и при липса на мотиви. По делото, след изискване от съда на административната преписка, на л. 76 по делото е приложено разрешение № 5/31.01.2013 г. издадено от началника на РУП – Гулянци по отношение на М.Т.М. като управител на „Мандрисофт“ ЕООД с ЕИК 200806602 да съхранява КБО: 1 бр. пистолет „Байкал“ кал. 9х18 мм № ХЕК 013501. Въпреки указанията на съда за представяне на административната преписка в цялост, то не са представени разрешения за носене, съхранение на горепосочения револвер Рюгер, който е разпоредено да бъде иззет и е предаден доброволно във ІІРУ на МВР София, а такова разрешение има за пистолет „Байкал“ т.е. в случая е разпоредено изземване на оръжие, за което не е представено разрешение за съхранение № 5 до 31.01.2018 година и въобще не са изложени мотиви, налагащи отнемането преди изтичане на срока на разрешението. Соченото, че не е налице обект на съхранение не е доказано по делото, тъй като органът не е представил данни, че лицето е променило обекта на съхранение за оръжието за което има надлежно разрешително – пистолет „Байкал“. При отнемане на разрешително за носене, съхранение на късо бойно оръжие е необходимо органът да докаже, че не е налице основанието, което е взето предвид при издавеното му, а липсват доказателства в тази насока. Предвид горепосоченото решението в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Представеното по делото от ответника разрешение № 2018040/486/19.02.2018 година на л. 99 , с което се разрешава на М.Т.М. да придобие за самоотбрана късоцевно огнестрелно оръжие пистолет с дължина на цевта до 30 см. със срок на валидност до 18.05.2018 година е неотносимо към предмета на делото, тъй като не може да се установи за кое оръжие се отнася, като разрешението е предоставено на М.Т. като физическо лице и с определен срок, а в настоящия случай същият е подал заявление за носене на оръжие като представляващ „Мандрисофт“ ЕООД и са неоснователни възраженията на ответника за липса на правен интерес от оспорване на процесното решение.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и на основание чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва „Мандрисофт“ ЕООД, ЕИК 200806602, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Железопътна“ № 61 чрез представляващия инж. М.Т.М. да заплати на РУ Гулянци, , гр. Гулянци, ул. „В.Левски“ № 28 разноски с оглед отхвърлената част на жалбата в размер на 150 лева. Неоснователно е възражението на оспорващия за недължимост на заплащане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно ТР № 3 от 13.05.2010 година в случаите, когато съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административния орган е представляван от юрисконсулт. В случая е налице частично основателна жалба и съдът присъжда разноски с оглед отхвърлената част от жалбата.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя решение рег. № 270000-55/05.01.2018 г. на началника на РУ – Гулянци в частта, в която е разпоредено да бъдат иззети 1 бр. късо бойно оръжие револвер RUGER GP-100 кал. 357 magnum с фабр. № 176-39789 и разрешение за носене обр. 3 № ЕН 0121856 и съхранение № 5 валидни до 31.01.2018 г., издадени от РУ Гулянци.

Отхвърля жалба на „Мандрисофт“ ЕООД, ЕИК 200806602, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Железопътна“ № 61 чрез представляващия инж. М.Т.М., срещу решение рег. № 270000-55/05.01.2018 г. на началника на РУ – Гулянци, в частта, в която се отказва да се издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие.

Осъжда „Мандрисофт“ ЕООД, ЕИК 200806602, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, ул. „Железопътна“ № 61 чрез представляващия инж. М.Т.М. да заплати на РУ Гулянци, , гр. Гулянци, ул. „В.Левски“ № 28 разноски с оглед отхвърлената част на жалбата в размер на 150 лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Решението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: