Решение по Административно дело 191/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 366

Плевен, 01.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 191 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.Н.М. ***, ЕГН **********, срещу заповед № 316з-293/25.01.2018 г. на Директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.2, т.4, във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за виновно нарушаване на т.28, буква „а“ и „б“, т.8 и т.19 от Етичния кодекс в системата на МВР /по-долу ЕК/, като на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

Оспорва заповедта и иска нейната отмяна, като сочи, че в същата са отразени факти и обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност. Твърди, че около 02-02.30 часа на 14.10.2017 г. не е управлявал лек автомобил в гр.Плевен, на ул.“Българска авиация“, в района на кръгово кръстовище до сервиз за гуми „Диана“. Автомобилът е управляван от В. Н. Д. от с.Комарево. Поради това той не е реализирал ПТП, както е посочено в заповедта. Сочи също, че на 19.12.2017 г. се е запознал с обобщената справка, но не са му били предоставени останалите материали от проведеното дисциплинарно производство. Твърди, че същото е проведено едностранчиво и предубедено с цел да бъде уволнен. Моли да се отмени заповедта.

С Определение № 247/16.02.2018 г. /л.237/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса. Същата е внесена в определения от съда срок /л.244/.

От ответника по делото е постъпил писмен отговор чрез юрк. А. /л.л.251-253/, в съответствие с дадената му с Определение № 264/21.02.2018 г. /л.245/ възможност. В същото се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, моли да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, след проведено в законоустановения срок дисциплинарно производство. На М. е предоставена възможност да се запознае и с материалите по преписката, но същият не е изявил желание. Запознал се е само с обобщената справка, като се е подписал, че е запознат. Излага подробно фактите по случая и приложимите правни норми, като твърди, че шофирането след употреба на алкохол сочи за липса на чувство за дълг, отговорност и съвест.

В съдебно заседание оспорващият- В.Н.М.,***, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание - ответникът – директор на ОД на МВР – Плевен, редовно уведомен, се представлява от юрк. Г.А.. Моли да се остави без уважение жалбата. Счита издадената заповед за законосъобразна и правилна. Поддържа представеното становище, и моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 30.01.2018 г. /л.16/, а жалбата е подадена на 09.02.2018 г., видно от вх.№ на ОД на МВР-Плевен на л.4, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се следната фактическа обстановка:

На 14.10.2018 г. около 02:30 часа чрез ЕЕН 112 е прието телефонно съобщение, че в гр.Плевен, на ул.“Българска авиация“, на кръговото кръстовище до сервиз за гуми „Диана“ има катастрофирал автомобил. На мястото бил изпратен екип на Първо РУ-Плевен, служителите на който запазили местопроизшествието, като установили, че на кръговото кръстовище на ул.“Българска авиация“, бул.“Георги Кочев и пътна отсечка към северната промишлена зона, върху централния остров се намира катастрофирал л.а. „Опел Кадет“, червен на цвят, с рег.№ ХХХХ, с посока на движението към ул.“Кара Кольо“. До предната част на автомобила служителите на Първо РПУ установили две лица - М. и А. К., които оглеждали автомобила. Същите отрекли, кой и да е от тях да го е управлявал, като М. миришел на алкохол и се представил като служител на МВР, но не се е легитимирал като такъв. Пред пристигналите по-късно служители на сектор „Пътна полиция“ М. е заявил, че той е управлявал автомобила и е бил сам в колата. Бил изпробван с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“, като същият отчел положителна проба за алкохол 2,02 промила. Бил му съставен АУАН и протокол за медицинско изследване. М. бил заведен в Спешно приемно отделение на УМБАЛ - Плевен, където дал кръв за лабораторно изследване. Посочил при вземането на кръв, че е употребил алкохол - бира, 330 мл, около 02:30 часа. След извършване на химическа експертиза в кръвта е установена концентрация на алкохол 1,9 промила. След вземане на кръвта за изследване, служителите и М. се върнали на местопроизшествието, като на същото бил извършен оглед от следовател, и бил изготвен протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 НПК. Пред никое от служебните лица М. не е твърдял, че друго лице е управлявало автомобила.

Със заповед на Директора на ОД на МВР-Плевен рег. № 316з-3415/20.10.2017 г. /л.л.64-66/ било образувано дисциплинарно производство срещу В.Н.М. по повод постъпили предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР, което е тежко по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, и за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Срокът за разследване на назначената с тази заповед комисия е бил променен с последваща заповед /л.л.67,68/. Изготвените заключителни документи - обобщена справка рег. № 316р-39751/19.12.2017 г. и становище рег.№ 316р-39927/20.12.2017 г. приемат, че е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, като излагат и посочените по-горе факти, и се предлага да се наложи дисциплинарно наказание “уволнение“.

В същите е посочено, че с деянието си М. е нарушил т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014 г., с която е въведена забрана „да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда … извън установеното работно време“, както и етичните принципи, заложени в т.28, букви „а“ и „б“ от ЕК, като по този начин е нарушил и т.8 и т.19 от ЕК.

По делото е приобщен и болничен лист /л.235/, от който е видно, че М. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода 16.10.2017 г. - 20.10.2017 г.

С процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради управлението на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, доколкото в кръвта е установена концентрация 2,02 на хиляда с техническо средство, и 1,9 на хиляда, установена с химическа експертиза, като подробно са изложени посочените по-горе факти. В заповедта са изложени мотиви относно твърдението на М., че не той, а друго лице – В. Н. Д. от с.Комарево, с която М. живее на съпружески начала, е управлявала МПС. Посочено е, че тези твърдения противоречат на показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства. А. К. е шофьор на такси, бил е извикан от М., защото е катастрофирал. Заявява, че в момента, когато е пристигнал при него, М. е бил сам, походката му не е била права, но не е бил много пиян. Когато са започнали да оглеждат колата, са пристигнали служителите на МВР. Служителите на ПП К. и П. заявяват, че на въпроса кой е водача, М. е отговорил, че е той, представил е документи и е направил поисканата му проба за алкохол. Работещият като охрана на център за гуми „Диана“ Х. заявява, че около 02:10 часа е чул силен удар, и видял на кръговото заседнала на острова на кръстовището кола. От нея излязъл мъж и куче. След около 10 минути пристигнало такси, като докато шофьорът на таксито говорел с шофьора на катастрофиралия автомобил, пристигнали служителите на МВР и линейка. Твърденията на Д., че тя е управлявана автомобила, са опит за прикриване на истината, за да се потвърди защитната теза на М.. Същият излага това твърдение едва в писменото обяснение по дисциплинарното производство.

В заповедта е посочено, че М. е запознат с срещу подпис с ЕК и със МЗ №8121з-396/05.08.2014 г.

Прието е, че поведението му е станало достояние на широк кръг служители на МВР, на служители от спешна помощ, на други служебни лица - следовател и автоексперт, както и на граждани. Не е спазена т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014 г., с което виновно е нарушил т.28, букви „а“ и „б“ от ЕК, както и етичните принципи, посочени в т.8 и т.19 от ЕК. Цитирани са посочените разпоредби от ЕК - т.28, букви „а“ и „б“, съгласно които „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява … на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; … на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно време..; “, т.8 „Чрез спазване на правилата за поведение, заложени в ЕК и приети за всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР.“, и т.19 - „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“. Изложени са мотиви по отношение на тези разпоредби на ЕК. Посочени са като приложими нормите на чл. 204, т.3, чл.197, ал.1, т.6 , вр. чл.194, ал.2, т.4, както и тези на чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР. Посочено е пред кого е в какъв срок заповедта може да се обжалва.

Представени са доказателства, че оспорващият е запознат с изготвените справки и е дал писмени обяснения.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, ал.1, т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл. 197, ал.1, т.1-3.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР, Областната дирекция на МВР Плевен е основна структура, която се ръководи от директор. Видно от оспорената заповед, неин издател е директорът на ОД на МВР Плевен, а към момента на издаването й В.Н.М. е заемал длъжност младши полицейски инспектор и съдът приема, че директорът на ОД на МВР Плевен се явява компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.6 от ЗМВР по отношение на наказания служител.

Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 19.12.2017 г. при регистрирането на Обобщена Справка рег. № 316р-39751/19.12.2017 г. /л.л.44-63/, като на дата 03.01.2018 г. е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - директора на ОД на МВР Плевен за запознат. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно дисциплинарното нарушение и дееца. При това положение оспорената заповед от 25.01.2018 г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението като същевременно към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Съдът констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, оспорващият М. е бил запознат със съдържанието на обобщената справка /л.63/. До същия е била изпратена и покана за даване на писмени обяснения от директора на ОД на МВР /л.л.80-81/, като М. се е възползвал от дадената му възможност и е дал писмени обяснения, приобщени на л.69 от делото.

Смисълът на изискването по чл. 206, ал.1 от ЗМВР е изслушването или приемането на писмените обяснения от служителя, спрямо който се води дисциплинарното производство, да стане едва, след като по безспорен начин се установи /т.е. са събрани всички доказателства/, че има извършено конкретно нарушение на служебната дисциплина, кой е извършителят на това нарушение, виновно ли е действал, като това следва да стане преди да се издаде актът за налагане на дисциплинарното наказание. Т.е. едва след събиране на всички доказателства в дисциплинарното производство, тези събрани от наказващия орган и тези посочени от самия служител /ако ги посочи в определения срок/, последният може в най-пълен обем да се защити, като даде обясненията си по така установеното чрез тези доказателства.

При издаване на заповедта, дисциплинарно - наказващият орган не е допуснал нарушение на материално правните разпоредби. Същият към правилно установената фактическа обстановка е приложил относимите правни норми. Съображенията за това са следните:

При настъпилото ПТП на 14.10.2017 г. М. е бил водач на автомобил, който е катастрофирал, и на М. е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. По делото не е спорно нито настъпването на ПТП, нито установената в кръвта на М. алкохолна концентрация. Оспорва се обаче от страна на М., че е бил водач на МПС, като твърди, че жената с която живее на съпружески начала – В. Д., е била водач на МПС. Тези твърдения са подкрепени само от нейните обяснения, които обяснения органът не е кредитирал. Съдът също счита, че тези твърдения за управление на МПС от Д. са неоснователни. По делото са приобщени писмени доказателства, изходящи от лицето, което е охранявало сервиз за гуми „Диана“, до който е станало ПТП, като това лице – С. Х. заявява, че от катастрофиралия автомобил е излязъл само шофьорът му - мъж, и куче. По - късно е пристигнало такси само с водач, след това патрулен автомобил на МВР и едва след това - жената на катастрофиралия. Тези показания на Х. са в съгласие с показанията на А. К. - шофьор на такси, който е бил повикан от М., защото последният си е блъснал колата. К. споделя и направеното пред него признание от М., че същият не е могъл да вземе завоя и затова се е качил на върху колелото. Следва да се отбележи, че показанията на тези двама свидетели на случилото се, са в съответствие с посоченото от М. А. - лицето, подало сигнал на тел.112, доколкото последният заявява, че е видял катастрофиралия автомобил и мъж, който е отказал помощта му и е искал да се махне. Мъжът е бил сам, не е имало други хора.

Освен това съдът съобразява, че твърдението на Д., че тя е била водач и е катастрофирала, защото е сбъркала педалите на газта и спирачката, се опровергава от огледа на местопроизшествието, извършен по досъдебното производство, и който е приобщен по преписката. Съгласно този протокол е налице следа от протриване на автомобилни гуми, широка 12 см и с дължина 6,70 м. Такъв дълъг спирачен път не може да е налице, ако не е задействана спирачката, както твърди Д..

Съдът отбелязва, че заповедта е мотивирана в частта, в която се сочи, че служители на МВР са се запознали с поведението му, доколкото случаят е станал известен на дежурните служители на МВР, които са били изпратени на място, както и на следователя и автоексперта, а също и на медицински лица. За да не се пази доброто име на институцията /т.19 от ЕК/ или да не се допринася за изграждането и утвърждаването на положителен образ на МВР /т.8 от ЕК/ е достатъчно деянието - „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява … на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; … на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно време..; “ /т.28, буква „а“ и „б“ от ЕК/ да стане известно на кое и да е друго лице освен М.. В тази връзка съдът отбелязва, че заповедта е мотивирана по отношение на всяка от посочените като нарушени норми на ЕК, доколкото неизпълнението на задължението да не се управлява МПС с алкохол на 0,5 на хиляда в кръвта нарушава както т.28, буква „а“ и „б“ от ЕК, които изискват определено поведение - да не се управлява МПС, така и посочените в заповедта т.8 и т.19 от ЕК, доколкото управлението на МПС с алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда не утвърждава положителен образ на МВР, нито пази доброто име на тази институция. Заповедта е надлежно мотивирана и в тези й части.

Дисциплинарното производство не е било проведено едностранчиво и предубедено, доколкото са събрани сведения от всички лица, имащи отношение към случая, и в обобщената справка и в заповедта са подробно обсъдени противоречивите твърдения относно това кое лице е управлявало автомобила. Изложените мотиви защо се приема, че М. е управлявал МПС, са основани на събраните доказателства, и са резултат от подробен анализ на същите. Както е посочено по-горе, съдът приема този анализ за правилен.

По отношение на останалите твърдения на оспорващия съдът съобразява, че липсва задължение да му се предоставят останалите материали от проведеното дисциплинарно производство. Видно от сведението /л.36/, М. е бил запознат с обобщената справка, могъл е да си води записки и прави извадки. Материалите от дисциплинарното производство са били в папка, и също са му били достъпни, като М. е могъл да се запознае и с тях. С оглед на този факт оплакването е неоснователно.

Следва за пълнота да се отбележи, че въпреки че съдът е допуснал като свидетел Д., същата не се е явила, без да са посочени уважителни причини, поради което е била заличена като свидетел.

Предвид горепосоченото заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с административно производствените правила и материалния закон и целта на закона. Предвид горепосоченото съдът намира, че същата е законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът намира, че следва В.Н.М. ***, ЕГН ********** *** разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско възнагражедние.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на В.Н.М. ***, ЕГН **********, срещу заповед № 316з-293/25.01.2018 г. на директора на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен.

Осъжда В.Н.М. ***, ЕГН ********** *** разноски в размер на 300 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: