Р E Ш Е Н И Е

№ 232

гр.Плевен, 17 Април  2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                       Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 188 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 19 от 11.01.2018 г., постановено по ахд № 3421/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-1503044 от 14.11.2014 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Актуал Сиси“ ЕООД гр.Плевен, с ЕИК 202309702, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ж.к.Дружба, бл.314, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от С. В. О., с ЕГН **********, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.128 т.2 от КТ, за това, че при извършена документална проверка на 21.10.2014 г. на дружеството в обект-цех за производство на мека мебел, намиращ се в гр.Плевен, ул.Гренадерска № 95 ет.4, е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на ЗБУТ, а именно: Не е изплатил в установения с вътрешните правила за работната заплата срок – до 30.09.2014 г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от М. В. Д., с ЕГН **********, на длъжност „моделиер кожени изделия“ през месец август 2014 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Актуал Сиси“ ЕООД, чрез адвокат И.А. ***, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че при съставянето и издаването на НП не са спазени всички императивно предвидени изисквания за неговата законосъобразност. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите и относимите към вината обстоятелства, при които е извършено и ако бе изпълнил това задължение АНО е щял да приложи разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН. Сочи, че неправилно районният съд е приел, че в случая не са налице основания за приложение на специалния състав на чл.415в от КТ, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Счита за неправилен извода на РС, че административно наказателната отговорност не е погасена по давност, т.к. съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН липсва друга уредба, като навежда подробни доводи , че в случая абсолютната преследвателна давност и три години, считано от датата на извършване на нарушението, която към настоящия момент е изтекла. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д. с  надлежно пълномощно, който поддържа жалбата, по същество моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно на л.28 от ахд 3421/2017 год. на РС, която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при  извършване на документална проверка на касатора в обект- цех за производство на мека мебел, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Гренадерска“ №95 е констатирано, че не е изплатено в установения с вътрешните правила за работна заплата срок- до 30.09.2014 г. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от  М. В. Д. на длъжност моделиер кожени изделия през месец август 2014 г. Установено е от  представената ведомост за заплати на дружеството за месец август 2018 г., че работодателят дължи на горепосоченото лице сума за получаване в размер на 266.53 лева, с което е нарушен чл. 128, т. 2 от КТ. На дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 15-1503044 на 21.10.2014 г. за извършено нарушение на чл.128, т.2 от ЗАНН, който  бил подписан без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното Наказателно постановление № 15-1503044 от 14.11.2014 г., с което на „Актуал Сиси“ ООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

Съдът установил горната фактическа обстановка от приобщените гласни доказателства - показания на актосъставителя М. Б., които съдът кредитирал като последователни, обективни и кореспондиращи с останалия писмен доказателствен материал. Съдът приел, че обжалваното НП отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като издадено от компетентен орган, притежаващ правомощия за тези действия. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и атакуваното НП са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на законоустановените срокове.

Съдът направил извод за доказаност на вмененото на дружеството нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, която норма задължава работодателя в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съдът установил, че  служителят Д. се е намирал в трудово правоотношение с касатора и съгласно сключения между тях трудов договор, периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение било 30-то число на следващия месец. Позовал се на  приложената по делото платежна ведомост на дружеството за месец август  2014 г.,  в която Д. е вписан  под № 3, като е отразено, че има 21 отработени дни за месеца и след извършване на съответните начисления и удръжки, следва да получи сумата в размер на 266.53 лв. трудово възнаграждение. В графа „Подпис“ не фигурира подпис на служителя за получено от него трудово възнаграждение. Съдът, въз основа на показанията на актосъставителя приел, че това задължение на работодателя не е  било изпълнено, като нито към 30-число на месеца, следващ месец август 2014 г., тоест до 30.09.2014 г., нито към датата на извършване на проверката 21.10.2014 г.С оглед на тези данни направил извод, че правилно и законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ и е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. Предвид продължителния период на неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 2 от КТ съдът счел, че наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл. 27, ал. 1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се явява адекватно на извършеното,  на тежестта на нарушението, значимостта на нарушените обществени отношения и годно да реализира целите на наказанието, посочени в чл. 12 от ЗАНН.

Според решаващия състав на съда не са били налице и основанията за приложение на  специалния състав на чл. 415в от КТ, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, предвид че нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, тъй като дължимото трудово възнаграждение е било изплатено от санкционираното дружество на служителя едва на 24.10.2014 г. Съдът счел още, че административнонаказателната отговорност не е погасена по давност, като се позовал на  разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, според която наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е обвързан в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното преследване,  по силата на законовите разпоредби  /чл.11 от ЗАНН/, следва да намерят приложение правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на двугодишен срок от довършване на съответното нарушение, като независимо от прекъсването на давността /поради съставяне на акт и издаване на НП/, след изтичането на тригодишен срок от довършване на нарушението, наказателното преследване следва изобщо да бъде изключено, поради изтичане на съответната абсолютна давност. Съдът приел, че в настоящия случай  административното нарушение е извършено на 21.10.2014 година, когато е съставен и АУАН. От тази дата е започнала да тече и давността за административно-наказателно преследване,  била е прекъсната с издаването на НП на 14.11.2014 година и след това е започнала да тече нова давност. На 14.11.2017 година е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК  и предвид, че  НП  е връчено на дружеството  на 22.10.2017 г.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя изводите на РС като правилни и обосновани на събраните по делото доказателства.

Работодателят е наказан за нарушение на разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като санкцията му е наложена на основание чл.414, ал.1 от КТ в качеството му на работодател, който е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства –Вътрешни правила за работната заплата на л.17 от делото на РС, че работната заплата се изплаща не по-късно от 30 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата/през който е положен трудът. В сключения между страните трудов договор №6/27.03.2014 год. е предвидено задължение за работодателя да заплаща трудовото възнаграждение на работника ежемесечно. От приложената на л.15 платежна ведомост за месец август 2014 год. се установява, че за работника М. В. Д. има отбелязано за получаване  трудово възнаграждение в размер на 266,53 лева, но липсва подпис на получилото сумата лице, което налага извод, че трудовото възнаграждение не е изплатено на Д. в уговорените във Вътрешните правила срокове. Този факт не се и отрича от управителя на касатора, която  в обяснение на л.16 е посочила, че е забавила изплащането на дължимото възнаграждение на Д. за месец август 2014 год., поради временни финансови затруднения на фирмата.Установява се от извлечение от сметка на касатора и преводно нареждане на л.6 и л.18 от делото на РС, че същият е заплатил дължимото ТВ на Д. за месец август 2014 год., на 24.10.2014 год., след съставяне на акта за нарушение от 21.10.2014 год., но преди издаване на НП от 14.11.2014 год. С оглед на изложеното вмененото на дружеството нарушение се явява съставомерно и доказано.

Както правилно е приел и решаващият състав на РС, деянието не се явява маловажно по смисъла на закона. Според посочената като нарушена норма на закона -  чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. На дружеството  е наложена имуществена санкция в минималния предвиден размер от 1500 лева. КТ съдържа и  привилегирован състав на същото нарушение, установен в чл. 415в от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена "Отговорност за маловажно нарушение" и очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ (с изключение на предвидените в ал.2 на същия текст, като процесният случай не попада сред изключенията), които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. В този случай работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. При тълкуването на цитираната разпоредба се налага извода, че нарушението, което законът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на задължение, вменено на съответното административнонаказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт , като  същото следва да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, както и от нарушението не следва да  са настъпили неблагоприятни за работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора. Касационната инстанция счита, че в случая  не са били налице всички визирани от разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ предпоставки. Дружеството е наказано  за нарушение на разпоредбите на КТ. На второ място, нарушението е отстранено веднага  след установяването му. Нарушението е констатирано на 21.10.2014год. и за същото е съставен акт за нарушение от същата дата и само три дни по-късно-на 24.10.2014 год. по банковата сметка на работника Д. е била преведена сума  в размер на 507,67 лева, представляваща работна заплата на месеците август и септември 2014 год. Преводът на дължимата сума за работна заплата е осъществен преди издаване на НП от 14.11.2014год. Ето защо касационната инстанция счита, че с осъществяване на плащането за работна заплата в много кратък срок след установяване на нарушението, последното е било отстранено веднага след установяването му, поради което е налице и тази втора предпоставка за приложение на привилегирования състав на чл.415в. Не е било налице обаче последното изискване на нормата – от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Посоченият в АУАН и НП работник е претърпял вреди под формата на пропусната полза – неувеличаване на имуществения му патримониум, като не е получил дължимото му се трудово възнаграждение, което е било дължимо до 30.09.2014 год., а е получил същото  с 24 дни закъснение-на 24.10.2014 год. и през този период е бил лишен от тази престация, предназначена за задоволяване на основни жизнени потребности. Ето защо настоящата инстанция намира за безспорно, че установеното нарушение не покрива всички  признаци, посочени в разпоредбата на чл. 415в от КТ.

Не е изтекла и абсолютната преследвателна давност за процесното нарушение. В случая с оспореното НП е наложена имуществена санкция за нарушение по чл.128, т.2 от КТ, изразяващо се в неизплащане в определени срокове на дължимо трудово възнаграждение. Последното е следвало да бъде изплатено до 30.09.2014 год., не е било платено в този срок, поради което на 1.10.2014 год. работодателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Това е моментът, от който започва да тече давността за административнонаказателното преследване съгласно чл. 80, ал.3 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Според правната уредба, в сила по време на неговото извършване и затова приложима съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН, абсолютната давност е 4 години и 6 месеца (3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (изм. - ДВ, бр.26 от 2010 г.) вр. чл. 11 ЗАНН с половината от тези 3 години, равняваща се на 1 година и 6 месеца по чл. 81, ал.3 НК вр. чл. 11 ЗАНН). Така при начален момент 1.10.2014 г., срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК (изм., ДВ, бр.26 от 2010) вр. чл. 11 ЗАНН от 4 години и 6 месеца изтича на 1.04.2019 год., който момент към датата на настоящото произнасяне още не е настъпил. Следователно, не е налице нарушение досежно сроковете за образуване и провеждане на административно наказателното производство, които могат да доведат до отмяна на НП като незаконосъобразно на такова основание.

Ето защо, при неоснователност на оплакванията в касационната жалба, оспореното решение като допустимо, валидно и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 19 от 11.01.2018 г., постановено по ахд № 3421/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.