Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр. Плевен, 24 Април 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 186/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на П.Н.А. *** срещу
Решение № 1221/29.12.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. №
3430/2017г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление
№ 17-0938-001820/24.04.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – гр. Плевен,
сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на осн. чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП на П.Н.А.
*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21
ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 точки, затова
че на 29.03.2017г. в 12:15 часа в с. Ясен на ул. „Генерал Иван
Винаров“ в посока Долни Дъбник, като
водач и собственик на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ЕН ***ВТ управлява автомобила със скорост 101км/ч при
максимално разрешена 50км/ч в населено място. Скоростта е измерена, фиксирана и
заснета със система трафик видеоконтрол ТFR1-М с
№ 532/12 клип № 6022. Приложена декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Касаторът
обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради съществено нарушение
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни
отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи, че при
постановяване на съдебното решение не са спазени процесуалните правила и
правото му на защита, тъй като не е бил редовно призован и не са събрани
поисканите от него доказателства. Посоченото СУМПС не е негово, не притежава
автомобил с посочения регистрационен номер, регистрираната скорост не отговаря
на действителната. Чрез адв. Ц. от АК – Плевен моли за отмяна на решението
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – гр.
Плевен, не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да потвърди НП като законосъобразно, правилно първоинстанционният съд
е приел за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото, че
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за
което е наказан с предвидените в закона наказания.
Не е било нарушено правото на защита на касатора, събрани са исканите от
него доказателства за доказване на посочените в жалбата доводи.
Жалбоподателят е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но
тъй като е получил призовката ден преди заседанието, с писмена молба е поискал
от съда да не дава ход на делото, а да му даде време за упълномощаването на
адвокат, както и да изиска писмени доказателства от ответника. Съдът е уважил
молбата като не е дал ход на делото, отложил го за друга дата и изискал
посочените от жалбоподателя писмени доказателства. За следващото съдебно
заседание, видно от отбелязването в призовката, жалбоподателят е бил търсен
многократно по различно време на посочения адрес – на 21.12.2017г. в 14.20ч.,
на 23.12.2017г. в 11ч. и на 27.12.2017г. в 16.00ч., но не бил открит на адреса.
Поради това съдът правилно е дал ход на делото при условията на чл. 61 ал.2 от
ЗАНН, според който съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят
не е бил намерен на посочения адрес.
Фактическата обстановка по делото е изяснена в достатъчна степен,
събрани са необходимите доказателства за установяване на обективната истина.
Видно от приложената справка за водач/нарушител и справка от АИС-БДС
жалбоподателят притежава СУМПС № 282469830 и контролен талон към него № 5471578, които са иззети при съставянето на
акта.
Нарушението е установено с техническо средство – система Трафик видеоконтрол
TFR1-M с фабр. № 585/12, което е от одобрен тип и е преминало периодична
последваща проверка със срок на валидност към момента на нарушението. Това е видно
от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ и
Протокол за използване на автоматизираната техническа система на 29.03.2017г.
на мястото на контрол с. Ясен, ул. „Иван Винаров“ в посока на движение – от гр.
Плевен посока Д. Дъбник, където е било констатирано нарушението.
От разпечатката на радарната система и приложената снимка от видеоклип №
6022 се установява, че на 29.03.2017г. в 12:15ч. е регистрирано движението на автомобил
с Рег. № ЕН***ВТ със скорост 104 км/ч. ,
при разрешена за населено място скорост – 50 км/ч. При отчетен толеранс от 3%
/3км/ч/ установената наказуема скорост е 101 км/ч, превишението над допустимата
скорост е с 51 км/ч.
В качеството си на собственик/ползвател на автомобила П.Н.А. попълнил и
подписал декларация от 11.04.2017г. по чл. 188 от ЗДвП, че на 29.03.2017г.
около 12 ч. е управлявал автомобила и не е посочил да е предоставил автомобила
за управление на друго лице. Поради това на същата дата на А., в качеството на
водач и собственик на автомобила бил съставен АУАН, който той подписал без
възражения.
От изложеното се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят като водач на автомобила на посочената дата и място е
превишил разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, като превишението от
51 км/ч обосновава налагането кумулативно на предвидените в чл. 182 ал.1 т.6 от
ЗДвП наказания – глоба от 700 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява
МПС, чийто размер е фиксиран в закона.
По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно, не са
налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1221/29.12.2017 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 3430/2017г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС
от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.