Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 269

 

гр. Плевен, 24 Април  2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 186/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на П.Н.А. *** срещу Решение № 1221/29.12.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3430/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-001820/24.04.2017 г. на Началник група към ОД на МВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на осн. чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП на П.Н.А. *** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 точки, затова че  на 29.03.2017г.  в 12:15 часа в с. Ясен на ул. „Генерал Иван Винаров“  в посока Долни Дъбник, като водач и собственик на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ЕН ***ВТ  управлява автомобила със скорост 101км/ч при максимално разрешена 50км/ч в населено място. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета със система трафик видеоконтрол ТFR1-М с № 532/12 клип № 6022. Приложена декларация по чл. 188 от ЗДвП.

 Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сочи, че при постановяване на съдебното решение не са спазени процесуалните правила и правото му на защита, тъй като не е бил редовно призован и не са събрани поисканите от него доказателства. Посоченото СУМПС не е негово, не притежава автомобил с посочения регистрационен номер, регистрираната скорост не отговаря на действителната. Чрез адв. Ц. от АК – Плевен моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно, правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението, за което е наказан с предвидените в закона наказания.

Не е било нарушено правото на защита на касатора, събрани са исканите от него доказателства за доказване на посочените в жалбата доводи.

Жалбоподателят е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но тъй като е получил призовката ден преди заседанието, с писмена молба е поискал от съда да не дава ход на делото, а да му даде време за упълномощаването на адвокат, както и да изиска писмени доказателства от ответника. Съдът е уважил молбата като не е дал ход на делото, отложил го за друга дата и изискал посочените от жалбоподателя писмени доказателства. За следващото съдебно заседание, видно от отбелязването в призовката, жалбоподателят е бил търсен многократно по различно време на посочения адрес – на 21.12.2017г. в 14.20ч., на 23.12.2017г. в 11ч. и на 27.12.2017г. в 16.00ч., но не бил открит на адреса. Поради това съдът правилно е дал ход на делото при условията на чл. 61 ал.2 от ЗАНН, според който съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес.

Фактическата обстановка по делото е изяснена в достатъчна степен, събрани са необходимите доказателства за установяване на обективната истина.

Видно от приложената справка за водач/нарушител и справка от АИС-БДС жалбоподателят притежава СУМПС № 282469830 и контролен талон към него  № 5471578, които са иззети при съставянето на акта.

Нарушението е установено с техническо средство – система Трафик видеоконтрол TFR1-M с фабр. № 585/12, което е от одобрен тип и е преминало периодична последваща проверка със срок на валидност към момента на нарушението. Това е видно от представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ и Протокол за използване на автоматизираната техническа система на 29.03.2017г. на мястото на контрол с. Ясен, ул. „Иван Винаров“ в посока на движение – от гр. Плевен посока Д. Дъбник, където е било констатирано нарушението.

От разпечатката на радарната система и приложената снимка от видеоклип № 6022 се установява, че на 29.03.2017г. в 12:15ч. е регистрирано движението на автомобил с Рег. № ЕН***ВТ  със скорост 104 км/ч. , при разрешена за населено място скорост – 50 км/ч. При отчетен толеранс от 3% /3км/ч/ установената наказуема скорост е 101 км/ч, превишението над допустимата скорост е с 51 км/ч.

В качеството си на собственик/ползвател на автомобила П.Н.А. попълнил и подписал декларация от 11.04.2017г. по чл. 188 от ЗДвП, че на 29.03.2017г. около 12 ч. е управлявал автомобила и не е посочил да е предоставил автомобила за управление на друго лице. Поради това на същата дата на А., в качеството на водач и собственик на автомобила бил съставен АУАН, който той подписал без възражения.

         От изложеното се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят като водач на автомобила на посочената дата и място е превишил разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, като превишението от 51 км/ч обосновава налагането кумулативно на предвидените в чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП наказания – глоба от 700 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС, чийто размер е фиксиран в закона.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1221/29.12.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3430/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.