Р E Ш Е Н И Е

№ 205

гр.Плевен, 04.04.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                            

            Председател: Цветелина Кънева

                                                                  Членове: Катя Арабаджиева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 185 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 1037 от 21.11.2017 г., постановено по НАХД № 2696 по описа за 2017 г. Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление № КГ-2072/07.09.2017 г. на Заместник председател на ДАМТН - София, с което на ЕТ „Мирена 99 – Л. В.“, представлявано от Л. В. В., на основание чл. 67, ал. 2 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за извършено нарушение по чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗЕВИ.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрисконсулт И. Т., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Счита се, че изводът на районния съд, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, защото НП не е връчено лично на нарушителя, а е изпратено по пощата и е било предадено на трето лице, е неправилен, тъй като наказателното постановление е издадено на юридическото лице ЕТ „Мирена 99 – Л. В.“, а не на физическото лице Л. В. В. – собственик на фирмата, т.е. имуществената санкция е наложена на фирмата, а не на нейния собственик. Посочва се, че жалбата срещу НП е подадена в законоустановения срок, следователно правото на защита на юридическото лице не е нарушено, а  административнонаказващият орган е изпълнил изискването разписано в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Счита се още, че при постановяването на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е кредитирал предоставените от ДАМТН по делото писмени доказателства /протокол от проверка № Пл-032/09.05.2017 г., декларация за съответствие № 0062/23.02.2017 г. и т.н./ и не е взел под внимание легалните определения за „Краен разпространител“ и „Разпространение на течни горива“, разписани в §1, т. 20 и т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗЧАВ. Според касатора е неправилен изводът на съда, че ЕТ не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като не извършва дейност по „предоставяне на пазара“ на гориво за дизелови двигатели, не извършва доставка на гориво и не е „краен разпространител“ на течно гориво. В тази връзка се твърди, че този извод не кореспондира със законовите разпоредби и с приложените официални документи по административнонаказателната преписка. Считат се за неверни изводите в решението, че ЕТ „Мирена 99 – Л. В.“ нито е „Краен разпространител“, нито „предоставя на пазара“ течно гориво, а се явява краен „потребител“ /краен консуматор/ на течно гориво. Посочва се, че в съдебното решение се твърди, че стационарна цистерна с една колонка – „бензиноколонка“, която има индикатор единствено за потребено количество, не и за цена, не е бензиностанция, а „пункт за съхранение на собствено гориво“, което се счита за неправилно, тъй като пунктовете за съхранение на собствено гориво са така наречените „ведомствени бензиностанции“ с колонка за дизелово гориво, дейността на които е уредена в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Според касатора, не е необходимо да се доказва дали ЕТ „Мирена 99 – Л. В.“ продава дизелово гориво на други лица, тъй като е ясно, че фирмата е краен разпространител и без да извършва търговска дейност с цел печалба от съответното гориво. В заключение се моли да бъде отменено оспореното решение.  

            В съдебно заседание касаторът Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не се представлява.

            В съдебно заседание ответникът – ЕТ „Мирена 99 – Л. В.“ се представлява от адв.П.А., който счита решението за правилно, тъй като не е извършено вмененото на ЕТ нарушение. Представя писмени бележки и моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ за това, че като е предоставял на пазара на 09.05.2017г.  течно гориво-гориво за дизелови двигатели, за което на 11.05.2017г. с Констативен протокол №КП-0270-Б/11.05.2017г. е установено несъответствие на изискванията за съдържание на биогориво в течното гориво, търговецът в качеството му на краен разпространител, е извършил нарушение на чл.47 ал.2 във вр. с чл.47 ал.1 т.2 от ЗЕВИ. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при съпоставка на всички доказателства се установява, че не са доказани всички обстоятелства относно вмененото нарушение. На първо място съдът е посочил, че е нарушена нормата на чл.58 ал.1 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на трето лице, а не лично на представляващия ЕТ. На следващо място съдът е приел, че ЕТ не е извършил вмененото му административно нарушение – предоставяне на пазара на дизелово гориво, което не съответства на изискванията за съдържание на „биодизел“, тъй като не извършва дейност по „предоставяне на пазара“ на гориво за дизелови двигатели, т.е. не извършва доставки на гориво, както и не е „краен разпространител“ на течно гориво. За да обоснове този извод съдът се е позовал на легалното определение на термина „предоставя на пазара“ в §1 т.15 от ДР на ЗЕВИ, чл.2 §1 от Регламент (ЕО) №765/2008г. на Европейския парламент и на Съвета  от 9 юли 2008г., както и на разпоредбата на чл.47ал.2 от ЗЕВИ и §1 т.12 от ДР на ЗЕВИ за „краен разпространител“. Съдът е посочил още, че ЕТ е регистриран като земеделски производител и това му е основната дейност, както и че разполага със собствена складова база, вкл. със стационарна цистерна за съхранение на гориво, предназначено за ползване от собствената му земеделска техника, която е свързана посредством специално устройство с НАП за отчитане зарежданията с гориво.  Приел е също, че обектът, от който контролният орган е взел проба, не е бензиностанция, а пункт за съхранение на гориво за собствени нужди, както и че ЕТ се явява потребител (краен консуматор) на течното гориво, защото закупува същото с цел осъществяване на основната си търговска дейност-обработка на земеделска земя с цел производство и продажба на селскостопанска продукция. Съдът е посочил още, че земеделската техника на ЕТ по същество представлява извънпътна техника и трактори, за която е допустимо ползването на гориво за дизелови двигатели (Евро 5). По тези мотиви районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че дружеството е санкционирано неправилно като краен разпространител на гориво, каквото то не е. Съдът не е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила. Съдията-докладчик е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Административнонаказващият орган е квалифицирал ЕТ като краен разпространител по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, която препраща към §1, т.20 от ДР на Закона за чистота на атмосферния въздух, съгласно която крайният разпространител са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. На следващо място, прието е че ЕТ- краен разпространител предоставя на пазара течно гориво, а именно-такова за дизелови двигатели. Предоставяне на пазара на конкретно течно гориво означава доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно - чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.).  В конкретния случай дружеството е краен получател на доставяното му гориво и не го предоставя на пазара на течно гориво, а го използва изцяло за своите нужди, без да го предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извърша сделки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и това обстоятелство безспорно е установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При това положение не може да намери приложение санкционната норма на чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ, която предвижда имуществена санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара дизелово гориво. Разпоредбата на чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ е приложима по отношение на доставчика, който предоставя на пазара съответното течно гориво, като получателят също може да придобие качеството на доставчик, ако извърши препродажба, което в случая не е налице. Като е достигнал до аналогични правни изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

            За пълнота следва да се посочи, че не е налице нарушение на чл.58 ал.1 от ЗАНН, което да е съществено и да е основание за отмяна на НП. Не е нарушено и правото на защита на лицето, тъй като срокът за обжалване е спазен. Последното, обаче, не променя крайният извод за правилност на решението на районния съд.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1037 от 21.11.2017 г., постановено по НАХД № 2696 по описа за 2017 г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.