Р Е Ш Е Н И Е

№ 690

гр.Плевен, 16 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №178 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Х.К.А. *** срещу Решение №2153-14-5/22.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№1012-14-2#16/22.12.2017 г. и са потвърдени Разпореждане №7/06.11.2017 г., Разпореждане №9/07.11.2017 г. и Разпореждане №5/08.11.2017 г., всичките на Ръководител на “ПО”, като правилни и законосъобразни.

В жалбата са наведени доводи, че поради непознаване на процесуалния път за разглеждане е допуснал непълнота в изричното назоваване на всички спорни периоди. Иска да се направи произнасяне по отношение на периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г., в който е заемал длъжността „методист изобразително изкуство“ в Национален пионерски комплекс „Ястребино“, с.Ястребино, окръг Търговище /по-долу НПК “Ястребино“/. Прилага копие от трудовата книжка, и сочи, че НПК “Ястребино“ е провеждал учебна подготовка по седмичен график, и е водил задължителната документация от МНП. Сочи, че предметът на предходното дело 143/2016 на настоящия съд е бил за друг период, а неразглежданият досега период е бил със същата характеристика. Обжалвайки Решение №2153-14-5/22.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и отхвърлените с него разпореждания, иска тяхната отмяна, като се признае сочения период за учителски стаж, и се преизчисли добавката от УПФ /Учителски пенсионен фонд/.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Т.Д. ***, назначена за служебен защитник с определение № 405 от 22.03.2018 г. по настоящото дело. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалвания административен акт, като се приеме същия за незаконосъобразен и неправилен. Счита за установено, че трудовият стаж в НДК Ястребино съответства на длъжностите, които се приравняват към учителския стаж. Същото се установява по безспорен начин от множеството писмени доказателства, приложени по делото от НДК Ястребино. В тази насока са събрани и показания на работещите по това време учители - зам. директор и дружинен ръководител в пионерския комплекс, от които се установява, че наред с възпитателската работа, е изпълняван график по часове, която работа съответства на програмата, която децата в комплекса е трябвало да изучават, той е осъществявал и художествени функции извън часовете по интереси. Работата освен това се е осъществявала на 24 дневни смени; през работното време с променливи графици от 6,00 до 22,00 часа; с почивни дни, съобразени със сменния график на едно или две 24-часови дежурства. От заключението на вещите лица се установява, че възнаграждението, което е получавал, съответства на възнаграждението, което имат всички останали работещи по това време на длъжността учител. Безспорен и категоричен е извода на вещите лица в допълнителната задача, от който е видно, че съгласно § 4 от Заключителните разпоредби на Постановление 42/1984 г. може да се направи извод, че осигурителния стаж през периода 01.02.1980 г. до 15.01.1981 г. може да бъде зачетен като учителски стаж, т.к. има висше образование, специалност изобразително изкуство, преподавател в средни училище и е работил на щатна длъжност методист изобразително изкуство. Сочи, че е работил като учител в Търговище и в този период е бил командирован в този комплекс, като е изпълнявал същите функции и длъжности, които имат преподавателите в средните училища. Запазила се е неговата работа, а освен това съгласно длъжностната характеристика всички права, които работещите на тази длъжност методист имат, на основание това, че е бил командирован, после се е върнал и е продължил да работи на същото работно място до изтичането на разпределението. Сочи още, че съществува паралел между клуба по интереси в НПК Ястребино с Указ 330, който е свързан със създаването на школи по изкуството. Моли да се отмени решението на РУСО и да зачете процесния период за учителски стаж.

Ответникът в настоящето производство-Директор ТП на НОИ-Плевен, се представлява от юрисконсулт Е. Р., с пълномощно по делото. Моли да се остави без уважение жалбата на Х.К.А. и да се потвърди Решение № 2153-14-5 от 22.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърдените с него разпореждане № 7/06.11.2017 г., разпореждане № 9/07.11.2017 г. и разпореждане № 5 от 08.11.2017 г., отнасящи се до определяне размера на пенсията на жалбоподателя. Сочи, че в решението подробно са изложени мотивите за същото. Счита, че и в хода на съдебното следствие са се събрали изключително много доказателства, всички относими към спора, включително документи от Ястребино. Вещите лица са ги използвали по предназначение и са се произнесли в две мотивирани заключения. Според тях би могло длъжността методист изобразително изкуство да се приравни или да е сходна с длъжността организационно педагогически работник, както е посочено в Постановление № 42, но следва да се има предвид, че това Постановление е издадено след като е положен труда от жалбоподателя. Спорният период е 1980-1981 г. Към настоящия момент при преценяване от пенсионните органи на трудовия и осигурителен стаж на лица, които се пенсионират като учители и именно зачитането като учителски осигурителен стаж, се прилагат сега действащите разпоредби, а именно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и съответно препратката към списъка на длъжностите, които се признават за учителски стаж, заедно с всички изисквания, освен да са посочени длъжностите в списъка, лицето да притежава необходимата квалификация, каквато безспорно жалбоподателят има, но и да има изпълнена и пълната норма на задължителна преподавателска работа. Счита, че това обстоятелство не е доказано в хода на съдебното производство, поради което не може да се приравнява на учителски стаж. Тези претендирани девет месеца биха влекли за жалбоподателя парична изгода предвид това, че към пенсията му би се изплащала допълнителна добавка от учителския фонд, в който внасят всички учители от страната. Моли да се потвърди решението.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх.№МП35394/24.06.2015 г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен А. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени съответните документи, удостоверяващи  осигурителен стаж и доход.

С Разпореждане №2/30.09.2015г. на Ръководител ПО (л.л.7-8) на А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 27.12.2014 г. пожизнено по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО във връзка с §47, ал.2 от ПЗР на ЗИД на КСО/2015 г., при навършена възраст 63 год. 08 мес. и придобит осигурителен стаж при ІІІ категория 37год. 08 мес. 07дни. На основание чл.15а от НПОС считано от 24.06.2015 г. (датата на подаване на заявлението) пенсията за ОСВ е изменена, като е добавен допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране. Срещу същите е подадена жалба от А., като се излагат твърдения, че неправилно към размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст не е отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд. Счита се, че са налице доказателства за отпускане на добавка от Учителския пенсионен фонд. Моли се разпореждането да бъде преразгледано и едновременно с отпуснатата пенсия за ОСВ да бъде отпусната и полагащата му се добавка от Учителския пенсионен фонд.

С Решение №2153-14-12/26.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган, след установяване на фактите е приел, че поради изпълнение на двете кумулативни условия на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2014 г., считано от 27.12.2014 г. на А. правилно е отпусната лична пенсия за ОСВ, а на основание чл.15а от НПОС от 24.06.2015 г. (датата на подаване на заявлението) правилно пенсията е изменена като е добавен допълнителен осигурителен стаж след пенсиониране. По отношение на искането за изплащане на добавка от Учителски пенсионен фонд органът е счел, че А. има общ осигурителен стаж 37 год. 08 мес. 07дни, от които учителският осигурителен стаж е в размер на 25 год. 0 мес. 19 дни. За периода от 01.11.1981 г. до 30.07.1991 г. с известни прекъсвания, когато според удостоверителните документи А. е изпълнявал длъжност „лектор по изобразително изкуство” органът е счел, че стажът не може да бъде приет за учителски по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС. В заключение е направен извод, че към датата на отпускане на пенсията - 27.12.2014 г., учителският осигурителен стаж е 25 год. 0 мес. 19 дни, което е по-малко от изискуемия учителски осигурителен стаж от 30 години за мъжете, съгласно §5, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което А. няма право на пенсия по §5, ал.1 от ПЗР на КСО (учителска). Предвид последното административният орган е посочил, че е неприложима и разпоредбата на ал.3 на §5 от ПЗР на КСО и не следва към пенсията за ОСВ на А. да се изплаща добавка от Учителски пенсионен фонд.

Това решение на директора на ТП на НОИ е обжалвано по съдебен ред, като по образуваното дело 143/2016 на Административен съд - Плевен е постановено решение № 304/20.06.2016 г. /л.л.10-13/. Със същото е прието, че  положеният от А. стаж за периода 01.11.1981 г. до 30.07.1991 г. е на длъжност, равнозначна на учителската, поради което следва да бъде зачетен за учителски, след което пенсионният орган следва да извърши преценка относно наличието на условията за отпускане на добавка по §5 ал.3 от ПЗР на КСО към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ на оспорващия. Съдът е отменил Решение №2153-14-12/26.01.2016 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2/30.09.2015 г. на Ръководител ПО и е върнал преписката за ново произнасяне. С решение № 12842/25.10.2017 г. по адм.д. № 8372/2016 г. /л.л.14-16/ ВАС е оставил в сила решението на Административен съд - Плевен.

След влизане в сила на съдебното решение, са постановени Разпореждане №7/06.11.2017 г., Разпореждане №9/07.11.2017 г. и Разпореждане №5/08.11.2017 г., всичките на Ръководител на “ПО” /л.л.17-22/. С разпореждане №7/06.11.2017 г. на ръководител ПО е изменено разпореждане №2/30.09.2015 г. и всички последващи във връзка с чл. 99, ал. 1 от КСО и в изпълнение на съдебното решение е изменена личната пенсия за ОСВ на А., считано от 27.12.2014 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО. Пенсията е определена в размер на 334.40 лв. и добавка съгласно §5, ал. 3 от ПЗР на КСО за 9 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по §5, ал. 1 от ПЗР на КСО – 9.93 лв.

С разпореждане №9/07.11.2017 г. на ръководител ПО е изменена личната пенсия за ОСВ на А., считано от 24.06.2015 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО. Пенсията е определена в размер на 338.84 лв. и добавка съгласно §5, ал. 3 от ПЗР на КСО за 15 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по §5, ал. 1 от ПЗР на КСО – 16.77 лв.

С разпореждане №5/08.11.2017 г. на ръководител ПО е изменена личната пенсия за ОСВ на А., считано от 16.10.2015 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО. Пенсията е определена в размер на 347.58 лв. и добавка съгласно §5, ал. 3 от ПЗР на КСО за 18 месеца осигурителен стаж след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по §5, ал. 1 от ПЗР на КСО – 20.65 лв.

Разпорежданията са получени на 22.11.2017 г. /обратна разписка на л.23/, а на 22.12.2017 г. А. е подал жалба срещу тях /л.л.24,25/. В същата сочи, че поради непознаване на законовата уредба, е пропуснал да посочи всички спорни периоди при съдебния спор между него и директора на ТП на НОИ – Плевен. Счита, че непълно са разгледани всички посочени от него спорни периоди, за които твърди, че стажът е учителски, поради което неправилно е определен размера на добавката от УПФ. Иска компетентно да се разгледат посочените причини и да се произнесе за два периода от педагогическата му работа: „методист по изобразително изкуство“ в Национален пионерски комплекс „Ястребино“ с. Ястребино от 01.02.1980 г. до 15.01.1981 г. – 0 г. 11 м. 15 д., отразено в трудова книжка №86 и „лектор по изобразително изкуство“ (ръководител на студио за изобразително изкуство „Палитра“) в Национален дворец на децата – София от 01.10.2002 г. до 08.11.2002 г. – 0 г. 0 м. 10 д., отразено в удостоверение обр. УП-3. Твърди, че двете учебни заведения са в рамките на МНП и изпълняваната от него работа има същата учителска характеристика като в периодите, разгледани при съдебния спор, по който са постановени решение №304/20.06.2016 г. на Административен Съд – Плевен и решение №12842/25.10.2017 г. на ВАС, с които му е признат за учителски стаж работата му като „лектор по изобразително изкуство“ в Окръжен пионерски дом – Плевен. Иска да му се признаят за учителски стаж периодите от 01.02.1980 г. до 15.01.1981 г. – 0 г. 11 м. 15 д. и от 01.10.2002 г. до 08.11.2002 г. – 0 г. 0 м. 10 д. и да му се увеличи добавката от Учителския пенсионен фонд.

С процесното Решение №2153-14-5/22.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен /л.л.32-35/ е отхвърлена жалбата му вх.№1012-14-2#16/22.12.2017 г. и са потвърдени Разпореждане №7/06.11.2017 г., Разпореждане №9/07.11.2017 г. и Разпореждане №5/08.11.2017 г., всичките на Ръководител на “ПО”, като правилни и законосъобразни. След описание на фактите /аналогично на посоченото по-горе/ са направени изводи, че директорът на ТП на НОИ следва да се произнесе по жалбата, доколкото обжалването по административен път е задължително /жалбата е била адресирана до настоящия съд/. Посочено е за всяко от разпорежданията осигурителният стаж на А., стажът съгласно §5, ал. 3 от ПЗР на КСО след 01.01.1997 г. и след придобиване право на пенсия по §5, ал. 1 от ПЗР на КСО, като в разпорежданията /изброени в последователен ред/ този стаж е съответно 9, 15 и 18 месеца, доколкото А. има учителски осигурителен стаж и след пенсионирането.

Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НПОС, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска и възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. А съгласно ал. 2 учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Учебни и възпитателни заведения са създадените и по отм. Закон за народната просвета или по Закона за училищното и предучилищно образование. Националния детски комплекс „Ястребино“ е от обслужващите звена в системата на народната просвета, поради което може да се счита за учебно заведение и в него може да се полага учителски стаж. Спорният въпрос е стажът, полаган от А. на длъжността „методист изобразително изкуство“ следва ли да се счита за учителски. В списъка на длъжностите, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 2 от отм. Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, не е включена длъжност „методист“, поради което е прието, че правилно пенсионният орган не е зачел този стаж за учителски.

По отношение на втория претендиран период от 01.10.2002 г. до 08.11.2002 г. – 0 г. 0 м. 10 д., в който А. е заемал длъжност „лектор по изобразително изкуство“ (ръководител на студио за изобразително изкуство „Палитра“) в Национален дворец на децата – София от 01.10.2002 г. до 08.11.2002 г. – 0 г. 0 м. 10 д., отразено в удостоверение обр. УП-3 №1086/05.09.2014 г., издаден от Национален дворец на децата – София. Периодът не е зачетен за осигурителен (и учителски) стаж, тъй като същият период съвпада и е зачетен като осигурителен стаж (и учителски), тъй като А. е работел като учител в Център за работа с деца – Плевен, а именно от 08.03.2000 год. до 31.08.2000 год. и от 19.09.2000 год. до 26.12.2014 год. -14 години 09 месеца 01дни „учител“ в “Център за работа с деца“ Плевен по удостоверение УП 2 № 84/28.07.2015 год. и по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистър на осигурените лица (РОЛ).

Направен е краен извод, че пенсионният орган правилно и законосъобразно е зачел учителския стаж на А. и съобразно него е определил добавката по §5, ал. 3 от ПЗР на КСО, изплащана от УПФ.

Решението на директора на ТП на НОИ е получено на 29.01.2018 г. /обратна разписка на л.31, гръб/, а на 09.02.2018 г. е подадена жалбата до съда, видно от вх.№ на органа /л.3/.

С молба /л.133/ е уточнено, че А. не обжалва решението на директора на ТП на НОИ по отношение на периода 01.10.2002 г. до 08.11.2002 г. – 0 г. 0 м. 10 д., в който е заемал длъжност „лектор по изобразително изкуство“ (ръководител на студио за изобразително изкуство „Палитра“) в Национален дворец на децата – София.

По делото са разпитани трима свидетели. Св. Х.М. е била зам.директор на НПК „Ястребино“ в периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. А. като учител е преподавал до обяд. Бил е на длъжност методист, но е преподавал като учител. След обяд е имал кръжочна работа, провеждал е занятия в картинната галерия. Децата са ходели на училище до обяд, като часовете са били по 45 минути, а следобед са били поемани с допълнителна работа. Заплащането е било с 50 лева повече от това в обикновено училище, но не е имало допълнително заплащане за нощен труд и труд в събота и неделя. На А. му се е пазело учителското мястото в Търговище. Децата, които са идвали на смени в НПК „Ястребино“, не са се откъсвали от учебния процес, имали са преподаватели по всичко, включително по изобразително изкуство.

Св. К.С. в периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. е работила в Пионерския дом гр.Плевен, като е била командирована в Ястребино. Отговаряла е за група от Плевен. Там се е запознала с жалбоподателя. Сутрин децата са учели - часове от 45 минути, междучасия, следобед са били другите занятия, като А. е участвал и в двете дейности.

Св. Л.П. в периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. е била отряден ръководител в НДК Ястребино. А. в този период е бил методист, като художник много е помагал. Имало е и учебна, и извънкласна дейност - по интереси. Водил е учебни занятия.

За изясняване на фактите по делото са назначени първоначална и допълнителна комплексни съдебни експертизи от икономист и педагог, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени. Заключението на първоначалната комплексна експертиза е на л.л.188-196. Съгласно същото, НПК „Ястребино“ е създаден с разпореждане № 58/29.10.1979 г. на МС, в съответствие с решение № 20 на секретариата на ЦК на БКП от 07.09.1979 г. Същият представлява извънучилищно учреждение към ЦК на ДКМС и МНП, чиято задача е да провежда целогодишно обществено-политическа, учебно-възпитателна и здравно - закалителна дейност с актива на ДПО „Септемврийче“. А. е работил като „Методист по изобразително изкуство“ в периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. Заеманата длъжност не е включена в списъка по чл.19, ал.2 от НПОС, но А. отговаря на изискванията за длъжността учител с оглед завършеното висше образование, но доколкото не са представени колко е необходимият хорариум часове за задължителна преподавателска работа и дали са изпълнени, експертизата не е могла да даде отговор дали осигурителният стаж през периода следва да се зачете за учителски стаж. Основната заплата на А. през периода съвпада по размер с основните заплати на някои от преподавателите. Съгласно заключението на допълнителната комплексна експертиза /л.л.215-220/, от професиограма за организационно-педагогически работник в НПК „Ястребино“ и длъжностната характеристика на длъжността „Методист - ръководител изобразително изкуство“ може да се направи извод, че някои от задачите на длъжността отговарят на целите, определени за организационно-педагогически работник. Съгласно §4 от ЗР на Постановление №42 от 01.08.1984 г. за по-нататъшното разширяване и усъвършенстване на материалните условия за дейност на ДПО „Септемврийче“ се прави извод, че осигурителният стаж на А. в периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. би могъл да се зачете за учителски стаж.

По делото са приобщени разпореждане № 58/29.10.1979 г. /л.л.115,116/, с което е създаден НПК“Ястребино“, ПМС №42/01.08.1984 г. /л.207/, професионограма /л.л.208-210/, щатно разписание и разплащателни ведомости за периода /л.л.168-183/, длъжностна характеристика /л.л.123,124/.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-5/22.01.2018 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърдените с него разпореждания също са издадени от компетентен по материя, време и място орган.

Решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

Със заявлението от 24.06.2015 г. А. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, която с Разпореждане №2/30.09.2015 г. на Ръководител ПО, при зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория труд 37 год. 08 мес. 07 дни и навършена възраст 63 год. и 08 мес., е отпусната по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, считано от 27.12.2014 г. – датата на придобиване право на пенсия за ОСВ. Съгласно чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2014 г. мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 63 год. 08 мес. и придобит осигурителен стаж 37 год. 08 мес.

Съгласно §5, ал.1 от ПЗР на КСО (в редакцията в сила от 01.01.2014 г., понастоящем отменена от 01.01.2016 г.), до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за ОСВ три години по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 и учителски стаж 25 год. и 08 мес. за жените и 30 год. и 08 мес. за мъжете. Разпоредбата на §5, ал.3 от ПЗР на КСО определя, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, се изплащат пенсии за ОСВ от фонд „Пенсии” и добавка от учителски пенсионен фонд в размер на 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноски във фонда след придобиване на право на пенсия по ал.1.

С потвърдените в решението на директора на ТП на НОИ разпореждания, издадени след въз основа на влязлото в сила решение № 304/20.06.2016 г. по адм.д. № 143/2016 г. на настоящия съд, е отпусната добавката по §5, ал.3 от ПЗР на КСО, като е зачетен за учителски стаж спорният период, който е бил предмет на разглеждане по това дело. Този спорен период е бил надлежно зачетен съобразно мотивите на съдебното решение. Предмет на настоящето дело е друг период, по който липсва признаване на осигурителния стаж за учителски такъв. Спорно по делото е дали стажът на А. на длъжност „Методист по изобразително изкуство“ в периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. в НПК „Ястребино“ следва да се приеме за учителски или не. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата с мотив, че този период не може да бъде признат за учителски осигурителен стаж по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС във връзка с чл.41, ал.2 от отм. Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, поради което правилно пенсионният орган не е зачел стажа за учителски.

Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата, че А. е отговарял и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. По същия начин не се спори и е доказано, че е отговарял и на изискванията за заемане на длъжността „Преподавател”.

Единствения спорен по делото момент е дали следва стажът на А. през периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г., когато е изпълнявал длъжността „Методист по изобразително изкуство” в НПК“Ястребино“, да бъде зачетен като учителски стаж, и оттам дали има право на различна по размер добавка от Учителски пенсионен фонд към размера на личната пенсия за ОСВ, доколкото тогава същата поради по-продължителен учителски стаж ще следва да се изплаща в по-голям размер.

Тази преценка следва да се извърши с оглед правния интерес от зачитането на спорния период за учителски стаж. От регламентирането в §5, ал.1 и ал.3 от ПЗР на КСО се налага извод, че зачитането на учителски стаж е свързано с две групи права на осигуреното лице. От една страна, това е правото на предсрочна пенсия за ОСВ, а от друга страна-правото на добавка към пенсията за ОСВ. В процесния случай е видно, че не става въпрос за първата хипотеза, тъй като пенсионният орган е установил, че оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по общия ред (чл.68, ал.1-3 от КСО), по който ред е отпусната такава. Налице е втората хипотеза, а именно наличие на правен интерес от зачитане на по-голям по размер учителски стаж с оглед отпускането на добавка по §5, ал.3 от ПЗР на КСО в по-голям размер към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ.

За да приеме, че жалбата е неоснователна, Директорът на ТП на НОИ-Плевен е посочил, че периодът 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. не може да бъде зачетен за учителски стаж по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС. Съгласно последната, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, като за учителски стаж се зачита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Ал.2 на чл.19 определя друга група лица, чийто стаж се зачита за учителски и това са лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Посочените изисквания за зачитане на учителски стаж, обаче, са въведени с приемането на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, обнародвана ДВ бр.21/2000 г., в сила от 01.01.2000 г. Разпоредбите, които ги определят, имат материалноправен характер и не могат да преуреждат вече съществували трудови и осигурителни правоотношения. Т.е. разпоредбата на чл.19, ал.1 от НПОС няма обратно действие и неправилно е приложена от административния орган. Последното е и по арг. от §9, ал.1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Иначе казано, изявена е изрична законодателна воля по отношение положения трудов стаж до 31.12.1999 г., какъвто е процесния стаж, да се прилагат действащите тогава разпоредби.

Предвид горното, следва да бъде направена преценка дали стажът, положен от А. през спорния период 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г., се зачита за учителски стаж съгласно действащата през този период правна регламентация. През този период не съществува легално определението за понятието „учителски стаж”, като такова е въведено с изменението на чл.41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите – ДВ бр.40 от 1991 г. С оглед въвеждането му след полагането на труда съдът отбелязва, че тази норма, също посочена в решението, не е приложима, доколкото е материално правна и също действа занапред. Действащата по време на полагане на процесния стаж нормативна уредба е Наредба №8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри (обн.1978 г., отм.1991 г.) и Указ №330 за народната просвета. Според чл.15 от Указ №330, в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа.  Видно от събраните гласни доказателства, А. е провеждал обучение на ученици в НПК „Ястребино“, като сутринта учениците са провеждали редовни учебни занятия, а следобед са имали извънкласни форми, като А. е извършвал дейност и сутрин, и следобед. Видно от приобщеното щатно разписание /л.168 и сл./ освен преподаватели по български език, математика и физика, история, руски език, география, химия и биология, са предвидени и методист - ръководители по изобразително изкуство, а също по физическо възпитание, музикално възпитание, художествено слово, танцово изкуство и т.н. Налице е само една щатна длъжност за методист по изобразително изкуство, която е заемана от А.. Същото е видно и от разплащателните ведомости на л.л.172-183. Не е имало отделна длъжност за преподавател по изобразително изкуство.

Следва да се посочи, че в приобщеното на л.л.115,116 от делото Разпореждане № 58/29.10.1979 г. на МС, с което е създаден НПК „Ястребино“, не е посочен видът на полагания труд. Този въпрос е решен с §4 от ЗР на Постановление №42 от 01.08.1984 г. за по-нататъшното разширяване и усъвършенстване на материалните условия за дейност на ДПО „Септемврийче“. Тази разпоредба сочи, че „Времето, прекарано от лицата с учителска квалификация на щат като дружинни ръководители, ученически организатори или организационно-педагогически работници в Централния дворец на пионерите „Георги Димитров“, националните пионерски комплекси, пионерските домове и другите извънучилищни учреждения, се зачита за учителски трудов стаж. Видно от изказа на разпоредбата, същата се прилага към заварените случаи, което е в синхрон с посоченото за Указ №330. Следователно, дори ако А. не е преподавал на учениците часове по изобразително изкуство /което не е така/, дори като организационно-педагогически работник осигурителният стаж на същия се признава за учителски стаж. Видно от щатното разписание, длъжността, заемана от А., не е от помощния персонал, поради което следва да се направи извод, че същият пряко се е занимавал с учебна дейност. Видно от длъжностната характеристика на л.л.123,124, същият не само следва да работи в съответния клуб по интереси и да организира обучението на пионерския актив, но работи за развитието на умствените и познавателни способности /на учениците/, за тяхното естетическо възпитание, за хармоничното развитие на тяхната личност чрез даване на теоретични и практически знания. От същата длъжностна характеристика може да се направи извод, че за неговата работа е имало определен норматив, доколкото за работно време над същия е следвало да се заплаща допълнително възнаграждение. Видно от професионограмата на л.л.208-210, всеки организационно - педагогически работник е имал работно време в променливи граници от 6.00 до 22.00 часа, с почивни дни, съобразени със сменния график на едно или две 24 часови дежурства. Същото така, видно от т.2.2.1 от същата професионограма, е следвало да се осъществява интензивно ефективно обучение по предметите за шести клас на ЕСПУ, а от т.2.2.3 е видно, че се е изисквало задоволяване и задълбочаване на интересите на пионерите в областта на науката, техниката, изкуството, спорта и осмисляне на свободното им време. Същото така, от т.3.1.1 е видно, че шестте временни пионерски отряда са поемали функциите на един клас от образователната система. Следователно, дори ако А. не е имал достатъчно часове по изобразително изкуство, същият е полагал дежурства съгласно график, и така е изпълнявал нормата за преподавателска и възпитателна работа.

При анализа на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че А. е осъществявал своята дейност съобразно изискванията на действащата нормативна уредба за този период, както и е извършвал задълженията за преподавателите, т.е. положения от него труд за този период като „методист по изобразително изкуство” следва да се счита приравнен на преподавателски.

В контекста на горното от фактическа и правна страна се налага извод, че поради качеството на пионерските комплекси към онзи момент, а именно съчетаващи училищни и извънучилищни занимания с приравнени права, категоризиране и заплащане /заплащането е в по-голям размер в сравнение с другите училища съгласно св.показания/, положеният в тях преподавателски стаж от А. следва да се категоризира като учителски, след като лицето отговаря и на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.

Ето защо, положеният от А. стаж за периода 01.02.1980 г. - 15.01.1981 г. е на длъжност, равнозначна на учителската, поради което следва да бъде зачетен за учителски, след което пенсионният орган следва да извърши нова преценка за размера на добавката по §5, ал.3 от ПЗР на КСО към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ на оспорващия.

Ето защо съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърдените с него разпореждания са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на А., при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК, съдът е длъжен да определи срок за това произнасяне, като според съда 14-дневен срок от влизането в сила на настоящето решение е достатъчен, с оглед на факта, че са събрани необходимите и относими доказателства.

С оглед на изхода на делото, НОИ следва да бъде осъден да заплати по сметка на настоящия съд сумата от 400 лева - разноски от бюджета на съда за комплексните експертизи, доколкото с определение № 954/18.07.2018 г. /л.162/ А. е освободен от плащането на разноски. Същите суми са изплатени на ВЛ съгласно протоколни определения от о.с.з. /л.202 и л.226/.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК и чл.78, ал.6 от ГПК вр.чл.144 АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-5/22.01.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №7/06.11.2017 г., Разпореждане №9/07.11.2017 г. и Разпореждане №5/08.11.2017 г., всичките на Ръководител на “ПО” при ТП на НОИ-Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на нови разпореждания съобразно мотивите на настоящето решение, в 14 дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати по сметка на Административен съд Плевен сумата 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: