Р E Ш Е Н И Е

№ 246

гр.Плевен, 18 Април  2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                         Председател: Николай Господинов

                                                         Членове: Елка Братоева

                                                                                 Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 174 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 4 от 5.01.2018 г., постановено по анд № 476/2017 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 17-0374-000690 от 17.08.2017 г. на Началника на Районно управление Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, с което на С.С.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2, във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, а на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП, за това, че на 02.08.2017 г. в 9,00 часа в гр.Червен бряг на ул.Християнска до аптека ЕТ „Марияна Димитрова“ в посока ул.Раковска, управлява лек автомобил Форд Транзит с рег.№ ЕН***АХ, като при маневра заобикаляне на паркирано МПС не оставя достатъчно странично разстояние и реализира ПТП с материални щети, след което напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентен орган на МВР.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от РУ – Червен бряг чрез Началника, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в съществено противоречие с материалния закон. Според касатора  въззивният съд не е изпълнил служебното си задължение да извърши пълна, обективна и всестранна проверка на всички релевантни по делото доказателства, в това число протокола за ПТП, описан в АУАН, в който ясно е описана нанесената върху паркирания автомобил щета – счупено ляво странично огледало. Твърди, че предвид вида на щетата няма как водачът на виновния автомобил да не е усетил, че удря детайл на друг автомобил, който е паркиран, поради което тълкуването на съда, че няма описание на настъпилите при ПТП материални щети, е неправилно. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно издадено вследствие проведена по законоустановения ред процедура, в хода на производството не са допуснати нарушения от страна на АНО, нарушението е безспорно установено, като в резултат на дееца е наложено съответстващото административно наказание.  Твърди, че по смисъла на ЗДвП пътно транспортно произшествие е всяко събитие, настъпило в процеса на движение на МПС, при което са нанесени материални щети или телесни повреди и като участник в такова С. е имал задължението при настъпване на събитието да спре и да установи какви са последиците от произшествието, което не е изпълнил, поради което правилно и законосъобразно му е вменена отговорност от АНО. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – С.С.С. се представлява от адв. Ц. А., който оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на С. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на  02.08.2017 г., в 09.00 часа в гр. Червен бряг на ул. „Християнска“ като водач на л.а.  „Форд транзит“ с рег.№ЕН *** АХ, управлява до аптека ЕТ „Марияна Димитрова“ в посока ул „Раковска“, като при маневра заобикаляне на паркирано МПС с рег. № СВ хххКК не оставя достатъчно странично разстояние и реализира ПТП с материални щети, след което напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 17-0374-000690/17.08.2017г. на Началник   Районно управление Червен бряг, с което на С., на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 200 лв. и на осн. чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100 лева и е лишен от право да управлява МПС за един месец.

Анализирайки приобщените по делото доказателства, съдът  приел за установено, че на процесната дата, чрез тел. 112 неизвестно лице уведомило дежурния на РУ, че в централната градска част, на посоченото в акта място е станало ПТП. Дежурният полицейски служител  изпратил свидетеля Зарков да посети произшествието и да вземе отношение по случая. Зарков видял, че страничните огледала на един бус били «счупени», /в смисъл с променен ъгъл/ и след като му обяснили кой е бил водача на превозното средство, което е причинило произшествието, той се сетил, че го познава и му се обадил по телефона. Жалбоподателят  бил в гр. Луковит и след като се прибрал в гр. Червен бряг, незабавно посетил полицейското управление, където му бил съставен акта за установяване на административно нарушение. Съдът приел за установено въз основа на  обясненията на жалбоподателя и  показанията на свидетелката С., че на процесния ден жалбоподателят  е следвало да пътува с неговия Бус до гр. Луковит. Помолила го да я откара и нея до там, тъй като имала намерение да посети майка си, която живее в посока «Боаза». Тръгнали от Червен бряг, от пазара в центъра на града. С. била седнала на предна дясна седалка в непосредствена близост до дясното странично огледало на автомобила. През целия път не е възприемала каквото и да било необичайно събитие, нито пък удар в огледалото на автомобила. Съдът изложил мотиви, че страничните огледала на автомобилите са монтирани върху подвижни повърхности, с цел да могат да се настройват от водача в исканата посока. Дори и минимално усилие, оказано върху тях е в състояние да ги премести и да променят ъгъла,  в който са настроени.

С оглед на установеното от фактическа страна съдът направил извод, че в този случай, макар и формално да е имало съприкосновение между огледалата на два автомобила, това по смисъла на закона съставлява пътно транспортно произшествие. Това произшествие обаче по своя характер е малозначително и с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите пътно транспортни произшествия. Приел, че в АУАНН е записано ,че произшествието е с материални щети, без да е описано в какво се изразяват те, нито пък на кого са причинени. Същото е отразено и в обжалваното наказателно постановление.Съдът приел още, че жалбоподателят  е наказан и за това, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол както и не изпълнява указанията й. Направил извод, че не са налице  доказателства за разногласия между участниците в ПТП, дори въобще не е ясно кой е собственик или водач на другото превозно средство, което е било паркирано. Съдът изложил мотиви, че С. въобще не е разбрал за това, че е имало ПТП и поради тази причина не е спрял и не е уведомил службата за контрол. Няма никакви данни, службата за контрол да му е давала указания, които той да не е изпълнил.

Съдът приел,че в настоящият случай, административно наказващият орган не е съобразил изключително ниската степен на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че случаят е маловажен и е упражнил правомощията си, като е наложил наказание, упражнявайки ненужна репресия спрямо жалбоподателя. Не е взета предвид и личността на С., който е дългогодишен водач без нарушения, за което притежава т.нар. «Златен Талон». Неупражняването на правомощията по чл. 28 от ЗАНН според РС създава в обществото чувство за несигурност и несправедливост и не изпълнява целите на закона. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

            Касационната инстанция преценява оспореното решение като правилно по своя резултат. Установява се от приобщените по делото доказателства, че на 02.08.2017 г. в 9,00 часа в гр.Червен бряг на ул.Християнска до аптека ЕТ „Марияна Димитрова“ в посока ул.Раковска, С. действително е управлявал лек автомобил Форд Транзит с рег.№ ЕН***АХ, като при предприета маневра заобикаляне на паркирано МПС е реализирал ПТП с материални щети. Причинените по МПС с рег.№СВ ххх КК щети са описани в протокол за ПТП на л.4 от делото като  счупено странично огледало, определени са от водача на пострадалото МПС в даденото от него обяснение на л.6 от делото на РС по следния начин: „покрай мен мина…. и закачи лявото странично огледало и го спука“. Същевременно С. е изложил оплаквания в жалбата си против НП, че въобще не е разбрал, че е причинил ПТП, тъй като не е усетил съприкосновение, допир с другото МПС. Тези негови оплаквания напълно кореспондират с показанията на единствения „свидетел-очевидец“, пътувал със С. процесния ден, а именно св. Ц. С., която съобщава пред съда, че е помолила С. да я закара в Луковит, тъй като отива при майка си, не е чула, нито видяла  удар, не е разбрала, че се е случило съприкосновение с друг автомобил, впоследствие е разбрала от наказаното лице, че са го санкционирали за „някакво огледало“.

При така установените факти касационната инстанция намира, че вмененото на С. деяние не е извършено виновно. Основание за този извод съдът черпи от характера  и количеството на причинените вреди-закачено странично огледало, спукано, при което съприкосновението, вследствие на което се е стигнало до причиняване на тези вреди, може да се характеризира като  незначително и извършено по начин, че да не води до звуков сигнал, който да може еднозначно да бъде чут, възприет от водача, който го е причинил. Като се вземе предвид и факта на липсата на данни водачът да е бил санкциониран за каквито и да е други извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, са налага извод, че той не е съзнавал, че е настъпило съприкосновение с друго МПС, още по-малко  е искал или  допускал настъпването на описаните, причинени по другото МПС  незначителни материални щети, а поради липсата на  някакъв ясен знак (например ако е чул удар) за сблъсък с друг автомобил, той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че е причинил някакви щети. При липса на виновно поведение от страна на С., осъщественото от него деяние не съставлява административно нарушение според определението на чл.6 от ЗАНН. На това основание безвиновно е извършено и другото вменено му деяние-напускане  мястото на ПТП и неуведомяване на органите за контрол, тъй като, ако не е разбрал, че причинява ПТП с материални щети, водачът  не би могъл да има съзнание , че не следва да напуска същото. На това основание оспореното решение се явява правилно по своя резултат и следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 05.01.2018 г., постановено по анд № 476/2017 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                         2.