Р Е Ш Е Н И Е

№ 289 / 2 Май 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети април 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 172/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Й.Н. ***, чрез адв. Ст.Г. *** срещу Заповед № 17-0938-002728/11.11.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова че със съставен АУАН № Д271199 е установено, че на 11.11.2017г. около 10:20ч. в гр. Плевен на ул. „Димитър Константинов“ срещу № 12 движейки се в посока бул. „Данаил Попов“ управлява собствения си лек автомобил „Ауди“ с Рег. № № ОВ***ВС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 02.11.2017, с което виновно е нарушил чл. 150а ал.1 от ЗДВП – управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Отнети са СРМПС № 007550577, 2 бр. рег. табели.

Жалбоподателят, чрез адв. Г. оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че не е извършил нарушение на чл. 150 ал.1 от ЗДвП, защото не е неправоспособен водач, тъй като никой не е отнемал правоспособността му. Излага аргументи, че съгласно чл. 9 ал.2 от Закона за българските лични документи подновяването на свидетелството следва да се извърши в 30 дневен срок от изтичането на неговата валидност и е предвидено наказание в чл. 81 ал.1 т.7 за неизпълнение на това задължение. Това означава, че към момента на съставянето на акта все още е имал възможност да поднови свидетелството си. Счита, че не са налице основания за прилагане на ПАМ. Позовава се и на последвалото законодателно изменение на чл. 171 т.2а ЗДвП, което внася яснота относно случаите, при които се прилага мярката и затова счита, че деянието, което е извършил не попада в изброените в разпоредбата хипотези. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен е приложил административната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 02.02.2018г. Жалбата е подадена на 05.02.2018г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № 02711199/11.11.2017г. е установено, че на същата дата в гр. Плевен Й.Н.Н. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди“ с Рег. № № ОВ***ВС със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 02.11.2017г., с което виновно е нарушил чл. 150а ал.1 от ЗДВП – управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

Със съставянето на акта са отнети СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на автомобила. Водачът е подписал акта без възражения.

Според посочената в акта нарушена правна норма - чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Актът е редовен от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Въз основа на акта е издадено НП № 17-0938-005904 от 24.11.2017г., с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 150а ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. Няма данни за връчването на НП, респективно дали е обжалвано и влязло ли е в сила.

СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност съгласно чл. 13 ал.1 т.3 от Закона за българските лични документи. Съгласно §1 т.2 б. „ж“ документ с изтекъл срок на валидност по смисъла на закона представлява „нередовен български личен документ“.

Жалбоподателят не оспорва установените с акта факти. Видно и от справката от информационната система на МВР към 11.11.2017г. той не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС от категорията на управляваното, тъй като издаденото на 09.11.2007г. СУМПС № 228382436 е било валидно до 02.11.2017г.

Следователно след тази дата и към момента на проверката водачът на автомобила не е притежавал валидно СУМПС, удостоверяващо правоспособността му да управлява лек автомобил и не е имал право да управлява МПС. Т.е. той е бил неправоспособен водач, заради което му е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 150а от ЗДвП.

Безспорно се установява от справката за регистрация на автомобила, че той е собственост на жалбоподателя.

Процесната заповед за ПАМ е издадена въз основа на съставения АУАН с посочено правно основание - чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на автомобила.

Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП (в приложимата към момента на издаване на заповедта редакция ДВ-бр. 77/2017г.) – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление – за срок от 6 м. до 1 година.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Към момента на проверката е бил неправоспособен водач - не е притежавал валидно свидетелство за управление, защото срокът на валидността на издаденото му СУМПС е изтекъл на 02.11.2017г. и той не е имал право да управлява автомобила, докато не го поднови.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със заповедта срок от 6 м. е минималния, предвиден в закона срок. Целта е - постигане на дисциплиниращ по отношение на собственика ефект – да не управлява автомобила си преди да поднови СУМПС, както и преустановителен ефект – да препятства реално възможността това да се случи.

След последните изменения на чл. 171 т.2а от ЗДвП (бр.2/2018г. в сила от 03.01.2018г.) е възприет подхода на изчерпателно изброяване на възможните хипотези, при които се прилага ПАМ. Дори и след изменението се предвижда прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който управлява МПС, без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, какъвто е и настоящия случай.

Видно от приложената справка за водача неговото СУМПС е било валидно до 02.11.2017г. и срокът му на валидност е изтекъл само девет дни преди проверката, извършена на 11.11.2017г. В първия работен ден той е предприел действия като на 13.11.2017г. се явил на медицински преглед и подал заявление за подновяване на свидетелството и такова било издадено на 16.11.2017г. със срок на валидност до 16.11.2022г., с което жалбоподателят възстановил правоспособността си.

По аргумент от разпоредбата на чл. 81 ал.1 т.7 от Закона за българските лични документи административно-наказателна отговорност по този закон се носи в случай, че лицето не подаде заявление за подновяване на СУМПС в 30 дневен срок от изтичането на неговата валидност. В случая по отношение на водача този 30 дневен срок не е бил изтекъл към момента на проверката, а срокът за издаването на ново СУМПС е до 30 дни и жалбоподателят е подновил свидетелството си в този срок. Практически е бил неправоспособен водач само няколко дни.

Ето защо, дори и минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 171 т.2а от ЗДвП 6 - месечен срок за прекратяване на регистрацията на автомобила, е несъразмерен спрямо преследваната със закона цел на принудителната административна мярка. През този 6 месечен период собственикът ще бъде лишен от възможността да го ползва, въпреки че е възстановил правоспособността си в рамките на законовия едномесечен срок.

Предвидения в закона минимален срок от 6 м. за прилагането на мярката е прекалено дълъг спрямо обективно необходимото време на водача да поднови свидетелството си, поради което в конкретния случай този срок се явява несъответен на преследваната от закона цел.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС и табелите с регистрационния номер, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона и е определен от ръководителя на службата за контрол съгласно Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. т.1.1 на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП – за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Плевен.

Мотивирана е със съставения на 11.11.2017г. срещу водача АУАН, чието съдържание е изведено в мотивите на заповедта като фактическо основание, а именно – затова, че на 11.11.2017г. управлявал собствения си лек автомобил Ауди с Рег. № ОВ***ВС със СУМПС, чийто срок на валидност е изтекъл на 02.11.2017г.

Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца на собственик, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС.

Мярката е временна, за определен срок. Срокът на прекратяване регистрацията на МПС е 6 месеца и той е законосъобразно определен от административния орган.

Но този срок на мярката в конкретния случай я прави несъразмерно тежка спрямо преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението, защото засяга правата на жалбоподателя в по-голяма степен, несъразмерна с преследваната цел, с което се нарушава един от основните принципи на административния процес, залегнал в чл. 6 от АПК.

Законовата цел в случая е постигната, чрез съставянето на водача на акт за извършено нарушение по чл. 150а от ЗДвП, въз основа на който впоследствие е издадено НП. Това в случая е било напълно достатъчно, за да дисциплинира водача и не налага едновременно с това и издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на собственото му МПС за срок от 6 месеца, който срок в конкретния случай се явява необосновано дълъг.

Оспорената заповед, с която се прекратява регистрацията на автомобила, е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон.

Но мярката е несъразмерна с преследваната легитимна цел, поради което е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 17-0938-002728/11.11.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.2а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС с Рег. № ОВ***ВС, собственост на Й.Н. *** за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на Й.Н. *** направените деловодни разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 10 лв. – д.т.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :