ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597

гр.Плевен, 09.05.2018 г.

Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия-докладчик: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 167 по описа за 2018 на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Административното дело е образувано по жалба на И.Х.И., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, в която описва, че обжалва бездействие на началника Затвора Белене -неизвършване на фактически действия по см на чл. 15, ал. 1 , т. 3 от ЗИНС – предприемане на съответни действия, за да бъде снимано лицето за издаване на нова лична карта.

С определение №498/17.04.2018 година съдът е оставил без разглеждане жалба на И.Х.И., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, в която описва, че обжалва бездействие на началника Затвора Белене -неизвършване на фактически действия по см на чл. 15, ал. 1 , т. 3 от ЗИНС – предприемане на съответни действия, за да бъде снимано лицето за издаване на нова лична карта и е прекратил съдебното производство по адм. дело № 167 по описа за 2018 година на Административен съд –Плевен.

Определението е съобщено на ответника на 17.04.2018 година и в срока за обжалване на 24.04.2018 година е подадена молба от процесуалния представител на ответника за допълване на определението и присъждане на разноски, претендирани в с.з на 03.04.2018 година от юрк У. в размер на 100 лева.

Молбата на юрк У. е изпратена на И.Х. за становище и същият представя такова с вх. номер от 04.05.2018 година, и заявява че разноски не са дължими, тъй като не са направени и липсва документ за извършването им.

Съдът като съобрази молбата и закона, намира:

Молбата е постъпила в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, подадена е от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

В случая при произнасянето на съда с определението за прекратяване на делото не се е произнесъл по искането на юрк У. в с.з на 03.04.2018 година за присъждане на разноски в размер на 100 лева, тъй като според него делото следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Искане за присъждане на разноски е направено от процесуалния представител на ответника в с.з. на 03.04.2018 година и в случая е налице своевременно искане за присъждане на разноски, което се явява основателно и следва И.Х.И. да заплати в полза на Затвора Белене разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

ОПРЕДЕЛИ:

Допълва определение № 498/17.04.2018 година по адм. дело № 167 по описа за 2018 година :

„Осъжда И.Х.И., ЕГН :**********, изтърпяващ наказание в Затвора Белене да заплати на Затвора Белене разноски в размер на 100 лева“.

Определението да се съобщи на страните.

Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: