РЕШЕНИЕ

№ 329

гр. Плевен, 18.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 165 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на В.В.Х.,*** срещу заповед за ППАМ № 17-0256-000246/04.10.2017 г на началник РУП Долна Митрополия към ОД на МВР Плевен.

С жалбата се претендира отмяна на заповед за прилагане на ПАМ  като неправилна и незаконосъобразна, тъй като лицето не е собственик на МПС, тъй като е продадено на 07.01.2011 година и не познава лицето, което го управлява и автомобилът е снет от книгите на дружеството и е отчислен. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

По делото е представено становище от ответника на л. 31 , в което  се посочва, че заповедта е законосъобразна, тъй като в момента на установяване на нарушението – 14.10.2017 година автомобилът е управляван от Т. И., който е неправоспособен водач, за  което е съставен АУАН. Заповедта е издадена на законово основание, на лице, което е собственик на „Българска строителна компания“ ООД, чиято е собствеността на лекия автомобил.

В съдебно заседание оспорващия -  В.В.Х.,***, не се явява, представлява се от адв. К. ***, който намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като автомобилът не е собственост от 2011 година на лицето. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът – Началник РУ –гр. Долна Митрополия при ОД на МВР – Плевен, не се явява, не се представлява.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0256-000246/04.10.2017 г. на началник РУП Долна Митрополия към ОД на МВР Плевен е разпоредено на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП прекратяване на регистрация на ППС – опел Вектра с рег. № ХХХХ за срок от 1 година, собственост на В.В.Х. , тъй като на път 137 с. Крушовоне изхода на с. Байкал Т. В. И. управлява автомобила без СУМПС.

Приложена е и заповед № 316з-1612/19.05.2017 год.  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на началници на РУ към ОД на МВР Плевен да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1-т. 6, т. 2а от ЗДвП.

По делото оспорващият представя договор за покупко-продажба на МПС от 07.11.2011 година, с който като управител на „Българска строителна компания“ ООД, гр. София ,ул. „Кричим“ № 50, ап. 13 продава на Г. О. М. от гр. София МПС –лек автомобил с марка „Опел вектра“ с рег. № 7191 ХХ.

След указание на съда административният орган представя  акт за установяване на административно нарушение  от 04.10.2017 година за това, че на 14.10.2017 г. около 23.30 часа Т.  И. управлява МПС Опел вектра с рег № ХХХХ без СУМПС и справка в централна база данни от 19.04.2018 година, от която се установява, че лек автомобил Опел Вектра  с рег. № ХХХХ е регистриран на името на Г. О. М.. С така представената справка се установява, че автомобилът е регистриран на името на друго лице, различно от оспорващия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

 Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като доказателство е приета заповед № 316з-1612/19.05.2017 г.  на директора на ОД на МВР Плевен, с която началниците на РУ на МВР-Плевен могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 2а от ЗДвП.

Съдът обаче намира, че заповедта е издадена не в установената форма, тъй като липсват мотиви, при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материално-правните разпоредби.  В случая административният орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.2а прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление . В случая с оглед представената справка на л. 35 по делото от административния орган процесният автомобил е регистриран на името на Г. С. М., на който през 2011 година е продаден автомобила с оглед представения договор за покупко-продабжа на МПС на л. 5 по делото. Административният орган е постановил акта при неизяснавяне на всички факти и обстоятелства относими към постановяване на заповедта, което представлява съществено нарушение на административно-производствените правила по см. на чл. 35 от АПК.

Съдът намира, че в заповедта липсват и фактически основания за издаването й – не се посочва дата на управлението на МПС  от лице без СУМПС , нито е посочен АУАН въз основа на който се съставя заповедта. Управлението на ППС от Т. И. без СУМПС е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен приложеният на л.34 от делото акт за нарушение фабр.№037546/04.10.2017 год. Този акт обаче не е вписан като фактическо  основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП , съгласно който текст в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "и", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във всички  случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената на собственика заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ, тъй като издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта за нарушение и поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение на формата, обосноваващо отмяна на заповедта.

Съдът счита, че не са налице основанията за прилагане на принудителната мярка – посоченото като собственик на МПС не е такъв с оглед справка от административния орган и договор за покупко-продажба и не следва заповедта да се издава на лице, което не е собственик с оглед чл. 171, т. 2 от ЗДвП в редакцията към 04.10.2017 година.

С оглед горепосоченото заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с материална-правните разпоредби и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва ОД на МВР Плевен, гр. Плевен да заплати на оспорващия разноски в размер на 260 лева – 10 лева внесена държавна такса и 250 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат . Адвокатското възнаграждение е посочено като платено в приложеното по делото на л. 37 адвокатско пълномощно, което е достатъчно с оглед т.1 от постановеното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед за ППАМ № 17-0256-000246/04.10.2017 г. на началник РУП Долна Митрополия към ОД на МВР Плевен.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на В.В.Х.,*** разноски в размер на 260 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

                                                                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: