Р E Ш Е Н И Е

№ 166

гр.Плевен, 22 Март 2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                           Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 164 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1193 от 27.12.2017 г., постановено по нахд № 2698/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-003207 от 23.06.2017 г. на Началник група при ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Р.П.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП, чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП, чл.178 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лв., глоба в размер на 30 лв., глоба в размер на 2000 лв. и глоба в размер на 10 лв. и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки за това, че на 12.06.2017 г. в 20,00 часа в гр.Плевен, на ул.Георги Кочев до № 171 към ул.Българска авиация, управлява лек автомобил Опел Астра с рег.№ ЕН***ВТ, като извършва следните нарушения: не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът, а водачът използва два такива, поставени на седалка, която не е от завода производител; извършва маневра изпреварване на правилно движещ се товарен автомобил при наличие на маркировка М2; автомобилът е с изменена конструкция – седалката, която се намира зад предна лява и предна дясна седалка е премахната; не е заплатил в законоустановения срок глоба по фиш № С668702 от 12.05.2016 г.; не представя контролен талон към СУМПС.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.П.С., чрез адвокат Р.И. ***, която счита същото за незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Счита, че при съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи нарушението по чл.146 ал.1 от ЗДвП, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на НП и които не са констатирани от въззивния съд. Сочи, че е налице непълнота при описанието на нарушението, допусната в АУАН и в НП, представляващо самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4, респ.чл.57 ал.1 т.5 пр.1 от ЗАНН, които задължават административните органи при изготвяне на административните актове да опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му. Сочи, че чл.146 ал.1 от ЗДвП е бланкетна норма, която не съдържа състав на нарушение, а препраща към друг подзаконов нормативен акт и видно от съдържанието на АУАН и НП не е посочена разпоредба, която да сочи нарушение, извършено виновно от жалбоподателя, което води до неяснота на обвинителната теза. Твърди, че разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗДвП не забранява изменението в конструкцията на регистрираните ППС, а предвижда извършването на такова изменение при условия и ред, определен с наредба на МТИТС. Твърди, че в обстоятелствената част на АУАН и НП не се сочат никакви факти, от които да се направи извод какъв ред е следвало да бъде спазен, за да се преценява има ли осъществен състав на административно нарушение, както и коя точно норма и от кой нормативен акт е нарушен. Сочи, че в мотивите на решението ПлРС е приел, че е налице изменение в конструкцията на автомобила, състояща се в премахване на задната седалка на автомобила а предната е заменена с друга, която не е от производителя, каквото обаче нарушение /за замяна на предна седалка с друга/ не е вменено на нарушителя нито с АУАН, нито с НП. Счита, че съдът с решението си е допуснал санкция за нарушение, което не е било вменено на С., с което е излязъл извън пределите на служебната проверка и е нарушил правото на защита на нарушителя. Намира, че от фактическата обстановка, установена по делото е видно, че санкцията, която е следвало да се наложи, е тази по чл.179 ал.1 т.3, а не по чл.178 ал.1 т.2 от ЗДвП. Сочи още, че разпоредбата на чл.146 от ЗДвП предвижда санкция за лицето, което изменя конструкцията на МПС, а от НП не става ясно в какво качество е санкциониран С.. По отношение на нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП посочва, че от разпита на свидетелите и от обясненията на жалбоподателя е установено, че последният е използвал колан, който също е бил триточков, както фабричния. В заключение моли съда да отмени решението и да върне делото на ПлРС за разглеждане от друг състав, алтернативно да отмени атакуваното съдебно решение в частта досежно наложеното наказание по чл.146 ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И. с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея основания. По същество моли съда да отмени изцяло решението на ПРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно моли съда, ако се произнесе по същество, да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП единствено в частта, с която е потвърдено НП за нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.178, ал.-1, т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/лева.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че оспореното решение е неправилно  като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила вследствие противоречие между неговите мотиви и постановения диспозитив и претендира от съда да отмени оспореното решение на това основание и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че атакуваното наказателно постановление 17-0938-003207 от 23.06.2017 г. е издадено от Началник Група ОДМВР - Плевен, сектор “ПП” - Плевен въз основа на Акт № 3207 от 12.06.2017 г. за установяване на административно нарушение, с който са констатирани следните нарушения : Р.С.  на  12.06.2017 г. около 20:00 часа в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ до № 171 към ул. „Българска авиация“ управлява лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ЕН ***ВТ, като извършва следните нарушения: не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Водачът използва да такива поставени на седалка, която не е от завода производител;  Извършва маневра изпреварване на правилно движещ се товарен автомобил при наличие на маркировка М2; Автомобилът е с изменена конструкция. Седалката, която се намира зад предна лява и предна дясна седалка е премехната; Не е заплатил в законоустановения срок глоба по фиш № С668702/12.05.2016 г.; Не представя контролен талон към СУМПС;

Съдът изложил мотиви, че , че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Съдът направил извод, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Относно компетентността на длъжностните лица да съставят акта за нарушение и НП, съдът изложил мотиви, че според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др. Съдът приел, че в случая   АУАН е съставен от полицейския служител С. Л. К. и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДв.П и в този смисъл съдът счел, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

Относно вменените нарушения съдът изложил мотиви, че от показанията на актосъставителят и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН и НП разпоредби. Съдът кредитирал в цялост показанията на свидетелите  К. и П., които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията. За всяко едно от вменените нарушения съдът изложил подробни мотиви за съставомерност и доказаност на деянията. За неоснователни приел направените с жалбата оплаквания. В заключение потвърдил наказателното постановление  изцяло, относно всички вменени на С. нарушения.

Единствено в последния абзац преди произнасяне на диспозитива на съдебното решение, ПРС е описал следното: „Имайки предвид изложените дотук съображения, съдът приема, че описаното в административните актове нарушение е неправилно квалифицирано в тази част, което прави НП незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази част“. По повод на този абзац представителят на ОП-Плевен е заявила различие между мотивите и диспозитива на произнесеното решение и е поискала връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Касационната инстанция преценява, че макар  и в противоречие с диспозитива на съдебното решение, този цитиран абзац е изолиран от останалите изложени мотиви, които са подробни , логични и последователни и недвусмислено и ясно изразяват волята на решаващия съд да потвърди НП, като сочат на изводи у него за съставомерност и доказаност на обсъдените в обстоятелствената част на решението деяния, за които е ангажирана отговорността на касатора. Затова наличието на този изолиран абзац не прави противоречиво постановеното решение, и от мотивите, и от диспозитива на което става ясна волята на съда, а именно-да потвърди НП като законосъобразно. Последният извод не налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС.

Изводите на РС обаче, не са съобразени с приложените по делото доказателства.

Решаващият съд е изложил мотиви за доказана компетентност на актосъставителя и наказващия орган да съставят съответно акт и издават НП, които не се споделят от настоящата инстанция.  Съдът е приобщил на л.13-15 като писмено доказателство относно компетентността на  актосъставителя и издателя на НП – заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица от МВР, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП. Именно тази заповед е посочена и в самото НП, като такава, установяваща компетентността на издателя на НП. Заповедта е приета като доказателство, видно от обективираното в протокола от проведено съдебно заседание на л.27 определение .  Видно от т.1.3 на лицата, заемащи длъжност младши автоконтрольор в ОД на МВР е възложено издаването фишове за налагане на глоби, както и  съставянето АУАН. Актът, с който е установено административно нарушение в настоящия случай е съставен именно от лице, заемащо длъжност  младши автоконтрольор в ОД на МВР. С посочената заповед в т. 2.11 е възложено на началниците група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР да издават НП за нарушения по ЗДвП, спорното НП е издадено именно от началник група сектор Пътна полиция към ОД на МВР-Плевен.  Нарушенията, за което е санкциониран касатора обаче,  са извършени на 12.06.2017 г., а НП е издадено на 23.06.2017 г. и именно към тези дати следва да е доказана компетентността на органите, установили нарушението и издателя на НП. Приета по делото заповед относно компетентността е издадена почти един месец след издаване на НП – на 20.07.2017.  Друга оправомощителна  заповед, удостоверяваща компетентността на съответните длъжностни лица да съставят актове по ЗДвП и да издават НП към датите на съставяне на акта и издаване на НП, не е представена, нито служебно изискана от РС и не се намира в кориците на делото на РС. Налице е липса на доказателства относно компетентността на органа, констатирал нарушенията и издателя на НП към съответните дати. С оглед липсата на надлежно доказателство относно компетентността на лицата-издатели на АУАН и НП, то изводът на решаващия съд, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, както и НП е издадено от компетентен орган, е неправилен и несъответен на събраните по делото доказателства.

При липсата на доказателство относно компетентността на лицата да установяват нарушения по ЗДвП и да издават НП за тях, то изводите на РС за законосъобразност на НП се явяват неправилни, а спорното НП се явява незаконосъобразно. Предвид обаче, изричното и нарочно искане на пълномощника на касатора както в подадената касационна жалба, така и в устните прения пред настоящата инстанция, че претендира при произнасяне по същество от настоящия съд да отмени решението и НП единствено относно нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/лева, то оспореното решение и потвърденото с него НП следва да се отменят единствено в тези претендирани части.

 Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1193 от 27.12.2017 г., постановено по нахд № 2698/2017 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0938-003207 от 23.06.2017 г. на Началник група при ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Р.П.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-003207 от 23.06.2017 г. на Началник група при ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ в частта , с която на Р.П.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                        2.